Присъда по дело №5228/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ по НОХД № 5228 по описа за 2021- год. на Районен съд –
Варна, ХХХVІІ – ми наказателен състав.

От Районна прокуратура - Варна срещу подсъдимия О.. Р. С., ЕГН
********** е повдигнато обвинение: по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194,
ал.1 от НК:

- За това, че на 05.02.2021 год. в гр.Варна, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – 7 бр. консерви риба тон, марка
„Океан“, всяка с тегло – 185 грама и единична цена – 3.65 лева, всички на
обща стойност – 25.55 лева, от владението на Н.К.К., управител на
„Сиймплес 1БГ“ ЕООД – гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от
Т.М.М., с намерение противозаконно да ги присвои.

Представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа в с.з.
обвиненията като доказани по несъмнен начин и предвид характера на
проведеното производство [по глава ХХVІІ от НПК] пледира за наказание,
определено по реда на чл. 58а, ал.1 и чл.55, ал.1, т. НК, а именно ЛОС, което
да бъде ефективно изтърпяно при първоначален „строг“ режим, предвид
законовата забрана за приложение на чл. 66, ал.1 от НК.

Моли съда да наложи наказание за деянието по чл.196, ал.1, т.1, във
връзка с чл.194, ал.1 от НК в размер на девет месеца лишаване от свобода,
което съгласно разпоредбата на чл.58а. от НК да бъде редуцирано с една
трета, като същото бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим .

Пострадалото ю.л. „Сиймплес 1БГ“ ЕООД – гр.Варна, ЕИК *********,
в разпоредителното заседание, до началото на което предявява граждански
иск в размер на сумата 25.55 лв. представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Съдът, след като прецени, че посоченото лице има качество на
пострадал от престъплението, за което е внесен обвинителния акт, както и че
претенциите му са предявени до даване ход на разпоредителното заседание,
прие така предявеният граждански иск и конституира пострадалото ю.л.
1

„Сиймплес 1БГ“ ЕООД – гр.Варна, ЕИК *********, като граждански ищец
в наказателния процес.

Подсъдимият О.. Р. С. се явява в с.з., признава се за виновен, дава
съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК-
"съкратено съдебно следствие пред първата инстанция". Предвид това, съдът,
с две отделни определения, както следва:
1.) На осн. чл. 372, ал.3, вр. с чл. 371, т.1 НПК прие, че действията по
извършеното разследване в досъдебното производство са съобразени изцяло с
реда, предвиден в НПК, с оглед на което одобри изразеното от подсъдимия и
неговия служебен защитник адв. М.Н., ВАК, изрично съгласие досежно това
да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица, а при постановяване на
присъдата да се ползва съдържанието на протокола за разпит на свидетел и
писмените експертни заключения по видео-техническа и лицево-
идентификационна и оценъчната експертиза;
2.) На осн.чл. 372, ал.4, вр.с чл. 371, т.2 от НПК прие, че направеното
в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се
подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства
по делото, поради което и обяви, че ще ползва същото при постановяване на
присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия
също намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване
на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и определяне на
наказание ЛОС при условията на 58а., ал.1, от НК за деянието по чл.196, ал.1,
т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК , чийто конкретен размер пледира към
възможният минимум, като излага конкретни доводи.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл. 373, ал.3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:

Подсъдимият О.. Р. С., ЕГН **********, с начално образование,
неженен, безработен, с постоянен адрес в *** осъждан многократно
/двадесет и пет отделни влезли в сила присъди/.

Подсъдимият О.. Р. С. бил осъждан многократно, като едно от
последните му осъждания било с Присъда № 11/14.01.2022 год. в сила от
01.02.2022 г. по НОХД № 4761/2021 г. по описа на ВРС с която му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да
търпи при първоначален „строг“ режим.
2

На 05.02.2021 год. около 16:40 часа, подсъдимия С. минавал покрай
магазин от верига „300“, находящ се в гр.Варна, на ул.“Шипка“ № 18,
собственост на „Сиймплес 1БГ“ ЕООД – гр.Варна, ЕИК *********,
представлявано от Т.М.М., с управител св. Н.К.К. и решил да влезе в него и
да извърши кражба.

В изпълнение на замисленото, подсъдимия влязъл в магазина, отишъл
до стелажа с консерви, откъдето откраднал - 7 бр. консерви риба тон, марка
„Океан“, всяка с тегло – 185 грама и единична цена – 3.65 лева, всички на
обща стойност – 25.55 лева, които поставил в сака който носел, минал покрай
касова зона и без да ги заплати напуснал магазина.
На 08.02.2021 год. св. Е.К.З., охрана в магазините от верига „300“
установил за извършената кражба и съобщил за нея в полицията.

По случая било образувано ДП № 190/2021 год. по описа на Първо РУ
при ОД МВР – Варна.

В хода на образуваното ДП № 190/2021 г. на Първо РУ при ОД МВР
– Варна, е била изготвена видео - техническа и лицево – идентификационна
експертиза, обективирана в Протокол № 305/07.09.2021 г. на „БНТЛ“ при ОД
МВР – Варна. Съобразно заключението и след извършения преглед на 1 бр.
диск DVD – R „НР“, който съдържа 3 бр. видеофайлове във формат – avi,
поставен в плик за дискове и предаден с протокол за доброволно предаване.
Не са установени следи от манипулация /намеса/ върху записаната
информация. При направената оценка на извлечените от видеозаписите
снимкови кадри, се установява: Лице от мъжки пол заснето на 05.02.2021 г. за
времето от 16:42:17 часа до 16:44:30 часа влизащо в магазина е категорично
подсъдимия О.. Р. С., като се вижда как той взема консерви с риба тон от
стелажа.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по ДП № 190/2021 год. по описа на Първо РУ при ОД МВР –
Варна, писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички
свидетели и писмено експертно заключение на вещото лице по извършената
в ДП СЛИЕ, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им
по реда на чл. 283 от НПК.

3

Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК.

Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно
следствие фактическа обстановка, и при отчитане на заложеното в чл. 373,
ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимия О.. Р. С., е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението "кражба" по смисъла на НК, описано в обвинителния акт,
за което е предаден на съд.

Подобно престъпление може да бъде извършено само с пряк умисъл,
като освен него законът изисква деецът да действа с намерение
противозаконно да присвои вещта - обстоятелства, които са налице предвид
конкретните негови действия.

Съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано
като значително по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено при условията
на опасен рецидив - квалификация по чл. 196, ал.1, т.1 НК, от НК.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е
осъждан многократно с отделни влезли в сила присъди, като анализирайки
последните от тях - НОХД № 2280/2021 г. на РС – Варна, НОХД № 3197/2021
г. на РС - Варна, НОХД № 918/2021 г., НОХД №4761/2021 г., съдът направи
извод за това, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за
квалификация на настоящото му деяние, като извършено при условията на
„опасен рецидив“, тъй като:
1.) Подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т.7 НК - например
престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 НК е наказуемо с ЛОС от 2 до 10 г.;
2.) наложеното му наказание не е по-малко от една година лишаване
от свобода - наложено е наказание 2 г. ЛОС; 3.) изпълнението на това
наказание не е отложено по реда на чл. 66 от НК.

Отделно, налице е и последното формално изискване по чл. 30 от НК,
тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на последното наказание
ЛОС.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът прие, че наказанието
на подс. С. следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а НК. В
4

актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности при
индивидуализация на наказанието – първата е по ал. 1, а втората по ал. 4 –
вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид
приложението на чл. 55 НК, но е необходимо съдът да констатира наличие на
многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство.

В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи
в хипотезата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като отчете, че
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
изключително ниската стойност на причинените вреди; тяхното
възстановяване/предвид залавянето на подсъдимия на местопрестъплението/;
тежкото материално и социално положение; направените самопризнания и
проявеното разкаяние, което мотивира съда да приложи разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК.

От друга страна съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелства
съдебното миналото на подсъдимия извън осъжданията взети предвид при
квалификацията на настоящото престъпление. Именно предвид това негово
съдебно минало, действията му по настоящото дело са квалифицирани
значително по-тежко като извършени при условията "опасен рецидив" по см.
на чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК. Независимо обаче от сравнително ниската
стойност на предмета на престъплението и възстановяването на вредите
следва да се отчете и приеме, че настоящото му деяние е поредно престъпно
посегателство върху чуждата собственост, мотивирано изцяло от начина му
на живот, тежкото материално и социално положение.

Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на
нормата по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК е от 2 до 10 г. ЛОС, поради което
отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на
наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на основание чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК го индивидуализира в размер на шест месеца лишаване от свобода,
като отчете, че в този размер успешно ще бъдат реализирани целите,
визирани в чл. 36 НК. При определяне на наказанието съдът отчете, че
изтърпените до момента ефективни наказания лишаване от свобода не са
оказали своето поправително и превъзпитателно въздействие, доколкото
подсъдимият е продължил да извършва престъпления против чуждата
собственост.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС съдът постанови
наказанието да се изтърпи при първоначален "строг" режим.

Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск като осъди
5

подс. О.. Р. С. да заплати на пострадалото ю.л. „Сиймплес 1БГ“ ЕООД –
гр.Варна, ЕИК ********* сумата – 25.55 лв. представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.

В хода на проведеното съкратено съдебно следствие се доказа, че
събитието, от което произтичат имуществените вреди действително е
настъпило, че това събитие има характер на престъпление по смисъла на чл.
196, ал. 1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, че е извършено виновно от подсъдимия
срещу когото е насочен гражданския иск и настъпилите вреди се намират в
пряка и непосредствена връзка с неговото деяние.

Предвид това, че "... основание на гражданския иск в наказателния
процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението... "[т. 1 ППВС № 9
/1961 г., изм. с ППВС № 7/1987 г. ], съдът прие, че са налице всички елементи
за уважаването му в пълния претендиран от гражданския ищец размер.

Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди
подсъдимия да заплати сумата 50. 00 лв., представляваща 4 % д. т. върху
уваженият общ размер на гражданския иск – в полза на държавата, по сметка
на ВРС.

Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на
делото осъди подсъдимия да заплати сумата от 220.45 лв. - в полза на ОД
МВР – Варна.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:
6

Номер на акта:	102
Дата:	11 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20213110205228
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 декември 2021 г.

Присъда по дело №5228/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите