Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр.Кюстендил, 15.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с
участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 159 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Началникът на Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил обжалва решение № 260155 от 16.04.2021г. на Районен съд – Дупница по АНД № 298/2021год., с което е отменено Наказателно постановление № 20-0348-000614/02.10.2020год. Жалбата е с бланкетни доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че административните нарушения са безспорно доказани, а в производството по установяването им не са допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се претендира такова в касационното производство.
Ответникът Р.Е.Р. ***, чрез пълномощника си адв. В. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил
дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е отменено
Наказателно постановление № 20-0348-000614/02.10.2020год., издадено от началника на РУ-Дупница при ОД на
МВР - Кюстендил, с което на Р.Е.Р. са
наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00лв. на осн. чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП за
нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер
на 10,00лв. на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За да ангажира отговорността на нарушителя АНО е приел от фактическа страна, че на 05.09.2020год., около 14,28 часа, при начална
станция на въжен лифт за Седемте рилски езера, нарушителят управлява
собствения си товарен автомобил „Н.
П.л“ с рег.
№*******, който е с изменена конструкция без индивидуално одобряване на ППС,
изразяващо се в неоригинални предна и задна броня и допълнително монтирана
лебедка на предната броня. Във връзка с горното на нарушителя е предявено
обвинение за това, че без да спазва установения ред, комплектува с основни
агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС, с което е нарушил
чл.146, ал.1 от ЗДвП. Извън
горното, е прието, че в описаното време
и място, нарушителят не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон, с
което е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Във въззивното производство са разпитани актосъставителят и свидетелите
по акта, които потвърждават констатациите в същия като сочат, че описаните
изменения в конструкцията са установени визуално
при проверката.
При изложените обстоятелства,
районният съд отменя наказателното постановление по съображения за
незаконосъобразност. Приема се, че предявеното обвинение за нарушението по
чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП е неясно, тъй като не е посочен кой е
установеният ред за изменение конструкцията на МПС, чието неспазване е квалифицирано
като съставомерно деяние. Съдът е приел,
че нито в АУАН, нито в НП е
конкретизирана нормативна разпоредба, която се счита за нарушена, с което е
ограничено правото на защита на
нарушителя и е допуснато съществено процесуално нарушение. По същество са
изложени доводи за недоказаност на деянието. По отношение на нарушението по
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП констатациите в оспореното решение са за процесуално
нарушение при налагане на наказанието и за нарушение на правилото на чл.18 от ЗАНН,
доколкото са описани две отделни деяния, а е наложено едно наказание без да е
ясно кое конкретно деяние е санкционирано.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава
следните изводи:
Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото
и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право
и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Оспореният съдебен акт е
постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържаните в касационната жалба твърдения
за съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон,
съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са
неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за деяние
осъществяващо състава на нарушението по чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, а
именно за това, че без да спазва установения ред, изменя конструкцията на
моторно превозно средство. Изпълнителното деяние, изразяващо се в изменение на
конструкцията на МПС, е описано като наличие на неоригинални
предна и задна броня и допълнително монтиране на лебедка на предната броня. В рамките на изложеното се е ограничил АНО при описание на констатираните
обстоятелства, а предявеното обвинение е за
нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата, изменение в конструкцията на регистрираните ППС,
се извършва при условия и по ред, определен с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В изпълнение на законовата
делегация е приета Наредба № Н-3 от
18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите-членки на ЕС или друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство.
Съобразявайки
фактите относно деянието и
относимата нормативна регламентация, обосновано и правилно въззвният съд е
приел предявеното обвинение за неясно. За да разбере нарушителят в какво се
изразява противоправното му поведение, АНО е следвало да посочи конкретната
разпоредба от Наредбата, установяваща реда за изменение на конструкцията на
МПС, респ. чието нарушение се явява съставомерно деяние по чл.178, ал.1, т.2 вр. с чл.146, ал.1 от ЗДвП. Такива данни не се съдържат в АУАН и в
НП, с което е допуснато съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Следват
изводи за незаконосъобразност на оспореното НП на формално основание, както и
за правилност на въззивното решение, с което същото е отменено в тази част.
Извън горното, касационната инстанция счита за обосновани
от доказателствата и съответни на
материални закон, формираните от районни
съд доводи за недоказаност на релевираното деяние. Видно от разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредбата, наличието на неоригинални предна и задна броня и
монтиране на лебедка на предната броня, не представлява изменение в конструкцията на МПС, а и описаните промени са
установени само при визуален преглед на
МПС, т.е. същите не са безспорно установени. Липсват предпоставки за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, поради което издаденото НП в тази част е незаконосъобразно. Като го е
отменил районният съд е постановил правилно решение
Идентични правни изводи за незаконосъобразност на НП,
респ. за правилност на възивния съдебен
акт, обосновава проверката на
предявеното обвинение и наложеното наказание за нарушението по чл.183, ал.1,т.1
от ЗДвП. Видно е, че в АУАН и в НП са описани обективните признаци на две
отделни нарушения, а санкцията е само една. Приложената правна норма на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда задължение
за водача на МПС да носи СУМПС и контролен талон към него, а неизпълнението на
всяко от задълженията е съставомерно
административно нарушение по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. В случая като е наложил
едно наказание без да е ясно кое е
санкционираното деяние, АНО е допуснал процесуално нарушение, както и нарушение
на правилото на чл.18 от ЗАНН, както надлежно е констатирал въззивния съд. Формираните в изложения смисъл
мотиви за отмяна на НП са законосъобразни. Дължимо е решение за оставяне в сила
на оспорения съдебен акт.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260155 от 16.04.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 298/2021год.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.