№ 143
гр. Стара Загора, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Д. М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20255501000075 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. П. С. против Решение №
15/10.01.2025г., постановено по гр.д. № 1825/2024г. по описа на РС – К., с
което е отхвърлен, като неоснователен предявения от П. П. С. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. К., ** против Б., с ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. С.**, иск съдът да осъди Б., с ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление: гр. С.** да заплати на П. П. С. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. К., ** сумата 88,48 лв. платена от П. П. С. като „такса за
бързо разглеждане“ по чл.10, ал.1 договор за потребителски кредит № MAX
*********/07.03.2022 год.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че
първоинстанцоиното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното и уважи предявения
осъдителен иск, като присъди направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се взема
становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Направено е искане жалбата да бъде отхвърлена и в полза на въззиваемия да
се присъдят разноските в производството, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид направените във въззивната жалба
1
оплаквания и като съобрази събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена срещу
валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
С исковата молба ищцата моли съдът да постанови решение, с което да
осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника Б., е ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление: гр. С. да й заплати сумата 88,48 лв. платена на
ответника при липса на основание, по клауза предвиждаща заплащане на
недължима „такса за бързо разглеждане“ по чл.10, ал.1 от договор за заем №
*********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Излагат се обстоятелства, че на 07.03.2022 год. ищцата сключва
„потребителски договор за кредит № ********* с Б. за сумата от 700,00 лв.
Договорът предвижда, че ще се ползва услугата Бързо разглеждане, за което се
дължи сума в размер на 88,48 лв. (чл. 10 ал. 1 от договора).
Твърди, че с Решение № 358/28.06.2024 год. постановено по гр. д. №
2152/2023 г. по описа на РС-К. е прогласена нищожността на клаузата на чл.10,
ал.1 от договора за потребителски кредит № *********/07.03.2022 год.,
сключен между П. С. и Б., като противоречаща на закона и добрите нрави.
Ответникът не оспорва факта, че за допълнителното действие „Бързо
разглеждане /чл. 10, ал. 1 от Договора/ ищцата е заплатила сума в размер на
88,48 лв.
С исковата молба е представен договор за кредит с номер
MAX_300823699 от 11.10.2022 г., сключен между П. П. С., с ЕГН ** и Б., с
който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1300 лв.
Във връзка с направено от ищцата искане по чл. 190 ГПК ответникът е
представил същия договор номер MAX_300823699 от 11.10.2022 г. за отпуснат
кредит в размер на 1300 лв., ведно с погасителен план към него.
По делото е приложено решение № 358/28.06.2024 год. по гр. д. №
2152/2023 г. по описа на РС-К., влязло в сила на 25.07.2024 г., с което е
прогласена нищожността на клаузата на чл.10, ал.1 от договор за кредит №
********* от 11.10.2022 год., сключен между П. П. С. и Б., като
противоречаща на закона и добрите нрави.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, ищецът е
длъжен в исковата молба да изчерпи обстоятелствата, на които основава иска
и да посочи в какво се състои искането. Съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК в
исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, какво ще доказва с тях и да представи с нея всички писмени
доказателства. Непредставянето на доказателства за твърдените факти не
съставлява нередовност на исковата молба.
2
С фактическите твърдения и петитума на исковата молба ищецът
определя вида и обема на търсената защита и в тези рамки съдът има
правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решението. Съобразно
принципа на диспозитивното начало, съдът не може да разреши спора въз
основа на ненаправени искания и не може да дава указания за начина на
организиране на исковата защита.
Съгласно чл.154 ал.1 ГПК всяка страна трябва да докаже фактите, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици. Ако се претендират
права, възникнали от правна сделка, следва да се докаже, че такава е
сключена.
В случая ищцата претендира права, възникнали по сключен с ответника
договор за потребителски кредит № ********* от 07.03.2022 год., за главница
от 700 лв., който не се представя. Не се представя и решението на РС-К., с
което е прогласена нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора за
потребителски кредит № *********/07.03.2022 год., сключен между П. С. и Б.,
като противоречаща на закона и добрите нрави.
С оглед изложеното, ищецът не доказва обстоятелствата, от които
произтича вземането му, поради което искът не е доказан по основание.
Предвид изложеното, изводът, до който въззивната инстанция достига,
съвпада с този на Районен съд – К., поради което обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, въззиваемият има право на разноски. На
основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за предоставяне на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15/10.01.2025г., постановено по гр.д. №
1825/2024г. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА П. П. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., ** да
заплати на Б., с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., **
сумата от 100 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3