№ 271
гр. Ямбол, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330102195 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Ванина Трейдинг“ ЕООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление : гр.Я.,ул.“***,представлявано от С. Ф. С. в
качеството му на собственик,чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в
гр.Я.,ул.“***, чрез адв.И. П.-ЯАК, срещу „ Никсон- В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Я., ул. „***, представлявано от С. Д. В., в качеството му на
управител и едноличен собственик на капитала , обективно съединени осъдителни
искове, с правна квалификация чл. 327,ал.1 ТЗ,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3549,00 лв. представляваща не
заплатена цена на стока по издадени два броя фактури от *** г. на стойност 3324 лв. с
ДДС и от 06.07.2020 г. на стойност 225, 00 лв. и сумата от 761, 96 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на доставените стоки
за периода 04.07.2020 г. – 17.08.2022 г.,както и законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищцовата страна твърди, че с ответното дружество са били в търговски
отношения,като ищеца в качеството му на продавач и ответника в качеството му на
купувач са сключвали сделки за покупко-продажба на два броя автомобилни гуми и
един брой джанта, които са били предавани на ответника към датата на фактурирането
им. За посочената сделка, покупко-продажба на посочените по горе- гуми и джанта
били издадени данъчни фактури, като по същите нямало извършени плащания.
Претендира се уважаване на исковете чрез присъждане на исковите
суми,обезщетение за забава в рамките на законна лихва върху цената на доставените
1
стоки, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и присъждането на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба, сочи доказателства, претендира разноски и моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр.
чл.79, ал.1,вр.чл.86,ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. В първото по делото с.з. същият не се представлява, редовно уведомен. Не
сочи доказателства.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези
предпоставки са налице. Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Вероятната основателност на исковете се установява от ангажираните от ищеца
доказателства. Видно от представените писмени доказателства – копия на фактура №
*** от *** г. се установява,че същата е на стойност 3324, 00 лв. с ДДС. Също така се
установява,че посочената по –горе фактура е издадена по повод договор за покупко-
продажба, като по силата на този договор ищецът е продал на ответника 2 бр. гуми,
подробно описани във фактурата по марка, количество и единична цена. Стоките са
получени от купувача, който факт не е оспорен от същия, с което съдът приема, че
ищецът е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността на посочените
във фактурата гуми. Също така от представеното копие на фактура № *** от *** г. се
установява,че същата е на стойност 225, 00 лв. с ДДС. Също така се установява,че
посочената по –горе фактура е издадена по повод договор за покупко-продажба, като
по силата на този договор ищецът е продал на ответника 1 бр. джанта, подробно
описана във фактурата по марка, количество и единична цена. Стоката е получена от
купувача, който факт не е оспорен от същия, с което съдът приема, че ищецът е
2
изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността на посочената във
фактурата джанта.
Неплащането на сумите в срок е отрицателен факт и същият не следва да се
доказва от ищеца, а от ответника, който не е ангажирал никакви доказателства по
делото, установяващи плащане на падежа – датата, на която са издадени фактурите,
тъй като това е датата, на които, видно от документа, страните са се уговорили, че
настъпва падежът за изпълнение на паричното задължение съгласно чл. 303а от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Като
не го е сторил в определените срокове, е изпаднала в забава, поради което и съобразно
чл.86, ал.1 ЗЗД дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху сумата по
процесните фактури, като в случая с искова молба ищецът е претендирал заплащане на
мораторна лихва в размер на 761, 96 лв. за периода 04.07.2020 год. до 17.08.2022 год.
Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради
което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Исковете следва да се
уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3324, 00
лв. с ДДС, дължима по фактура № ***/ *** г.,сумата от 715,58 лв. лихва за забава за
периода 04.07.2020 г. – 17.08.2022 г., сумата от 225, 00 лв. с ДДС, дължима по
фактура № *** г.,сумата от 46,38 лв. лихва за забава за периода 06.08.2020 г. –
17.08.2022 г. ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.08.2022 г. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 811, 57 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Ямболският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ Никсон- В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Я., ул. „***, представлявано от С. Д. В., в качеството му на управител и едноличен
собственик на капитала, да заплати на „Ванина Трейдинг“ ЕООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление : гр.Я.,ул.“***,представлявано от С. Ф. С. в качеството
му на собственик, със съдебен адрес в гр.Я.,ул.“***, чрез адв.И. П.-ЯАК, сумата от
сумата от 3324, 00 лв. с ДДС, дължима по фактура № ***/ *** г., сумата от 715,58 лв.
лихва за забава за периода 04.07.2020 г. – 17.08.2022 г., сумата от 225, 00 лв. с ДДС,
дължима по фактура № *** г.,сумата от 46,38 лв. лихва за забава за периода 06.08.2020
3
г. – 17.08.2022 г. ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.08.2022 г.
до окончателното изплащане и съдебно-деловодните разноски в размер на 811, 57 лв.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника,че следва да плати сумите по
осъдителните искове по банкова сметка : „Обединена Българска банка“ с IBAN : BG
10 ***,BIC-***- „Ванина Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Я., ул. „***, представлявано от С. Ф. С..
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4