Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 195
гр.Шумен
12.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на четвърти септември , две хиляди и деветнадесета година ,
в
състав:
Председател: Димчо Луков
Членове:1. Азадухи Карагьозян
2. Соня Стефанова
при секретаря Галина Г. и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№339 по
описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №246/22.07.2019г. по
гр.д.№823/2019г. по описа на НПРС , съдът
е уважава молбата на М.П.Г. с ЕГН **********
*** за защита от домашно насилие,
извършено от Е.Н.Е. с ЕГН **********
*** на 22.06.2019 г. в гр. Нови пазар, ул.
„... № 26, около 21,45ч., изразяващо
се в отправяне на обиди и закани , задължил е Е.Н.Е. с ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършването на домашно насилие срещу М.П.Г. с ЕГН
********** *** и срещу детето
Н.Е.Н.. с ЕГН **********, забранил е на Е.Н.Е.
с ЕГН ********** ***, да приближава
пострадалото лице - М.П.Г.
с ЕГН ********** и детето Н.Е.Н.. с ЕГН **********о***,
на по – малко от 50
(петдесет) метра, както и до адресът на който живеят в гр. Нови пазар, ул. „...
№ 26, освен във времето за лични отношения с детето, съгласно определението на
съда по гр.д. № 160/2018 г. на РС Велики Преслав, ВЗС
на 15.05.2018 г, за срок от 1 (една) година, задължил е на основание чл. 5, ал.1, т.5 от ЗЗДН Е.Н.Е. с
ЕГН ********** да посещава специализирани програми към ЦОП Нови пазар
за превенция срещу прояви на
домашно насилие за срок от
6 (шест) месеца, като се издаде
направление от ДСП Нови пазар за
ползване на тази социална услуга,
съгл. чл. 40а, ал.2, т.1 от ЗСП и чл. 36 от ППЗСП, осъдил е на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН на Е.Н.Е. с ЕГН ********** ***, да
заплати глоба в размер на 600 (шестстотин) лева, осъдил е на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, Е.Н.Е.
с ЕГН ********** ***, да заплати на М.П.Г. с ЕГН **********
***, направените по делото разноски в размер на 300лв. (триста лева), осъдил е на основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр. чл.
11 от ЗЗДН, Е.Н.Е. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Нови пазар, държавна
такса по т.16 от Тарифа за
таксите, събирани по ГПК 2008г. на МП в размер на 25 лв.(двадесет и пет лева), както и 5 лв. (пет лева)
за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението е обжалвано от ответника Е.Н.Е. , действащ ,чрез пълномощника си адв.М.М. от ШАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението и вместо това да остави без уважение молбата на молителката М.П.Г. .
Въззиваемата страна М.П.Г. е депозирала отговор на въззивната жалба с който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както
и събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна
: Не е спорно между страните , че са живели заедно във фактическо съпружеско съжителство и имат родено едно
дете Н. ,родено на ***г., като по настоящем са
разделени. Следователно молителката М.П.Г.
е легитимирана да търси
защита по ЗЗДН като лице пострадало от домашно насилие срещу ответника Е.Н.Е., който е от кръга лица по чл.3 т.2 от ЗЗДН.
В молбата си до
съда молителката твърди за упражнено над
нея домашно насилие на 22.06.2019г. изразяващо
се в психически тормоз и заплахи относно живота и здравето й ,като
детето на страните също станало свидетел на това и се уплашило. Молбата е депозирана в срока по чл.10 ал.1 от ЗЗДН и е процесуално допустима. Молителката е декларирала , че на 22.06.2019 г. ответникът
ги е тормозил три пъти късно вечерта
– около 21.45, 22.30 и около
03ч. на 23.06.2019 г. Първия
път около 21.45ч., когато отишъл пред
тях, пред пътната врата, която била заключена
и се развикал от улицата „Ще
ви избия всичките и ще ви
заровя на едно място! Чакате
на майка ми и баща ми
да ви хранят
и купуват на детето ни“, „Ще ви запаля и ще ви
взривя къщата”. Обиждал бабата на молителката с думите „Ти дърта курво смени много мъже, само
с мен не си спала!“ Детето им било на терасата
и от това то се изплашило
и започнало да плаче и да пищи.
След това бабата на
молителката се обадила на полицията,
която пристигнала след около 15-20мин, но ответникът се
бил скрил и те не го открили.
Молителката била изплашена и се страхувала
освен за собствения си живот
и за този на детето си. Декларацията е годно писмено доказателство по
делото и следва да се цени като такава по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗЗДН . От изготвеният по делото социален доклад на
ДСП-Нови пазар се установява ,че детето на страните Н.Е.Н.., род.на *** г., живее при своята майка,
на която са предоставени родителските права съгласно определение по гр.д. № 160/2018 г. на РС Велики Преслав.
Молителката живеела заедно
с детето в дома на своята баба,
св. М.Х.П..,***, а ответникът
живеел
в дома на своите родители в с.гр., ул. „ “ № 29А. От показанията на разпитаните пред НПРС свидетели на
страната на молителката се установява ,че на 22.06.2019 г. вечерта, около
21,45ч. ответникът отишъл пред дома на
молителката , влязъл в двора и започнал да вика
и отправя закани към молителката и нейната баба. В двора на къщата,
където живеела молителката
имало осветление с датчик за движение,
което се включвало при влизането
на хора в двора и осветявало мястото пред входа
на жилището. Ответникът когато влязъл в двора на къщата осветлението
се активирало и го осветило, той
започнал да вика по молителката
и тогава нейната баба излязла на
терасата, а след нея излязла и молителката
заедно с детето. Ответникът започнал
да отправя обиди, „курви“, както и закани „ще ви запаля,
ще ви убия,
в един гроб ще ви сложа“,
които били отправени към молителката
и нейната баба. Молителката му отвърнала, като му казала да
спре, но той продължил. Това предизвикало страх както у самата
молителка, така и в детето, което се
разпищяло. Молителката и детето влезли в къщата, както и бабата М.П... Последната се обадила на
полицията, но полицейските служители се забавили и тя
се обадила на сестра си,
св. Н.Х.Д. по телефона. Последната след като разбрала
какво се е случило я посъветвала да се обърне
към полицията. По телефона, докато
разговаряла със сестра си св.
Димитрова чувала плачът на детето.
Полицейските служители пристигнали на мястото, но не
открили ответника. Самият св. Р.М.сочи,
че сигналите за насилие от
молителката и нейната баба са често,
почти ежедневно и не помни с точност
за датата, но помни, че
са ходили на адреса през
нощта и не са намерили лицето,
което по негови думи след
като предизвикало скандал
се укривало. Тези показания са в унисон и с посоченото в
декларацията на молителката. Съдът не кредитира показанията
на св. П.,
който твърди, че ответникът бил пристигнал при него и другият
им приятел И. „на Бялата чешма“
около 8ч. и седял заедно с тях до
23 и нещо. Показанията на този свидетел
са непълни и не кореспондират с твърденията на останалите свидетели, в частност и на св.
Г.Б., която сочи, че около 22ч. била
звънила на сина си да
го пита къде
е и кога ще се прибира. Този
свидетел не сочи да е имало
обаждане, както и не сочи, твъряното
от ответника предишно обаждане от приятелят И., който се бил
обадил на ответника, че се
намират заедно с П. на „бялата чешма“,
чоплят семки и пият фанта. Всичко
това е непоследователно, а самият свидетел П. е неориентиран относно денят на въпросната
дата – 22.06.2019 г. Останалите две свидетелки на страната на
ответника излагат ,че той се прибрал в дома си около 23 часа и повече не е
излизал.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че единствено доказана проява е тази извършена от ответника на 22.06.2019 г. в
21,45ч., доколкото както се установи от събраните по делото доказателства и от
посоченото в социалния доклада при следващите посещения на ответника, същата
вечер, молителката и детето не са разбрали за тях, по думите на св. П. те са
спели в друга стая, а на терасата е излязла само св. М.П... С оглед на това,
съдът намира, че проява на насилие извършено от ответника спрямо молителката е
налице на 22.06.2019 г. в 21,45ч. Конкретните проявни
форми на насилието се изразяват в отправяне на обиди - „курви“ и закани – „ще
ви избия, ще ви запаля, ще ви взривя“, както и „в един гроб ще ви сложа“ и
това по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН
представлява домашно насилие извършено от ответника по делото спрямо
молителката, свидетел на което е станало и детето им. С оглед на разпоредбата
на чл. 2, ал.2 от ЗЗДН, доколкото насилието е извършено в присъствието на
детето и то се явява засегнато от
извършената от ответиника проява . От справката за
съдимост на лицето се установява, че то е осъждано по НОХД № 6/2017 г. на НПРС
за престъпление по чл. 354а от НК, за държане на наркотични вещества, а от
приложената по делото справка от РУ Нови пазар се установява наличието на други
заявителски материали и преписки за извършени от ответника престъпления, най –
често по чл. 296, ал.1 от НК, касаещо осуетяване по какъвто и да е начин
изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното
насилие, както и такива по чл. 343б, ал.1 и ал. 3 от НК, за управление на МПС
след употреба на алкохол и на наркотични вещества.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че в полза на молителката и на детето на страните
следва да се издаде заповед за защита от домашно насилие, като на ответника се
наложат предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗДН мерки, като същите се съобразят с
тежестта на извършеното, поведението на упражняващия насилие, както и с
неговото материално състояние. При определянето на ограничителните мерки, които
следва да се наложат на ответника, съдът се съобрази и с постановените до
момента други такива, по гр.д. №№ 559/2018 г. и 1241/2018 г.на РС Нови пазар.
Въз основа
на горните доказателства относно личността на дееца,
съдът счита, че следва да се наложат освен предвидената в т.1, на чл. 5, ал. 1
от ЗЗДН мярка за защита, забрана за извършване на домашно насилие спрямо
молителката и детето, но и мерките по т. 3 - забрана на извършителя да приближава
пострадалото лице – молителката и детето им, жилището, местоработата и местата
за социални контакти и отдих на молителката на разстояние от по – малко от
50м., извън определения по гр.д. № 160/2018 г. на РС
Велики Преслав режим на лични отношения с детето. Съдът намира, че срокът на
тази мярка следва да е за 1 година. Съдът намира, че на ответника следва да се
постанови и мярката по т. 5 - задължаване на извършителя на насилието да
посещава специализирани програми към
ЦОП Нови пазар за превенция срещу прояви на домашно насилие за срок от 6 (шест)
месеца.
Съдът счита, че доколкото ответникът
не е представил доказателства за доходите си, но
в същото време с поведението си показва, че не
се е поправил от предишните решения
по двете дела и издадени срещу него заповеди
за защита от домашно насилие
спрямо молителката, то на същия
следва да се наложи санкцията
по чл.5, ал.3 от ЗЗДН “глоба“ в размер на 600лв.
Ето защо решението на
първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено , а депозираната срещу него жалба е неоснователна . Съдът
не споделя изложените във въззивната жалба твърдения ,че молбата на молителката
била нередовна , като съдът счита , че в молбата извършените от ответника
действия представляващи домашно насилие са достатъчно ясни и конкретизирани и
не се нуждаят от допълнително поясняване. За да се установи по реда на ЗЗДН от
съда извършването на акт на домашно насилие не е необходимо молителката
предварително да е подавала жалба срещу насилника в съответното полицейско
управление на МВР. Също така извършеното от ответника домашно насилие е
достатъчно конкретизирано и установено от събраните по делото доказателства и
факта ,че полицейският служител не е установил на место самият нарушител не
променя доказаността на извършеното от ответника .
На основание
чл. 11 от ЗЗДН във вр. т.16 от
Тарифа за таксите, събирани по ГПК 2008г., ответникът следва да заплати
ДТ в размер на 12.50лв. за воденото на делото пред ШОС.
Страните не
претендират разноски по делото пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №246/22.07.2019г. по
гр.д.№823/2019г. по описа на НПРС
ОСЪЖДА Е.Н.Е. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШОС държавна такса по
делото в размер на 12.50лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.