№ 479
гр. Видин, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20221320100103 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.
86 от ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, против К. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Панония“ бл. 1, вх. Б , ет. 3, ап. 30.
Твърди се, че на 09.01.2020 г. между ищцовото дружество, като заемодател, и
ответната страна, като заемател, е сключен Договор за потребителски кредит №
30041733960. Договорът за кредит е сключен при параметри :
По кредита : сума на кредита – 900.00 лева.; срок на кредита – 24 месеца; размер на
вноската по кредита – 54.40 лева; годишен процент на разходите – 48.93 %; годишен лихвен
процент – 41.00 %; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение по кредита – 1305.40
лева.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги : възнаграждение за закупена
услуга Фаст – 270.00 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси – 810.00 лева; размер
на вноската по закупени пакети от допълнителни услуги – 45.00 лева.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на
2385.40 лева при размер на вноската 99.40 лева и дата на погасяване – 25-ти ден от месеца.
Съгласно т. 5 от Договора, ответницата е пожелала да се извърши рефинансиране на нейно
задължение с част от отпуснатата сума, както следва: задължение в размер на 300.00 лева
към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Ищцовото дружество е изпълнило точно и в
срок задълженията си по договора, като е превело остатъчната сума в размер на 600.00 лева
по банкова сметка на ответната страна. Ответната страна е поела задължение по договора,
като го е сключила за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на
99.40 лева и падежна дата на всяко 25-то число от месеца. Договорът е подписан при Общи
условия, които са неразделна част от същия. На 15.05.2020 г. ответницата подала Заявление
за промяна на погасителния план към договора, като е пожелала да бъде отложена една
1
погасителна вноска. На 18.05.2020 г. между ищеца и ответницата е сключен Анекс № 1 към
Договора, с който страните се договорили да бъде отложена една погасителна вноска № 4,
като тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от
24 на 25 броя. Съгласно чл. 4 от ОУ към Договора за кредит ответницата И. дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение
по заема е предварително определено в погасителния план и е в общ размер на 405.40 лева,
като страните се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план. Към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника е в размер на 244.16 лева и
се претендира от падежа на първата неизплатена вноска – 25.08.2020 г. до 03.09.2021 г.
Въведени са обстоятелства относно прекратяване на договора и настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, на 03.09.2021 г., на основание чл. 12.3 от Общите
условия. Ответната страна е направила плащане в общ размер на 787.78 лева. Поради
неизпълнение на договорното задължение ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било
образувано ч. гр. д. № 2227 / 2021 г. на Районен съд гр. Видин. От длъжника е подадено
възражение против Заповедта за изпълнение. Общия размер на вземането е 1735.60 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер на 1735.60 лева, от които: главница в
размер на 719.53 лева, договорно възнаграждение в размер на 244.16 лева, възнаграждение
за закупена услуга Фаст в размер на 191.25 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси
в размер на 580.66 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендират се разноски по
производството, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна не е постъпил писмен отговор.
Ответницата се е явила лично в съдебно заседание, като е заявила, че не оспорва исковата
молба. Представила е 7 бр. разписки за плащания по кредита. Не са правени доказателствени
искания.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2227/2021 г. по
описа на РС - Видин.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр. д. № 2227/2021 г. по описа на РС - Видин, по което на 02.11.2021 г., срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 638/02.11.2021 г.
за сумите от: 719.53 лева - главница, 244.16 лева – договорено възнаграждение, дължимо за
периода от 25.08.2020 г. до 03.09.2021 г., 191.25 лева – възнаграждение за закупена и
използвана договорна услуга „Фаст“, 580.66 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, 32.85 лева – лихва за забава за периода от 26.03.2020 г. до 03.09.2021 г., 12.99 лева
– законна лихва, дължима от 03.09.2021 г. до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на вземането на 28.10.2021 г. до окончателното му
изплащане, 35.63 лева -държавна такса и 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, поради което заповедният съд е
указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си.
В посочения срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си и същият
е предмет на настоящото производство.
2
На 09.01.2020 г. ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на
потребителски кредит – Профи кредит Стандарт в размер от 900.00 лв., срок на издължаване
- 24 месеца, размер на месечна вноска 100.31 лв. и дата на погасяване 25-ти ден от месеца.
На същата дата е подписана от ответника и декларация във връзка с обработката на лични
данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити.
На 09.01.2020 г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № 30041733960, по силата на който е предоставена в полза на
ответника сумата в размер от 900.00 лв. Уговорен е срок на кредита 24 месеца, размер на
вноската по кредита 54.40 лв., ГПР – 48.93% и годишен лихвен процент 41.00%. Общата
дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 1305.40 лв. Избран е и пакет от
допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на общо
1080.00 лева /270.00 лева за допълнителна услуга „Фаст“ и 810.00 лева за допълнителна
услуга „Флекси/, платимо на вноски от по 45.00 лв. месечно. Отразено е, че общият размер
на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за
потребителски кредит и споразумение е 2385.40 лв., като размерът на месечната
погасителна вноска е 99.40 лв., а падежът й е 25-тия ден от месеца. Ответникът е
декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия.
Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски
формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за
кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както
разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. Договорът е
подписан при Общи условия, които са неразделна част от същия. Към договора за кредит е
приложен и подписан от страните погасителен план. Съгласно т. V от Договора, ответницата
е пожелала да се извърши рефинансиране на нейно задължение с част от отпуснатата сума,
както следва: задължение в размер на 300.00 лева към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД.
Видно от приложените по делото заверени копия на преводни нареждания за кредитен
превод от 09.01.2020 г. на ответницата е преведена от ищеца сумата в размер на 600.00 лева,
а на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е преведена от ищеца сумата от 300.00 лева.
На 18.05.2020 г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителния план към
договора, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 18.05.2020 г.
между ищеца и ответницата е сключен Анекс № 1 към Договора, с който страните се
договорили да бъде отложена една погасителна вноска № 4, като тя трябвало да бъде
заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план, от който е видно че погасителните вноски се променят от 24 на
25 броя, като общия размер на месечната вноска е 99.40 лева. Посочено е от ищеца в
исковата молба, че Съгласно чл. 4 от ОУ към Договора за кредит ответницата И. дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение
по заема е предварително определено в погасителния план и е в общ размер на 405.40 лева,
като страните се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план. Към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника е в размер на 244.16 лева и
се претендира от падежа на първата неизплатена вноска – 25.08.2020 г. до 03.09.2021 г.
От приетото като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит № 30041733960 е видно, че ответницата към 18.01.2022 г.
е заплатила по кредита обща сума в размер от 787.78 лв. След приспадане на платените
суми в счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че дължи обща сума в размер от
1735.60 лв. – задължения по договор за кредит. Последното плащане на ответника е от
3
16.11.2020 г. Фактът на извършените плащания по договора в общ размер от 787.78 лева се
признава и в исковата молба, като е отразено, че с плащанията си длъжникът е погасил част
от задълженията си по договора, от които номинал в размер на 634.49 лева, а сумата 123.29
лева е приспадната за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание чл. 12.1 от
ОУ.
Представено е уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответника, с което
ищецът го уведомява, че поради нарушение на задълженията му по договора, размерът по
кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.09.2021 г., като се обявява
предсрочна изискуемост на непогасената част от задължението в размер на 2227.84 лева,
лихви за забава – 92.24 лева и такса по тарифа – 400.00 лева.
В съдебно заседание на 30.06.2022 г. ответницата е представила 7 бр. разписки за
извършени плащания по кредита в общ размер на 404.99 лева, като е заявила, че това са
само част от разписките, които е успяла да намери.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл.
240 от ЗЗД.
Не се спори, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума,
която кредиторът е предал.
Предмет на установяване в настоящото производство е съществуване на задължение на
ответника да върне дължими от него суми по Договор за потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“ № 30041733960/09.01.2020 г. и Анекс № 1 от 18.05.2020 г. към Договора.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.
Съдът счита, че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор
за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно
чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според
чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от същия закон
са изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от
закона, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по-голяма част от императивно определеното съдържание на договора е
налице. Част от установените в чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити са името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора /т. 4/ и подписи на страните /т. 27/. В случая тези реквизити са спазени, като няма
изрично изискване да се доказва представителната власт на физическото лице – служител на
ищеца, което е подписало договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че по- голяма част от
императивно определеното съдържание на договора е налице.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
4
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил
като абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден, както и годишния
лихвен процент. В т. 5 от Общите условия е дадена обща формулировка относно
„първоначалното“ изчисление на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката
на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48.93 %/. Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има
предвид, което предполага и „последващо“ такова. Посочен е лихвен процент по заема
/който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере
как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен
и който е императивно уреден в ЗПК /приложение № 1 към чл. 19, ал. 2/.
Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. В такъв случай и
съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност по кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Установи се, че в договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на общо 1080.00 лева. Възнаграждението, което се е
задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също
не отговаря на изискванията на закона.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно ал. 4,
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая в процесния договор
не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В
сключения между страните Договор, са изброени по вид услугите, които може да ползва
потребителят. От използваната формулировка в Договора обаче се налага извод, че по
услугата „Фаст“ става въпрос за действия по усвояване на кредита, по услугата „Флекси“
няма предоставена услуга, а само възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща се
предварително цена за услуга, която не е предоставена, нито е ясно дали ще бъде
предоставена. При тълкуване на целия текст на Договора следва извода, че уговорените
„услуги“ касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещо
несигурно събитие. Ето защо, съдът приема, че уговорката за заплащане на подобни
5
„услуги“ е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и се явява нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми.
По изложените съображения и на основание чл. 23 от ЗПК, ответникът дължи връщане
единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която в случая
следва да се формира единствено от реално предадената на длъжника сума, като същата
видно от приложените платежни нареждания до ответницата и до „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД /с оглед рефинансирането посочено в договора/ е в общ размер на 900.00
лева. С оглед данните, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответницата е заплатила на ищеца обща сума в размер от 787.78 лева, то съдът
приема, че остава дължима единствено сумата от 112.22 лева /главница/.
В тази връзка исковата претенция следва да бъде уважена за посочената сума, като в
останалата си част следва да се отхвърли, при посочените по-горе основания.
С оглед изложеното предявеният положителен установителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 112.22 лева, представляваща остатъчно неизплатено задължение от
главницата по процесния договор за кредит в размер от 900.00 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като в останалата част до пълния претендиран
размер от 1735.60 лева, включващ и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Вземанията, фигуриращи в издадената заповед по ч.гр.д. № 2227/2021 г., а именно за
32.85 лева - лихва за забава за периода от 26.03.2020 г. до 03.09.2021 г. и 12.99 лева –
законна лихва за периода от 03.09.2021 г. до 27.10.2021 г., не са претендирани в исковото
производство.
По тази причина, в частта на тези вземания, издадената Заповед за изпълнение следва
да бъде обезсилена.
По разноските.
В исковото производство, ищецът е направил разноски за внесена държавна такса в
размер на 34.71 лева, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лева.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще следва да се присъдят разноски за
платена държавна такса, а именно сумата в общ размер от 2.24 лв. Възнаграждението за
юрисконсулт, с оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се
определи в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 35.63 лева за
платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на
180.00 лева.
С оглед изхода на спора по исковото производство на ищеца следва да се присъдят
разноски в заповедното производство, съобразно уважената част на исковете, в размер на
2.30 лв. за заплатена държавна такса. Възнаграждението за юрисконсулт в заповедното
производство, с оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се
определи в размер на 50.00 лева, съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното ,Съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин,
6
ж.к. „Панония“ бл. 1, вх. Б, ет. 3, ап. 30, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, има вземане спрямо К. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Панония“ бл.
1, вх. Б , ет. 3, ап. 30, за сумата от: 112.22 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № 30041733960/09.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, която сума е
включена в Заповед № 638 от 02.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2227 / 2021 г. на Районен съд - Видин, като иска в
останалата част и до пълния претендиран размер от 1735.60 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
Обезсилва Заповед № 638 от 02.11.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 2227/2021 г. по описа
на РС-Видин в частта й за вземанията за сумата от 32.85 лева - лихва за забава за периода от
26.03.2020 г. до 03.09.2021 г. и 12.99 лева – законна лихва за периода от 03.09.2021 г. до
27.10.2021 г.
Осъжда К. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Панония“ бл. 1, вх. Б, ет.
3, ап. 30 да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата в общ размер
от 2.30 лв., разноски по заповедното производство по ч.гр.д № 2227/2021 г. по описа на РС-
Видин за платена държавна такса, съобразно уважената част от иска, както и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от
НЗПП, в размер на 50.00 лв., като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част до пълния му
претендиран размер.
Осъжда К. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Панония“ бл. 1, вх. Б, ет. 3,
ап. 30 да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата в размер на
2.24 лв., представляваща разноските в исковото производство за заплатена държавна такса,
съобразно уважената част от иска, както и сумата в размер от 100.00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част до пълния му претендиран размер.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
2227/2021 г. по описа на ВдРС.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7