№ 7689
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110133186 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. В. АЛ. срещу фирма, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата
не дължи на ответника сумата от 1 400 лв. за доставка на топлинна енергия в имот, находящ
се в адрес, абон. № ****, включена във Фактура № ****/31.07.2020 г. по изравнителна
сметка за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че сградата, в която се намира имотът й, е присъединена към
топлопреносната мрежа, а тя се явява потребител на топлинна енергия на битови нужди по
смисъла на ЗЕ и отговаря за сумите за топлинна енергия за отопление, за тази, отдадена от
сградната инсталация, и за потребена топла вода. Сочи, че от нея се претендират
задълженията за имота за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на 1 601.22
лв., но тя е възразила срещу изготвената изравнителна сметка, тъй като е предоставила
достъп до имота за извършване на отчет и такъв е бил извършен, но въпреки това
необосновано е начислена консумация на топла вода на база поради твърдения на служител
на ****, че водомерът е манипулиран. Оспорва водомерът да е манипулиран. Посочва, че в
отговор на нейното възражение **** е посочило, че е констатирало неправомерно
въздействие върху водомера за топла вода чрез блокиране чрез стяга и че водомерът следва
да бъде представен за проверка в оторизирана метрологична лаборатория или да бъде
подменен с нов, след което да бъде пломбиран. Твърди, че от **** е била извършена
проверка, при която е установено, че водомерът за топлата вода е годен и изправен. Излага,
че въпреки предприетите действия, подадените възражения пред **** и покани до фирма за
корекция на дължимата сума фактурата не била сторнирана и ищцата била канена да я
заплати.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът
фирма оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, където се намира ищцовият имот, е
извършвано от ****. Сочи, че възражения срещу изравнителните сметки за топлоснабдения
1
имот не са постъпвали във фирмата за дялово разпределение в 30-дневния срок за
рекламации за отчет на показанията на уредите и разпределението на енергията за
предходен период, регламентиран в чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, поради което искането за преизчисляване на изравнителната сметка е
недопустимо и следвало да бъде оставено без уважение. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на ответника **** не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 400 лв.,
включена в изравнителната сметкав общ размер на 1 601.22 лв. за доставена топлинна
енергия в имот, находящ се в адрес, абон. № ****, през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес.
В случая с Определение № 10591/09.12.2021 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ответникът претендира от ищцата процесната сума за
исковия период. Това, както и фактът, че ответникът се защитава срещу иска чрез доказване
на съществуването на отречено от ищцата право, категорично сочат на извод, че за нея е
налице правен интерес от предявения иск.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
В случая с Определение № 10591/09.12.2021 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване наличието между страните на договорно правоотношение за доставка на
топлинна енергия през исковия период за процесния имот, както и че през този период в
имота на ищцата е доставяна топлинна енергия, включително за подгряване на топла вода.
Ищцата оспорва единствено правилното отчитане и остойностяване на доставената в имота
2
й топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване през периода, по който въпрос съдът
намира следното:
Доказателствената тежест да установи правилното и законосъобразно отчитане и
остойностяване на доставената на ищцата през процесния период топлинна енергия,
включително тази за битово горещо водоснабдяване, е върху ответника.
По делото е приет без оспорване от ищцата протоколът за главен отчет от 12.06.2020 г.
на л. 87, от който е видно, че той е подписан за клиента без възражения не само в частта
относно отчетените показания, но и в частта, където е отразена констатация, че водомерът в
ап. 31 е хванат със стяга и оловната пломба е под бетон.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че за исковия период е начислена на
ищцата топлинна енергия на обща стойност 1 751.07 лв., формирана като сбор от сумите за
топлинна енергия, отдадена от щранг-лира в банята, за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, и за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в размер
/последната в размер на 1 596.51 лв./. Изяснява се, че при извършения отчет на показанията
на водомера за топла вода е отчетено потребление от 3 куб. м. Вещото лице посочва, че по
данни на ФДР при отчета е констатирано наличието на стяга, говорещо за манипулиране на
въпросното средство за търговско измерване, поради което направеният отчет не е зачетен
от ФДР, защото наличието на стяга предизвиква блокиране на брояча и прекъсва отчитането
на количеството преминаваща през водомера топла вода, като прави показанията на дисплея
недействителни. Според вещото лице няма никакво отношение заключението на
метрологичната лаборатория, че водомерът е годно средство за търговско измерване, защото
в действителност той е бил блокиран със стяга и не е отчитал, което е довело до
начисляване на служебна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база брой
лица при разходна норма от 140 л. на денонощие за 1 бр. потребител, като по данни на ФДР
потребителите са били 3 бр. Установява се, че дължимата сума за битово горещо
водоснабдяване при съобразяване на данните от отчета възлиза на 34.04 лв. В открито
заседание вещото лице разяснява, че допускането, че при главния отчет на 12.06.2020 г. е
имало стяга на водомера, е направило на база отчета и отговор от директора на ФДР. От
разясненията му пред съда е изводимо, че от техническа гледна точка стягата би могла да
бъде премахната след извършването на главния отчет.
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват
приложимост на чл. 70, ал. 9 вр. чл. 69, ал. 2, т. 2 от актуалната Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на енергетиката, oбнародвана
в ДВ, бр. 25/20.03.2020 г. /§ 3 ПЗР/. В тази връзка от решаващо значение е протоколът за
главен отчет, въз основа на който съдът приема за установено наличието на стяга на
водомера към датата на главния отчет – 12.06.2020 г. Неоснователно е възражението на
ищцата, че тази констатация е извън компетентността на ФДР. Съобразявайки разясненията
на вещото лице относно значението на стягата по отношение работата на водомера, съдът
намира, че в случая очевидно се касае не за принципно негоден водомер, което
обстоятелство действително би подлежало на установяване по нормативно предвидения ред,
а става въпрос за добавяне на приспособление /стяга/ към водомера, което възпрепятства
правилното отчитане от него, но след отстраняването му, което е технически възможно,
водомерът отново отчита действителния разход. Ето защо съдът приема, че водомер,
блокиран със стяга, не е принципно негодно средство за търговско измерване, а е средство за
търговско измерване, което не отчита правилно консумацията на топла вода само през
времето, през което е бил блокиран със стяга.
Изводът на съда за приложимост на реда по чл. 70, ал. 9 вр. чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата не се опровергава от представените от ищцата писмени доказателства за
последваща проверка на водомера за топла вода /л. 34 – 36/, приключила със заключение за
3
съответствие с одобрения тип, нито от показанията на свид. К., защото те са относими към
последващ главния отчет момент, а и констатациите на ФДР, подписани от клиента, не са за
неизправност на водомера, а за външна намеса в неговата работа чрез поставянето на стяга.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че свид. К. изрично посочва, че при свалянето на
водомер за изпращане за проверка той като служител на **** АД единствено проверява
дали водомерът върти, защото ако е блокирал, няма смисъл да се носи за проверка.
Следователно налице са били основания за разпределяне на изразходваното в ищцовия
имот количество гореща вода през исковия период при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие, като ищцата не оспорва посочения от
ФДР брой на обитателите в имота през този период. Предвид гореизложеното съдът намира,
че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, потребена в имота през
разглеждания период, е разпределена в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба.
По изложените съображения предявеният иск за установяване недължимост на сумата
от 1 400 лв. – част от претендираната с Фактура № ****/31.07.2020 г. изравнителна сметка за
доставена топлинна енергия в ищцовия имот през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., е
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК има
ответникът, на когото се дължат разноски в общ размер на 225 лв., както следва: 125 лв. –
депозит за вещо лице; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. АЛ., ЕГН **********, с адрес: адрес, срещу фирма,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 400 лв. за
доставка на топлинна енергия в имот, находящ се в адрес, абон. № ****, включена във
Фактура № ****/31.07.2020 г. по изравнителна сметка за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г.
ОСЪЖДА Н. В. АЛ., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК на фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, сумата от
225 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на **** като трето лице – помагач на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4