Р Е Ш Е Н И Е
№229
гр. Бургас, 15.02.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Гергана
Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 2466
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената
стойност.
Образувано е по жалба
на „МАНЧИНИ - 90“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К. Владев, със съдебен адрес:***, адв. Л.Ц. против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-394-0048849/ 20.11.2020 г.
на началник сектор „Гранични контролно - пропусквателни пунктове“ - Бургас в
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Националната агенция по приходите, упълномощен съгласно Заповед
ЗЦУ- ОПР - 18/23.03.2020 год. на Главен секретар на НАП да изпълнява длъжността
Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
В жалбата е заявено твърдение, че така оспорената заповед е незаконосъобразна,
постановена в нарушение на процесуалните и материални норми, при несъобразяване
с целта на закона. Посочено е, че към момента на издаването й дори не е
образувано административнонаказателно производство, тъй като към този момент не
е съставен, предявен и връчен АУАН. Не е издадено НП и не са изложени мотиви,
касаещи срока на мярката, като е нарушен принципа на съразмерност. Отделно от
това е посочено, че влошеното здравословно състояние на управителя на
дружеството му е попречило да изпълнява контрол върху служителите си. В
заключение е поискано от съда да отмени наложената ПАМ и да присъди
съдебно-деловодни разноски. Представени са Предписание за поставяне под
карантина с адресат управителя на дружеството и Предписание за изолация в
домашни условия по отношение на Т.Владева – съпруга на управителя за период от
14 дни – от 26.10.2020 год. до 08.11.2020 год.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се
представлява от процесуален представител - адв. Ц., който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. Пледира за отмяна на оспорената заповед и
присъждане на разноски.
Ответникът предоставя
административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание
се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата, моли за потвърждаване на
издадената заповед и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд -
Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От съставения по повод на
проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0048849/18.11.2020
год. се установява, че на
18.11.2020 година е извършена оперативна проверка на
търговски обект – павилион за закуски, находящ се в ***, стопанисван от „МАНЧИНИ
- 90“ ЕООД, ЕИК: ***.
В хода на проверката е извършена контролна покупка на една
„Венеция”, две кашкавалки и два айрана, на обща стойност 6.50 лева, заплатена в
брой, като за плащането, извършено от Д. Желев, на длъжност старши инспектор по
приходите, не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта и
работещо фискално устройство /ФУ/, нито ръчна касова бележка от кочан.
Плащането е прието от Н. Николова – продавач-консултант в обекта. След легитимация на органите по приходите, от фискалното
устройство е отпечатан дневен финансов отчет, от който е установено, че
извършената продажба не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален
бон.
Във връзка с така установената
фактическа обстановка, на 20.11.2020 год., административният орган – началник
сектор „Гранични контролно -пропусквателни пунктове“ – Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, упълномощен съгласно Заповед ЗЦУ- ОПР - 18/23.03.2020 год.
на Главен секретар на НАП да изпълнява длъжността Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците на административно
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото
производство административен акт - Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №
ФК-394-0048849/
20.11.2020 година, с която на дружеството е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – павилион за закуски,
находящ се в ***, стопанисван от „МАНЧИНИ - 90“ ЕООД, ЕИК: *** и е забранен достъпът до
него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от
ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е редовно връчена на
упълномощено лица на 25.11.2020 год., а жалбата срещу нея е депозирана
в Административен съд - Бургас на 30.11.2020 год.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на
оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като заповедта
е връчена на 25.11.2020 г., а жалбата е подадена на 30.11.2020 год. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК-394-0048849/20.11.2020г., издадена от началник сектор „Гранични контролно - пропусквателни
пунктове“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, упълномощен съгласно Заповед ЗЦУ- ОПР -
18/23.03.2020 год. на Главен секретар на НАП да изпълнява длъжността Началник
на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект
- павилион за закуски, находящ се в ***, стопанисван от „МАНЧИНИ
- 90“ ЕООД, ЕИК: *** и
е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни. Изложени са следните мотиви, а именно: 1.Направена е
контролна покупка в 12.10 ч. на 18.11.2020 год. на една „Венеция”, две
кашкавалки и два айрана, на обща стойност 6.50 лева, заплатена в брой, за която
не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен
режим; 2. Констатирано е наличие на касова разлика в размер на 12.90 лева между
наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ; 3.Средно-дневният оборот е
на стойност 130.60 лева; 4. Има наличие на непогасени публични задължения в размер
на 3.08 лева към 19.11.2020г. 5. Декларираните финансови резултати от
дейността на дружеството по години са както следва: данъчна печалба за 2019
год. – 444.66 лева, за 2018 год. – 624.36 лева, за 2017 год. – 336.23 лева.
При тези данни органът е
формирал извод, че създадената организация на работа, която позволява част от
оборота да не се отчита, чрез фискално устройство, липсата на организация за
създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността
в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 година и
невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Посочено е, че неспазването на
задължението за издаване на касова бележка от страна на лицата, винаги води до
отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват
обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и
до отклонение от данъчно облагане.
Налагането на ПАМ е обосновано
с вредата от нарушенията по чл.118 от ЗДДС и чл.3 от Наредба Н-18/2006 год.,
изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба,
която е в размера на дължимият корпоративен данък, който не се внася върху
неотчетените приходи от продажбите.
На първо място, по въпроса за
валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на
ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния
директор на НАП /л.46/, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП
и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване
на обект“ по чл.186 от ЗДДС. По делото е приложена и заповед №
ЗЦУ-ОПР-18/23.03.2020 год. на главен секретар на НАП, упълномощен съгласно
заповед № ЗЦУ-ОПР-13/12.02.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /л.69-71/,
с която е наредено при отсъствието на началник на отдел „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, длъжността да се изпълнява от началник сектор „Гранични контролно - пропусквателни
пунктове“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП.
По съществото на спора, след
преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до
следните правни изводи:
Съгласно АПК, когато
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът
проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не
констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите
разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.
От представените по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в
обекта - Н. Николова, в качеството й на продавач-консултант, е бездействала правнорелевантно като не е издала касов бон за
извършената покупка на една „Венеция”, две кашкавалки и два айрана, на
обща стойност 6.50 лева, заплатена в брой. В жалбата този факт не се
отрича
от жалбоподателя, както и не се ангажират доказателства, които да
го опровергават, въпреки указаната на страните доказателствена тежест. Твърди се, че влошеното
здравословно състояние на управителя на дружеството му е попречило да изпълнява
контрол върху служителите си, което обстоятелство в случая, макар и доказано,
се явява ирелевантно и с него не се опровергават констатациите на
административния орган.
При това положение на административния орган не му е останало нищо
друго освен да приложи закона, където в чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при
констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на
административния орган.
В настоящия случай, в
оспорената Заповед №ФК-394-0048849/20.11.2020 г. е налице описание на
фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно
констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и
конкретни мотиви, изложени от административния орган, поради което съдът намира
възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви за неоснователни. В
оспорената заповед административният орган, от една страна препраща към
съставения Протокол (ПИП) серия АА № 0048849/ 18.11.2020 год., а от друга
подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. При
определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното
нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така
също наличие на касова разлика между наличните парични средства и тези,
маркирани във ФУ, стойност на средно-дневния оборот, наличието на непогасени
публични задължения и декларираните финансови резултати от дейността на
дружеството за последните три години. От жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства,
които да опровергаят констатацията на административния орган за издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ.
Отразени в заповедта са и
правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и
обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно
съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на
чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б. ”а” ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което
не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от
Наредбата.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че за нарушението все още не са издадени и
връчени АУАН, респ. наказателно постановление, доколкото издаването на
заповедта не е предпоставено от издаване на акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление. Принудителната административна
мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо, съдът приема, че липсата на АУАН
и НП е ирелевантна за законосъобразността на процесната заповед с оглед
независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно
административнонаказателното производство, като поставеният въпрос за взаимната
им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, (където е
предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) и
касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата
законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното
производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното
постановление в сила.
Разпоредбата на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на
фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава
„за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които
изключения настоящата хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно
бездействие се установява по делото.
Предвид изложеното, съдът
приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от
органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на
цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл.186,
ал.3 във вр. с ал.1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така
наложената ПАМ, в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за
срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане
на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове
размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е
изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ.
С оспорената Заповед № ФК-394-0048849/20.11.2020 година е постановено да се приложи ПАМ
– запечатване на обект за срок от 14 (четиринадесет) дни, което е обосновано с вида на нарушението, последствията от него,
реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, декларираните
обороти, наличие на непогасени публични задължения, както и
финансовите резултати за предходните три години.
Наред с това съдебният състав
намира срокът и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Съдът счита, че при наличието в търговския обект на констатирани минимални
регистрирани обороти със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще
бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие
противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат
предупредително-възпиращо и възпитателно.
Така определеният размер е
правилен. Той съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна
уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да
притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността
на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на
преустановителната, но и на превантивната функция. Продължително упражняваната
търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по
отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за
случайния характер на допуснатото нарушение.
С оглед
законосъобразността на наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от
четиринадесет дни, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за достъпа
до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и
запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно,
при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.
С оглед на всичко изложено
по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-394-0048849/20.11.2020г.
на началник сектор „Гранични контролно - пропусквателни пунктове“ – Бургас в
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, упълномощен съгласно Заповед ЗЦУ-ОПР - 18/23.03.2020 год. на
Главен секретар на НАП да изпълнява длъжността Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната
незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона, предвид което
възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни и жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход да спора
и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответната страна има право на разноски. С
оглед своевременно направено искане за това, в полза на администрацията следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8, вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, като поради това, че делото не е с
фактическа и правна сложност, следва на Национална агенция по приходите да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно
чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от
жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАНЧИНИ -
90“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.
Владев, със съдебен адрес:***, адв. Л.Ц. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-394-0048849/ 20.11.2020 г. на началник
сектор „Гранични контролно - пропусквателни пунктове“ – Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление
на НАП, упълномощен съгласно Заповед ЗЦУ-ОПР -
18/23.03.2020 год. на Главен секретар на НАП да изпълнява длъжността Началник
на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „МАНЧИНИ
- 90“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от К. Владев да заплати в полза на
Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: