№ 3145
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20211110144234 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от „........... ЕАД срещу В. И. Н., ЕГН
********** и Н. И. Б., ЕГН **********, обективно, кумулативно и
субективно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 във вр. с чл.150
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установени на ЧАСТ от
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.01.2020г. по ч.гр.д. ..........г., а именно, че
всеки един от тях дължи разделно на ищцовото дружество сумите от по
1168,48 лв. представляващи по ¼ от дължимата цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2019 г. до
имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК .............., ведно със законната
лихва от 12.12.2019 г. до изплащане на вземането, мораторни лихви в размери
от по 124,41 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 3.12.2019 г., сумите от по 10,08
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.11.2016 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от
12.12.2019 г. до изплащане на вземането, мораторни лихви в размери от по
1,71 лв. за периода от 31.12.2016 г. до 3.12.2019 г.
Ищцовото дружеството основава претенциите си с твърденията, че
ответниците в качеството им на собственици на по ¼ идеални части на
топлоснабдения имот и съответно потребители, дължат претендираните суми
1
за доставената до имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК .............. топлинна
енергия в периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2019 г., и цена на услугата „дялово
разпределение“ цената на които не е била заплатена от него в срок, поради
което дължат и начислените лихви за забава.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от
страна на ответника Н. Б., с който предявените искове се оспорват с
възраженията, че тя не е потребител на топлинна енергия в този имот,
съответно негов собственик, че се е отказала от наследството на Малина
Тошева, че ишцовото дружество не е доставяло изобщо топлинна енергия до
него, евентуално с нормативно установеното качество, че не е отчитало
консумираната топлинна енергия в съответствие с нормативните правила и
въз основа на сертифицирани средства за измерване, както и че вземанията са
погасени по давност, а клаузите от общите условия регламентиращи
задълженията за лихви са нищожни.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от
страна на ответника В. Н., с който предявените искове се оспорват с
възраженията, че той не е потребител на топлинна енергия в този имот,
съответно негов собственик, че ишцовото дружество не е доставяло изобщо
топлинна енергия до него, евентуално с нормативно установеното качество,
че не е отчитало консумираната топлинна енергия в съответствие с
нормативните правила и въз основа на сертифицирани средства за измерване,
както и че вземанията са погасени по давност, а клаузите от общите условия
регламентиращи задълженията за лихви са нищожни.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически
твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените
искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422 от ГПК във
вр. с чл.150 ЗЕ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Приети като писмени доказателства по делото са писмени документи за
наличието на договорно правоотношение по отчитане на ТЕ на л. 17 и сл. от
делото, а именно договор от 27.09.2002 г., сключен с „Е........” ООД и
протокол от ОС на процесната ЕС от 04.09.2022 г. за избор на топлинен
2
счетоводител.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че справката на Топлорайон Изток съдържа данни за
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за БГВ, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР. Топлинният счетоводител е извършил
дялово разпределение съобразно действалите Наредби за топлоснабдяване. В
имота на ответника е имало два бр. водомери за топла вода.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответниците не са платили сумите за процесния
период, начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни
сметки, като дължимите суми са в размер на 1 168.48 лв. главница за ТЕ и
10.08 лв. за дялово разпределение и 485.48 лв. за лихва.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В конкретният
случай от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие
на облигационно правоотношение за доставка на ТЕ между страните по
делото. Това е така, защото въпреки разпределената доказателствена тежест
на ищеца за установяване на това обстоятелство в доклада по делото,
доказателства в тази насока не бяха представени. Видно от приетото по
делото писмо от СО, район Искър от 20.05.2013 г. процесния апартамент е
собственост на Столична община, а от заповед № 426/04.06.1986 г. на
директора на СМК „.........“ се установява, че имота е била настанена ..............
Ответницата Н. И. Б. обаче е представила съдебно удостоверение от
17.11.2015 г., издадено по гр.д. № 69112/2015 г. по описа на СРС, 91 с-в, от
което е видно, че тя се е отказала от наследството на ............., т.е. не се
3
установява по отношение на този ответник да е налице договорно
правоотношение по доставка на топлинна енергия.
На следващо място съдът намира, че и по отношение на другия ответник В.
И. Н., не се установи такова наличие на договорно правоотношение. В тази
насока следва да се има предвид и че в отговора на исковата молба е налице
изрично възражение от страна на ответника, че е собственик, респ. носител на
вещно право на собственост на процесния недвижим имот. Трябва да се има
предвид и че видно от представеното на л. 21 от делото заявление за
откриване на партида за топлоснабдения имот от 05.11.2009 г., същото е
подадено от София И. Н.а, т.е. длъжник по ч.гр.д. ..........г. по описа на СРС,
която не е депозирала възражение по реда на чл. 414 от ГПК, респ. не е страна
по настоящото исково производство, което означава, че са налице данни за
друг надлежен ползвател на топлинна енергия за процесното жилище. Затова
и доколкото от събраните по делото доказателства не се установи
ответниците да са носители на правото на собственост, респ. да са титуляри
на вещно право на ползване на процесното жилище, т.е. да са потребители на
ТЕ за процесния период, исковете спрямо тях се явяват неоснователни, без да
е необходимо разглеждането на останалите им предпоставки.
С оглед изхода от настоящия спор съдът намира, че на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответниците имат право на разноски в размер на по 360 лв. платими
на процесуалните им представители за предоставена безплатна правна помощ
по реда на чл. 38 от ЗА и представените списъци по реда на чл. 80 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „.........., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.............., против В. И. Н., ЕГН ********** и Н. И.
Б., ЕГН **********, относно признаването за установени на ЧАСТ от
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.01.2020г. по ч.гр.д. ..........г., а именно, че
всеки един от тях дължи разделно на ищцовото дружество сумите от по
1168,48 лв. представляващи по ¼ от дължимата цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2019 г. до
4
имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК .............., ведно със законната
лихва от 12.12.2019 г. до изплащане на вземането, мораторни лихви в размери
от по 124,41 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 3.12.2019 г., сумите от по 10,08
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.11.2016 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от
12.12.2019 г. до изплащане на вземането, мораторни лихви в размери от по
1,71 лв. за периода от 31.12.2016 г. до 3.12.2019 г.
ОСЪЖДА „.........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.............., да заплати на адв. К. И. Б. ЕГН **********, сума в размер на 360
лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ,
предоставена на В. И. Н..
ОСЪЖДА „.........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.............., да заплати на адв. Николай Илчев Илчев ЕГН **********, сума в
размер на 360 лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна
помощ, предоставена на Н. И. Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5