Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 24.09.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на трети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
участието на секретаря Цветелина Велева като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. №
702 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Образувано
е по жалба на К.П.Т. против Електронен фиш серия к № 2253622, издаден от СДВР,
с който за извършено нарушение и на основание чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
182, ал. 2, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят не е
бил собственик на автомобила към датата на нарушението, за което прилага удостоверение
от помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № 595 Д.А., с район на
действие София, с което се удостоверява, че в общия регистър на нотариус Д. А.
под рег.№ 12685/26.06.2014 г. е въведен договор за продажба на МПС, с който К.П.Т.
е продал на С. Ф. С. л.а. Фолксваген „Пасат“, с рег. № СА0265КА.
В
съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател или негов
процесуален представител.
Въззиваемата
страна ОДМВР – София, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
По
делото не са представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш
на жалбоподателя, като жалбата срещу него е депозирана на 12.12.2018 г. в
сектор ПП на ОДМР-София. Административнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си да ангажира доказателства за връчване на обжалвания акт, като е
администрирал жалбата до РС – Ихтиман, с което очевидно е приел, че същата не е
просрочена. Липсата на доказателства у административнонаказващия орган за
връчване на обжалвания акт не може да бъде възложено в тежест на
административнонаказания, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено:
От фактическа страна:
На 02.09.2018 г. в 16.50 часа,
в Софийска област, община Костенец по автомагистрала „Тракия“ км. 51+900,
посока към гр. София, при въведено ограничение от 90 км. в час с пътен знак
В-26, с мобилна система ATCC „ARH CAM S 1“, насочена в посока гр. Пловдив, е била засечена
скорост на движение 126 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви
условия 3%), т.е. превишение с 36 км./ч., на МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СА0265КА.
Автомобилът
е бил регистриран на името на жалбоподателя К.П.Т., ЕГН **********, но на 26.06.2014
г. той е прехвърлил правото на собственост върху автомобила на С. Ф. С., ЕГН **********,
с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от
същата дата. Към датата на нарушението новият собственик на автомобила С. не е
регистрирал промяната в собствеността в КАТ и не е сменил и регистрационните
номера на автомобила.
Въз
основа на данните от мобилната система за видеоконтрол и справката от КАТ за
собственик на автомобила, от СДВР е издаден Електронен фиш серия к № 2253622 срещу
К.П.Т., с който за извършено нарушение и на основание чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на същия е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лв.
Мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ATCC „ARH CAM S 1“ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, на 07.09.2017 г., със срок на валидност на одобряването
07.09.2027 г. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните
системи е една година, като мобилната система с № 5126 е преминала проверка на 08.12.2017
г., като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и
от 3 % при движение със скорост над 10 км/ч., видно от протокола от 11.12.2017
г.
Видно
от представения протокол за използване на автоматизирано техническо средство
мобилната система е била монтирана на участъка от пътя – АМ „Тракия“, км.
51+900, посока на движение на контролираните МПС от Пловдив към София.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: Електронен фиш серия к № 2253622, издаден от СДВР; разпечатан
на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; удостоверение от
помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № 595 Д. А., с район на
действие София; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи
относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие
на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата,
протокол за използване на техническото средство – преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1.
Събраните
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал, съдът
кредитира изцяло, тъй като същите не разкриват никакви противоречиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Електронният
фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност,
съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият
формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида
на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец.
От
материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници, се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано
техническо средство било заснето движение на процесния автомобил със скорост от
126 км. /ч. при ограничение от 90 км./ч., с което е нарушена разпоредбата на
21, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, като е установено превишение с 36 км.
/ч.
Управлението
на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на 182 ЗДвП, като за
конкретното превишение от 36 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 4
от същия текст е предвидил глоба от 300 лева към датата на нарушението.
Размерът на санкцията е фиксиран, поради което обсъждането на въпроса за
нейната справедливост е безпредметно.
Въпреки
изложените съображения за правилно установяване на нарушението и конкретната скорост
на движение на автомобила, са налице основания за отмяна на така издадения
електронен фиш срещу К.П.Т. поради неправилното определяне на субекта на
отговорността. Съдът намира, че погрешно е определено санкционираното лице –
регистрираният собственик на автомобила, а не действителния собственик на
автомобила към датата на нарушението – С. Ф. С.. За удостоверяване на това
обстоятелство е представено удостоверение от помощник нотариус по заместване
при нотариус с рег. № 595, Д. А., с район на действие СРС. Поради това
наказващият орган е следвало да отчете промяната в собствеността на автомобила и
представените доказателства за това, като приеме жалбата за възражение срещу
издадения електронен фиш, анулира го и издаде нов електронен фиш срещу новия
собственик на автомобила. Като не е направил това наказващият орган е издал
един незаконосъобразен фиш, с който е санкционирал лице, което не попада сред
тези по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, следователно е липсвало правното основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, който
към датата на нарушението не е бил собственик на автомобила. Това е така,
защото правото на собственост върху МПС се прехвърля със сключване на писмен
договор с нотариална заверка на подписите (чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП). Тази
сделка поражда вещноправни последици от момента на сключването си без да е
необходимо да бъдат извършвани последващи административни действия от
контрахентите. Неизпълнението от страна на приобретателя на задължението по чл.
145, ал. 2 ЗДвП не го прави несобственик, респективно не прави продавача субект
на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
Мотивиран
от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде
отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия к № 2253622, издаден от СДВР, с
който на жалбоподателя К. П. Т., ЕГН **********, за извършено нарушение и на
основание чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: