РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2095
гр. Пловдив, 08.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XVII състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1324
по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът И.Е.К., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Т.Б., иска ответникът НОИ гр. София да бъде
осъден да му заплати обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 307,70 лв. (съгласно изменение на иска направено в с.з. на 06.10.2021 г.), в резултат на отмяната по
съдебен ред на Решение № 2153-15-46/18.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-318/28.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив (с Решение №
346/09.03.2017 г., постановено по адм. д. № 531/2016 г. по описа на
Административен съд Пловдив, оставено в сила с Решение № 15345/13.12.2017 г., постановено по адм. д.
№ 4736/2017 г. на Върховен административен съд) и представляващи законната лихва по
чл. 86 от ЗЗД върху неоснователно неизплатена пенсия за периода от 19.04.2017
г. до 08.06.2018 г. – датата на изплащането на главницата за
забавеното изпълнение на парично задължение.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата претенция само по основание, с искане същата да
бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени както в отговора на
исковата молба, така и в депозирано по делото становище вх. № 17641/08.10.2021
г. по описа на съда. Претендират се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност
на претенцията.
Пловдивският административен съд, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото няма спор от фактическа страна.
Със заявление вх. № 2113-15-25/30.06.2015 г.
(л. 33 по делото) К. прави искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към датата на
заявлението лицето има навършена възраст 57 г. 08 м. 00 дни. Въз основа на
представените и изискани по служебен път документи за осигурителен стаж за
времето от 19.08.1974 г. до 16.06.2013 г. е зачетен осигурителен стаж както
следва:
Осигурителен стаж от втора категория 13 г. 06 м. 09 дни
Осигурителен стаж от трета категория 21 г. 09 м. 27 дни
На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж
от трета категория труд 38 г. 08 м. 23 дни.
С Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-318/28.10.2015
г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, на основание
§ 4, ал.1 от ПЗР на КСО, на К. е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй
като е прието, че лицето няма положен стаж 15 г. от втора категория и сбор от
осигурителен стаж и възраст не по-малко от 100.
Посоченото разпореждане е обжалвано от ищеца като с
Решение № 2153-15-46/18.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
жалбата му е оставена без уважение.
Недоволен от така постановения резултат К. оспорва
решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив пред Административен съд Пловдив,
по повод на което е образувано адм. дело № 531/2016 г. по описа на съда. Последното
е приключило с постановяване на Решение № 346 от 09.03.2017 г., с което Решение
№ 2153-15-46/18.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е отменено, а административната
преписка е изпратена на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив за ново
произнасяне при съобразяване с дадените от Съда указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Решението на Административния съд е обжалвано от Директора
на ТП на НОИ - Пловдив пред Върховния административен съд на Република България,
който с Решение № 15345/13.12.2017 г. постановено по адм. дело № 4736/2017 г.
по описа на ВАС, е потвърдил същото.
В изпълнение на влязлото в сила Решение № 346 от
09.03.2017 г. по адм. дело № 531/2016 г. по описа на Административен съд
Пловдив, Ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ - Пловдив е издал Разпореждане № **********
/№ 16/ протокол № N01181/15.05.2018 г., с което на К. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) пожизнено по чл. 69б, ал. 2 от КСО считано от 19.04.2017 г. - датата, на която се окръгля сбор 100 от навършена от същия възраст и
придобит осигурителен стаж. Разпореждането не е оспорено от страна на ищеца в
определения съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО срок, поради което е влязло в
законна сила.
Въз основа на това разпореждане
(№ **********
/№ 16/ протокол № N01181/15.05.2018 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив), на ищеца е изплатена лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за периода от 19.04.2017 г. до 30.06.2018 г. в общ
размер на 5761,01 лв. (върху
който се претендира законната лихва за периода от 19.04.2017 г. до 08.06.2018 г. като обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди). Сумата е изплатена с ведомост № 060057 от 04.06.2018 г. чрез банков
превод по декларирана от К. банкова сметка на дата 08.06.2018 г.
След анализа на така изложените фактически обстоятелства,
Съдът съобрази следното от правна страна:
Съгласно
чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен
акт (отменен по съответния ред), действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност; 2. вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие
за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК)
е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор,
че Решение № 2153-15-46/18.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-318/28.10.2015
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, са
отменени, с влязло в сила (на 13.12.2017 г.) Решение
№ 346 от 09.03.2017 г. по адм. дело № 531/2016 г. по описа на Административен
съд Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в издаването на
незаконосъобразни административни актове.
В конкретния случай обаче, от събраните по делото
доказателства не се установява наличието на останалите, предвидени в закона, материални
предпоставки.
Имуществените вреди по принцип представляват
претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е
необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата
липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до
обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото
съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира
като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички
изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна
облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение
№ 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.).
Безспорно в случая е налице отменен като
незаконосъобразен административен акт. Между този акт обаче и претендираните имуществени
вреди в размер на законната лихва изчислена върху изплатените на 08.06.2018 г.
пенсии на ищеца за периода от 19.04.2017 г. до 30.06.2018 г., не е налице
пряка и непосредствена причинна връзка. Пряка последица означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би
претърпяло вредите, ако не е бил незаконосъобразният административен акт. Под
преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Настоящият случай не
е такъв.
Тук следва да се констатира, че единственото
основание за отмяна на Решение № 2153-15-46/18.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
**********/Протокол № 2140-15-318/28.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, според Решение № 346/09.03.2017 г., постановено по адм. дело № 531/2016 г. по
описа на Административен съд – Пловдив е неправилната преценка на органите на
НОИ, че жалбоподателят не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО
за положен труд 15 години при условията на втора категория. Все в тази насока е
посочено в съдебното решение, че наличието на законоустановените предпоставки,
т.е. дали К. отговаря и на останалите две условия и в тази връзка има ли право
на пенсия по този ред, следва да се прецени от органите на НОИ при новото
разглеждане на подаденото от него заявление за отпускане на лична пенсия за
ОСВ.
Именно такава преценка е направена при издавеното
на Разпореждане № ********** /№ 16/ протокол № N01181/15.05.2018 г. от
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което както
вече бе казано на И.К. е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст пожизнено по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но считано от 19.04.2017 г. (а не от 30.06.2015 г., датата на
която е подадено заявление вх. № 2113-15-25 - л. 33
по делото), защото към тази дата, според
представените от К. със заявление вх. № 2113-15-25/30.06.2015
г. документи и зачитането на спорния трудов стаж (от 04.01.1983 г. до 31.12.1987 г. и от 01.01.1990 г.
до 30.04.1990 г.) от втора
категория труд (съобразно Решение № 346/09.03.2017 г., постановено по адм. дело № 531/2016 г. по
описа на Административен съд – Пловдив), се окръгля сбор 100 от навършена възраст и придобит осигурителен стаж.
Следователно, дори органите на НОИ изначално да
бяха признали на К. спорния осигурителен стаж като такъв от втора категория
труд, то на същия отново щеше да бъде отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ по подаденото заявление вх. № 2113-15-25/30.06.2015 г., тъй като въз основа
на представените с това заявление писмени доказателства за придобития от него
осигурителен стаж, не би могло да се установи, че към 30.06.2015 г., сборът от осигурителния му стаж и възраст е 100. Този сбор, каза се, К. достига едва
на 19.04.2017 г., значително след
издаване на отмените по съответния ред Решение № 2153-15-46/18.02.2016
г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-318/28.10.2015 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
Тези именно съображения обосновават липсата на
пряка и непосредствена причинна връзка между издадените от органите на НОИ
незаконосъобразни административни актове (отменени по съответния ред) и претендираните имуществени вреди в размер на
законната лихва изчислена върху изплатените на 08.06.2018 г. пенсии на ищеца за
периода от 19.04.2017 г. до 30.06.2018 г.
При това положение, предявеният от ищеца иска срещу
НОИ се явява неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ, във връзка с чл. 144 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, XVII състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Е.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника си адвокат Т.Б., иск, Национален осигурителен институт – гр. София да бъде осъден да
заплати обезщетение за претърпени
от него имуществени вреди в размер на 307,70 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Решение № 2153-15-46/18.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и на
потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-318/28.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху неоснователно неизплатена пенсия
за периода от 19.04.2017 г. до 08.06.2018 г.
ОСЪЖДА И.Е.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националния осигурителен институт
- гр. София, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: