Решение по дело №3602/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 04.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІVА въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                    ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в. гр. дело № 3602 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от процесуален представител на „Е. – Р.А.К.“ ЕООД, срещу решение № 552331 от 04.12.2018 г. по гр. дело № 43023/2018 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 85-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу Б.Я.А., ЕГН ********** и Р.Р.Д., ЕГН ********** иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД – за признаване за установено при условията на солидарност, задълженията на ответниците за плащане на сумата от 3187,22 лева – наемни вноски по договор от 04.03.2014 г., за които е издадена фактура № ********** от 01.09.2017 г., ведно със законната лихва от 20.03.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 18506/2018 г. на СРС, 85 – ти състав. С решението „Е. – Р.А.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на Б.Я.А. и Р.Р.Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от по 1 600 лева, сторени разноски в исковото и заповедното производство.

            В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, в подкрепа на което се твърди, че решението е постановено в противоречие на установената по делото фактическа обстановка и при неправилно прилагане на материалния закон. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат приети за основателни и уважени.

            В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от процесуален представител на ответниците А. и Д., с който отговор доводите на ищеца за неправилност на решението се оспорват и се иска потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане в полза на въззиваемите направени във връзка с въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

            Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от обстоятелството, че мотивите на първоинстанционния съд са лаконични, по същество те дават правилен отговор на въпрос, който е с ключово значение в настоящия случай и предопределя неоснователност на предявените искове. Поради това, въззивният съдебен състав напълно се солидаризира с тези мотиви, но за пълнота на изложените намира за необходимо да добави следното:

Страните във въззивното производство не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 04.03.2014 г. в гр. София между „Е. – Р.А.К.“ ЕООД, като наемодател и „Б.“ ООД, като наемател, представлявано от Б.А. – управител, е сключен договор за наем OL 86, с предмет предоставяне под наем на 2 броя автомобили „Mazda SH-5 Revolution 2.2 diesel, 150 hp., AWD Aut. Tr., 4+1 seats”, със срок на договора – 5 години и месечна наемна цена в размер на 679 евро без ДДС, платима до 5-то число на месеца.

Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.

При така посоченото в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договор за наем относно описаните в исковата молба автомобили, сключен между него и ответниците – Б.Я.А. и Р.Р.Д., тъй като претенцията за заплащане на наемните вноски е отправено именно към тях.

В случая, както е изложено по-горе по делото е представен договор за наем № OL 86/04.03.2014 г., от който е видно, че страни по договора са ищеца – като наемодател и „Б.“ ООД, като наемател. В договора не са посочени други лица на страната на наемателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗЗД договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. В случая договорът е със страни „Е. – Р.А.К.“ ЕООД и „Б.“ ООД, като в същия не е предвидена отговорност на настоящите ответници по него, същите не са страни по договора, като такава отговорност не произтича и от закон. С оглед изложеното така предявените искове не могат да ангажират отговорността на ответниците, доколкото същите са предявени на договорно основание, а последните не са страни по сключения договор, нито са поемали задължения по него, поради което не се явяват и материално легитимирани да отговарят за задълженията на наемателя по него.

Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено.

 

При този изход на спора във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите Б.Я.А. и Р.Р.Д. З. имат право на направените във връзка с въззивното производство разноски по делото, за присъждането на които е направено своевременно искане. Освен това на л. 15 и л. 16 от в. гр. дело са представени договори за правна защита и съдействие, в които изрично е отбелязано, че във връзка с настоящото производство, на 28.02.2019 г. въззиваемите са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по 800.00 лева. При това съдържание на договорите за правна защита и съдействие, същите имат значението на разписка, удостоверяваща реалното плащане на сумата от 800.00 лева. При това положение, искането на въззиваемите за присъждане в тяхна полза на направените разноски от 800.00 лева е основателно, тъй като се установява, че такива разноски действително са били направени.

По тези мотиви, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 552331 от 04.12.2018 г. по гр. дело № 43023/2018 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 85-ти състав.

ОСЪЖДА „Е. – Р.А.К.“ ЕООД, ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Б.Я.А., ЕГН: **********, сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща направени във връзка с въззивното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Е. – Р.А.К.“ ЕООД, ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Р.Р.Д., ЕГН: **********, сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща направени във връзка с въззивното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.