Решение по дело №74/2024 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 153
Дата: 8 октомври 2024 г.
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20243520100074
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Попово, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря М. Й. А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20243520100074 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът- „Д.- О. З.“ ЕАД, гр. С., чрез адв.П. П. от ВАК, твърди, че между “Д. - О. З.”
ЕАД и „К. **“ ЕООД, ЕИК *** била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за притежавания от второто дружество товарен
автомобил, марка и модел „Рено Мастър“, peг. № ****, рама № *****. Договорът бил
обективиран в застрахователна полица № **** със срок на действие, считано от 14:20 ч. на
16.01.2018 год. до 23:59 ч. на 15.01.2019 год.
Ищцовото дружество твърди, че на 19.11.2018г., около 19:50 ч., в Г., в гр. Ф. М., ул.
„К.“ № * настъпил пътен инцидент по вина на ответника, причинен, в качеството му на
водач на товарен автомобил „Рено Мастер“, peг. № ****. При управление на посоченото
МПС, при маневра и неуспешен опит за паркирането му на ул. „К.“ № *, А. А. допуснал удар
в предната лява част на лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № ***, собственост на К. Ф., след
което е напуснал мястото на произшествието, преди пристигането на местните органи за
контрол на движението по пътищата.
За произшествието били уведомени органите на полицията в гр. Ф. М., които
съставили Доклад от разследване от 27.11.2018г. В хода на проведеното разследване било
установено, че настъпилият пътен инцидент бил вследствие на виновното поведението на
ответника А. А., който при управление на товарен автомобил „Рено Мастер“, peг. № ****
причинил щети на лек автомобил „БМВ 360i“, per. № ***, след което напуснал мястото на
инцидента преди идването на местните органи на движение по пътищата. Същия напълно
признал вината си, за което му била наложени санкции от властите в Г..
Предвид задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
полица № ****/16.01.2018г., сключена за увреждащия товарен автомобил „Рено Мастър“,
peг. № **** и международна карта за автомобилна застраховка, от А. GmbH, като
кореспондент на ищеца застраховател в Г., постъпило уведомление от 06.12.2018г. за
1
настъпило ПТП с участието на застраховано в дружеството МПС. При кореспондента на
ищеца застраховател, предявената претенция била заведена като „нов казус“ с номер ****.
В „Д.- О. З.“ ЕАД за предявената претенция по сключената полица и международна карта за
автомобилна застраховка за товарен автомобил „Рено Мастер“, peг. № ****, била образувана
преписка по щета № ****.
В хода на проведеното ликвидационно производство, по щетата постъпили от
кореспондента документи (изрично изброени в ИМ), от които се установявали посочените
по-горе обстоятелства за ПТП, вината на ответника за пътния инцидент и щетите, които
били нанесени на лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № ***. Взето било решение в полза на
увредения собственик на автомобил, да бъде изплатена стойността на разходите, необходими
за възстановяването на превозното средство.
В тази връзка, в полза на увреденото лице-К. Ф., чрез представителя А. GmbH Г.,
ищцовото дружество му заплатило обезщетение, в размер на 3679.58 лв., левовата
равностойност на 1881,34 евро, която сума е формирана като сбор от 1856.34 евро,
представляващи разходите, необходими за ремонт на лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № ***,
25.00 евро, представляващи общи разходи и 30.00 евро, представляващи разходите за
изготвяне на експертиза за стойността на ремонтните дейности по лек автомобил „БМВ
360i“, peг. № ***.
За уреждане на предявената претенция били заплатени и извършени разходи в размер
на 549,.12 лв., левова равностойност на 280.76 евро, представляващи разходи за уреждане на
претенцията като посредническа такса и други такси за обработка на документи по
образувана преписка и снабдяване с полицейски документи, заплатени на кореспондента на
ищеца в Г. А. GmbH по претенция ****.
По образуваната пък в „Д.- О. З.” ЕАД преписка по щета № ****, били извършени
ликвидационни разноски, в размер на 15.00 лв.
Тъй като ответникът, като водач на товарен автомобил „Рено Мастер“, peг. № ****,
на 19.11.2018г., около 19:50 ч., в Г., в гр. Ф. М., ул. „К.“ № *, причинил ПТП, по негова вина,
вследствие на което настъпили вреди на лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № ***, след което
напуснал мястото на произшествието, преди пристигането на местните органи за контрол на
движението по пътищата, ищцовото дружество счита, че има право на регресна претенция
срещу него, за заплатените от него суми по щетата.
Твърди се, че на ответника били изпратени две регресни покани да заплати
претендираните суми, втората, от които е получена от него на 02.12.2022г.,, но плащане не
постъпило и претенцията на застрахователното дружество не била удовлетворена.
Предвид изложеното ищцовото дружество моли съда да осъди ответника да му
заплати следните суми: - 3679.58 лв., левовата равностойност на 1881,34 евро, която сума е
формирана като сбор от 1856.34 евро, представляващи разходите, необходими за ремонт на
лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № ***, 25.00 евро, представляващи общи разходи и 30.00
евро, представляващи разходите за изготвяне на експертиза за стойността на ремонтните
дейности по лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата; -
549.12лв., левова равностойност на 280.76 евро, представляващи разходи за уреждане на
претенцията като посредническа такса и други такси за обработка на документи по
образувана преписка и снабдяване с полицейски документи, заплатени на кореспондента на
ищеца в Г. А. GmbH по претенция DEI 82578, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата; - 15.00
лв., представляващи разноски по ликвидация на преписка по щета № ****, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане,- 255.60лв, представляващи сторените от ищеца разходи за превод на документи
2
от немски и английски език на български език, и -603.16лв., представляваща лихва за забава,
считано от 18.12.2022г. до датата на депозиране на ИМ в съда. Претендират се разноски по
делото.
Редовно призован за с.з. се явява упълномощения процесуален представител, който
пледира за уважаване на исковата претенция.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения особен представител на ответника А. Я. А. от с.К., общ.П.- адв.Н.Г. от ТАК, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан
Счита, че не всяко действие от страна на виновния водач по напускане на
произшествието дава право на регрес, а само онова поведение, когато то не е било
съобразено с буквата на закона, в частност ЗДвП, предвиждащо задължително присъствие на
произшествието на контролните органи. Тези случаи били изброени в чл.125 от ЗДвП. В
случая от приложеният доклад от разследването, процесният микробус за който се твърдяло,
че причинил материалните щети на удареният лек автомобил, бил паркиран в близост, и се
намирал на мястото на инцидента и на следващият ден, след ПТП. Ответникът- шофьор на
микробуса бил разпитан на следващият ден от полицейския комисар, пред който напълно
признал вината си, и заявил, че не спрял, защото не е забелязал произшествието. Според
представителя, в този случай не била налице хипотезата на чл.125, ал.1 т.7 от ЗДвП, т.к. не
съществувал спор относно вината на ответника за ПТП, както и и между самите участници в
ПТП. Доколкото представените по делото доказателства не установявали наличието на
някой от другите изброени обстоятелства по чл.125 от ЗДвП, обосноваващи задължителното
явяване на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента, счита, че дори и ако се
приемело, че имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то същото
не било сторено в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което не били налице
основания за ангажиране регресната отговорност на ответника.
На следващо място, представителя на ответника счита, че ищцовото дружество не
представило доказателства, че изплатило пълният размер на определените и одобрени
имуществените вреди от ПТП. Били представени доказателства само за частично плащане,
поради което в негова полза не било възникнало правото на регрес да претендира от
застрахования размерът на изплатеното обезщетение.
Предвид изложените съображения, моли съда да отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
Редовно призован за с.з., се явява особения процесуален представител на ответника,
който пледира за отхвърляне на исковата претенция.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа страна:
Не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че
между “Д. - О. З.” ЕАД и „К. **“ ЕООД, ЕИК *** била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно застрахователна полица № ****,
със срок на действие, считано от 16.01.2018г. до 15.01.2019г., за притежавания от „К. **“
ЕООД товарен автомобил, марка и модел „Рено Мастър“, peг. № ****, рама № *****.
На 19.11.2018г., около 19:50 ч., в Г., в гр. Ф. М., ул. „К.“ № * настъпил пътен инцидент
между лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № *** и товарен автомобил „Рено Мастер“, peг. №
****. От приложените доказателства се установява, че при управление на посоченото МПС
товарен автомобил „Рено Мастер“, peг. № ****, управлявано от ответника А., при маневра и
неуспешен опит за паркирането му на ул. „К.“ № *, същия допуснал удар в предната лява
част на лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № ***, собственост на К. Ф., след което напуснал
мястото на произшествието, преди пристигането на местните органи за контрол на
движението по пътищата.
3
За произшествието били уведомени органите на полицията в гр. Ф. М., които
съставили Доклад от разследване от 27.11.2018г. В хода на проведеното разследване било
установено, че настъпилият пътен инцидент бил вследствие на виновното поведението на
ответника А. А., който при управление на товарен автомобил „Рено Мастер“, peг. № ****
причинил щети на лек автомобил „БМВ 360i“, per. № ***, след което напуснал мястото на
инцидента преди идването на местните органи на движение по пътищата. Последното
обсотятелстов се установява от приложените към ИМ доказателства - доклад за ПТП от
20.11.2018г. на полицейски щаб на Ф.; доклади от разследване от 20.11.2018г.; разпит на
обвиняем в наказателно производство – изслушване в производство за глоба от 26.11.2018г.;
доклад от разследване от 27.11.2018г. на Полицейски президиум Ф.; доклад за пътно-
транспортно произшествие от 27.11.2018г.; формуляр приложение за други лица на
полицейски щаб на Ф. от 26.11.2018г.; постановление към номера на документ: *** –
Заповед към заявлението за наказателно постановление (05) – HVTS, подписано на
08.01.2019г. от юридически служител на Окръжен съд – Ф.; наказателна заповед от
11.01.2019г., изд. от Окръжен съд – Ф. М., номер на документа: ***, с получател А. Я. А..
Видно от тях е установен както водача на МПС, причинило инцидента, механизма на
извършването му, както и вината на ответника А., за което била ангажирана и отговорността
му съгласно законодателството на ФРГ.
Предвид задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
полица № ****/16.01.2018г., сключена за увреждащия товарен автомобил „Рено Мастър“,
peг. № **** и международна карта за автомобилна застраховка, от А. GmbH, като
кореспондент на ищеца застраховател в Г., постъпило уведомление от 06.12.2018г. за
настъпило ПТП с участието на застраховано в дружеството МПС. При кореспондента на
ищеца застраховател, предявената претенция била заведена с № ****. В „Д.- О. З.“ ЕАД за
предявената претенция по сключената полица и международна карта за автомобилна
застраховка за товарен автомобил „Рено Мастер“, peг. № ****, била образувана преписка по
щета № ****.
В хода на проведеното ликвидационно производство, по щетата постъпили от
кореспондента документи, било взето решение в полза на увредения собственик на
автомобил, да бъде изплатена стойността на разходите, необходими за възстановяването на
превозното средство. В тази връзка е представен и ликвидационен акт от 12.03.2019г., от
който се установява, че за настъпилите вреди е взето решение в полза на увреденото лице-К.
Ф., чрез представителя А. GmbH Г., ищцовото дружество да му заплати обезщетение, в
размер на 3679.58 лв., левовата равностойност на 1881.34 евро, която сума е формирана като
сбор от 1856.34 евро, представляващи разходите, необходими за ремонт на лек автомобил
„БМВ 360i“, peг. № ***, 25.00 евро, представляващи общи разходи и 30.00 евро,
представляващи разходите за изготвяне на експертиза за стойността на ремонтните дейности
по лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № ***.
За уреждане на предявената претенция били признати и извършени разходи в размер
на 549.12 лв., левова равностойност на 280.76 евро, представляващи разходи за уреждане на
претенцията като посредническа такса и други такси за обработка на документи по
образувана преписка и снабдяване с полицейски документи, заплатени на кореспондента на
ищеца в Г. А. GmbH по претенция ****.
По образуваната пък в „Д.- О. З.” ЕАД преписка по щета № ****, били извършени
ликвидационни разноски, в размер на 15.00 лв.
От приложената фактура №****/20.11.2023г. пък се установява, че ищцовото
дружество заплатило на на „Е.-Т.“ ООД сумата от 255.60 лв. за извършен превод на
английски и немски език по щета ****.
Слез изплащане на обезщетението, до ответника като виновен водач за настъпилото
ПТП били изпратени две регресни покани да заплати претендираните суми, втората, от
4
които е получена от него на 02.12.2022г., но плащане не постъпило и претенцията на
застрахователното дружество не била удовлетворена.
От назначентаа по делото СЧЕ се установява, че на 07.03.2019г. по фактура с номер
**** било заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за увреждания, нанесени на лек
автомобил ,. BMW 316 I“ с регистр. № *** в размер на 2162.10 евро, или 4228.* лв. Размерът
на претендираните ликвидационни разноски от 15.00лв. по щета № **** отговаряли на
обичайните такива за този вид застрахователна дейност.
Разходите за превод на документи от немски и английски на български език били
заплатени на лицата, като била издадена фактура № 00000****/20.11.2023г., за общо
255.60лв., с включена данъчна ставка 20% , в размер на 42.60 лева.
Общо дължимата сума, представляваща главница, била в размер на 4499.30лв., от
които 4228.* лв. застрахователно обезщетение за нанесени увреждания на МПС, за превод на
документи- 255.60лв. и 15.00лв.- ликвидационни разходи.
Лихвата за забава от 18.12.2022г. до 06.02.2024г., била в размер на 641.32лв., или
вещото лица дава залючение, че общата дължима сума е 5140.62лв.
Така изготвеното заключение бе прието то страните и съда като бе прието като
обосновано, правилно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ, който е процесуално
допустим. Разгледан по същество, искът е и изцяло основателен, като съображенията за това
са следните:
Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е
заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на
увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено
застраховане застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна
отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат,
като е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно
дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл.45, ал.1 от ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка
с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът – ответник
виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества и
да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата.
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл.45, ал. от ЗЗД следва да
бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти –
противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и причинената вреда. Последният юридически факт,
завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да
претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на
делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл.45, ал.2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното.
5
Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се установяват по
безспорен начин.
На първо място, не се спори по делото, а и от представените по делото писмени
доказателства, категорично се установява, че на 19.11.2018г., около 19:50 ч., в Г., в гр. Ф. М.,
ул. „К.“ № * настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 360i“, peг. № ***, собственост на
К. Ф. и товарен автомобил „Рено Мастер“, peг. № ****, управляван от ответника-А. А., при
което са причинени материални щети. Установено е, че при управление на посоченото МПС,
при маневра и неуспешен опит за паркирането му на ул. „К.“ № *, А. А. допуснал удар в
предната лява част на лекия автомобил, след което напуснал мястото на произшествието,
преди пристигането на местните органи за контрол на движението по пътищата. Това е
нарушение както според законодателството на ФРГ, така и на това в Република България-
чл.123, ал.1, т.3, б.“б“. и б.“в“ от ЗДвП, тоест поведението на ответника е противоправно.
Т.е. по този начин последният е осуетил извършването на съответните проверки от
полицейските органи
В случая, изрично е предвидено в разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ е
предвидена хипотеза, при която виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването е
задължително по закон. Механизмът на ПТП е описан и в приложената по делото с
надлежен превод на български език - доклад за ПТП от 20.11.2018г. на полицейски щаб на
Ф.; доклади от разследване от 20.11.2018г.; разпит на обвиняем в наказателно производство
– изслушване в производство за глоба от 26.11.2018г.; доклад от разследване от 27.11.2018г.
на Полицейски президиум Ф.; доклад за пътно-транспортно произшествие от 27.11.2018г.;
формуляр приложение за други лица на полицейски щаб на Ф. от 26.11.2018г.;
постановление към номера на документ: *** – Заповед към заявлението за наказателно
постановление (05) – HVTS, подписано на 08.01.2019г. от юридически служител на Окръжен
съд – Ф.; наказателна заповед от 11.01.2019г., изд. от Окръжен съд – Ф. М., номер на
документа: ***, с получател А. Я. А..
От всички посочени документи безспроно се установява, че ответникът е виновен, и
е причинил описаното в исковата молба произшествие, както и като участник в пътно-
транспортно произшествие е напуснал мястото на инцидента, преди да бъде установена
самоличността му и деянието. От така събраните доказателства съдът приема, че елементите
на фактическия състав на деликта в случая са налице и деявнието е извършено от ответника
виновно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената
презумпция за вината му.
На следващо място, съдът намира, че с оглед събраните по делото и неоспорени
писмени доказателства, в това число и заключението на СЧЕ, искът се явява доказан в
неговия пълен обем.
След като се установи, че по инициатива на собственика на лек автомобил „БМВ
360i“, peг. № *** собственост на К. Ф., при представител на ищеца за уреждане на щети в Г.,
а именно А. GmbH е била образувана щета с № ****, по която е извършена калкулация на
нанесените щети по лекия автомобил - peг. № *** от 07.03.2019г., както и всички
необходими разходи за уреждане на щетата, респективно че по регистрираната при ищеца
щета № **** от 12.03.2019г. е одобрено за изплащане застрахователно обезщетение на А.
GmbH, включващо 1881.34 евро или 3679.58лв.-размер на щетата; 280.76 евро или 549.12лв.-
други плащания вкл. разноски по уреждане на претенцията в размер на 441.55лв. и
администравини разходи в размер на 107.57лв., или общ размер от 2162.10 евро или
4228.*лв., които са заплатени на А. GmbH, а съобразно представените по делото Фактура
№****/20.11.2023г. за извършен превод от немски и английски език по щета ****, ищецът е
заплатил на „Е.-Т.“ ООД сумата от 255.60 лв., то общата стойност на заплатените от ищеца
6
обезщетения и разходи във връзка с процесното ПТП възлиза на 4484.30лв.
Безспорно от назначената по делото СЧЕ се установява, че на 07.03.2019г. по фактура
с номер **** било заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за увреждания,
нанесени на лек автомобил ,. BMW 316 I“, в размер на 2162.10 евро, или 4228.* лв.
Заплатени били и разходите за превод на документи от немски и английски на български
език , на обща стойност 255.60лв. А размерът на претендираните ликвидационни разноски
от 15.00лв. по щета № **** отговаряли на обичайните такива за този вид застрахователна
дейност.
В този смисъл съдът приема категорично, че общо дължимата сума за настъпилото
ПТП е в размер на 4499.30лв., от които 4228.* лева застрахователно обезщетение за
нанесени увреждания на МПС, за превод на документи- 255.60лв. и 15.00лв.-
ликвидационни разходи. По делото не са изложени твърдения и не са ангажирани каквито и
да е билодоказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната сума в общ
размер на 4499.30лв. Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна
полица № **** е видно че към 19.11.2018г г. ищецът е имал качеството застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на
притежавания от „К. **“ ЕООД товарен автомобил, марка и модел „Рено Мастър“, peг. №
****, т. е. приел е да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди вследствие на притежаването или използването на това моторно превозно средство,
включително вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ.
От всичко дотук следва, че се установява при условията на главно и пълно
доказване,наличието на предпоставките на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, при които застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност" има право на регресен иск срещу застрахования
причинител на вредата за платеното обезщетение.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск за заплащане на сумата
от 4499.30лв. за заплатеното застрахователно обезщетение, разходи и разноски за
настъпилото ПТП, е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 08.02.2024г., до окончателното й изплащане
Доказан по основание и размер и е предявения иск за заплащане на лихва за забава
При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава
спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86
ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение
за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за
забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния случай до ответника са изпратени две покани за доброволно плащане,
като последната от него е получена лично на 02.12.2022г. Видно от нея е даден 15-дневен
срок за доброволно плащане на задълженията по щетата, т.е. до 17.12.2022г. Считано от
18.12.2022г. същия е в забава, поради което дължи законна лихва за забава върху
присъденото застрахователното обезщетение, за периода от 18.12.2022г. до 06.02.2024г.,
7
която вещото лице е изчислило в размер на 641.32лв. Тъй като обаче в ИМ се претендира
сумата от 603.16лв. като лихва за забава, то съдът приема, че този размер следва да присъди,
доколкото липсва изменение на иска в тази част.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание
чл.78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от
общо 1854.97лв., от които сумата от 229.97 лв. за платена държавна такса, сумата от
725.00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 600.00лв. за възнаграждение за
особен представител и 300.00лв. за възнаграждение за вещо лице, съобразно ангажираните
доказателства за извършването им, и представения списък по чл.80 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Я. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-с.К., общ.П., обл.
Т., ул.“****, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.- О. З." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „****, представлявано от К.Ч. и Б.В., СУМАТА 4499.30лв. (четири
хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 30ст.), от които 4228.*лв. – за изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите със застрахователна полица полица № ****/16.01.2018г., за причинени при
ПТП настъпило на 19.11.2019г. в гр. Ф. М., Ф. Р. Г., имуществени вреди по лек автомобил
„БМВ 360i“, peг. № *** собственост на К. Ф., 255.60лв - за превод на документи и 15.00лв.-
ликвидационни разходи по образувана щета № ****, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска – 08.02.2024г., до окончателното й изплащане, както и
СУМАТА 603.16лв ( шестстотин и три лева и 16ст.) представляваща лихва за забава,
считано от 18.12.2022г. до 06.02.2024г.
ОСЪЖДА А. Я. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-с.К., общ.П., обл.
Т., ул.“****, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.- О. З." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „****, представлявано от К.Ч. и Б.В., СУМАТА 1854.97лв. (хиляда
осемстотин петдесет и четири лева и 97ст.), представляваща направени разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
8