Р Е Ш Е
Н И Е
Номер ІV
– 134 21.12.2018г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седемнадесети
декември, две хиляди и осемнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ЕВТИМОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Н.ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1730
по описа за 2018 година
Производството
е по реда на чл.258 ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН. Образувано е по по
въззивна жалба на Д.С.П. *** – ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №1929/09.10.2018г. постановено
от Бургаски районен съд по гр.д.№4880 по описа за 2018г., с което е отхвърлена
молбата на въззивницата в нейна полза да бъдат наложени мерки за защита срещу
ответницата П.С.Н., за осъществени на 02.06.18г. и 24.06.2018г. актове на
домашно насилие, като въззиваемата бъде задължена да се въздържа от извършване
на домашно насилие. Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение
и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което молбата
за защита да бъде уважена и спрямо въззиваемата бъде наложена постоянна мярка
„въздържане от домашно насилие“.
Според въззивницата,
съдът не е взел предвид писмените доказателства: множество жалби,
предупредителни писма, медицинско свидетелство, подадената молба и писмени
бележки, както и показанията на посочената от молителката свидетелка, а е взел
предвид само показанията на посочената от ответницата свидетелка Р.. Според
въззивницата, представените доказателства сочат на упражняван спрямо нея
физически и психически тормоз в продължение на 13 години. През целия спрямо нея
е било период е упражнявано физическо насилие, била е заплашвана с предмети,
повредени са вещи – нейна собственост, гонена е била от дома си – всичко това
се установява от представените писмени доказателства. Оспорват се твърденията
на ответницата за наличие на споразумение между двете страни относно грижите за
тяхната майка. Оспорват се показанията на св.Р., според която насилие спрямо
молителката не е имало. Оспорват се изводите на съда, касаещи наемател, в
правоотношение с молителката.
Претендира се с
въззивното решение в полза на молителката срещу ответницата да бъде наложена
постоянна мярка „въздържане от домашно насилие“.
В съдебно заседание
молителката представя подробно писмено изложение, в което прави пълен анализ на
свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели обосновава твърдението си, че от години е подложена на физически и
психически тормоз от ответницата. Последната е във влошени отношения и с роднините
си по сватовство, защото е агресивна и необуздана спрямо всички. Излагат се
твърдения, касаещи минали случки.
Препис
от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответницата П.С.Н., чрез адвокат Даков.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН са подадени писмени
възражения. В тях са изложени съображения за потвърждаване на решението.
Според въззиваемата, представените по делото жалби и предупредителни писма и
медицинско удостоверение не са относими към процеса;
делото е ограничено само по отношение на посочените в молбата дати за
осъществено домашно насилие. Показанията на св.И.не установяват акт на домашно
насилие, т.к. свидетелката не е очевидец, а преразказва разказ на молителката.
От друга страна св.Р. е очевидец на случилото се на 02.06.18г. Посоченото на
24.06.18г. не съставлява акт на домашно насилие, т.к. ответницата е отправила
забележка към трето лице – наемател на ищцата.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което същата е
допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Бургаски районен съд е образувано по молба на Д.С.П., с правно основание чл.8,
т.1 ЗЗДН - за защита от домашно насилие извършено върху нея на 02.06.2018г. и
на 24.06.18г. В молбата като извършител на домашно насилие е посочена П.С.Н.
сестра на молителката.
В
молбата за защита, молителката сочи че на 02.06.18г., в около 16.30 часа,
докато посрещала гости, ответницата излязла и започнала да й крещи „нещо във
връзка с майка ни“. Молителката написала отговорите на въпросите на ответницата
и й ги предоставила, в следствие на което била блъсната от нея.
На
24.06.18г. в около 10.45 часа ответницата блъскала по входната врата; на
въпроса – защо го прави – отговорила, че е направила забележка на наемателката
на молителката за звука на телевизора.
Молителката
заявява, че от 12 години е подложена на непрекъснат психически и физически
тормоз от сестра си – обиди, заплахи, удари и блъскане; последната пречи на
наемателите да живеят спокойно и те напускат. Заявява, че се страхува от нея и
претендира да й бъде дадена постоянна мярка за защита, като ответницата бъде
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Тези
обстоятелства молителката е декларирала и в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Претендира
да й бъде дадена защита срещу поведението на ответницата, което според нея
съставлява домашно насилие.
Представя
писмени доказателства – сигнали до МВР и Прокуратурата от 2007г., 2012г.,
2014г.
Ответницата
П.С.Н. оспорва молбата за защита. Заявява, че твърденията на молителката не
отговарят на истината – всъщност тя е конфликтната от двете сестри и създава
поводи за скандали. На първата посочена дата, виждайки ищцата да влиза в
сградата с други лица, ответницата й припомнила, че този месец тя трябва да се
грижи за майка им, а молителката я нагрубила и двете се прибрали.
На
втората посочена дата, ответницата почукала на прозореца на стая, в която
молителката настанява наематели, за да направи забележка за силата на звука на
телевизора, а молителката й се развикала. В този момент съпруга на ответницата
заявил на молителката, че ще подаде сигнал затова, че настанява туристи без
лиценз.
За
установяване твърденията на стрините в качеството им на свидетели са разпитани А.
К.И., З. Н.Р. и Х. А. М..
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то
е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и
събраните по делото и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че
същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като мотивите
на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени на осн.
чл.272 ГПК.
В
допълнение по изложените в жалбата съображения следва да се каже: Според
нормата на 13, ал.3 ЗЗДН, ако не са представени други доказателства, дори
декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си води до задължение
за съда да даде защита по реда на този закон. Тази презумпция за достоверност
на твърденията в декларацията се основава на житейския факт, че в повечето от
случаите, домашно насилие се осъществява в среда и обстановка, в която
присъстват само осъществяващият насилието и пострадалото лице, без присъствие
на свидетели. Тогава за постигане целите на закона, на твърденията на
пострадалия се придава значението на оборима
презумпция. Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се кредитира безрезервно в случаите,
когато липсват други доказателства, установяващи обратното. Само ако ответната
страна представи доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията
следва да се преценява на база всички доказателства по делото.
В
настоящия случай и двете страни са ангажирали гласни доказателствени средства
за установяване на твърденията си, чрез разпита на незаинтересовани свидетели.
Свидетелите установяват съществуването на конфликтни отношения между
молителката и ответницата, като най-честият формален повод за това е полагането
на грижи за майка им. Свидетелката Р. – П. установява, че „… разговорите им са
винаги кавга. Д.е тази, която винаги вика от балкона си и вика грозни думи на
майка си. … Все нещо делят.“ Свидетелката М. установява, че „От няколко години
двете сестри не са в добри отношения. Много често се карат“.
По
отношение на тук поставените за обсъждане случки на 02.06.18г. и 24.06.18г.,
свидетелите установяват, че са възникнали словесни пререкания между двете
сестри, като в първия случай ответницата е търсела разговор по темата за майка
им, който молителката не е желаела да провежда; във втория случай молителката е
викала от балкона срещу съпруга на ответницата, в който разговор косвено е била
замесена и свидетелката.
Поради
това и предвид многогодишните обтегнати отношения между страните, въззивната
инстанция намира, че всяка от тях инициира и/или отговаря на иницииран от
другата скандал. За процесните събития не се
установява молителката да е обект на домашно насилие. В първия случай
ответницата е инициирала разговор относно грижите за майка им, който
молителката не е желаела да провежда; във втория случай поведението на
ответницата не е било насочено към молителката, а към трето лице, което е
провокирало молителката да започне спор.
Поради
това правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е формирал изводите си и
е приел че не е налице акт на домашно насилие. Ето защо първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На
осн. чл.11 ЗЗДН, въззивницата следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса за въззивно обжалване, в размер на 15.00 лева по
сметка на Бургаски окръжен съд.
В
тежест на въззивницата следва да бъдат възложени направените от въззиваемата във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 480.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1929/09.10.2018г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№4880 по
описа за 2018г.
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН
**********, с адрес ***, да
заплати по сметка на Бургаски
окръжен съд, държавна такса в размер на 15 лева (петнадесет) лева.
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на П.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет) лева.
Настоящото
решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.