Р Е Ш Е Н И Е

 

... /17.10.2019 г., гр.Варна    

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  14 състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на 17.09.2019  година  в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

     при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13473 по описа на съда  за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

       Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД от кредитор „А.з.к.н.п.з.” ООД,  ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Г. Антов и Тервел Янчев Кънчев за установяване на вземането му от длъжника  Н.Г.К.  с ЕГН ********** ***  по заповед за изпълнение от 23.3.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 4203/2018 г. на ВРС за следните суми: 

      СУМАТА от 392.36 /триста деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляваща дължима главница по договор за кредит „Бяла карта“ №459032 сключен на 13.03.2016г. между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, като задължението е прехвърлено по силата на Приложение №1/10.01.2018г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016г., в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с ЕИК ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА в размер на 70.64 /седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.03.2016г. до 06.07.2017г.; СУМАТА в размер на 164.63 /сто шестдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.04.2016г. до 06.07.2017г., СУМАТА в размер на 197.50 /сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, СУМАТА в размер на 27.35 /двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 07.07.2017г. до 09.03.2018г

      Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати  разноски  за заповедното и  за исковото производство.

     Ищецът черпи права от следните факти и обстоятелства: 

     Вземането произтича от следните обстоятелства:  договор за кредит „Бяла карта“ с  № 459032 от 13.03.2016 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД н. 11.11.2016 г. съгласно приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2018 г.

     Съгласно договора за заем кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 200 лева кредитен лимит, който се е задължил да ползва сумата и да я върне  при посочените в договора условия.  С анекс от 25.01.2017 г. кредитният лимит е увеличен. Ответникът  е усвоил изцяло получената сума в  размер на 600 лева, като към датата на подаване на заявлението дължимата главница е в размер на 392.36 лева, а непогасената договорна лихва е в размер на 70.64 лева за периода от 17.3.2016 г. – 06.07.2017 г.  Ответникът дължи такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Ищецът е предявил и акцесорен иск за обезщетение за забава върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. Поради оттегляне на иск е прекратено производството в частта по иска за обезщетение за забава в размер на 27.35 лева.

      С рамков договор за прехвърляне на парични задължения  /цесия/ от 11.11.2016 г. вземането е прехвърлено от кредитора  на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.”  ООД ведно с Приложение № 1 към него от 10.01.2018 г. Заемателят не е изпълнил задълженията си по договора да заплаща дължимите погасителни вноски и ищецът има правен интерес да събере вземането си. От 17.03.2016 г. – датата на първата транзакция  до 06.07.2017 г. - датата на падежа ответникът дължи договорна лихва в посочения в договора размер, лихва,  разходи за извънсъдебно събиране на вземането включващи такси и разноски. Същият продължава виновно да не изпълнява задълженията си поради което дължи обезщетение за забава върху непогасената главница   от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. 

         В срока за отговор  е постъпил такъв от ответника, чрез представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК,  който  счита предявеният иск за неоснователен и оспорва същия. Възразява срещу иска като сочи,  че цесията не е обявена на ответника, същият не е уведомен, че вземанията са обявени за предсрочно изискуеми. Моли за отхвърляне на предявеният иск.

       Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

     Предвид характера на предявения иск  за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

             В представено с молбата  уведомление до Н.Г.К.  без дата  и без  доказателство за получаването му от адресата е посочено, че с рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 11.11.2016 г. и приложение № 1 от 10.01.2018 г. между „А.з.к.н.п.з. и „Аксес Файнанс“ ООД – цедент задължението е изкупено от „А.з.к.н.п.з.“  ООД и дружеството се явява новия кредитор на адресата.  В същото е указано на лицето, че считано от датата на получаването всички плащания на дължими суми по договора /главница, лихви, разноски/ трябва да бъдат превеждани по  сметка на дружеството - ищец.

             С договор за паричен заем „Бяла карта“  № 459032 от 13.03.2016 г.  и страни по договора  „Аксес Файнанс“ ООД -  заемодател и Н.Г.К. – заемател същите са се съгласили  първата страна да предостави на втората страна  кредитна карта с лимит 200 лева,  като главницата по усвоената сума от кредитар  следва да се погасява до 19-то число на текущия месец. С анекс от 25.01.2017 г. кредитният лимит е увеличен на 400 лева.  Посочени са дължимите от страна на кредитополучателя неустойки за неизпълнение на задълженията му по договора.

                 С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. „Аксес файнанс“ ООД  с ЕИК 20280978 - продавач е прехвърлило на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ ООД с ЕИК *** – купувач свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и потребителски заеми по смисъла на ЗПК и по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които същият е отпуснал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този Договор. Покупната цена ще бъде посочена в Анекс към конкретното приложение 1.  В приложението към договора е посочено задължението на ответника н.К. по иска с посочен размер на главницата и на обезщетението за забава.

                 От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 4203/2018 год. по описа на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.03.2018 г. срещу длъжника за СУМАТА  от 392.36 /триста деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляваща дължима главница по договор за кредит „Бяла карта“ №459032 сключен на 13.03.2016г. между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, като задължението е прехвърлено по силата на Приложение №1/10.01.2018г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016г., в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА в размер на 70.64 /седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.03.2016г. до 06.07.2017г.; СУМАТА в размер на 164.63 /сто шестдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.04.2016г. до 06.07.2017г., СУМАТА в размер на 197.50 /сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, СУМАТА в размер на 27.35 /двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 07.07.2017г. до 09.03.2018г., както и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата от 150 лева /петдесет лева/ юрисконсултско  възнаграждение.

 

 

 

              Съгласно договора за заем от 04.5.2017 г. заемодателят е предоставил на заемателя  кредитна карта  с кредитен лимит 400 лева,  като последният се е задължил  да ползва предоставената в заем сума  и да погасява усвоената част на посочен падеж – до 19-то число на текущия месец. Ответникът не е погасявал задълженията  и е изпаднал в забава. Вземането на кредитора е прехвърлено с рамков договор за прехвърляне на парични задължения  /цесия/ от 11.11.2016 г. на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.”  ООД ведно с Приложение № 1 окт 10.01.2018 г. в което е посочено конкретното вземане от ответника.  Заемателят не е изпълнил задълженията си по договора да погасява задълженията си за главница и лихва върху усвоената част на кредита на падежа.

             Ответникът не е оспорил  в производството, че е получил паричен заем на основание  цитирания договор  в размер на 400 лева от кредитор „Аксес Файнанс“ ООД при посочените в договора условия, но възразява, че цесията не му е обявена.   

               По делото е налице доказателство от което се установява, че  цедентът  е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всъчки длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., включени в което и да е подписано приложение № 1 между страните, което е станало неразделна част от рамковия договор за цесия. Ответникът не е уведомен за цесията  от цесионера преди получаване на заповедта за изпълнение като същата е получена на осн.чл.47, ал.5 ГПК. В този смисъл е постановено решение  № 78/9-07-2014 г. на ВКС, по т.д.2352/2013 г. по чл.290 от ГПК.

              Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

               Уведомление не е  връчено на  длъжника преди връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което  следва да се приеме, че същият е уведомен най-рано с връчване на заповедта за изпълнение по смисъла на   осн.чл.99, ал.4 ЗЗД, както и с връбване на исковата молба. 

               При така установеното от фактическа страна от събраните в производството доказателсва съдът намира, че с оглед вида на предявения иск  и тежестта на доказване, която носи ищецът,  същият  е установил  по пътя на главно и пълно доказване в настоящото производство вземането му от ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предявеният установителен иск е основателен  и следва да се уважи.

                 По въпроса за разноските:

                 При този изход на спора ответникът дължи разноски на ищеца за заповедното и за исковот производство в размер на 790 лева по представения списък по чл.80 ГПК.

 

                  Мотивиран от изложеното, съдът,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

                  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  длъжника  Н.Г.К.  с ЕГН ********** ***, че съществува вземането на кредитора „А.з.к.н.п.з.” ООД,  ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Г. Антов и Тервел Янчев Кънчев  по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.3.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 4203/2018 г. на РС Варна за следните суми:  СУМАТА от 392.36 /триста деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляваща дължима главница по договор за кредит „Бяла карта“ №459032 сключен на 13.03.2016г. между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, като задължението е прехвърлено по силата на Приложение №1/10.01.2018г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016г., в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с ЕИК ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА в размер на 70.64 /седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.03.2016г. до 06.07.2017г.; СУМАТА в размер на 164.63 /сто шестдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.04.2016г. до 06.07.2017г., СУМАТА в размер на 197.50 /сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, СУМАТА в размер на 27.35 /двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 07.07.2017г. до 09.03.2018г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.

 

 

                ОСЪЖДА Н.Г.К.  с ЕГН ********** *** да заплати н.  „А.з.к.н.п.з.” ООД,  ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Г. Антов и Тервел Янчев Кънчев  разноски за производството /заповедно и исково/ в размер на 790 лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

                  Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от  съобщаването му на  страните.

 

 

 

                                              Районен съдия: