№ 156
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Стоян Ат. Германов
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500277 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба Вх. № 3508/20.03.2020 г. по описа на
Окръжен съд – Хасково от И. Д. Ш. с ЕГН - **********, действащ като ЕТ
„И. Д.“ с ЕИК - ..., със съдебен адрес: С., ул. „Ц.К.“ 8, ет. 2, АД „Д. и п.“
против Решение № 41/20.02.2020 г. по гр.д. 676/18 г. на Окръжен съд –
Хасково, с което е обявен за недействителен по отношение на „Н.“ ЕООД с
ЕИК - ..., обективирания в нотариален акт за покупко-продажба № ..., дело №
23/2017 г. по описа на нотариус В.В. на 10.02.2017 година, договор за
покупко-продажба, по силата на който „Т.С.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) с
ЕИК ... е продал на И. Д. Ш. с ЕГН - **********, действащ като ЕТ „И. Д.“ с
ЕИК - ..., следните недвижими имоти: 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
село К.А., Х. област, с адрес: п.к. ..., К.А., ул. „Б.м.“ № 3, съгласно
Кадастралната карта на село К.А., Х. област, одобрена със Заповед № РД-18-
106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно Скица на
имота № 15-44060-02.02.2017 г., издадена от СГКК - Хасково, имот с
идентификатор № ..., с площ по скица 720 кв.м, (а по документ за собственост
— 740 кв.м) с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
1
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план:
УПИ ..., в кв. 27, при съседи на имота: ...., ведно с построените в поземления
имот СГРАДИ съгласно скица на сграда № 15-48763-07.02.2017 г., скица на
сграда № 15-48769- 07.02.2017 г. и скица на сграда № 15-48777-07.02.2017 г.,
а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, на един етаж, с
идентификатор № ....1, със застроена площ от 80 кв.м; СГРАДА НА
СЪОБЩЕНИЯТА на един етаж, с идентификатор № ....2, със застроена площ
от 63 кв.м; СГРАДА НА СЪОБЩЕНИЯТА, на един етаж, изградена в груб
строеж, с идентификатор № ....3, със застроена площ от 288 кв.м; 2)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село К.А., Х. област, с адрес: п.к. ..., село
К.А., ул. „Б.м.“ № 3, съставляващ съгласно Кадастралната карта на село К.А.,
Х. област, одобрена със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на Изп. директор
на АГКК и съгласно Скица на имота № 15.44058-02.02.2017 г., издадена от
СГКК - Хасково, имот с идентификатор № ...., с площ по скица 760 кв.м (а по
документ за собственост - 740 кв.м), с трайно предназначение на територията
- урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м),
НЕЗАСТРОЕН, с номер по предходен план: УПИ ..., в кв. 27, при съседи на
имота: ...., ...; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село К.А., Х. област, с
адрес: п.к. ..., К.А., Х. област, ул. „К.“ № 14, съгласно Кадастралната карта на
село К.А., одобрена със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на Изп. директор
на АГКК и съгласно Скица на имота № 15-44051-02.02.2017 г., издадена от
СГКК - Хасково, имот с идентификатор № 36110.501.1031, с площ по скица
327 кв.м, (а по документ за собственост 300 кв.м), с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), с номер по предходен план УПИ ..., в кв. 55, при съседи на имота:
..., ведно с построената в поземления имот сграда, а именно: ЕДНОЕТАЖНА
СГРАДА - ГАРАЖ, съгласно Скица на сграда № 15-48760-07.02.2017 г.,
издадена от СГКК - Хасково, с идентификатор № ..., със застроена площ 41
кв.м, като са осъдени „Т.С.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК - ..., със
седалище и адрес на управление: град С., р-н „К.с.“, бул. „Е.И.Т.“ № 2 вх. „Г“,
ет. 1 ап. 2, представлявано от синдика А. И. Т., със съдебен адрес: град С.-...,
ж.к. „М.л.“, ул. „Т.Д.“ бл. 122, вх. Б, ап. 37 и И. Д. Ш. с ЕГН - **********, с
постоянен адрес град С., район С., ул. „Р. Д.“ № 8, ет. 1, действащ като ЕТ „И.
Д.“ с ЕИК - ..., със седалище и адрес на управление град С., район „С.“, ул. „Р.
Д.“ № 8, ет. 1, със съдебен адрес град С., ул. „Ц.К.“ № 8, ет. 2, Адвокатско
2
дружество Д. и п., чрез адв. Б.П. да заплатят на „Н.“ ЕООД с ЕИК - ..., със
седалище и адрес на управление в град С., квартал „Г.“, ул. „И.Г.Б.“ № 5г,
представлявано от управителя И.Б.Г., със съдебен адрес град С., ПК ...,
квартал „Г.“ ул. „И.Г.Б.“ № 5г, чрез адв. И. И. Т., направените по делото
разноски в общ размер 2493,34 лева.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържат се доводите в отговора към исковата молба и
писмената защита пред първоинстанционния съд. Излагат се аргументи
относно добросъвестността на ЕТ като трето лице, относно възмездността на
сделката, обезпечението на вземанията на ищеца, както и достатъчното
имущество на ответника „Т. С. Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), допуснато
процесуално нарушение от окръжния съд чрез непредоставяне в даден от
него срок за вземане на становище от ЕТ по отношение на представени
писмени доказателства по делото. Моли се за отмяна изцяло на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Иска се присъждане на разноски.
С вх.№ 6607/10.07.2020 г. е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Н.“ ЕООД чрез адвокат И. И. Т., вписана в Адвокатска колегия – С.. Счита
жалбата за немотивирана, необоснована и преповтаряща откровени неистини.
Твърди, че ХОС не е допуснал твърдяното от ответника процесуално
нарушение. Смята решението на ХОС за правилно, законосъобразно и
мотивирано и иска същото да бъде потвърдено. Излага подробни доводи
относно предпоставките на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Т.С.Б.“ ЕООД.
По така внесената въззивна жалба е било образувано в.гр.д. 379/2020 г.,
по описа на Апелативен съд – Пловдив. По това дело е постановено Решение
№ 260059/22.04.2021 г., с което е обезсилено изцяло Решение №
41/20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 676/2018 г. по описа на ОС - Хасково
и е прекратено производството по делото, образувано по ИМ с вх.№
11886/27.08.2018 г. по описа на Регистратурата на РС - Свиленград, вписана
на 04.09.2018 г. (л.179), подадена от ищец „Н.“ ЕООД с ЕИК - ..., против
ответници „Т.С.Б.“ ЕООД с ЕИК - ... и И. Д. Ш., действащ като ЕТ „И. Д.“ с
ЕИК - .... Първият състав на въззиввния съд е приел, че съгласно чл. 637, ал. 6
3
ТЗ, след открИ.ето на производство по несъстоятелност е недопустимо
образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени
граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за изрично
посочените изключения, едно от които е производство пред съда за парични
вземания, обезпечени с имущество на трети лица, съгласно чл. 637, ал. 6, т. 3
от ТЗ. Съгласно чл. 638, ал. 1 от ТЗ, с открИ.е на производството по
несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото,
включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.
193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 638, ал. 4 от
ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и
прието при условията на чл. 693 от ТЗ. На ищеца следвало да се отрече
правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
С Решение 128/31.05.2022 г. по гр.д. 3372/2021 г. състав на ВКС, IV г.о.
е отменил Решение № 260059/22.04.2021 г., постановено по гр.д. № 379/2020
г. от АС – Пловдив и е върнал делото на АС – Пловдив, за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. Прието е, че производството по несъстоятелност
е открито след предявяването на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД и
следва да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от настоящето
производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; от
легитимирано лице – ответник пред първоинстанционния съд; засяга се
изцяло неблагоприятно за него осъдително първоинстанционно решение, по
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на доводите и оплакванията
във въззивната жалба, след като извърши дължимата, на основание чл. 269 от
ГПК, служебна проверка на обжалваното решение и след преценка на данните
по делото, приема следното:
Делото е образувано по искова молба вх.№ 11886/27.08.2018 г., внесена
в Районен съд - Свиленград, вписана на 04.09.2018 г., подадена от ищеца „Н.“
ЕООД, против ответниците „Т.С.Б.“ ЕООД, и И. Д. Ш., действащ като ЕТ „И.
Д.“. Изложени са твърдения, че ищецът „Н.“ ЕООД е кредитор с парични
вземания по отношение на ответното дружество „Т.С.Б.“ ЕООД, произтичащи
от сключен между тях договор за наем на недвижим имот от 21.02.2011 г.,
действащ до 02.05.2017 г., за наемна цена и за неустойка за забава. С влязло в
4
сила на 14.12.2017 г. решение, постановено по образуваното от ищеца т.д. №
9580/2016г. по описа на СГС, ответното дружество било осъдено да заплати
на ищеца парично вземане в общ размер 7033.68 лева (наемна цена за
декември 2016 г. в размер на 3025.24 лева с ДДС и неустойка за забава за
периода 12.01.2014 г.-30.12.2016 г. в размер на 4008.44 лева), а за вземането
на ищеца по отношение на ответното дружество за неустойка за забава над
присъдения размер от 4008.44 лева до претендирания размер от 28793.16 лева
решението било обжалвано и било висящо пред ВКС. По т.д. № 9580/2016 г.
по описа на СГС, по искане на ищеца, било допуснато обезпечение на
предявените искове чрез налагане на запор върху (вземания по) банковите
сметки на ответното дружество и въз основа на издадената ищеца
обезпечителна заповед било образувано изп.д. № 20177900400209 по описа на
ЧСИ Р.М., по което на 03.02.2017 г. бил наложен запор върху банковите
сметки на ответното дружество в две банки, за което ответното дружество
било надлежно уведомено. Въз основа на влязлото в сила решение по т.д. №
9580/2016 г. по описа на СГС, по искане на ищеца, му бил издаден и
изпълнителен лист за присъденото паричното вземане по отношение на
ответното дружество в размер на 7033.68 лева за наемна цена и неустойка за
забава и било образувано изп.д. № 20187900400314 по описа на ЧСИ Р.М. за
принудителното му събиране, на ответното дружество била изпратена ПДИ, а
по повод извършеното разпределение от 27.03.2018 г. било установено, че
същото има публични задължения към НАП (Държавата) в размер на
208553.49 лева и НАП (Държавата) била конституирана като взискател по
изпълнителното дело. С невлязло в сила решение, постановено по гр.д. №
24732/2017 г. по описа на СРС, ответното дружество било осъдено да заплати
на ищеца и парично вземане, произтичащо от същия договор за наем, за
наемна цена за периода 01.- 04.2017г., за консумативни разноски и за
неустойка за забава, по което дело, по искане на ищеца, било допуснато
обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното
дружество и по образуваното от ищеца изпълнително дело запорите били
наложени. Въпреки че и по двете дела ответното дружество признало изцяло
основателността на исковете, до момента дължимите суми не били заплатени,
а доброволно плащане очевидно нямало и да бъде извършено. На 10.02.2017
г., непосредствено след депозиране на ИМ, по която било образувано т.д.№
9580/2016 г. и само 7 дни, след като били запорирани сметките на ответното
5
дружество по изп.д. № 209/2017 г. по описа на ЧСИ Р. М., ответното
дружество се разпоредило в полза на втория ответник с всички притежавани
от него недвижими имоти с договор за покупко-продажба от 10.02.2017 г.
Сключеният между ответниците договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 10.02.2017 г. била увреждаща сделка за ищеца, като кредитор на
ответното дружество. Атакуваната разпоредителна сделка била извършена не
само след възникване на вземанията на ищеца по отношение на ответното
дружество, но и непосредствено след като то разбрало, че ищецът е
предприел действия за съдебно събиране на сумите и обезпечил исковете си
чрез налагане на обезпечителни мерки - запори върху банковите сметки.
Ответното дружество се лишило от недвижимото си имущество, като
поставило ищеца в невъзможност да събере принудително вземанията си. По
отношение на втория ответник била налице презумпцията по чл. 135, ал, 2 от
ЗЗД за знание за увреждането на ищеца, тъй като той бил съпруг на
управителя на първия ответник, както и самият той бил служител на
ръководна длъжност на първия ответник през периода от сключване на
договора за наем на 2011 г. до 2017 г., поради което бил запознат в детайли с
договорните отношения между ищеца и ответното дружество и несъмнено
знаел за увреждането на ищеца с атакуваното имуществено разпореждане.
Заявеният петитум е за обявяване на разпоредителната сделка от 10.07.2017 г.
между ответниците за относително недействителна спрямо ищеца.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на ИМ, вх.№
9833/26.11.2018 г., от ответника „Т.С.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), чрез
управителя М.М., са заявени възражения – оспорване на допустимостта на
иска с оглед на откритото по отношение на него производство по
несъстоятелност по т.д. № 1070/2018 г. по описа на СГС. Оспорва се и
основателността на иска, като са въведени възражения, че ищецът нямал
качеството на кредитор по отношение на ответното дружество за част от
твърдените вземания, тъй като присъденото на ищеца парично вземане било в
размер на 7033.68 лева, което било погасено в хода на образуваното от ищеца
принудителното изпълнение, а за останалата част от твърдените вземания
производството било висящо пред ВКС и подлежало на спиране, както и
следвало да бъде спряно и гр.д. № 24732/2017 г. по описа на СРС с оглед
обявяване на ответното дружество в несъстоятелност. Атакуваната като
относително недействителна по отношение на ищеца сделка не била
6
увреждаща за ищеца с оглед на това, че същата е възмездна и цената била
постъпила по банковите сметки на ответното дружество, които вече били
запорирани от ищеца, респективно ищецът разполагал със запорирана
парична сума, която покривала пълния размер на твърдените вземания към
ответното дружество, а отделно от това ответното дружество притежавало и
други недвижими имоти. Оспорва се знанието и на двамата ответници за
увреждането, като в тази връзка са въведени твърдения, че решението за
продажбата било взето на 22.08.2016 г. от надлежен орган - едноличния
собственик на капитала на ответното дружество, който не бил свързано лице с
ответника-купувач и знанието му нямало как да се предполага, а действията
на Д.Т. - управител на ответното дружество по време на продажбата не
включвали в себе си решения за продажба, още по-малко за увреждане на
ищеца, а същите били единствено в изпълнение на взетото решение от
едноличния собственик на капитала на ответното дружество за продажбата,
решението за продажбата било взето почти 6 месеца преди приключване на
сделката, когато по-голямата част от вземанията на ищеца все още не били
съществували, а сравнително дългият период между вземане на решенията за
извършване на продажбата и приключването й се дължало на обективни
фактори, които били извън контрола на ответното дружество, свързани с
влизане в сила на кадастрална карта за района на село К.А., Х. област и
необходимостта от по-дълъг срок за снабдяване с кадастрални скици и схеми
за продаваемите имоти. В подаден в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба вх.№ 9832/26.11.2018 г. от ответника И. Д. Ш., действащ като
едноличен търговец с фирма „И. Д.“ - С. са заявени идентични възражения.
Оспорва се твърдението, че ищецът има качеството на кредитор по
отношение на ответното дружество, тъй като присъденото с влязло в сила
решение по т.д. № 9580/2017 г. по описа на СГС парично задължението на
ответното дружество по отношение на ищеца в размер на сумата 7033.68 лева
било изцяло погасено в рамките на образуваното от ищеца индивидуално
принудително изпълнение, а за останалата част от претендираното парично
вземане на ищеца по отношение на ответника производството било висящо
пред ВКС, но тъй като междувременно, в срока за касационно обжалване,
ответното дружество било обявено в несъстоятелност, производството
следвало да бъде спряно на основание чл. 637 на ТЗ. Оспорва се и
твърдението, че с атакуваната като относително недействителна сделка се
7
уврежда ищецът, тъй като сделката е възмездна, продажната цена в размер на
45000 лева покривала почти цялото задължение на ответното дружество към
ищеца и сумата била постъпила по банковата сметка на ответното дружество,
която вече била запорирана от ищеца, а освен имотите, предмет на
атакуваната сделка, ответното дружество притежавало и други имоти.
Оспорват се и твърденията ответното дружество и ответникът - ЕТ да са
знаели за увреждането на ищеца, като в тази връзка са въведени твърдения, че
преговорите за покупката на имотите, предмет на договора, между „Т.С.Б.“
ЕООД и ЕТ И. Д., както и съгласието за осъществяване на сделката били
извършени значително по-рано - през лятото на 2016 г., а забавянето в
осъществяването на сделката се дължало на обективни фактори.
В обжалваното първоинстанционно решение е прието, че са доказани и
са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
претендираното право, а именно - доказано е качеството на ищеца на
кредитор (по отношение на ответното дружество) с парично вземане в общ
размер 23161.32 лева, произтичащо от договор за наем, което е съдебно
признато с влезли в законна сила съдебни решения, а производството е
висящо пред ВКС само за вземането на ищеца по отношение на ответното
дружество за неустойка за забава в размер на 20443.40 лева, произтичащо от
същия юридически факт, като е без значение за спора обстоятелството, че
спорът за вземанията на ищеца по отношение на ответното дружество е бил
разрешен със сила на присъдено нещо след атакуваната разпоредителна
сделка. Сделката е увреждаща ищеца, тъй като с нея се затруднява
удовлетворяването му, независимо, че същата е възмездна и цената е лесно
осребрим дълготраен материален актив, тъй като същата /цената/ не е
налична. Налице е знание на ответното дружество-длъжник за увреждането
на ищеца, тъй като, преди атакуваната разпоредителна сделка, на 26.10.2016
г., същото е получило отправената до него от ищеца първа нотариална покана
за изпълнение на задълженията по договора за наем, а на 03.02.2017 г. е било
уведомено за наложения запор върху банковите му сметки по т.д. №
9580/2016 г. по описа на СГС. Налице е знание и на втория ответник за
увреждането на ищеца, тъй като независимо, че не е от кръга на лицата по чл.
135, ал. 2 от ЗЗД, е налице такава свързаност между двамата ответници, която
предполага знание и намерение за съдействие, сходно с това между лица,
визирани в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като са преценявани следните обстоятелства:
8
При извършване на атакуваното имуществено разпореждане ответното
дружество е било представлявано от управител Д.А. Ш.а, която е съпруга на
втория ответник; към момента на сделката - 10.02.2017 г., вторият ответник е
бил в трудово-правни отношения с ответното дружество на мениджърска
позиция „директор информационни системи и системи за управление“, както
и вторият ответник и управителят на ответното дружество Д. Ш.а са били
лицата, оторизирани да осъществяват онлайн банкирането по банковите
сметките на ответното дружество; веднага след сделката ответното дружество
е извършило платежни операции за прехвърляне на продажната цена в полза
на друго ЮЛ, което е било контролирано от втория ответник. За неотносимо
е прието твърдяното, че ответното дружество притежава и друго имущество,
по съображения, че с атакуваната сделка се намалява длъжниковото
имущество, което като цяло, служи за удовлетворяване на кредиторите.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Изложените
в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства са
установени с представените доказателства и съдът намира, че искът е
основателен, а обжалваното решение за правилно. Налице са предвидените в
закона предпоставки за неговото уважаване.
Първата от тях е наличие на действително парично вземане на ищеца от
разпоредилия с имотите си длъжник, в случая първия ответник - „Т.С.Б.“
ЕООД. В съответствие с доказателствата по делото е прието качеството
кредитор на ищеца „Н.“ ЕООД спрямо посочения ответник и то въз основа на
влезли в сила съдебни решения за парично задължение в общ размер 23161.32
лева, което обстоятелство не е спорно между страните.
Втората предпоставка е свързана с увреждащия характер на сделката.
Такъв безспорно е налице, тъй като длъжникът с правното си действие е
увеличил своята неплатежоспособност. Макар и чрез възмездна сделка,
превръщайки недвижимите си активи в парична сума и разпореждайки се с
нея в много кратък период от време в полза на трето лице, ответникът
„Т.С.Б.“ ЕООД е накърнил възможността за удовлетворяване задълженията
си към ищеца „Н.“ ЕООД. Всяко отчуждаване на имот обективно води до
намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението
на задължението.
Третото условие за възникване на правото да се иска да бъдат обявени
9
за недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го
уврежда е свързано с наличието на субективен елемент, който в случая е
определяем от възмездността на увреждащата сделка, а именно – знание за
вредоносността на действието както от длъжника, така и от лицето, с което
той е договарял. Длъжникът „Т.С.Б.“ ЕООД е бил известен през 2016 г. за
дължими от него суми на ищеца „Н.“ ЕООД, произтичащи от неплатени
наемни вноски и неплатени консумативи по повод сключения от тях договор
за наем на недвижим имот в град С.. Хронологически, седем дена след
налагането на запор през февруари 2017 г., като обезпечение на иск, на
вземанията на длъжника по банковите му сметки е последвала увреждащата
ищеца сделка. Т.е. в съответните управляващи и представляващи
дружеството-длъжник е имало знание относно задълженията му към ищеца,
както е имало знание и за други задължения, довели до последващото му
обявяване в несъстоятелност с решение по т.д. 1070/2018 г. на СГС,
включително и за публични задължения в особено големи размери.
Ирелевантен е моментът за вземане на решение на собственика на дяловете за
извършване на продажбата. От значение е моментът на реализирането й, и че
точно в този момент длъжникът увеличава платежната си неспособност и
затруднява удовлетворението на кредитора. От последващ разпределителен
протокол по изпълнителното дело е явно, че кредиторът не е бил
удовлетворен, тъй като е получил само суми за разноски по изпълнението, а
поради необезпечеността на вземането си, събраните суми са били
разпределени за погасяване на публичните задължения на длъжника. Следва
да се отбележи, че под знание на юридическо лице, каквото е длъжникът,
следва да се разбира знание на съответните отговорни физически лица или
такива от състава на неговите органи – Р-1016/31.03.2005 г. по гр.д. 1198/2003
г., II г.о. на ВКС. Каквото знание в случая е безспорно не само с получаване
на посочените по-горе нотариална покана и информираност за наложен запор,
но и с оглед воденото в дружеството счетоводство по смисъла на чл. 53 от ТЗ.
Поради възмездността на отчуждителното правно действие, довело до
намаляване на имуществото на длъжника следва да бъде изяснено наличие на
знание за увреждане по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД у ответника-приобретател, като
то може да се установи, както с преки, така и с косвени доказателства.
Обсъждането на доказателствата следва да е в съвкупност, като се преценява
наличие на взаимосвързани факти и обстоятелства, водещи до логичен извод
10
за знание за увреждане. В хода на първоинстанционното производство е
констатирано, че приобретателят И. Д. Ш., в качеството си на регистриран
едноличен търговец има сключен граждански брак с управителя и
представляващ дружеството-длъжник в сделката на 10.02.2017 г. пред
нотариуса – Д.А. Ш.а (л. 147 г.д. ХОС). Освен това самият И. Ш. по негово
свидетелстване е заемал ръководна позиция на трудов договор до 2018 г. при
дружеството-длъжник – „ръководител бизнес развитие“ (л. 122 от г.д. СвРС и
л. 139 от г.д. ХОС). В свои изявления (л. 90 и л. 122 от г.д. СвРС) Ш. е
потвърдил тези факти, като показал информираност, включително и въз
основа на свои преки впечатления, относно задълженията на „Т.С.Б.“ ЕООД
към ищеца „Н.“ ЕООД, произтичащи от неизплатени вноски, лихви и
неустойки по договор за наем. Посочената свързаност и информираност
установяват в пълна степен знанието за задълженията на дружеството-
ответник. Знанието за увреждането се доказва от действията на Ш. след
изплащане от него в качеството му на ЕТ на продажната цена по атакуваната
сделка, като непосредствено след това получените от „Т.С.Б.“ ЕООД са
преведени на търговско дружество с едноличен собственик на капитала – И.
Ш.. Т.е. те не са останали в патримониума на дружеството-длъжник.
Допълнително е установено и обстоятелството, че към момента на процесната
сделка именно двамата съпрузи – Д. и И. Ш.и са били оправомощени да
извършват онлайн-банкиране по сметките на длъжника. Тези факти
опровергават твърденията във въззивната жалба за добросъвестност (липса на
знание за увреждането) на ЕТ като трето лице.
Не се достигна до извод в подкрепа на твърденията в жалбата за
наличност на достатъчно имущество, което да може да гарантира вземането
на ищцовото дружество. Наличието на два земеделски имота останали в
патримониума на длъжника от една страна, а от друга – наличие на публични
задължения към НАП за над 200000 лева и с оглед тяхната
привилегированост не водят до извод за обезпеченост на вземанията на „Н.“
ЕООД. Възмездността на атакуваната сделка е ирелевантна, защото
получените парични средства не са останали в притежание на длъжника. При
извършеното обезпечение в полза на дружеството-кредитор е задържана сума,
която при разпределението е погасила вземанията на присъединения
взискател – държавата, а ищецът е бил удовлетворен само за разноските по
изпълнителното дело.
11
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят ЕТ „И. Д.“ дължи разноски на ответника по жалбата
„Н.“ ЕООД, извършени пред Апелативен съд – Пловдив по в.гр.д. 379/2020 г.,
пред Върховен касационен съд по гр.д. 3372/2021 г. и пред настоящата
инстанция, които са както следва: 2900 лева за адвокатско възнаграждение
при първото разглеждане на делото пред АС; пред ВКС – ДТ от 30 лева, ДТ
от 187.50 лева, общо 18 лева банкови такси и адвокатски хонорар от 1500
лева и пред настоящата инстанция – 1220 лева за адвокатско възнаграждение.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. При приета цена на иска от 30830.90 лева, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за
всяка от инстанциите съгласно правилото на чл. 2, ал. 4 е 1454.93 лева. Т.е.
пред настоящия съд адвокатското възнаграждение е под минималния размер,
пред ВКС е съобразено с минималния размер, а в производството при
първото въззивно разглеждане на делото е в двоен размер. Настоящият състав
счита, че съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото
по аргумент от чл. 78, ал. 5 от ГПК не е налице прекомерност на уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемото дружество и следва
претендираните разноски да бъдат присъдени в тежест на въззивника в пълен
размер.
С оглед изложеното Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/20.02.2020 г. по гр.д. 676/18 г. на
Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА И. Д. Ш. с ЕГН - **********, действащ като ЕТ „И. Д.“ с
ЕИК – ... със седалище и адрес на управление: област С.-сталица, община С.,
град С.-...., район „С.“, ул. „Р. Д.“ № 8 да заплати на „Н.“ ЕООД с ЕИК - ...,
със седалище и адрес на управление в град С.-..., район „М.“, квартал „Г.“, ул.
„И.Г.Б.“ № 5г, представлявано от управителя И.Б.Г., със съдебен адрес град
С., ПК ..., квартал „Г.“ ул. „И.Г.Б.“ № 5г сумите: 1220 лева разноски пред
настоящата инстанция по в.гр.д. 277/2022 г.; 1735.50 лева общо разноски пред
12
Върховен касационен съд, IV г.о. по гр.д. 3372/2021 г.; 2900 лева разноски
пред Апелативен съд – Пловдив по в.гр.д. 379/2020 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13