Решение по дело №330/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 852                                         26.06.2022 година                                      гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                                   2. Т. ИКОНОМОВ

 

при секретаря Ирина Ламбова, в присъствието на прокурора А.Ч., като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно административно наказателно дело № 330 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Фехим О.С., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д., БАК, против Решение № 7/17.01.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 372/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос. С оспореното решение е изменено Наказателно постановление (НП) № 537 /22.10.2021 г., издадено от директора на РДГ - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, пр. 3 от ЗЛОД, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, като на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. По подробно изложени доводи се претендира отмяна на решението и издаденото НП, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХIV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление административно-наказателната отговорност на Фехим О.С. е ангажирана за това, че на 02.10.2021 г. ловувал в землището на с. Топчийско, подотдел 219:6 в териториалния обхват на ТП "ДГС Айтос", без да е убил или уловил дивеч, като се движил извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие Байкал, модел ИЖ, калибър 12 с № 0849905, извън определените в разрешителното за групов лов места серия ЮИ № 001373. Вмененото нарушение е по  чл. 84, ал. 1, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, като на осн. чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД на Фехим О.С. е наложена глоба в размер на 150 лева и същият е лишен от право на ловуване за срок от 3 години.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, при правилно приложение на материални закон и процесуалните правила. Изложени са мотиви, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като изложените в НП обстоятелства са установени по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото и деянието е съставомерно.

За да измени издаденото НП, съдът е преценил, че при определяне на размера на административното наказание, АНО не е осъществил преценка на релевантните за индивидуализация на санкцията критерии отразени в чл. 27 от ЗАНН. Приел е, че липсват данни жалбоподателят да е вършил други нарушения от същия вид, че деянието е формално, като не се отличава с висока степен на обществена опасност, поради което за конкретното нарушение следва да бъде наложено наказание глоба в минимален размер от 50 лв.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като изложените от РС - Айтос мотиви изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция и същата препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2 АПК.

Касаторът е наказан за нарушение по  чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД. С нормата е предвидено административно наказание за лице, което ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Според дефиницията, дадена с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. От данните по делото е видно, че касаторът се е движел извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Не са ангажирани доказателства същият да е притежавал писмено разрешително за лов за района, в който е бил установен от служителите на РДГ- Бургас, няма и такива твърдения, поради което следва да се приеме, че са налице елементите от състава на посоченото нарушение и законосъобразно е ангажирана отговорността му.

 Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че не е установено мястото на което е извършена проверката. Видно от събраните писмени доказателства в касационната инстанция – извадка от картата ловностопански район „Добра поляна“, ловище 2-ро, местност „Баира“, както и разпечатка на ловностопански план на ТП „ДГС Айтос“ съдържаща сборни листа на ловностопанските райони, безспорно се установява, че мястото където Фехим О.С. се е движел с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, а именно подотдел 219:6 се намира на територията на ДУ „Дъбрава“, която не попада в границите на ЛД „Добра поляна“, за която е имал издадено разрешително.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е имало обозначителни надписи относно границите на отделите и ловищата, което обстоятелство е възпрепятствало ориентирането на жалбоподателя. Като притежател на валиден ловен билет и член на ловна дружинка „Добра поляна“ жалбоподателят е бил длъжен да познава територията, в която ловната дружина има право да ловува. Също така видно от издаденото разрешителното за групов лов серия ЮИ № 001373 (л.12) подписано от Фехим О.С., ясно е посочена ловностопанския район, ловището и местността, в която е следвало да ловува.

Не могат да бъдат споделени твърденията в касационната жалба, че жалбоподателят е бил заблуден от придружаващия ги горски служител. Първоинстанционният съд подробно е отговорил на тези доводи, като изложените мотиви в тази насока изцяло се споделят от настоящата инстанция.

    Като е стигнал до същия краен резултат, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIV-ти състав

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/17.01.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 372/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.