МОТИВИ към присъда № 260009 / 09.12.2021г по НОХД №
118 / 2020г по описа на Районен съд Котел
Срещу подсъдимия Х.М.Г. е повдигнато обвинение, затова че
на 18.02.2019г в град Котел, пред хранителен магазин на ул. Иглика, причинил на
М.В.В. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на втора метакарпална
кост (дланна) кост на лявата длан, което довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.129 от НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, представителят на РП Сливен поддържа обвинението така, както е
повдигнато и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание седем месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено за три години
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия – адвокат М.Г. ***, моли съда да
признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение, като твърди, че
липсват доказателства относно авторството на причиняване на телесното
увреждане.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли за бъде
оправдан.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият Х.Г. е роден на ***г,
реабилитиран е по предходно осъждане, работи като строителен работник, с
начално образование – грамотен, съжителства на съпружески начала.
Подсъдимият живее на адрес град Котел, кв. ******.
Подсъдимият Г. е брат на свидетеля С.М.С., а
свидетелят М.Х.С. е техен близък роднина и ги нарича племенници.
Свидетелят С.М.С. е известен с прякорите „фризьора“,
„бръснаря“, „златната ножица“.
Между свидетеля С.М.С. и пострадалия М.В.
съществувала дългогодишна вражда и се стигало и до физически сблъсък между тях.
Пострадалият многократно се държал предизвикателно и
агресивно спрямо свидетеля, заради което през 2018г свидетелят подал жалба по
полицията. Пострадалият е известен и с личното име М..
На 18.02.2019г предиобед
пострадалият В. *** в
близост до магазина на С., край който минава реката и има
мост. Времето било спокойно, без валежи. Заедно с пострадалия там стоели и свидетелите
К.Б. и М.К.. По същото време пред
магазина пристигнал свидетелят С.М.С. и спрял автомобила си – „Фолксваген голф
4“, черен на цвят. Купил си банан от магазина и започнал да го яде. Пострадалият започнал да се дразни със свидетеля С.М.С. и да му
прави вулгарни намеци със сексуален подтекст. Казал
му, че той или брат му трябва да умрат. Свидетелят
много се подразнил от думите на пострадалия и му отвърнал, че щял да види кой
ще умре.
Свидетелят се качил на автомобила си и
потеглил. Пострадалият тръгнал към
дома си, като водел на синджир кучето си. Свидетелят М.К.
също се прибрал. Свидетелят К.Б. останал на същото
място.
Свидетелят С.М.С. отишъл в дома на
братовчед си М.Х.С., по прякор „турчина“, и му разказал за неприятната случка с
пострадалия. Решили да се съберат няколко човека и да
сплашат пострадалия, за да престане да се държи предизвикателно към свидетеля С.М.С.. Обадили се на подсъдимия Х.Г., както и на приятелите си – свидетеля Т.Д.А. по прякор
„шомата“, свидетеля И.А.Б., свидетеля С.П.Г. по прякор „Цезар“ и на свидетеля Д.Д.С.
по прякор „пелето“. Свидетелят И.Б. пристигнал на уговорената
среща с лекия си автомобил „Фолксваген Голф 3“, бронзов на цвят. В
автомобила, управляван от свидетеля И.Б., се качили свидетелите С.Г. и Д.С., а
в автомобила, управляван от свидетеля С.М.С. – подсъдимият Х.Г., който седнал
отпред, и свидетелите Т.А. и М.С.. В
автомобила, управляван от свидетеля С.М.С., сложили една дървена пръчка (която
наричат и дървена бухалка), дълга около 50-60см и дебела около 2см. Потеглили с автомобилите, за да търсят пострадалия. Отишли
до моста, където била станала свадата между пострадалия и свидетеля С.М.С.. Подсъдимият и свидетелят С.М.С. слезли
от автомобила и попитали хората къде е пострадалия с думите „Къде е той?
Къде е той? Ще го убием!“. Никой от присъстващите там, в т.ч. свидетелите А.Б. и К.Б., не им
казал къде е пострадалият, затова потеглили и продължили да го търсят.
Тръгнали към центъра на града и минали през площада на старата автогара,
наричан още и старата агенция, където видели брат му на пострадалия – свидетеля
С.В., който бил там с лекия си автомобил и заедно със свидетеля А.К. чакали
бащата на последния, за да
донесе пари, които отишъл да тегли от банката. Когато видели
свидетеля С.В., спрели автомобилите и една част от пътуващите слезли, в т.ч.
подсъдимият и брат му, и отишли при свидетеля С.В. да питат къде да намерят
пострадалия, за да го бият. Един от тях държал
дървената пръчка в ръце. След като свидетелят С.В. не
им казал къде е брат му, се
качили по автомобилите и тръгнали обратно към ул.Васил Левски. Стигайки до
кръстовището на улиците Преславска, Иглика и Калина, видели пострадалият да
върви по ул. Иглика, водейки кучето си. На посоченото кръстовище се намирал магазин, собственост
на М.Г.. Свидетелите намират магазина и с предишното наименование „Юливес“. Пострадалият бил пуснал
кучето си да се разхожда свободно. Бил омотал част от синджира, служещ за повод на кучето, на дясната си ръка. Когато видял автомобилите и пътниците в тях, пострадалият разбрал,
че идват да го бият. Решил
да действа нападателно, за да предотврати предстоящата атака. Леките автомобили спрели, от тях излезли всички пътници и се
насочили към постадалия, като подсъдимият Х.Г. взел дървената пръчка. Всички викали и псували. Вдигнал се голям
шум, който привлякъл вниманието на хората и както казаха някои свидетели, се събрала цялата махала.
Първи се сдърпали пострадалият и свидетелят С.М.С.. Започнали да си
нанасят взаимно юмручни удари по тялото. В 13:48ч свидетелят А.Б. се
обадил на телефон 112 и съобщил, че на улица Иглика има бой и се бият около
десет човека и че все още няма пострадали. Пострадалият размахвал синджира и
успял да удари с него главата на свидетеля С.М.С.. Подсъдимият Х.Г. бил застанал зад гърба на пострадалия и го ударил
с пръчката в задната част на главата. Получила се
разкъсно – контузна рана, от която потекла кръв. Пострадалият
усетил топлина по врата от стичащата се кръв и се обърнал назад, вдигайки
лявата си ръка към главата. В този момент подсъдимият
нанесъл втори удар към главата на пострадалия, но ударът попаднал в дланта на
лявата му ръка, като се получила фрактура на втората метакарпална кост. Продължили да удрят пострадалия, вкл. с
дървената пръчка. Съборили го на земята и го ритали.
Свидетелят А.М.Б. по прякор „гумата“ се намесил и ги
разтървал. Пръчката се счупила на две от ударите. Подсъдимият Х. Г.
взел парчетата от пръчката и извикал на приятелите си да тръгват. Тъй като свидетелят И.Б. бил много уплашен от случилото се, се
качил в автомобила си и тръгнал, без да изчака да се качат и другите му
спътници, затова свидетелите С.Г. и Д.С. се качили в другия автомобил. Докато свидетелите се качвали в автомобила, управляван от свидетеля
С.М.С., пострадалият успял да се изправи и тръгнал към автомобила, размахвайки
синджира. Посегнал да удари автомобила със синджира,
но синджирът се заклещил между корпуса на автомобила и все още незатворената
задна дясна врата. Пострадалият не можел да откачи
синджира, а същевременно свидетелят С.М.С. привел автомобила в движение и
няколко метра пострадалият бягал зад автомобила, влачен от синджира. След като пуснал синджира, се почувствал много зле и помолил
свидетеля А.Б. да се обади до Бърза помощ. Паднал на земата,
тъй като нямал сили да стои на краката си. Главата и
дрехите му били целите кървави. Междувременно някой от
очевидците се обадил по телефона на свидетеля С.В. и му съобщил, че брат му е
пострадал. В 13:50ч
свидетелят А.Б. се обадил пак на телефон 112 и съобщил, че М. е пострадал от
боя, паднал е на земята и кърви. Докато свидетелят А.Б. говорел с оператора на
телефон 112, на място пристигнали свидетелите С.В. и А.К., които качили
пострадалия в
автомобила си и го отвели до ЦСМП
в град Котел, а свидетелят А.Б. съобщил, че по тази причина не се налага на
място да бъде изпращан медицински екип. На телефон 112 е
получено обаждане и от лице, което се е представило за брат на пострадалия, и е
съобщило за същия инцидент.
В ЦСМП в град Котел превързали раната на
главата и ги упътили да отидат в Сливен за лечение на фрактурата.
От ЦСМП Сливен бил насочен за извършване на образно
изследване, от което се установила фрактурата на втората метакарпална кост на
лявата ръка – костта, започваща от показалеца. Било им
разяснено, че следва да бъде извършено оперативно лечение. Вечерта се прибрали в град Котел и когато пострадалият се съблякъл,
свидетелят С.В. видял, че по цялото
му тяло има белези от удари „като от камшик“. Нараняванията
вече били добили лилав цвят. На по-следващия ден – на 20.02.2019г,
пострадалият бил приет в Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ в град Сливен и същия ден било
приложено оперативно лечение под местна анестезия, която в епикризата е описана
по следния начин : кръвна репозиция; метална остеосинтеза с две кишнерови игли;
щателна хемостаза; обилен
лаваж; гофриран дренаж; рослоен шев; стерилна превръзка; имобилизиране с
маншетно пръстова лонгета“. В „обективно
съС.ие“ е посочено следното : В лява окципитална област наличие на разкъсно
контузна рана в дължина 1,5 см със спряло кървене и зарастваща субкрустам
(коричка); в областта на гърба и лумбалната област – напречни контузионни
огнища с държина около 20 см с няколкодневна давност, според цвета им. Локален статус –ляв горен крайник – брахиум (мишница) - по задно
латералната страна конкузионно огнище с дължина 12-15 см. Лявата длан дорзално с оток, палпаторна и спонтанна болезненост,
особено изразени на ниво ІІ метакарпална кост с клинични данни за фрактура.
Същия ден пострадалият бил изписан. Дадено му било
предписание за сваляне на конците на 13.03.2019г, срок на гипсовата мобилизация
– 23 дни, а срокът на фиксация с кишнеровите игли – до 40 дни, според костното
срастване.
На 26.02.2019г посетил доктор Г. – съдебен лекар в град
Търговище, който описал резултатите от прегледа в съдебномедицинско
удостоверение № 41, както следва : „По главата в
лявата окосмена тилна област се вижда заздравяваща рана с неравни ръбове с кос
ход и линийна форма с дължина 1 см. По двете раменници се виждат пентисти и ивицести кръвонасядания
с моравочервеникавокафеникав цвят на площ около 10/15см. По
гърба и в поясната област има палпаторни и спонтанни болки. Лявата подбедреница е с гипсова имобилизация, като от направените рентгенови снимки е
видно, че има счупване на втора метакарпална кост на лявата длан“.
В съдебно заседание, проведено на 12.10.2021г, съдът изслуша
изготвената по досъдебното производство от д-р С. – специалист по обща и
клинична патология и следдипломна квалификация по съдебна медицина,
съдебномедицинска експертиза, в която се поддържа, че описаните и
диагностицирани увреждания
имат травматичен характер – механична генеза в резултат на удари с твърди тъпи
и тъпоръбести предмети – дървена пръчка/бухалка. По
медикобиологичен характер уврежданията
отговарят на признаците
контузии-натъртвания, отоци, кръвонасядания, травматична разкъсно-контузна
рана, фрактура на кост на нарушена функция на ръката и придружаваща ги
болезненост. Фрактурата на втората метакарпална кост
на лявата длан нарушила хватателната функция на лявата ръка. В съдебно заседание вещото лице обясни, че се получило т.нар.
предпазно, наричано още парадно увреждане, при което
пострадалото лице инстинктивно вдига ръка към главата, с цел предпазване на
главата като жизненоважен орган. Ударът бил директен,
напречно на коста и тъй като дланните кости били достатъчно здрави, бил доста
силен. Вещото лице отрече фрактурата да е възможно да
е била получена докато пострадалият бил влачен от синджира, закачен на
потеглящия автомобил – в такава ситуация било възможно да бъдат увредени меките
тъкани, да се получат кръвонасядания и да има отток, но не и фрактура като
процесната.
Горните факти съдът установи след цялостен анализ на
доказателствената съвкупност. Разнопосочността на съдържанието на гласните
доказателствени източници налага внимателното им обсъждане и съдът дължи
отговор на въпроса на кои от тях дава вяра и които не кредитира като недостоверни.
Гласните доказателства съдът обсъжда както помежду им, така в съвкупност с
всички останали доказателства, приобщени по делото.
От една страна са обясненията на подсъдимия Х. Б. и
показанията на голяма част от свидетелите, които отричат подсъдимият и неговите
приятели да са нанасяли побой над пострадалия, а от друга – показанията на
пострадалия и на свидетеля А.Б..
При събиране на гласните доказателства в хода на
съдебното следствие се открои съществено изменение в показанията на почти
всички свидетели в посока потвърждаване на защитната версия на подсъдимия,
което наложи прочитане на показанията, дадени на досъдебното производство.
Съдът не установи такова противоречие в показанията само на четирима от
свидетелите – М.В., С.В., С.М.С. и Д.Б..
Свидетелят М.В., като пострадал от престъплението,
депозира показазания, които са преки доказателства, тъй като пряко и
непосредствено установяват обстоятелства, отнасящи се до основния факт на
доказване. Същевременно съдът оцени и степента на евентуална заинтересованост
на този свидетел от осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Показанията на пострадалия са последователни и пълни и няма основания да бъдат
игнонирани, доколкото липсват други доказателства, които да внасят съмнение в
достоверността им, а напротив, събрани са такива, които ги потвърждават и
допълват. Решаващи са обективните находки, удостоверени в медицинската
документация – че след боя пострадалият бил с получена на лявата длан фрактура
на втора метакарпална кост и множество други наранявания по тялото и главата,
от която течала кръв, което наложило да бъде отведен за оказване на спешна
медицинска помощ, а впоследствие и за оперативно лечение. Обръщайки се да види
кой му е нанесъл първия удар по главата, пострадалият инстинктивно вдигнал
лявата си ръка, за да предпази главата си от втори удар, и тогава видял как
подсъдимият Х.Г. замахва с дървената пръчка отново към главата му, като вторият
удар попаднал в лявата длан. Действията на подсъдимия били възприети лично
както от пострадалия, така и от свидетеля А.Б., който, разпитан пред съдия в
хода на досъдебното производство, дава подробни и изчерпателни сведения за
конфликта още от самото му начало. На 14.11.2019г А.Б. е дал показания по ЧНД №
248/2019г на РС Котел, които съдът прочете и приобщи по реда на чл.281, ал.1,
т.1 от НПК, тъй като съдът установи особено съществени противоречия между тях и
тези, дадени в хода на съдебното следствие. Пред съда свидетелят А.Б. дори
отрече да си спомня дали подсъдимият е бил сред тези, които са нанесли побой
над пострадалия, като обясни констатираното противоречие с изминалия период от
време и обвини полицаите, които не се били свършили работата както трябва.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля А.Б., дадени пред съдия в
хода на досъдебното производство, тъй като се явяват в явен синхрон с
показанията на пострадалото лице, които пък, от своя страна, се потвърждават от
целия писмен доказателствен материал.
Въпреки че по делото бяха разпитани множество свидетели,
които, с изключение на пострадалия и на свидетеля А.Б. (последния в показанията
си от досъдебното производство) отричат подсъдимият да е удрял пострадалия по
главата и съответно по ръката с дървена пръчка, съдът прие, че техните
показания са в голямата си част недостоверни и не могат да компрометират
достоверността на показанията на пострадалия, както и на свидетеля А.Б., дадени
на досъдебното производство.
Подсъдимият и неговите приятели, за да бъдат възприети те
като жертви на агресивното поведение на пострадалия, не отричат, че въпросния
ден между пострадалия и свидетеля С.М.С. се е случил словесен конфликт, затова
заедно са изградили тезата, че са се събрали да ходят на гости в дома на
свидетеля С.Г., а не да търсят пострадалия, за да го набият за отмъщение.
Именно в този пункт обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
изобилстват от множество противоречия, водещи до извод за очевидната им
предварителна нагласеност.
Подсъдимият обяснява, че се били събрали с приятелите, за
да ходят на гости на свидетеля С.Г. и случайно по пътя видели пострадалия,
който се нахвърлил върху движещите си автомобили, щом видял кой се вози в тях.
Свидетелят С.Г. в показанията си пред съда дори отрича да
е знаел за сдърпването между пострадалия и свидетеля С.М.С., а твърди, че се
били събрали, направили с автомобилите две обиколки из града и наближавайки към
дома му, били нападнати от пострадалия. Отрича да са виждали същия ден брата на
подсъдимия – свидетеля С.В., както и свидетеля А.К.. В показанията му от
досъдебното производство обаче, дадени на 30.04.2019г, прочетени на основание
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, свидетелят е заявил, че братята Х.Г. и
С.М.С. го били извикали него и останали приятели да пият кафе у тях (в дома на
братята) и минавайки през старата автогара, докато свидетелят си купувал
цигари, видял, че подсъдимият разговаря със свидетеля С.В..
Свидетелят С.М.С. сочи, че се били разбрали да ходят на
гости у свидетеля С.Г. и в изпълнение на уговорено след час – час и половина се
събрали в центъра на махалата, като свидетелят И.Б. предложил първо да се
разходят из града и така докато обикаляли, видели на старата автогара
свидетелите С.В. и А.К.. Свидетелят С.М.С. слязъл и попитал свидетеля С.В.
докога брат му ще го предизвиква. След това се качили по автомобилите и
пътувайки към дома на свидетеля С.Г., били нападнати от пострадалия.
Свидетелят И.Б., разпитан в съдебно заседание, сочи, че
свидетелят С.М.С. му бил разказал за конфликта с пострадалия, но не били
тръгнали да го търсят, а отивали на гости на свидетеля С.Г. и случайно видели
пострадалия на пътя, а преди това минали през старата автогара. На въпроса на
съда защо са минавали през старата автогара, при положение че пътят към дома на
свидетеля С. Г. не минава оттам, свидетелят даде неясен и напълно неразбираем
отговор, от който единственото, което се разбира, е, че същия ден ходил на
казино, без да успее да изясни връзката между въпроса и отговора. В прочетените
на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени на 30.04.2019г
по досъдебното производство, свидетелят сочи, че се събрали с приятелите и
търсили пострадалия из махалата, на старата автогара видели свидетелите С.В. и А.К.,
като подсъдимият и свидетелят С.М.С. слезли от автомобили и попитали свидетеля С.В.
къде е брат му, за да се разбират с него веднъж завинаги.
Свидетелят Д.С., разпитан в съдебно заседание, пък
представя друга версия – че били тръгнали с момчетата към бара в центъра, но
пътувайки към центъра, се отказали да ходят на бар и взели спонтанно решение да
отидат на гости у свидетеля С.Г., без той ги е канил. Минали през старата
автогара, за да оставят автомобилите и да слязат до централния площад, където е
барът, но вместо това, не слезли от автомобилите, а потеглили към ул. Иглика,
където се намирал домът на свидетеля С.Г.. В прочетените на основание чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени на 30.04.2019г по досъдебното
производство, свидетелят твърди, че се събрали на ул. Васил Левски, където
свидетелят С.Г. ги поканил у тях да пият кафе и случайно срещнали на старата
автогара, където видели свидетеля С.В.. Подсъдимият и свидетелят С.М.С. слезли
да го питат къде е брат му и кога ще спре да се закача с тях.
Тъй като свидетелят Т.Д.А. не беше намерен, за да бъде
призован, в съдебното заседание, проведено на 09.12.2021г, съдът на основание
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК прочете и приобщи към доказателствения
материал показанията му, дадени на 22.04.2019г по досъдебното производство, в
които се твърди, че след спречването с пострадалия той и свидетелят С.М.С. се
срещнали останалите приятели и свидетелят С.М.С. им разказал какво се е
случило. Отрича да са обикаляли с автомобилите из града, за да търсят
пострадалия, но минавайки през старата автогара, подсъдимият и свидетелят С.М.С.
слезли. Свидетелят обаче не знаел какво са правили, тъй като отишъл да си купи
цигари. Заявява, че не бил виждал там свидетеля С.В.. Всички се качили обратно
в автомобилите и тръгнали към дома на свидетеля С.Г., за да му гостуват.
Свидетелят М.Х.С. също не беше намерен, за да бъде
призован, затова в съдебното заседание, проведено на 09.12.2021г, съдът на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК прочете и приобщи към
доказателствения материал показанията му, дадени на 16.04.2019г по досъдебното
производство. В тях свидетелят, който е чичо на подсъдимият и брат му, заявява,
че същия ден свидетелят С.М.С. отишъл у тях и му разказал за случката с
пострадалия. Взели решение да съберат най – близките приятели, за да
саморазправят с пострадалия и с два автомобила тръгнали из града, за да го
търсят. Свидетелят сочи, че преди това май били видели брат му на пострадалия.
Изобилието от противоречия в изградената от обвиняемия и
посочените свидетели теза води до извод за недостоверността им, тъй като
единственият пункт, по който като липсват разминавания, се свежда до
гостуването им в дома на свидетеля С.Г.. Обаче, дори тази обща теза за
гостуването не поддържа от свидетеля М.С., който описва вземането на общо решение за отмъщение и саморазправа и
целенасочено издирване на пострадалия из града. Точно в този смисъл са и
показанията на свидетеля С.В., който сочи, че подсъдимият и спътниците му
спрели с автомобилите си на старата автогара и го попитали къде е брат му, за
да го бият. В същия смисъл са и показанията на присъстващия на срещата свидетел
А.К., дадени в съдебно заседание, както и показанията му от досъдебното
производство, дадени на 17.04.2019г, прочетени на основание чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.1 от НПК, в които свидетелят по – подробно обяснява събитията от
срещата, вкл. че един от един от слезлите от автомобилите държал бухалка в
ръце, а подсъдимият бил този, който викал и заплашвал.
Относно следващия спорен момент – кой е ударил
пострадалия по ръката, която била вдигната до главата му в момента на удара,
също е налице изключително разнообразие в гласните доказателства. Чрез писмени
и гласни доказателства се установява, че след сбиването на кръстовището на
улиците Иглика, Калина и Преславска пострадалият имал множество наранявания по
тялото си, вкл. и фрактура на лявата длан, от раната на главата му се стичала
кръв, която била изцапала дрехите му, което наложило да бъде отведен за
оказване на спешна медицинска помощ, както и извършване на операция
впоследствие.
Една част от свидетелите изобщо отричат пострадалият да е
получил наранявания и да имал кръв по себе си : Така твърди подсъдимият в
обясненията си в съдебно заседание. Свидетелят И.Б. твърди, че не бил видял
някой да бие пострадалия с дървена пръчка, нито подсъдимият да го удря.
Свидетелят твърди, че само пострадалият и свидетелят С.М.С. се били сбили.
Свидетелят С.М.С. също твърди, че си разменили с пострадалия няколко удара,
като пострадалият не бил падал на земята и никой не му бил нанасял удари с
пръчка. Свидетелят С.Г. също твърди, че
пострадалият и С.М.С. само се сборичкали, но нямало ранени,
подстрадалият не бил падал на земата, нито имало кръв по него. Свидетелят Д.С.
твърди, че свидетелят С.М.С. слязъл от автомобила и се сдърпал с пострадалия,
но не бил видял кръв, нито някой бил падал на земята. Свидетелят М.С. твърди,
че пострадалият и свидетелят С.М.С. се сдърпали и си разменили удари, но не бил
видял кръв по пострадалия. Свидетелят Т.А. твърди, че категорично не бил виждал
бухалки, нито кръв по лицето на пострадалия.
Друга група свидетели, които са очевидци на побоя,
правдиво описват съС.ието на пострадалия, вкл. самият пострадал, чиито
показанията съдът обсъди по – горе :
Свидетелите С.В. и А.К. сочат, че заварили пострадалия на
земята с кървава рана на главата и счупена ръка.
Свидетелят А.М.Б. казва, че бил разтървал биещите си, а
по пострадалият имал малко кръв.
В показанията си, депозирани в съдебно заседание, както и
в тези, дадени на 08.04.2019г по досъдебното производство, прочетени на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, свидетелят А.Б. сочи, че
пострадалият бил паднал на улицата пред дома му – ул. *****, и по главата му
имало кръв, затова свидетелят се обадил на телефон 112, за да му бъде оказана
медицинска помощ.
В прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК показания на свидетеля М.Б., дадени на 31.07.2019г по досъдебното
производство, свидетелят М.Б. сочи, че един брадясал носел бухалка, която
прибрал в колата, а пострадалият имал кръв по главата.
В показанията си, дадени в съдебно заседание, свидетелят З.З.
сочи, че видял как момчетата от горната махала биели пострадалия, а А. „гумата“
ги разтървава, без да е видял кръв по някого. В показанията си, дадени на
31.07.2019г по досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, свидетелят е много по – конкретен : видял как около
пострадалият имало спрени коли, а някой, непознат за свидетеля, държал дърво в
ръцете си и с това дърво пукнали главата на пострадалия и му счупили ръката.
Свидетелят видял кръв зад ухото на пострадалия. Ако не се били намесели А.М.Б.
и А.Б., пострадалият щял да бъде убит. Още тогава пострадалият казал на
свидетеля, че са го ударили с дървото по главата и тогава му счупили и ръката.
Свидетелят Д.Б., живущ ***, сочи, че се събудил от силни
викове. Като излязъл, видял пострадалият седнал на тротоара с кръв по главата.
Свидетелят А.Б., разпитан в съдебно заседание, заявява,
че по пострадалия имало кръв и бил ударен по главата и по ръката. В показанията
си от досъдебното производство, дадени пред съдия на 14.11.2019г по ЧНД №
248/2019г на РС Котел, свидетелят сочи, че всички слезли от автомобилите и
започнали да бият пострадалия, а подсъдимият го ударил с дърво в задната част
на главата. Пострадалият паднал, въпреки което продължили да го бият, вкл. с
ритници. Дървото се счупило на две. Пострадалият бил целият в кръв. Вдигали го
от земята и продължавали да го бият. Свидетелят А.М.Б. ги разтървал.
В прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК показания на свидетеля Х.В., дадени на 31.07.2021г по досъдебното
производство, свидетелят казва, че него ден видял пострадалия с кръв по лицето.
Свидетелката К.В., чиито показания от досъдебното
производство, дадени на 31.07.2019г, съдът прочете на основание чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.4 от НПК, сочи, че била разбрала, че на улицата има бой, но когато
излязла, боят вече бил приключил. Майката на пострадалия ù разказала
впоследствие за случилото се.
Прочитът на обясненията на подсъдимия и на коментираните
свидетелски показания досежно факта дали пострадалият е бил наранен и от кого
налага извод, че свидетелите, които изцяло отричат пострадалият да е бил
наранен, дават неверни показания, поради което съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия в тази им част, както и показанията на свидетелите И.Б., вкл. и
тези от досъдебното производство, на С.М.С.,
на С.Г., вкл. и тези от досъдебното производство, на Д.С., вкл. и тези
от досъдебното производство, на М.С., дадени на досъдебното производство, и Т.А.,
дадени на досъдебното производство. В тази им част показанията противоречат на
показанията на свидетелите М.В., С.В., А.К., А.М.Б., А.Б., М.Б., З.З., Д.Б., А.Б.
и Х.В., както и писмените доказателства, описващи съС.ието на пострадалия
непосредствено след инцидента. Много прецизно е описанието в епикризата,
издадена след оперативното лечение на 20.02.2019г, а няколко дни по – късно
уврежданията са констатирани и описани от съдебния лекар доктор Г.. Обективните
находки – кървяща рана на главата, напречни контузионни огнища с дължина около
20 см в областта на гърба и лумбалната област, както и фрактурата на лявата
длан, са получени от ударите с дървената пръчка, за която говорят както
пострадалият, така и част от свидетелите. Несериозна е предложената от
обвиняемия и от неговите приятели версия – че пострадалият тренирал бокс и бил
с наранявания от тренировките, без обаче да могат да изтъкнат и някакво що-годе
смислено обяснение за разкъсно – контузната рана с обилно кръвотечение, затова
отричат изобщо по пострадалия да е имало кръв. В този ред на разсъждения,
вещото лице доктор С. категорично изключи възможността костта на лявата длан да
се е счупила от навит върху нея синджир. Коментираните противоречия дотолкова
компрометират достоверността на обясненията на подсъдимия, както и показанията
на посочени в началото на абзаца свидетели, вкл. и от досъдебното производство,
че мотивира съда да ги изключи като изцяло недостоверни в тази им част. В тази
връзка съдът отбелязва, че обясненията на подсъдимия, освен доказателствено
средство, са и основно средство за защита срещу повдигнатото обвинение, затова
следва да бъдат внимателно анализирани. Показанията на тези свидетели пунтират
изцяло защитната линия на подсъдимия и са израз на общо обмислена защитна
позиция с цел оневиняване на подсъдимия. Изобилните противоречия и наличието на
фрапантни алогични обяснения за някои от фактите говорят за изготвен между
подсъдимия и тези свидетели общ план, в който те така са си разпределили
ролите, че да убедят съда как подсъдимият няма никаква съпричастност към
причинената на пострадалия телесна повреда.
Същият тенденция – да се спести изнасяне на неизгодни за
подсъдимия факти, съдът констатира и при разпита на свидетелите, което наложи
показанията на почти всички свидетели от досъдебното производство да бъдат
четени по реда на чл.281 от НПК. Свидетелите още на досъдебното производство са
давали уклончиви показания и въпреки че на боя са присъствали хората от цялата
махала, само свидетелят А.Б. е дал показания, в които сочи подсъдимия като
извършител на престъплението. Многократно в разпитите беше намекнато, че хората
са се страхували да говорят, вероятно за да не пострадат по някакъв начин.
Съдът констатира и друга особеност, която се откроява при
показанията на свидетелите А.М.Б., А.Д.Б., М.Б. и З.З., така както съдът я
констатира при показанията на свидетелите С.М.С., Т.А., М.С., И.Б., С.Г. и Д. Ц..
Особено настойчиво се акцентира върху факта как пострадалият въртял синджира и
посягал с него към тези, които го заобиколили да го бият, и как синджирът се
заклещил в една от колите и как той бягал след колата, дърпан от синджира. Свидетелските
показания са средство
за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля
факти, но поради наличие на емоционална
връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може да се
засегнал в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. Свидетелите А.М.Б., А.Д.Б., М.Б. и З.З. са възприели
най – зрелищната част от боя, а именно как пострадалият върти синджира и как
бяга след автомобила, държейки заклещения в нея синджир. От друга страна, бяха
изнесени данни за лоша репутация на пострадалия в общността им, което неминуемо
е формирало в съзнанието на всеки от свидетели собствена оценка за случилото
се, несъзнателно пренесена като част от фактите, за които дават сведения. Освен
това, следва да се държи сметка и за репутацията на подсъдимия и неговите
приятели, които били известни като буйни момчета и е обяснимо да всяват страх в
обитателите на махалата, вкл. и при даване на показания по делото. Изхождайки
от тези съображения, съдът прецени показанията на А.М.Б., А.Д.Б., М.Б. и З.З.
като достоверни в тяхната цялост, тъй като възпроизвеждат правдиво в общи линии
фактите, за които свидетелстват. Някои неточности и противоречия в детайлите
съдът отдава на конкретната ситуация – случил се кратко време масов бой с много
присъстващи наоколо, при което е обяснимо свидетелите да не са успели да
възприемат с голяма доза точност, и съответно да възпроизведат в процеса,
последователността на всички действия на участниците в боя и на присъстващите
там граждани.
Относно показанията на останалите свидетели :
Съдът възприема в цялост и цени като достоверни
показанията на свидетеля С.В., както и на свидетеля А.К., вкл. и тези, дадени
на досъдебното производство на 17.04.2019г и прочетени на основание чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, тъй като се потвърждават от както от писмените
доказателствени източници, така и от гласните доказателства, които оцени като
достоверни.
Показанията на свидетеля М.К., вкл. тези, дадени на
досъдебното производство, както и показанията на К.Б., дадени на досъдебното
производство, съдът цени като достоверни. Тези двама свидетели са очевидци на
предхождащия боя конфликт между свидетеля С.М.С. и пострадалия и разбрали, че
впоследствие е имало бой, без да са преки очевидци. Достоверни са и показанията
на К.В., дадени на досъдебното производство, в които тя възпроизвежда разказа
на майката на пострадалия. Съдът цени също като достоверни и показанията на
свидетеля Д.Б., както и тези на свидетеля Х.В., дадени на досъдебното
производство, в които и двамата свидетели сочат, че видели пострадалия след боя
и по него имало кръв.
Свидетелите Ц.А. и А.М.Б. заявяват, че не могат да дадат
каквито и да е показания по случая, поради което техните показания не са
източник на данни.
Съдът кредитира изцяло заключенията и на двете изслушани
по делото експертизи – медицинска и техническа, тъй като ги прецени за
обективно и компетентно изготвени и след като не се изтъкнаха основателни
съмнения в безпристрастността на двете вещи лица.
Към доказателствения материал съдът приобщава прочетените
и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Всички доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност,
установяват по безпротиворечив начин обстоятелствата, предмет на доказване от
състава на престъплението – чл.102 от НПК.
При така приетото за установено съдът стигна до правния
извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
на чл. 129, ал.1 от НК, затова че на
18.02.2019г в град Котел причинил на М.В.В. средна телесна повреда, изразяваща
във фрактура на втората метакарпална кост на лявата длан, което довело до
трайно затруднение на движението на горния ляв крайник.
Времето и мястото на извършване на престъплението са
категорично установени – в ранния следобед на 18.02.2019г в град Котел на кръстовището
на улиците Калина, Иглика и Преславска, в близост на магазина на М.Г..
Съдът приема за безспорно, че подсъдимият е извършител на
престъпното деяние. Съвкупният анализ на цялата доказателствена съвкупност сочи
на единствения възможен извод, че подсъдимият е този, който нанесъл с дървена
пръчка удар в посока към главата на пострадалия, като ударът попаднал в лявата
длан на пострадалия, който бил вдигнал лявата си ръка към главата, за да си
защити главата от удари. Счупването на втората метакарпална кост на лявата длан
довело до затрудняване на хватателната функция на лявата ръка, което е наложило
гипсова имобилизация на ръката. Затруднението е трайно, тъй като е продължило
повече от месец. По тези съображения съдът приема, че причинената от подсъдимия
на пострадалия телесна повреда е средна по смисъла на чл.129 от НК.
Няма никакво съмнение, че
престъплението е извършено с пряк умисъл от подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на същите. Замахвайки с дървена
пръчка към главата на пострадалия, и то със значителна сила, според вещото
лице, подсъдимият целял да нанесе удар по главата. Без значение за формата на
умисъла е обстоятелството, че увредената част на тялото не е главата, а ръката,
която пострадалият вдигнал към главата именно за да я предпази главата от
последващи удари.
Не са налице основанията за прилагане на
привилегированите състави на чл.132, ал.1, т.2 от НК и на чл.132, ал.2 вр.
ал.1, т.2 от НК, тъй като подсъдимият не действал нито при условията на афект,
нито при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Отмъщението било
обмислено от подсъдимия и от свидетелите С.М.С., Т.А., М.С., И.Б., С.Г. и Д.С.,
които тръгнали с два автомобила да търсят пострадалия из града, за да го бият,
като предварително сложили в един от автомобилите и дървена пръчка, достатъчно
дебела и дълга, за да послужи за оръдие при планирания бой. Виждайки
пострадалия на кръстовището пред магазина на М.Г., спрели автомобилите и всички
излезли, за да се саморазправят с пострадалия. Израз изцяло на защитната версия
на подсъдимия е неговото обяснение, подкрепено от показанията на тези шестима
свидетели, че пострадалият се бил хвърлил срещу автомобилите и бил насъсквал
кучето срещу движещите се автомобили.
С оглед на гореизложеното, съдът счете, че подсъдимият Х.Г.
следва да носи наказателна отговорност по повдигнатото обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
прецени обществената опасност на деянието и на подсъдимия, прецени смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона. За
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
шест години. Съдът прецени, че наказание, определено в размер на минимума, а
именно една година лишаване от свобода, е най–адекватното наказание,
съответстващо на тежестта на извършеното престъпление и на обществената
опасност на деянието и на дееца. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът прецени провокативното продължаващо от години поведение на пострадалия
към подсъдимия и близките му. Подсъдимият е осъждан през 2013г за кражба и по
осъждането е настъпила реабилитация по право. Не е личност със завишена степен
на обществена опасност. Не са налице обаче такива многобройни или изключителни
по характера си смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
извод, че наказание, дори и в предвидения минимален размер, би се явило
несъразмерно тежко, поради което съдът намира искането на прокуратурата за определяне
на осем месеца наказание за акт на прекалено снизхождение и се явява в разрез с
целите на наказанието, очертани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Размерът на наложеното наказание и настъпилата по
предходното осъждане реабилитация към датата на извършване на настоящото
престъпление правят задължителна преценката за приложението на чл.66 от НК. Съдът счита, че наложеното
наказание следва да се отложи за три години изпитателен срок, който, макар и
определен в минимален размер, е в съС.ие да реализира в пълнота
предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да
извършва противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда
наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът
счита, че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на
изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление и са справедливи, а само справедливото
наказание има потенциал да изпълни и превантивната функция на
наказателноправната репресия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел направените
в хода на съдебното производство разноски в размер на 96.31 лева. Съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР Сливен направените в хода на ДП №
60/2019г на РУ на МВР Котел разноски в размер на 280.50 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :