Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 08 май 2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.дело № 480 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по
въззивна жалба на С.Р.Т., чрез адв.Х.
против Решение № 181 от 30.11.2018 година, постановено по гр.дело№1107/2017г.
по описа на ДРС, с което е бил отхвърлен
предявеният от С.Р.Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 227, ал.
1, б. “в” от ЗЗД против И.С.И., ЕГН ********** и Г.В.И., ЕГН **********, за отмяна на сключения между страните Договор
за дарение с нотариален акт №105, том.3, рег. №3748, дело №367/2009г. на
нотариус В. Майсторов – рег. №465 на НК, район на действие РС - Девня, вписан
под №90, том 7, вх. рег. №2066, дело №940/2009г.на СВ при РС Девня, по силата
на което на 01.07.2009г. С.Р.Т., ЕГН **********, е дарила на И.С.И., ЕГН **********
и Г.В.И., ЕГН **********, 1/ 2 идеални
части от следния недвижим имот, придобит чрез покупко- продажба в режим на СИО
и прекратяване на брака, а именно: само 435 / четиристотин тридесет и пет / кв.
м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 20482.501.1810 / двадесет
хиляди четиристотин осемдесет и две точка петстотин и едно точка хиляда
осемстотин и десет/ по кад. карта на гр. Девня, общ. Девня, обл. Варна,
одобрена със Заповед №РД 18 – 85 от 17.09.2008г. на Изп. директор на АГКК, с
административен адрес на имота : град Девня , ул. “ Христо Ботев “ №27 /
двадесет и седем/ , идентичен с УПИ XI -
725 /единадесет римско тире седемстотин двадесет и пет арабско / в квартал 175
/ сто седемдесет и пет/ по стария план на град Девня, целият с площ по документ
за собственост от 695 / шестстотин деветдесет и пет / кв. м., а съгласно
представена скица с №919, изд. на 20.01.2009г. от АГКК Варна целият с площ от
700 / седемстотин / кв. м., с начин на трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване
– средно застрояване ( от 10 /десет / до 15 / петнадесет / метра ) , при
граници на поземления имот : имоти с №№ 20482.501.1801, № 20482.501.1811, №
20482.501.1809, № 20482.501.1807, № 20482.501.1806, заедно с построената в
описания имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
20482.501.1810.1 / двадесет хиляди четиристотин осемдесет и две точка петстотин
и едно точка хиляда осемстотин и десет точка едно/ по КК на гр. Девня,
общ.Девня , обл. Варна, одобрена със Заповед №РД 18 – 85 от 17.09.2008г. на
Изп. директор на АГКК, със застроена площ от 72 / седемдесет и два / кв.
м. и разгърната застроена площ от 126 /
сто двадесет и шест / кв. м. и с мазе със застроена площ от 16 / шестнадесет /
кв. м., като недоказан и неоснователен.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, в
противоречие с материалния закон и несъобразяване с наличните по делото
доказателство, като по същество искането е атакуването решение да бъде отменено
и исковата претенция уважена.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от адв Д.Х.,
като особен представител на ответниците, в който се излагат аргументи в
подкрепа на атакувания съдебен акт, а по същество искането в него е той да бъде
потвърден.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата, редовно
призована, не се явява, нито се представлява.
Въззиваемите страни, в лицето на И.С.И. и Г.В.И., не
се явяват, но чрез особения представител адв.Д.Х. молят съдът да отхвърли жалбата
и да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред
първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано по искова
молба на С.Р.Т., ЕГН ********** против И.С.И.,
ЕГН ********** и Г.В.И., ЕГН **********,
с правно основание чл. 227, ал.1,
буква ”в” от ЗЗД за отмяна Дарението,
извършено с н.а. №105, том III , рег.№ 3748, дело №367/2009тод. на нотариус В.
Майсторов, рег.№465 в НК , вписан в СВ с акт №90, том
От
фактическа страна пред ДРС е било установено, че на 23.02.1978 година лицето Станю
И.И., ЕГН ********** и С.Р.Т., ЕГН **********, са сключили граждански брак.
По
делото е приложен също така и н.а. за покупка на недвижим имот чрез Общинския
народен съвет №58, том 2, дело №479/11.11.1986г. на РС Девня В.Р.В. и М.В. И. продават, а
Станю И.И. и С.Р.Т. купуват следния недвижим имот : дворно място от 435 кв.м.
ид. част от дворно място от 695 кв. м. УПИ XI -725 в кв. 175 по плана на гр. Девня,
квартал “ Н. Недев “ заедно с построените в него място и парцел масивна жилищна
сграда на два етажа с изба, навес и тоалет, подобрения и насаждения, при
граници : от две страни улица и парцел XII -725 ,
X -723
, VI – 725, за сумата от 19 560 лева,
която купувачите са внесли на името на продавачите в ДСК Девня с банкови
бележки от 6.11.1986г. и по този начин е изплатен имота.
Представени
са удостоверения на ДСК Девня с изх. №№ от 1997г и 1998г. в уверение на това, че С.Р.И. е изплащала
жилищен заем на С. И.И. от 16.03.1993г.
до 19.12.1996г. в размер на 27 778 лв.
По
делото е налично също така и Удостоверение на РС - град Девня с изх. № от 04.10.2017 година, от
което е видно, че съгласно Решение по гр. д. №26/1996г. на същия съд, влязло в сила на 06.02.1997 година,
е прекратен бракът, сключен между С.И.Т. и С.Р.Т..
От
Удостоверение приложено по делото е видно също така, че на 18.12.2006 година ответниците
И.С.И., ЕГН ********** и Г.В. А., ЕГН **********, са сключили граждански брак.
От н.а.
за Дарение на недвижим имот №105, том 3, рег. №3748, дело №367 /01.07.2009г. на
нотариус В. Майсторов, район на действие РС Девня, №465 на НК,е видно, че С.И.Т.,
ЕГН ********** и С.Р.Т., ЕГН **********, при равни права даряват на сина си И.С.И.,
ЕГН ********** и на снаха си Г.В.И., ЕГН **********, следните идеални части
от съсобственият им недвижим имот,
придобит чрез покупко – продажба в режим на СИО и чрез прекратяване на брака, а
именно : само 435 кв. м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор
20482.501.1810 по КК и КР на град Девня, одобрена със Заповед №РД 18-85 от
17.09.2008г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес на имота : гр.
Девня , ул. “ Христо Ботев “ №27, идентичен с УПИ XI -725
в квартал 175 по стария план на гр. Девня, целият с площ по документ за
собственост от 695 кв. м., а съгласно представена скица с №919, изд. на 20.01.2009г.
ат АТКК Варна целият с площ от 700 кв. м., начин на трайно предназначение на
територията урбанизирана и с начин на трйно ползване - средно застрояване ( от 10 до 15 метра ) ,
при граници на поземления имот : имоти №№ 20482.501.1801, №20482.501.1811,
№20482.501.1809, №20482.501.1807, №20482.501.1806, заедно с построената в имота жилищна
сграда -двуетажна, еднофамилна, с
идентификатор 20482.501.1810.1 по КК и Р
на град Девня, одобрена със Заповед №РД 18-85 от 17.09.2008г. на Изп. директор
на АГКК, със застроена площ от 72 кв. м.
и разгърната застроена площ от 126 кв.м. и мазе със застроена площ от 16
кв. м., като С.И.Т. си запазва правото на безвъзмездно пожизнено право на
ползване върху даряваните идеални части, докато е жив.
Представен
е също така и н.а. №188, том 6, рег. №3882, дело №1755/16.12.2005г. на нотариус
А. Никитов, район на действие РС Девня, №226 на НК, АГРОПОЛИХИМ АД,
представлявано от Х.Д. И., чрез пълномощник продава на С.Р.Т., ЕГН **********,
следния недвижим имот в гр. Девня, кв. “ Повеляново “ , ул. “ Рила “ №5,, а именно : апартамент №17, етаж 4 от
осеметажен жилищен блок, построен върху общинско дворно място, пар. V в кв.
14 по плана на град Девня, състоящ се от
входно антре с кухненска ниша, спалня, сервизни помещения и два балкона със
застроена площ от 58, 75 кв. м., при граници на жилището : тревна площ,
апартамент №18 и стълбище, с прилежащото му избено помещение №17 с полезна площ
4, 37 кв. м., при граници на избата: изба на апартамент №16, изба на апратамент
№18, тревна площ и коридор, както и 2,5254 % ид. ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж , за сумата от 1522 лв.
От
Договор за ипотечен кредит от 22.08.2007 година, сключен между Банка ДСК ЕАД и С.Т.
е видно, че същата е получила такъв в размер на 15 000 лева, като върху жилището - апартамент
№17, етаж 4 от осеметажен жилищен блок, построен върху общинско дворно място ,
пар. V в кв. 14
по плана на град Девня, състоящ се от входно антре с кухненска ниша,
спалня, сервизни помещения и два балкона със застроена площ от 58, 75 кв. м.,
при граници на жилището : тревна площ, апартамент №18 и стълбище, с прилежащото
му избено помещение №17 с полезна площ 4, 37 кв. м. , при граници на избата:
изба на апартамент №16, изба на апратамент №18, тревна площ и коридор, както и
2,5254 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеже наложена
договорна ипотека.
Видно
от представеното удостоверение за наследници С.И.Т., ЕН **********, е починал
на 30.12.2011 година, като е оставил за свои наследници И.С.И., ЕГН **********
– син и Т.С.Б., ЕГН ********** - дъщеря.
Видно
от представено разпореждане на ТП на НОИ Варна от 01.10.2008г. размера на
пенсията на С.Р.Т., ЕГН **********, е
преизчислен до размера от 317, 04 лв.
Представен
е протокол от 30.08.2017г. за предупреждение на И.С.И. да не отправя
заплахи и закани за саморазправа спрямо
лицето С.Р.Т. и изпозва физическа сила спрямо него.
Пред
ДРС са били разпитани свидетели, сочещи правно релевантни факти по делото.
Според изготвената и неоспорена Съдебно икономическа експертиза сумата
на необходимите разходи за месечна издръжка на ищцата към месец октомври 2018 година, определена на база данните на НСИ е в размер
на 594.91 лева, съотв. среден месечен размер от м.07.2009г до м.10 2018г. на
издръжката, от която се нуждае ищцата
предвид специфичните й нужди в размер на 539.36 лв. Вещото лице е
представило експертното заключение в два варианта – I вариант, когато
притежаваното имущество не носи доход и II вариант, ако от
притежаваното от ищцата имущество се генерират по 100 лв месечен наем. В
средствата за съществуване според статистиката вещото лице е изключило такива
за алкохолни напитки и тютюневи изделия, социални осигуровки и влог. Експерта е
посочил и направените вноски по договора за ипотечен кредит, както са
регистрирани по данни от БАНКА ДСК, като размера на всяка анюитетната вноска е
136. 73 лева.
Въз основа на данни за
процента на изменение на пенсията в годините съдебният експерт е изчислил
размера на пенсията през годините, и към датата на исковата молба е посочил, че
същият е 481.47 лева, и е посочил, че ако от притежаваният от ищцата имот би се
вземал месечен наем в размер на 100 лева, то към м.10.2018г. при размер на
издръжката, от която се нуждае ищцата от 594.91 лева, доходите с които
разполага са в размер на 581.47 лв., съответно, ако притежаваното имущество на
ищцата не носи доход, средствата с които разполагала същата за месец октомври 2018
година, е в размер на 481.47 лева.
За да отхвърли исковата претенция ДРС е приел, че не е налице
доказана трайна нужда от издръжка.
При тези данни становището на съда е
следното:
Съобразно константната практика на ВКС – конкретно Решение № 131 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1226/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят З.Р., за да
са налице условията на
чл.227 ал.1 б.“В“ от ЗЗД е необходимо, от една страна, да се установи по
несъмнен начини, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, която не може да
си осигури сам, и от друга страна, такава да е поискана от надарения и
последният да е отказал да я даде.Също, според съдилищата, изхождайки от характера
на дарението като правна сделка, сключена с оглед личностите и отношенията
между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на
дарението, когато анализът на събраните по делото доказателства сочи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма
средства за своето съществуване. Тъй като задължението за издръжка в този
случай не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно
от момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди
доказателствата и досежно размера на издръжката, и то с една средна мярка с
оглед социалната среда на дарителя като се отчитат и настъпилите инфлационни
промени в икономическия живот на държавата ни. Невъзможността на дарения да
даде издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за отмяна на дарението.Когато
нуждата от издръжка е непрекъсната, отказът на дарения да я даде не е пречка
дарителят да я иска наново и новият отказ е основание за отменяване на
дарението независимо от това, колко време е изтекло от предшестващите откази.По
начало дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на
дарителя си. Такова задължение възниква само ако дарителят изпадне в нужда и
доколкото поиска от дарения издръжка.
Също, според ВКС за
отмяна на дарението не е достатъчно дарителят
да е изпаднал в нужда. Необходимо е да е поискал издръжка от надарения и той да
му е отказал.Не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,
от която той трайно се нуждае, поради липса на достатъчно средства; не е налице
непризнателност, когато с даването на издръжка на дарителя, дареният би
поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо
положение от това на дарителя. За да се признае на дарителя правото да иска
отмяна на дарението, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено
укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като
драстична. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има
възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите
минималните нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по
закон и въпреки това отказва да я даде.На база на изложеното до тук, се налага
извода, че нуждата от издръжка следва да
се преценява по предявен иск, с оглед фактическите обстоятелства на всеки
конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя,
неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности,
социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. Принципно
не следва в необходимите средства за живот на дарителя да се включват разходи
за наем, след като такива не заплаща и не се търсят от него, както и разходи за
друго лице.
За уважаването на предявен иск по чл.227 ал.1
б.“В“ ЗЗД е необходимо установяването на
три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да
е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата престация.
От доказателствата по делото – конкретно Съдебно икономическа
експертиза сумата необходима за месечна издръжка на въззивницата към месец
октомври 2018 година, определена на база
данните на НСИ, е в размер на 594.91
лева, а пенсионното й осигуряване е в размер на 481.47 лева.Експерта сочи още,
че ищцата притежава жилище, и ако го отдава под наем би си гарантирала
допълнителен доход от 100 лева месечно. Няма данни по делото, и съдът формира
извода си на база на цитираната по – горе експертиза, въззивницата да е
притежавала трайна нужда от издръжка, предвид получаването от нея пенсионно
осигуряване за прослужено време и наличието на друг имот, които би могла да
отдава под наем.Отделно от горното внимателния разбор на представените
свидетелски показания сочи, че всъщност въззивницата е търсила финансова
подкрепа от ответниците, не за да осигури съществуването си, т.е. да обезпечи
нуждата си от храна, лекарства, заплащането на комунални разходи, а за да
реализира ремонтна дейност по процесната постройка.Факт е също така, че тя получава помощ от своята дъщеря, също живееща
и работеща в Германия, а е налице и друго обстоятелство, което не е отчетено от
ДРС.Разпитани пред съда, свидетелките Г.Г.и Р.П. сочат, че въззивницата живее в
друго лице, което бидейки неин съжител, следва да поеме своята част от разходите.При
това положение употребения от закона термин „трайна нужда„ от издръжка не се е
сбъднал.И двете свидетелки сочат, че всъщност финансовата подкрепа не се търси
за задоволяване на насъщни потребности, а за ремонтна дейност по къщата, както
и че именно това е повода за непрекъснатите спорове между майка и син.
Ето
защо въззивният съд приема, че въззивницата може да се издържа от имуществото и
доходите си, поради което не е изпаднала в нужда от издръжка.В случая издръжката
се претендира от лице, което има право да я получава по закон или по договор,
ето защо размерът на сумата необходима за издръжка не се преценява абстрактно,
а според конкретните нужди на правоимащия с оглед начина на живот, който той
обикновено води.Когато обаче издръжката се претендира като проява на
признателност за извършено дарение, не може да се приеме, че дарителят е
изпаднал в нужда от издръжка, още повече, че може да реализира месечен доход
над размера на средната за страната работна заплата. Съответно отказът на
надарения да допълва средствата за издръжка над такъв размер не може да бъде
квалифициран като проява на непризнателност. Отмяната на извършено дарение е
изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е
приела драстична форма, което в случая не е така.Дарителят трябва да се нуждае
от издръжка поради трайното му
изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито
цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните
възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването
му.Изводите на решаващия съд за характера, възникването и доказването на
трайната нужда от издръжка на дарителя, като предпоставка за отмяна на
дарението по чл.227 ЗЗД, съответстват на установената от ВКС
практика.Настоящата съдебна инстанция приема, че въззивницата по скоро има нужда най-вече от средства за ремонт на жилищната сграда, които може да
претендира по друг ред.Факта, че няма средства, за да покрие разходите си не са
установени по делото.Както съдът посочи по – горе, успешното провеждане на иска
означава въззивницата да установи по несъмнен начин, че са настъпили нови
обстоятелства, които са поставили дарителката в състояние на крайна нужда от
средства, след акта на щедрост; че тя е поискала издръжка от надарените, които
пък са отказали.
По
отношение на разноските:
Съдът
намира, че възнаграждението за особен представител, в лицето на адв.Д.Х. следва
да се изплати от бюджета на съда в нейна полза предвид наличното процесуално
представителство, а въззивницата да бъде осъдена да го заплати в полза на
ВОС.Конкретно сумата възлиза на стойност 479.41 лева.
Предвид
горното, ВОС намира, че не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен
акт.
Предвид
горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181 от 30.11.2018 година, постановено по
гр.дело№1107/2017г. по описа на ДРС, втори състав.
ОСЪЖДА С.Р.Т., ЕГН ********** да заплати в полза на
Варненски Окръжен Съд, сумата от 479.41 /четиристотин седемдесет и девет и
четиридесет и един/ лева, представляващи разноски за особен представител пред
ВОС.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок
от връчване на съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: