Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 11923 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
07.08.2020 г., постановено по гр.д. № 38501 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО,
156 състав е признато за установено по отношение на С.Б.К. с ЕГН: ********** и Х.П.
П.с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.София, п.к.1342, ж.к. „*******, че
дължат на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление *** в
условията на солидарна отговорност на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.451,
ал.1 от ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 от ЗЗД и чл.110, ал.2 от ЗС сумата от 4
013.59 лева, представляваща цената за незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия по договор за покукпо-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, аб. № 133146 за
периода от м.08.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 36.12 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от месец
08.2015 г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху двете главници от
14.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното й изплащане, като са отхвърлени предявеният иск за
главницата за стойността на доставена топлинна енергия за сумата над 4013.59
лева до пълния предявен размер от 4 394.81 лева и за периода от месец 05.2015
г. до месец 07.2015 г., и предявеният иск за цената на услугата за дялово
разпределение за сумата над 36.12 лева до пълния предявен размер от 41.17 лева
и за периода от месец 05.2015 г. до месец 07.2015 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.09.2018 г.
по ч.гр.д. № 54257 по описа на СРС, II ГО, 156-ти
състав, като предявените искови претенции са отхвърлени за сумата от 620.31
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. до 31.07.2018 г., както
и за сумата от 8.76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение
за периода 15.09.2016 г. до 31.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. №
54257 по описа на СРС, II ГО, 156-ти
състав. С цитираното решение е оставена без уважение молба с вх. № 5087843 от
06.07.2020 г., подадена от ищеца „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес
на управление *** за отмяна на протоколно определение от 29.06.2020 г., с което
е наложена глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.92а от ГПК., като
последното е постановено с участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението
е постъпила въззивна жалба с вх.№5113350/14.08.2020 г. на „Т.С.“ ЕАД, подадена
чрез юрисконсулт И.М.с приложено пълномощно, с която решението се обжалва в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за главницата срещу С.К. и Х.К. за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца заплащане на топлинна
енергия над уважения размер от 4 013.81 лева до пълния предявен размер от 4
394.81 лева и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца заплащане на сумата от 620.31
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 31.07.2018 г. В
депозираната въззивна жалба са инвокирани съображения за неправилност на
решението в обжалваните части. Според жалбоподателя съдът не е съобразил
разпоредбите на действащите към процесните периоди общи условия, в резултат на
което е достигнал до неправилни изводи относно момента на изпадане в забава на
ответниците. Неправилно е приложил материалния закон относно института на
погасителната давност във връзка със събраните доказателства и установените по
делото обстоятелства. Иска се отмяна на решението в атакуваните части,
уважаване на предявените в пълен размер искове и присъждане на разноски.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещните страни С.Б.К. и Х.П.К..
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.
Срещу решението
е постъпила и въззивна жалба с вх.№ 25126736 от 11.09.2020 г. (подадена по
пощата на 10.09.2020 г.) от С.К. и Х.К., подадена чрез назначения пред първата
инстанция с определение от 17.12.2019 г. особен представител - адвокат В.Н., с
която решението се обжалва в частите, с които исковете са уважени за сумите от
4 013.59 лева и за 36.12 лева. Според жалбоподателите постановеното решение е
неправилно, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения за
недоказаност на претенедираните вземания и се поддържат направените пред
първоинстанционния съд оплаквания срещу допуснатите експертизи, за което се
твърди, че съдът неправилно ги е кредитирал при постановяване на решението си.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и да
се отхвърлят предявените искове срещу ответниците.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната срана „Т.С.“ ЕАД.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД също не е изразило становище по въззивната жалба.
Срещу обжалваното
решение е депозирана частна жалба с вх. № 5113347/14.08.2020 г. на „Т.С.“ ЕАД
чрез юрисконсулт И.М.с надлежно пълномощно в частта, с която оставена без
уважение молба с вх. № 5087843 от 06.07.2020г., подадена от ищеца „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление *** за отмяна на протоколно
определение от 29.06.2020 г., с което е наложена глоба в размер на 150.00 лева
на основание чл.92а от ГПК. В частната жалба са инвокирани доводи за
неправилност на съдебния акт в атакуваната част. Твърди се, че поведението на
ищеца отговаря на предвидените в ГПК процесуални възможности, както и че не е
налице недобросъвестно поведение от негова страна. Иска се отмяна на наложената
глоба.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещните страни С.Б.К.
и Х.П.К..
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******, с адрес на
управление:*** срещу ответниците С.Б.К. с ЕГН: ********** и Х.П. П.с ЕГН: **********
с адрес ***, с която е поискало от съда на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД да признае за установено,
че ответниците дължат на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******* в условията на солидарна
отговорност сума в размер на 4 394.81 лева, представляваща стойността на
незаплатена за периода от м.05.2015 г. – м.04.2017 г., отразена в Общи фактури
№ *********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017г. реално потребена топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху главницата от 4 394.81 лева, считано
от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 620.31 лева,
представляваща изтекла мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2016
г.- 31.07.2018 г., сумата от 41.17 лева, представляваща главница за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2017 г. за услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главницата от 41.71 лева, считано от 14.08.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 8.76 лева, представляваща изтекла
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 31.07.2018 г. Ищцовото дружесво е навело твърдения, че
ответниците са собственици на имота, че са потребители на топлинна енергия,
потребили са енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за
които са предявени исковете, изпаднали в забава на плащаните на главниците, като
страните били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответниците С.К.
и Х.К., чрез назначения пред първата инстанция с определение от 17.12.2019 г.
особен представител адвокат В.Н., са депозирали писмен отговор на исковата
молба в законоустановения срок по чл.131 от ГПК с твърдения за неоснователност
на предявените искови претенции. Заявява се, че претендираните парични вземания
не могат да бъдат предмет на заповедното производство и че със същото не могат
да се решават спорните отношения между страните. Счита се, че общите фактури,
извлечение от сметки и съобщения към фактури, с които се претендират
задълженията за топлинна енергия, са частни диспозитивни документи. Заявява се,
че липсват доказателства за реални отчети на индивидуалните топломери, за
реални отчети на водомерите за топла вода и за реални отчети на уредите за
търговско измерване. Релевира се възражение за изтекла давност. Оспорват се
доказателствените искания на ищцовото дружество от исковата молба. Заявява се,
че няма основание на ищеца да се присъжда вземане за услугата дялово
разпределение, тъй като не извършва такава дейност. Прави се искане съдът да
отхвърли исковите претенции срещу двамата ответници.
По делото е
приложено заповедно дело № 54257/2018 г. по описа на СРС, ГО, 156-ти състав,
образувано по заявление с вх. № 3065038/14.08.2018 г. по чл. 410 ГПК и със заповед от 04.09.2018
г., по което районният съд е разпоредил С.Б.К. с ЕГН: ********** и Х.П. П.с
ЕГН: ********** да заплатят „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* в условията на солидарна
отговорност сума в размер на 4 394.81 лева, представляваща стойността на
доставяна за периода от м.05.2015 г. – м.04.2017 г. топлинна енергия по договор
за покупко-продажба при общи условия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, п.к.1342, ж.к. „*******, аб.№ 133146, ведно със законната лихва върху
главницата от 4 394.81 лева, считано от 14.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 620.31 лева, представляваща изтекла мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2016 г.- 31.07.2018 г., сумата от 41.17 лева,
представляваща главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. за услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от 41.17 лева,
считано от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 8.76 лева,
представляваща изтекла мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2016
г. до 31.07.2018 г., както и сумата от 151.30 лева за сторените в заповедното
производство разноски, от която сума в размер на 101.30 лева за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. За
връчване на издадената заповед спрямо длъжниците е изпълнена надлежно
процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК. На 06.06.2019 г. заявителят е уведомен на основание чл.415,
ал.1, т.2 за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 04.07.2019 г.
По делото е
приет протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост от
16.08.2002 г за избор на фирма, която да извършва дялово разпределение, както и
списък на етажните собственици от 16.08.2002г., както и договор сключен между „Т.С.“
ЕАД и „Т.С.“ ЕООД от 29.07.2015 г. за предоставяне на услугата дялово
разпределение.
Приложен е и
договор, сключен между собствениците на етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия № 4762/15.10.2020
г., съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. „********са
избрали и възложили на „Т.С.“ ЕООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата за срок от 3 години, като при липса на възражения от
страните този срок се подновява автоматично за всяка следваща година.
Като част от
доказателствената съвкупност са приети съобщения към издавана фактура № **********/31.07.2017
г. и № **********/31.07.2016 г. за топлофикационния имот за периода от
01.05.2015г. – 30.04.2017г., извлечение от сметка за аб.№ 133146, както и
удостоверение за актуално състояние на „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД.
По делото е
представен и неоспорен от страните писмен договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.04.1993 г.,
съгласно който купувачите Х.П.К. и С.Б.К. са придобили от Общински народен
съвет „Люлин“-София, Направление „Държавни имоти“ собствеността върху недвижим
имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******.
Не се спори
между страните, че ответниците са в брачно правоотношение и са съпрузи, поради
което е приложима разпоредбата на чл.32 от СК.
Приети са
извлечения от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за
абонатен № 133146, които установяват размера на дължимите суми за топлинна
енергия, както и заявление-декларация № 3916/22.11.2005 г. от Ц.Й.Е.за
откриване на партида и два броя писмени споразумения на Ц.Й.Е.с „Т.С.“ ЕООД за
остойностяване на доставяната в имота топлинна енергия по данни от фирмата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 32
и чл. 33 Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014 г., сумите по
фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, публикуват се по същия начин
и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след изтичане на
срока за плащане на сумата по изравнителната сметка.
Съгласно чл. 32
и чл. 33 от ОУ одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. задълженията следва да се
платят се дължи след изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се
отнасят.
С приетото по
делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза,
вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и проверки
при ищеца, е посочило, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлофицирана. В нея се потребява енергия за отопление отчитана чрез 3 броя
ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори, топлинна енергия, отдавана за сградна
инсталация, изчислявана като част от общото количество топлинна енергия за отопление,
и топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване, като последната е отчитана
на базата на „служебен отчет“, поради липсата на 1 брой изправен и сертифициран
водомер за топла вода. СТЕ е установила, че отчетите по общият топломер между
абонатите са снемани след края на всеки отоплителен сезон за нормативно
определения период от 12 месеца, като общият топломер е преминавал
метереологична проверка съгласно изискванията на ДАМТН. Експертът е посочил, че
е начислена енергия за сградна инсталация съобразно обем на имота, че дяловото
разпределение на енергията е било направено от „Т.С.“ ЕООД по правилата на
Наредбата за топлоснабдяване, а фактурираните ежемесечно суми за топлинна
енергия за абонатен № 308252 са изчислени съобразно Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007
г., изм. и доп. ДВ, бр. 94 от 29.10.2013 г. Титуляр на партидата на абонатен № 133146
за процесния период бил Х.П.К.. Вещото лице е констатирало, че стойността на
реално потребената енергия за периода от м. 05. 2015 г. до 30.04.2017 г. е в
размер на 4 394.82 лева по фактурирани от „Т.С.“ ЕАД суми и коригирана с
резултата от изравнителната сметка.
Съгласно
приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и
на базата на получени данни от ищеца, е посочило, че от страна на ответниците
няма плащания на суми за аб.№ 133146 за периода от м.05.2015 г. до 30.04.2017
г. по фактури и изравнителни сметки в размер 4435.98 лева за главница за
топлинна енергия, за законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2016 г. – 31.07.2018 г. в размер на 627.54 лева. В общата сума
по фактура № *********/31.07.2016 г. в размер на 2 263.81 лева са включени
прогнозни месечни суми по фактури от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. в размер на
2177.07 лева, както и изравнението за периода от м.05.2017 г. до м.04.2016 г. в
размер на 86.74 лева. В общата сума по фактура № **********/31.07.2017 г. са
включени прогнозни месечни суми по фактури от м.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в
размер на 2 196.07 лева както и изравнените за периода от м.05.2016 г. до
м.04.2017 г. в размер на 93.45 лева за възстановяване.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбите.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По правилността
на решението:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия
за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, цена на разпределението
и обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да бъде
уважен така предявения иск, по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия
срещу задължението на ответниците да заплащат стойността ѝ, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото в съответствие с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007
г., носител е на вземане за цена за дялово разпределение на топлинна енергия,
както и че ответниците са изпаднали в забава на плащането на сумите.
По делото се
установи, че с подадено заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство, по което е издадена заповед, с която е уважено изцяло искането на
заявителя "Топлофикация-София"АД, а длъжниците са осъдени да му
заплатят в условията на солидарна отговорност на основание чл.32 от СК
процесните суми на посочените от заявителя основания, като заявителят в срока
по чл. 415 от ГПК е
предявил исковете, предмет на настоящото производство.
В
тази връзка съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 СК от 2008 г., респ. чл.25 от СК (отм.) от 1985 г. съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети
от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под
"нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на
семейството, които, според практиката, главно са за снабдяване със храна,
стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот
разходи (включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството),
задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по
време на брака (включително и чрез договор, сключен при Общи условия за
покупко-продажба на ТЕ) с посочената цел е за нуждите на семейството – в тази
насока Решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС.
При наличие на
солидарни задължения кредиторът има право на преценката дали предяви своя иск
само срещу единия или двамата длъжници едновременно. При солидарните
задължения, например такива от двама длъжници, всеки един от тях отговаря за
цялото задължение. Кредиторът има правото да получи само веднъж своето вземане,
от който и да е от длъжниците. Вътрешните отношения между длъжниците, ако
единия е платил, респ. надплатил повече
от своята приспадаща се част, се уреждат по реда на регресната отговорност.
Действащата към
периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги
урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Според
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към
процесния период и Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
От разпоредбата
на чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
се установява, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал. 2 на същия
текст, когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция
или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се
смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
За
процесния период м. 05. 2015 г. - м. 04. 2017 г. страните в настоящото производство
са били обвързани от влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014
г. и на Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 12.08.2016 г.
Съдът приема, че
по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът намира и
че по делото е установено, че през процесния период страните са били обвързани
от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота, и ответниците
солидарно дължат на ищеца стойността на потребената топлинна енергия и цената
за дяловото ѝ разпределение като собственици на имот, който е тяхно
семейно жилище. Оплаквания срещу извода на
районния съд за възникването на облигационно правоотношение между страните за
доставка на топлинна енергия не са изложени, поради което и като съобрази
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено валидно възникнало
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в имота.
От
заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и логично, неопровергано от останалите доказателства по делото, се
установява че през процесния период топлинната енергия е отчитана в
съответствие с относимата нормативна уредба, а показанията на уредите и
определеното количество топлинна енергия за отопление на имота е извършено
съгласно действащата нормативна уредба. Вещото лице посочва в заключението си,
че стойността на реално доставената и потребената топлинна енергия в имота е
била на стойност 4
394.82 лева, като е направило самостоятелни изчисления по данни на уредите,
отчетени реално.
Спорен по делото
е въпросът дали част от претендираните вземания, възникнали за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2017 г., са погасени по давност.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД с три
годишна давност се погасяват периодичните задължения, включително и тези за
лихви, като съгласно чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Съдът приема, че
процесните вземания са периодични, поради което и за тези вземания
съобразно чл. 111, б. "в" от ЗЗД погасителната
давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по
договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и
повтаряващи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен (в този смисъл е ТР
№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС).
Вземанията,
претендирани се периода от м. 05. 2015 г. до 30.06.2016 г., са възникнали при
действието на ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г., съответно приложими
за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ, съгласно които
плащането на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ
този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата
на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след
публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение, договорено между
страните, изискуемостта на задължението да настъпва след покана за плащане.
Това е така, понеже изискуемостта настъпва след активно поведение от страна на
кредитора, изразяващо се в отправяне на искане за плащане към длъжника, което
искане, съгласно ОУ, се приема за достигнало до длъжника при публикуване на
фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприетото, съдът
намира, че приложима в настоящата хипотеза е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и началният
момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на възникването му.
Моментът на
издаване на обобщените фактури от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му - те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщени фактури №*********/31.07.2016 г. и
№ **********/31.07.2017 г. за тези вземания за периода през 01.05.2015 г. –
30.04.2017 г., които включват начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец и издаването на счетоводния документ от ищеца за това вземане
не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната
давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се
приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на
фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който
започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост
от възникване на вземането и от изискуемостта му.
При така
възприетото по-горе и след като съдът съобрази датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.08.2018
г., и по съображенията, изложени по-горе за началния момент на погасителната
давност на вземанията, възникнали при действието на Общите условия от 2014 г.,
то съдът приема, че част от вземането за главницата за топлинна енергия в
доказания и претендиран размер, с оглед диспозитивното начало, за сумата от
4394.81 за топлинна енергия за периода от м. 05. 2015 г. до м.07.2015 г. е
погасена по давност или сумата от 381.22 лева е погасена по давност, изчислена
по правилото на чл.162 от ГПК и с оглед изводите от заключението на СТЕ за
дължимите парични суми по месеци. Непогасена по давност е главницата за
топлинна енергия за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г. за сумата от 4 013.59
лева. Погасена по давност е сумата от 11.05 лева за дялово разпределение за топлинна
енергия за м.07.2015 г. Вземанията са периодични и срокът на погасителната
давност е 3 години. Различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж.
Като законна
последица и с оглед диспозитивното начало, въззивният съд приема за дължими и
претендираните от „Т.С.“ ЕАД законни лихви върху върху уважените размери на
исковите претенции за главниците за топлинна енергия и такса сградна
инсталация, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение –
14.08.2018 г. до окончателното им изплащане.
Следва да се
съобрази, че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция на „Т.С.“ ЕАД по реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумата от 8.76 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на услугата дялово разпределеие за периода 15.09.2016
г. до 31.07.2018 г., поради което и е влязло в сила. Въззивната инстанция не
дължи произнасяне със съдебния си акт при проверката за правилност на
първоинстанционното решение в тази му част, поради последиците на силата на
пресъдено нещо.
По отношение на
отхвърлената искова претенция на „Т.С.“ ЕАД по реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумата от 620.31 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. до 31.07.2018 г.,
въззивната инстанция приема следното:
В мотивите на
първоинстанционното решение в тази му част е прието, че исковата претенция е
недължима, въпреки основателността на претенцията по главния иск. Съдът е
посочил, че съгласно клаузите на чл.33, ал.1 от ОУ, приети с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. – приложими в процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Първоинстанционният съд е преценил, че ищцовото
дружество е изложило твърдения в исковата молба, че дължимите месечни
задължения са били публикувани на интернет страницата на продавача, което е
удостоверено с констативен протокол на нотариус. Съдът е установил, че по
делото не са приложени доказателства за публикуването на сметките на
ответниците на интернет страницата на ищеца, нито са представени твърдените
констативни протоколи от нотариус или други доказателствени средства по реда на
ГПК. Изводът на районния съд е правилен, но само по отношение на периода до 11.08.2016 г., тъй
като от тази дата насетне за претендираното обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия действат ОУ от 2016 г., одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г., според които не е необходимо фактурата да се публикува на
интернет-страницата на дружеството. Съгласно чл. 32 и чл. 33 от ОУ,
одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г., задълженията следва да се заплащат след
изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
въз основа на изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
претенцията за сумата от 196.79 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2016 г. до 31.07.2018 г. следва да бъде уважена като непогасена по
давност.
Доколкото
мотивите на СРС частично съвпадат с тези на въззивния съд, решението следва да
се потвърди в обжалваната част досежно претендираната главница, а в частта, с
която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва да бъде отменено, включително
и в частта по присъдените в полза на ищеца разноски за исковото и заповедното
производство.
Досежно
депозираната частна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу първоинстанционното решение в
частта, в която е оставена без уважение молбата на ищцовото дружество за отмяна
на протоколно определение от 29.06.2020 г., с което му е наложена глоба в
размер на 150.00 лева на основание чл.92а от ГПК, съдът намира следното:
Частната жалба
на „Т.С.“ ЕАД е подадена в законоустановения срок от процесуалнолегитимирана
страна, с обоснован правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебна
проверка по реда на ГПК, поради което е процесуално допустима.
По
основателността на частната жалба, въззивната инстанция приема следното:
Глобата
по чл. 92а от ГПК представлява процесуална санкция, предназначена
да дисциплинира участниците в гражданския процес и да ги мотивира към точно
изпълнение на процесуалните им задълженията. Следователно, необходимостта от
налагането й възниква само тогава когато
страната е допуснала нарушение на процесуално задължение. За извършено от
страната действие, което е въведено от процесуалния закон като задължение,
съдът може да наложи санкция. Съгласно чл.140, ал.1 от ГПК с определението за
насрочване на делото, съдът се прознася по всички предварителни въпроси и по допускане
на доказателствата, след като е проверил редовността и допустимостта на
исковете и е изследвал възраженията на страните. Въззивният съд счита за
необходимо да отбележи, че определението по чл. 140, ал. 1 ГПК представлява
проекто доклад по делото и докато не бъде приет за окончателен в първото
открито съдебно заседание и след депозиране изявленията на страните по същия,
респективно не е налице пречка същият да бъде променян и изменян. В случая
ищецът своевременно – в първото по делото заседание, е релевирал
доказателствено искане, което е необходимо и относимо за изясняване на
обективната истина в процеса. Това поведение не следва да бъде санкционирано
като незаконосъобразно. Законосъобразното налагане на санкцията по чл. 92а ГПК
е обусловено при наличието на недобросъвестно процесуално поведение на
страната, включително и в процеса на доказване, какъвто не е процесният случай. Ищецът с процесуалното си
поведение е реализирал предоставената му възможност, поради което наложената му имуществена санкция в размер на 150.00 лева
следва да бъде отменена.
По отговорността за разноски пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски има
въззивникът „Т.С.“ ЕАД съразмерно с частичната основателност на подадената от
тях въззивна жалба. С оглед сторените и претендирани разноски и досежно
частичната основателност на депозирана въззивна жалба съобразно размерът на
присъдената лихва за забава в полза на „Т.С.“ ЕАД следва да се присъди сумата
от 100.50 лв. – разноски в настоящото производство.
На третото лице – помагач разноски не се
следват съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 07.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 38501 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 156 състав в частта, в която
са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление *** срещу С.Б.К. с ЕГН: ********** и Х.П.К. с ЕГН: ********** и двамата
с адрес: *** искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че последните дължат солидарно на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* сумата от 196.79,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 4 013.59 лв. за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. до
31.07.2018 г., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.Б.К. с ЕГН: ********** и Х.П.К. с ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***, че
дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 196.79 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия от 4 013.59 лв. за периода от 15.09.2016 г.
до 31.07.2018 г., като ПОТВЪРЖДАВА в
останалата част, в която исковата претенция е отхвърлена за разликата над
196.79 лв. до 620.31 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 07.08.2020 г., постановено по гр.д. № 38501 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО,
156 състав, в останалите му обжалвани части.
ОТМЕНЯ Решение от 07.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 38501 по описа за 2019 г. на
СРС, II ГО, 156 състав в частта, в която е наложена глоба на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление *** в размер на
150.00 лева на основание чл.92а от ГПК.
Решението е
постановено с участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Първоинстанционното
решение в останалата си част е необжалвано и е влязло в законна сила.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.