№ 680
гр. Благоевград, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500647 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 294 от ГПК. ВКС е отменил решение № 104, постановено
на 24.03.2021 г. по въззивно гражданско дело № 1263 от 2020 г. на Окръжен съд
Благоевград, в частта му, касаеща потвърждаването на първоинстанционното
решение досежно иска по чл. 109 от ЗС. Дадени са задължителни указания по
прилагането и тълкуването на закона. В изпълнение на задължителните указания
на ВКС, Окръжен съд Благоевград указа на страните необходимостта от
представяне на относими доказателства, за да се изясни въпросът дали е налице
приключила процедура по възстановяване на правото на собственост на
праводателите на ищеца по реда на ЗСПЗЗ. Такива доказателства се ангажираха и
от двете страни.
С решение № 1267, постановено на 17.07.2020 г. по гражданско дело № 1253 от
2018 г. на Районен съд С., е отхвърлена, като неоснователна, претенцията с правно
основание чл. 109 от ЗС, предявена от В. С. Т. срещу Х. К. С. и Д. Г. С., за
премахване на незаконна постройка с идентификатор 65334.301.2843.1 по КККР
на гр. С., със застроена площ от 21 кв. м., представляваща гараж и ситуирана в
имот с идентификатор 65334.301.2843 по КККР на гр. С.. Първата инстанция е
приела, че ищецът притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху
поземления имот, но не е доказал, че ответниците осъществяват неоснователно
въздействие върху терена и му създават по-големи от обикновените пречки за
използването на същия.
Актът на районния съд е валиден и допустим в разглежданата част. След като
1
анализира събраните доказателства, стари и нови, окръжната инстанция достигна
до извода, че решението по иска с правно основание чл. 109 от ЗС е правилно, но
по съображения, които са различни от тези на първостепенния съд.
Както се изтъква в Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2015 г., ОСГК, докладвано от съдията Т.Г., собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС са неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
от ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки
на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот, които са по-големи от
обикновените /чл. 50 от ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело /така
постулира и актуалната правна теория - „Право на собственост и други вещни
права - научно-приложен коментар и анализ на законодателството и съдебната
практика“, авторски колектив, „Труд и право“, София, 2021 г., стр. 816/.
В случая ищецът твърди, че е придобил собствеността чрез покупко-продажба.
Ответниците са направили изрично възражение, че неговите праводатели не са
били собственици, защото реституционната процедура в тяхна полза не е била
приключила, и по тази причина не са можели да му прехвърлят нещо, което не
притежават. Настоящият съдебен състав счита, че това възражение е основателно.
За да легитимира лицата, в чиято полза е постановено, като собственици на
земеделската земя, посочена в решението на ОСЗ, последното трябва да е
придружено със скица /Решение № 56 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2444/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В.М./. Изискването за скица е
въведено с измененията на ЗСПЗЗ, направени с „Държавен вестник“, брой 45 от
1995 г. Скицата трябва графично да индивидуализира имота по решението.
Възстановените в границите на урбанизираните територии имоти се
индивидуализират с удостоверение и скица, издадени на основание чл. 13, ал. 4, 5
и 6 от ППЗСПЗЗ, въз основа на одобрен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ,
след което ОСЗ издава решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ /Решение № 144 от
15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./.
Съгласно чл. 18ж, ал. 1, изр. 2 от ППЗСПЗЗ, когато се касае за имоти в границите
на урбанизираните територии, скицата трябва да бъде заверена от ОСЗ и
техническата служба на съответната община.
В конкретния казус е налице решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, но същото не
е придружено със заверена от ОСЗ и техническата служба на Община С. скица,
индивидуализираща имота, който се реституира. Не е възможно последният да
бъде разпознат на място без скица. Текстовата част на решението не е достатъчна
2
за това. В нея той е обозначен само като „свободна площ от имот пл. № 1705“ и не
е ясно къде точно в рамките на посочения имот е тази „свободна площ“. В
решението на ОСЗ не са описани, а и не са представени като доказателства по
делото, одобрен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и удостоверение и скица
по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, предхождащи издаването на акта по чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ, т. е. възстановяваният имот не може да бъде индивидуализиран
и по този начин. Всичко това говори, че процедурата по земеделска реституция не
е завършена /Решение № 104 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3151/2018 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Праводателите на ищеца не се легитимират като
собственици на имота, предвид което и той не е станал собственик на
прехвърлената му от тях 1/3 идеална част. Не е налице още първата от
предпоставките за уважаване на предявения негаторен иск - ищецът да е
собственик на имота.
Само за пълнота следва да се отбележи, че не са налице и останалите две условия
за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 109 от ЗС. Ищецът не
доказа, че именно ответниците осъществяват неоснователно въздействие върху
имота, като са изградили и ползват процесния гараж. Те отричат това негово
твърдение. Убедителни доказателства, установяващи обратното, не са
ангажирани. Вещото лице е посочило в заключението си, че ответникът Х. е
присъствал на огледа, осигурил е достъп до гаража и ползва същия, но тези
констатации не могат да бъдат ценени като доказателствен материал, понеже
експертът няма качеството на свидетел. Писмените изявления на общината, че
ползватели на гаража са ответниците, са оспорени от последните, а и
представляват частни документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила. При това положение, втората предпоставка за уважаване на
негаторната претенция не следва да бъде счетена за установена в съдебното
производство. Същото важи и за третата. Не е спорно, че въпросният гараж е
изграден преди прехвърлителната сделка и е съществувал към датата на нейното
изповядване /19.12.2012 г./. Дори и да се приеме, че по силата на сделката ищецът
е станал собственик на 1/3 идеална част от поземления имот, фактът на строежа на
обекта, извършен в имота преди възникване на правото на собственост по
отношение на същия в патримониума на ищеца, не съставлява действие,
„извършено в чужд имот без съгласие на собственика“, и не е действие, което му
пречи да упражнява правото си на собственост. Въпросите кой е извършил
строежа и има ли същият характеристиката на подобрение на чуждия имот, са
предмет на други правоотношения, които са извън обсега на спора по чл. 109 от
ЗС /Решение № 57 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2019 г., II г. о., ГК,
докладчик председателят Е.Б./.
В този ред на мисли се налага заключение за правилност на решението на Районен
съд С. в частта, с която е отхвърлен негаторният иск. То подлежи на
потвърждаване в нея.
На Х. и Д. С.и трябва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция /при предишното и сегашното
разглеждания/ и ВКС.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Четвърти въззивен граждански
3
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1267, постановено на 17.07.2020 г. по гражданско
дело № 1253 от 2018 г. на Районен съд С., в частта му, с която е отхвърлена, като
неоснователна, претенцията с правно основание чл. 109 от ЗС, предявена от В. С.
Т. срещу Х. К. С. и Д. Г. С., за премахване на незаконна постройка с
идентификатор 65334.301.2843.1 по КККР на гр. С., със застроена площ от 21 кв.
м., представляваща гараж и ситуирана в имот с идентификатор 65334.301.2843 по
КККР на гр. С..
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „С.с.К.Д.“ *, да заплати на
Х. К. С., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „А.З.“ *** и Д. Г. С., ЕГН **********,
адрес гр. С., ул. „А.З.“ *** направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция /при предишното и сегашното
разглеждания/ и ВКС, общо възлизащи на сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/
лева.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия въззивен съдебен
акт, който може да бъде обжалван от В. Т. в едномесечен срок, считано от
връчването, пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4