Р Е Ш Е Н И
Е № 2086
гр. Бургас, 06.12.2013
година
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети ноември през
две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Моника Яханаджиян
при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното
от съдията М.Яханаджиян гр.д.№4540
по описа за 2013-а год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Т.Ж.П. ***, с
която претендира осъждане на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” към Министерство на вътрешните работи на
Република България – гр.София, да му заплати следните суми: 9 969,60 лева – главница,
представляваща обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение
като държавен служител в размер на дванадесет брутни трудови възнаграждения от
830,80 лева на основание чл.252, ал.1 от ЗМВР, 333,32 лева
– обезщетение за забава върху вземането за обезщетение за периода, считано от
датата на прекратяване на служебното му правоотношение – 06.02.2013 г. до
завеждане на исковата молба – 05.06.2013 г., 3 323,20 лева – главница, представляваща допълнително
възнаграждение в размер на четири брутни трудови възнаграждения от 830,80 лева на
основание чл.202, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр.Раздел ІV „За водолазна
дейност”, т.1.3 от Приложение №2 към т.1.11 от Заповед
относно определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за служебни
дейности, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, рег.№Із-1887/19.07.2011 г. на МВР, 111,11 лева – обезщетение за забава върху
вземането за допълнително обезщетение за периода, считано от датата на
прекратяване на служебното му правоотношение – 06.02.2013 г. до завеждане на
исковата молба – 05.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците, начиная от предявяване на иска – 05.06.2013 г. до
окончателното изплащане на вземанията; ангажира доказателства, претендира
деловодни разноски.
Правните
основания на исковете са чл.252, ал.1 от ЗМВР, чл.202, ал.1, т.1 от ЗМВР
и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът
оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноските;
ангажира доказателства.
СЪДЪТ, след
запознаване със становището на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от
данните по делото, страните са били обвързани със служебно правоотношение,
възникнало на основание Заповед, рег.№РД-01-237/10.01.2010
г. на Директор на ГД „Гражданска защита”, по силата на която
ищецът е бил назначен на длъжност старши спасител /водолаз/ в група
„Аварийно-спасителни дейности”, „Водолазен спасителен екип” категория Е ІІІ
степен, считано от 28.12.2009 г., със заплата за категория – 324,00 лева,
длъжност – 275 лева, в това число: възнаграждение за ниво №15-193 лева и
възнаграждение за специфични условия на работното място – 82 лева. Това
правоотношение е прекратено със Заповед, рег.№159/06.02.2013
г. на Директор на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР.
Между
страните не се спори, че за времето от 01.01.1998 г. до 18.04.2000 г., ищецът е
заемал длъжността „старши водолаз, завеждащ склад, той и шофьор” в Поделение ... – „Спасителен отряд” Бургас, както и че с Трудов
договор №25/21.04.2000 г., същият е бил назначен като „...” по трудово
правоотношение в „Спасителен отряд” на Областен отдел „Гражданска защита” –
Бургас, която длъжност изпълнявал до 27.12.2009 г. От представените по делото
писмени доказателства става ясно още, че с допълнително споразумение
№202-18/17.04.2001 г. към Трудов договор №25/21.04.2000 г., ищецът е назначен
на длъжност „....” в Дирекция „Гражданска защита”,
област Бургас към Държавна агенция „Гражданска защита”-МС, както и че с допълнително
споразумение №ЧР-ЗН-582/22.08.2006 г. към Трудов договор №25/21.04.2000 г., е
назначен на длъжност „водолаз, главен специалист, той и спасител” в
Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, ГД „Национална
служба „Гражданска защита”, Дирекция „Гражданска защита”-област Бургас във
водолазна група в отдел „Аварийно –спасителни дейности”, с основна работна
заплата – 439 лева месечно.
В приетото
по делото експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно, е посочено, че
общият трудов стаж на ищеца възлиза на деветнадесет години три месеца и
единадесет дни /19 г. 3 м. 11 дни/, от които три години два месеца и два дни /3
г. 2 м. 2 дни/ в системата на МВР и шестнадесет години един месец и девет дни
/16 г. 1 м. 9 дни/ извън системата на МВР, като общият стаж на ищеца, прослужен
на длъжност „водолаз” възлиза на петнадесет години един месец и двадесет и
седем дни /15 г. 1 м. 27 дни/. От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза става ясно още, че по ведомост за изплатено
обезщетение, ищецът е получил три брутни заплати в общ размер на 2492,40 лева,
формиран по следния начин: ОМЗ в размер на 620,00 лева, в това число заплата за
категория в размер на 343 лева и заплата за длъжност в размер на 277 лева и
прослужено време в размер на 210,80 лева, като в БТВ в размер на 830,80 лева,
ответното дружество не е начислило допълнително възнаграждение за „водолазна
дейност”, тъй като същото не е величина с постоянен характер.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира следното:
Искът по чл.252, ал.1 от ЗМВР е доказан по основание и размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.252, ал.1 от
ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение
държавните служители имат право на
обезщетение в размер на толкова месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не
повече от 20.
Установено е
по делото, че общият трудов стаж на ищеца е деветнадесет години три месеца и
единадесет дни /19 г. 3 м. 11 дни/, от които три години два месеца и два дни /3
г. 2 м. 2 дни/ в системата на МВР и шестнадесет години един месец и девет дни
/16 г. 1 м. 9 дни/ извън системата на МВР, като общият стаж на ищеца, прослужен
на длъжност „...” възлиза на петнадесет години един месец и двадесет и седем
дни /15 г. 1 м. 27 дни/, от които три години два месеца и два дни /3 г. 2 м. 2
дни/ в системата на МВР. За тези прослужени му три години е изплатено
обезщетение по чл.252, ал.1 от ЗМВР в размер на три брутни възнаграждения.
Що се отнася
до останалите дванадесет години, прослужени от ищеца за периода от 01.01.1998
г. до 27.12.2009 г., през който същият е заемал длъжността „..”
първоначално в Поделение .. – „Спасителен отряд” Бургас, впоследствие в
„Спасителен отряд” на Областен отдел „Гражданска защита” – Бургас, след което в
Дирекция „Гражданска защита”, област Бургас към Държавна агенция „Гражданска
защита”-МС и накрая в Министерство на държавната политика при бедствия и
аварии, ГД „Национална служба „Гражданска защита”, Дирекция „Гражданска
защита”-област Бургас във водолазна група в отдел „Аварийно –спасителни
дейности”, за същите следва да се приложи §57 от ПЗР на ЗМВР /ДВ, бр.44/2012
г./ и да се приеме, че е налице хипотезата на чл.252, ал.1 от ЗМВР, т.е. в този
период ищецът е работил в служебно правоотношение по ЗМВР.
Съгласно
цитираната норма на §57 от ПЗР на ЗМВР, в сила от 01.07.2012 г., стажът
придобит по Закона за държавния служител и по КТ от служителите по §64 от ПЗР
на ЗИДЗМВР /ДВ, бр.93/2009 г./, се зачита за работа при един и същ работодател,
съответно орган по назначаване.” В случая е безспорно, че ищецът попада сред
кръга лица, очертани в §64 от ПЗР на ЗИДЗМВР, а именно – „ ....държавни служители в служебни правоотношения и служители по
трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват
функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп
до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с
единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на НС за
приемане на структурата на МС на Република България /ДВ, бр.60/2009 г./, с което Министерството на извънредните ситуации се
закрива ....”.
Съгласно
горното, на основание §57 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр.44/2012
г., в сила от 01.07.2012 г./, прослужените от ищеца
години следва да бъдат определени на петнадесет, поради което същият отговаря
на условията, визирани в чл.252, ал.1, вр.чл.253, ал.2 от ЗМВР, за определяне
на еднократно парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение,
тъй като същото е прекратено поради пенсиониране и последните петнадесет години
един месец и двадесет и седем дни /15 г. 1 м. 27 дни/ е прослужил на
военизирани длъжности и като държавен служител в органите на МВР, поради което
и има право да получи обезщетение в размер на петнадесет брутни трудови
възнаграждения.
При прекратяване на служебното му правоотношение му
е било изплатено възнаграждение в размер на три брутни месечни заплати, поради
което и му се дължи обезщетение за още 12 години. Същото е в размер на
9 969,90 лева. Твърденият от ищеца отрицателен
факт – неплащане на процесното
обезщетение възлага на ответника тежестта за провеждане на главно и пълно
насрещно доказване изплащането на това вземане.
По делото няма данни за извършено частично или
пълно плащане на процесната главница от страна на
ответника, поради което и искът по чл.252, ал.1 от ЗМВР се явява основателен, доказан в претендирания размер от 9 969,90 лева
и следва да се уважи изцяло, ведно с акцесорната
претенция за обезщетение за забава, начиная от
подаване на исковата молба – 05.06.2013 г. до окончателното й изплащане.
Предвид основателността на главния иск, основателна
се явява и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху вземането за обезщетение, което се дължи на ищеца от момента на
прекратяване на служебното му правоотношение – 06.02.2013 г., след която
ответникът е в забава, и за периода до датата на предявяване на иска –
05.06.2013 г., и което обезщетение за забава е в размер на 333,32 лв., поради което и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в претендирания размер и като такъв следва
да се уважи.
Предявеният иск
по чл.202, ал.1, т.1 от
ЗМВР, вр.Раздел ІV „За водолазна дейност”, т.1.3 от Приложение №2 към т.1.11 от Заповед
относно определяне на размерите на
допълнителните възнаграждения
за служебни дейности, условията и реда за тяхното
изплащане на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, рег.№Із-1887/19.07.2011
г. на МВР, е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съгласно разпоредбата
на чл.202, ал.1, т.1 от
ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения
за изпълнение на специфични служебни
дейности, като видно от ал.2 на същия текст,
размерът на допълнителните възнаграждения, условията и редът за тяхното
изплащане се определят с акт на министъра на вътрешните работи. В конкретния
казус това е Заповед относно определяне размерите на допълнителните възнагарждения за изпълнение на специфични служебни
дейност, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, рег.№Із-1887/19.07.2011 г., издадена от министъра на МВР,
видно от която сред специфични служебни дейност попада и водолазната дейност /т.1.11/ и в раздел ІV на
Приложение №2 към т.1.11, т.1.3 е регламентирано, че на държавните служители,
прослужили над десет години на водолазни длъжности, в края на единадесетата и
всяка следваща година /през м.декември/
да се изплаща възнаграждение в размер на една брутна заплата, включваща
основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна
служба, като след 15 години, допълнителното възнаграждение е в размер на четири
заплати.
Към момента
на прекратяване на служебното правоотношение – 06.02.2013 г., общият положен от
ищеца стаж на длъжност „...”, която е специфична служебна дейност, възлиза на
15 години 1 месеца и 27 дни. Действително, законът и заповедта не поставят
изискване този стаж да бъде прослужен само на държавна служба, поради което и на
ищецът би следвало да се дължи заплащането на допълнително възнаграждение в
размер на четири заплати, но само в случай че служебните му правоотношения са
прекратени не по-рано от м.декември на текущата година, в какъвто смисъл е
т.1.3 от цитираната по-горе заповед. Именно това е целта на това допълнително
възнаграждение – да бъдат стимулирани съответните служители да не упражнят
правото си на по-ранно пенсиониране, имайки предвид специфичния характер на
извършваните от тях дейности, както и необходимото време и направените разходи за
обучение и придобиване на професионални навици, опит и умения в тази насока. В
тази връзка, не случайно е определен месец декември на текущата година за
изплащане на дължимото възнаграждение.
Поради това,
че настоящият случай не е такъв - прекратяването на служебното правоотношение е
настъпило на 06.02.2013 г., претенцията на ищеца по чл.202, ал.1, т.1 от ЗМВР е
неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
С оглед неоснователността
на главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за заплащане на обезщетение за забава върху вземането за допълнително
обезщетение за периода, считано от датата на прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца – 06.02.2013 г. до завеждане на исковата молба –
05.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от предявяване на иска – 05.06.2013 г. до окончателното й изплащане.
Основателността
на част от обективно кумулативно съединените исковете налага уважаване молбата
на ищеца с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на направените в настоящето
производство деловодни разноски, които са в общ размер на 300 лева /150 лева –
адвокатско възнаграждение и 150 лева – депозит за вещо лице/ и които съразмерно
с уважената част на исковете са в размер на 225,00 лева.
Основателна
се явява и претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което съразмерно на
отхвърлената част на исковете е в размер на 724,75 лева и следва да се възложи
в тежест на ищеца.
В изпълнение
разпоредбите на чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, чл.5 от ЗДТ, съдът следва да осъди ответника да заплати
държавна такса от 412,12 лева, дължима върху уважените искове.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” към МВР-гр.София,
ул.”...” №..., представлявана от Директор на Дирекция
– главен комисар Н.. Н.., ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ж.П. ***, ЕГН **********, съдебен
адрес:***-адв.К.Т., сумата от 9 969,60 лева
/девет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща обезщетение по чл.252, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата от подаване
на исковата молба – 06.02.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 333,32 /триста тридесет и три лева и тридесет и две стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава върху неплатеното обезщетение от
9 969,60 лева, считано от датата на прекратяване на служебното
правоотношение – 06.02.2013 г. до завеждане на исковата молба – 05.06.2013 г.,
както и направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 225,00 /двеста двадесет и пет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Ж.П.
***, ЕГН **********, съдебен адрес:***-адв.К.Т.,
против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР-гр.София, ул.”...” №.., представлявана
от Директор на Дирекция – главен комисар Н.. Н.., искове
с правно основание чл.202, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр.Раздел ІV „За водолазна
дейност”, т.1.3 от Приложение №2 към т.1.11 от Заповед
относно определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за служебни
дейности, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, рег.№Із-1887/19.07.2011 г. на МВР, за
заплащане на сума в размер на 3 323,20 /три хиляди триста двадесет и три лева и
двадесет стотинки/лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на иска – 05.06.2013 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 111,11 лева, представляваща обезщетение
за забава върху вземането за допълнително обезщетение в размер на 3 323,20
лева за периода, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение
– 06.02.2013 г. до завеждане на исковата молба – 05.06.2013 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението” към МВР-гр.София, ул.”...” №..., представлявана от Директор на Дирекция –
главен комисар Н.. Н.., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Районен съд –
гр.Бургас, сумата от 412,12 /четиристотин и дванадесет лева и дванадесет
стотинки/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху размера на
уважените кумулативно съединени искове.
ОСЪЖДА Т.Ж.П. ***, ЕГН **********,
съдебен адрес:***-адв.К.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” към МВР-гр.София,
ул.”...” №.., представлявана от Директор на Дирекция –
главен комисар Н.. Н.., сумата от 724,75 /седемстотин
двадесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
дължимо юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
Решението може да бъде обжалвано от
страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок
от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ