Решение по дело №428/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 417
Дата: 18 октомври 2024 г.
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20243100900428
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900428 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. М. М., ЕГН
**********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, осъдителен иск за сумата от 42 730 лв., претендирана като
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на
собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Т Рок“ с рег.№ ******,
увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
07.03.2023 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Драгош“ и ул.
„Милосърдие“, по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда FR-V“ с рег.
№ ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 07.03.2023 г. в гр. Варна, на
кръстовището на ул. „Драгош“ и ул.“Милосърдие“ собственият му лек
автомобил марка „Фолксваген Т Рок“ с рег. № ****** претърпял ПТП при
следните обстоятелства: лек автомобил „Хонда FR-V“ с рег. № ******
самопотеглил, отнел предимството на навлизащия в кръстовището лек
автомобил „Фолксваген Т Рок“ и настъпил удар между двата автомобила. За
настъпилото ПТП били уведомени органите на полицията и бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като виновен бил
посочен водачът на лекия автомобил „Хонда FR-V“.
Ищецът поддържа, че управляваният от виновния водач лек автомобил е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника ЗД „Бул
Инс“ АД, действаща към датата на ПТП. Посочва, че на 21.03.2023 г.
1
застрахователят извършил оглед на автомобила. В съставения опис като
увредени детайли били описани: дистроник преден, който е посочен за
подмяна; клаксон десен, който е посочен за подмяна; спойлер преден ляв,
който е посочен за подмяна; тръба климатик, който е посочен за подмяна;
букса дистроник, която е посочена за подмяна; основа преден калник десен,
която е посочена с лека стене на деформация и за боядисване; основа преден
калник ляв, която е посочена с лека степен на деформация и за боядисване;
основа фар ляв, която е посочена за подмяна; основа фар десен, която е
посочена за подмяна; ел. инсталация пр. част в предна броня, която е посочена
за подмяна; радиатор воден 2 броя, който е посочен за подмяна; охлаждащ
вентилатор, който е посочен за подмяна; дифузьор на вентилатор, който е
посочен за подмяна; датчик външна температура, който е посочен за подмяна;
стойка датчик температура, който е посочен за подмяна; облицовка предна
броня, която е посочена за подмяна и боядисване; решетка предна броня ср.,
която е посочена за подмяна; емблема предна броня, която е посочена за
подмяна; решетка радиатор, която е посочена за подмяна; фар за мъгла преден
десен, който е посочен за подмяна; решетка фар за мъгла десен, която е
посочена за подмяна; спойлер преден десен, който е посочен за подмяна;
дневна св. предна дясна, която е посочена за подмяна; фар десен, който е
посочен за подмяна; абсорбер пр. броня, който е посочен за подмяна; бленда
бр.пр.лява /декоративна бленда предна броня/, която е посочена за подмяна и
боядисване; основа предна броня, която е посочена за подмяна; водач среден
предна броня, който е посочен за подмяна; преден капак, който е посочен за
подмяна и боядисване; кондензатор климатик, който е посочен за подмяна;
рамка радиатор, която е посочена за подмяна; челно стъкло-тон. със сензор,
което е посочено за подмяна; водач предна броня ляв, който е посочен за
подмяна; водач предна броня десен, който е посочен за подмяна; въздушна
възглавница /шофьор/, която е посочена за подмяна; въздушна възглавница
/пътник/, която е посочена за подмяна; въздушна възглавница /завеса ляво/,
която е посочена за подмяна; въздушна възглавница /завеса дясно/, която е
посочена за подмяна; тапициран таван, който е посочен за подмяна; арматурно
табло, което е посочено за подмяна; предпазен колан пр. десен, който е
посочен за подмяна; предпазен колан пр. ляв, който е посочен за подмяна;
предпазен колан заден десен, който е посочен за подмяна; предпазен колан
заден ляв, който е посочен за подмяна; пиропатрон на пр. десен предпазен
колан, който е посочен за подмяна; пиропатрон на пр. ляв предпазен колан,
който е посочен за подмяна; пиропатрон пр. колан зад. д, който е посочен за
подмяна; пиропатрон пр. колан зад. л., който е посочен за подмяна; ел. блок
управление на въздушни възглавници, който е посочен за подмяна; тампон
двигател десен, който е посочен за подмяна; компресор климатик, който е
посочен за подмяна; букса компресор климатик, която е посочена за подмяна;
стойка акумулатор, която е посочена за подмяна; предна врата дясна, която е
посочена за боядисване; панта преден капак десен, която е посочена за
подмяна; панта преден капак ляв, която е посочена за подмяна; букса
2
парктроник /пр. д./, която е посочена за подмяна; казанче течност за чистачки,
което е посочено за подмяна; калник преден ляв, който е посочен за подмяна и
боядисване; калник преден десен, който е посочен за подмяна и боядисване;
подкалник PVC пр. л. , който е посочен за подмяна; подкалник PVC пр.д.,
който е посочен за подмяна; конзола фар ляв, който е посочен с лека степен на
деформация; конзола фар десен, който е посочен с лека степен на деформация;
кора под челно стъкло /2 части/, която е посочена за подмяна; кора под
двигател, която е посочена за подмяна; рог преден десен, който е посочен със
средна степен на деформация и за боядисване; рог преден ляв, който е посочен
със средна степен на деформация и за боядисване; вежда PVC пр.д. калник,
която е посочена за подмяна; обезшумител пр. капак /изолация пр. капак/,
който е посочен за подмяна; кора над ДВГ, която е посочена за подмяна.
Сочи, че към момента на възникване на застрахователното събитие и
образуването на застрахователната щета лек автомобил „Фолксваген Т Рок“ с
рег. № ****** е бил собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, като
автомобилът му бил предоставен въз основа на договор за лизинг. Излага, че с
договор за прехвърляне на собственост върху МПС в изпълнение на лизингов
договор с нотариална заверка с рег. № 3505/17.05.2023 г. на нотариус с рег. №
194 с район на действие РС-Варна, „Порше лизинг БГ“ ЕООД му прехвърлило
собствеността върху автомобила, като била извършена и промяна на
регистрацията в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. Твърди, че
„Порше лизинг БГ“ ЕООД му прехвърлило и вземането си по процесната
застрахователна щета. Заявява, че уведомил застрахователя за настъпилата
промяна в собствеността с уведомление вх. № ОК445/75/27.06.2023 г.
Счита, че не е налице тотална щета по смисъла на КЗ, тъй като
автомобилът е закупен с множество екстри и пазарната му стойност,
определена към датата на застрахователното събитие, е около 60 000 лева.
Заявява, че до настоящия момент не е получил дължимото застрахователно
обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал
писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на иска. Признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка
„Хонда FR-V“ с peг. № ******, действаща към датата на процесното ПТП. Не
оспорва механизма на настъпване на ПТП. Счита посочения от ищеца размер
на застрахователното обезщетение за завишен. Оспорва причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и всички описани в исковата
молба увреждания. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на
евентуалност – да бъде намален размерът на претендираното обезщетение.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа иска. Акцентира, че средната пазарна стойност за ремонт на
автомобила следва да бъде приетата от вещото лице в размер на 42 730,83
3
лева, предвид липсата на алтернативни части са смяна на увредените такива.
Ответникът, чрез писмена молба по хода на делото, поддържа
възраженията си. Излага, че стойността на необходимите разходи за
възстановяване на щетите и извършване на ремонт на процесното ПТП следва
да се определи от съда във вариант на ремонт с алтернативни части, за сумата
от 37 953,19 лева.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Между страните не се спори, че по отношение на л. а. „Хонда ФР-В“ с
рег. № ****** към датата на настъпване на процесното ПТП е действала
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответното
дружество. Не е спорно и, че към датата на застрахователното събитие л. а.
„Фолксваген Т Рок“ с рег. № ****** е бил собственост на „Порше лизинг БГ“
ЕООД, както и че с договор за прехвърляне на собственост на МПС в
изпълнение на лизингов договор от 17.05.2023г. автомобилът е прехвърлен на
ищеца.
С отделно споразумение от 26.07.2023г., сключено между „Порше
лизинг БГ“ ЕООД и ищеца, по същество договор за цесия, последният е
придобил вземането на цедента от ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение по щета
№ **********.
По делото не е спорен и факта, че на 07.03.2023 г. в гр. Варна, на
кръстовището на ул. „Драгош“ и ул. „Милосърдие“, е настъпило ПТП по вина
на водача на л. а. „Хонда FR-V“ с рег. № ******, от което са произлезли вреди
по л. а. „Фолксваген Т Рок“ с рег. № 9090 НТ.
Не е спорно, че ищецът е ползвал увреденото имущество като
лизингополучател, поради което по арг. от чл. 384,ал.2, т. 2 от КЗ, същият е
материално легитимиран да иска разходите за възстановяване на
имуществото.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
343/07.03.2023 г., л. а. „Хонда ФР-В“ с рег. № ****** е станал причина за
настъпване на произшествието след като самопотегля и отнема предимството
на кръстовището на ул. „Драгош“ и ул. „Милосърдие“. Видно от протокола,
произшествието е посетено от органите на МВР, като на водачите на двата
автомобила са направени тестове за употреба на алкохол, наркотични
вещества и техни аналози, които са отрицателни.
Видно от приложеното наказателно постановление № 23-0819-
001515/19.05.2023 г., на водача на л. а. „Хонда ФР-В“ с рег. № ******, е
наложена административна санкция „глоба“ за допуснато нарушение на чл. 96
от ЗДвП. Постановлението е влязло в законна сила на 06.07.2023 г., видно от
направеното върху него отразяване.
Не е спорно между страните, че застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие на 27.06.2023г./ уведомление на л. 16/
4
За определяне на необходимите разходи за възстановяване на щетите,
нанесени на процесния лек автомобил, по делото са допуснати първоначална и
допълнителна САТЕ. От заключението по първоначалната експертиза,
кредитирано от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че към датата на ПТП – 07.03.2023 г., общата стойност по средни
пазарни цени / за оригинални и алтернативно части/ на необходимите разходи
за възстановяване на щетите, нанесени на „Фолксваген Т Рок“ с рег. № ******,
изчислена след направена справка в сервизи, които притежават сертификат за
качество, както и в сервизи, които не притежават такъв, е в размер на 42 730,83
лв. В о.с.з вещото лице уточнява, че това е средната пазарна цена от други две
стойности : 48 519,89 лв.,- средната пазарна стойност на необходимите
разходи с оригинални части и 37 953,19 лв., при използване на алтернативни
части.
Средната пазарна стойност на л. а. „Фолксваген Т Рок“ към датата на
ПТП, с включени всички екстри извън базовия модел е в размер на 63 200 лв.
По делото е допусната допълнителна автотехническа експертиза по
въпроси от т. 4 до 5 от поставените към първоначалната, която не е оспорена
от страните. Според заключението по допълнителната експертиза
констатациите на застрахователя за уврежданията по опис са коректни, като
вещото лице добавя към тях и повреди, свързани с охладителната система на
автомобила. Вещото лице счита, че всички увреждания са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и съответстват на установения
механизъм, като не са налице повреди, които да датират отпреди
застрахователното събитие. Според вещото лице предходни увреждания/
преди ПТП-то не могат да се установяват, поради пълното отремонтиране на
автомобила.
От заключението на вещото лице по допълнителната експертиза,
изготвено въз основа на събрания доказателствен материал по делото, се
установява, че на 07.03.2023 г. около 07:05 часа в гр. Варна, ж.к. Трошево на
кръстовището на ул. „Драгоман“ и ул. „Милосърдие“, на ул. „Драгаш“ в
състояние на покой е паркиран лек автомобил марка и модел „Хонда ФРВ“ с
рег. № ******, с водач В.Н.К., ЕГН: **********. В същия момент по ул.
„Милосърдие“ към преждеизложеното кръстовище се движи лек автомобил
марка и модел „Фолксваген Т-Рок“, с рег. № ******“, управляван от Д. М. М.,
ЕГН: **********. Водачът на „Хонда“ не е осигурил автомобила против
самопотегляне, вследствие на което същия самопотегля и навлиза в
кръстовището, пресичайки траекторията на движение на „Фолксваген“ и
заставайки пред него, заемайки голяма част от широчината на пътната му
лента, вследствие на което настъпва страничен прав (челен) ексцентричен
удар между предната част на „Фолксваген“ и страничния ляв борд на „Хонда“
– предната лява част в областта на предна лява врата и предно ляво колело. В
следствие на удара „Хонда“ е отхвърлен напред и надясно спрямо посоката на
движение на „Фолксваген“, при което се удря в стълб от електропреносната
мрежа.
5
Правни изводи:
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, на чл. 432 ал. 1 от КЗ
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение между ответния
застраховател и застрахования водач - причинител на произшествието,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния
размер.
Както бе посочено по-горе, по делото липсва спор относно наличието на
валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „Хонда ФР-В“ с рег. №
******. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че на
07.03.2023 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Драгош“ и ул.
„Милосърдие“, е настъпило ПТП по вина на водача на л. а. „Хонда FR-V“ с
рег. № ******, от което са произлезли вреди по л. а. „Фолксваген Т Рок“ с рег.
№ 9090 НТ.
За установяване на авторството на деянието, ищецът е ангажирал
констативен протокол за ПТП № 343/07.03.2023 г., в който е отразено, че
водачът на застрахования при ответника автомобил е причинил
произшествието, като е напуснал автомобила си без да вземе мерки същия да
не самопотегли. Допълнително причинната връзка между поведението на този
водач и настъпилия пътен инцидент се установява от представеното по делото
наказателното постановление № 23-0819-001515/19.05.2023 г. Издаденото
наказателното постановление, съставено от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК, който доколкото е подписан и не обжалван от наказания водач,
поради което се ползва с материална доказателствена сила относно факта на
фактите, елементи от състава на административното нарушение, в случая
относно обстоятелството, че процесното произшествие е настъпило по вина на
водача на на л. а. „Хонда FR-V“ с рег. № ******. Според заключението на
вещото лице по повторната САТЕ, също всички увреждания са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и съответстват на установения
механизъм, като не са налице повреди, които да датират отпреди
застрахователното събитие.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установени всички елементи
от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответното
дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като спорът се свежда до реда за
определяне и размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
6
застрахователното събитие. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. По силата на разпоредбата на чл. 400,
ал. 1 от КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, без прилагане на обезценка. Следователно, от съществено значение е
размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране.
В трайната практика на ВКС /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, 1-во т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010
г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и
решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о.,/. е застъпено
схващането, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, по
аргумент от чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му от минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. Обезщетението следва да е еквивалентно
на стойността за възстановяване на имуществото с друго от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка, т.е. обезщетението се дължи по
пазарната стойност на увреденото имущество. В случай че бъдат представени
доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на
увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на действително
направените разходи при условие, че същите не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност,
съгласно чл. 400 от КЗ. Такива доказателства в случая не са представени,
поради което възстановителната стойност се установява от заключение на
вещо лице.
При частична увреда, повредите подлежат на ремонт и за да бъде покрит
негативния интерес на увредения собственик, застрахователната сума като
обезщетение следва да е достатъчна за подмяна на увредения автодетайл с нов
(оригинален или с годен аналог с качество на оригинала), респективно за
възстановяването му с труд и консумативи при средна пазарна стойност
(Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, Решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение №
7
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК).
В настоящия случай, от заключенията по двете САТЕ, се установява, че
всички щети по л. а. „Фолксваген Т Рок“ с рег. № 9090 НТ, са в причинна
връзка с процесното ПТП от 07.03.2023 г. Установено е и, че стойността на
разходите за необходимия ремонт, която е в размер на 42 730,83 лв. При
приемане на варианта с по-голямата стойност/48 519,89/, съдът би достигнал
до извод за наличие на тотална щета по автомобила, на което никоя от
страните не се позова.
Съдът намира, че именно този е релевантният за определяне на
действителната стойност на причинените вреди размер на щетите, тъй като
законът свързва този размер с цената, срещу която може да се закупи същото
по вид и качество имущество на пазара, т. е. пазарна стойност, а тя се определя
като средна стойност от стойностите на предлаганите на пазара както
оригинални части, така и части от алтернативни доставчици, респективно
определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на
двата вида икономически субекти /официален сервиз и алтернативни
вносители/. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база
единствено средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява
средните пазарни цени към датата на процесното застрахователно събитие,
тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и др. Поради изложеното, претендираната от ответника
стойност за отстраняване на щетите чрез влагане на части само от
алтернативни доставчици при стойност на ремонта не кореспондира с
релевантната действителна стойност на вредите.
Като последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди
законна лихва от датата на исковата молба-07.09.2023 г., но само относно
първоначалния размер на претенцията. Върху размера, с които искът е
увеличен законната лихва е дължима от дата, на която е допуснато съответно
увеличение на иска- 05.07.2024г., тъй като за тази част искът се счита предявен
от постановяване на акта по чл. 214, ал.1 от ГПК/ арг. от ТР 3/2016г. на ОСГТК
на ВКС/. В този смисъл е Решение № 60141/25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г.
на ВКС /.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят сторените от
него разноски, представляващи платена държавна такса (1710 лева) и депозит
за вещи лица (360 лева) в общ размер от 2070 лева.
На осн. чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство.
Според актуалната практика на СЕС, обективирaна в решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/2022 при определяне размера на адвокатското възнаграждение
8
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, националната юрисдикция не е обвързана от
минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2
ЗАдв, което препраща към наредбата, а следва да съобрази единствено
фактическата и правна сложност на делото, съответно – положения от
адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Ето защо при
отчитане на заявения материален интерес, фактическата сложност на
производството, съдът присъжда възнаграждение в размер на 3000 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бл. 32, вх. Г, ет. 4, ап. 57,
сумата от 42 730 лв. (четиридесет и две хиляди седемстотин и тридесет
лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Т Рок“ с рег.
№ ******, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило
на 07.03.2023 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Драгош“ и ул.
„Милосърдие“, по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда ФР-В“ с рег.
№ ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, както следва- за
сумата от 1 000 лева от датата на исковата молба- 07.09.2023 г., за сумата от
41 730 лева от датата на допуснатото изменение на иска-05.07.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бл. 32, вх. Г, ет. 4, ап. 57,
сумата от 2070 лв. (две хиляди и седемдесет лева) , представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Р. от АК-
Варна, с личен номер ********** и адрес на кантората: гр. Варна, ул.
„Патриарх Евтимий“ № 11, офис 1, сумата от 3000 лв. (три хиляди лева),
представляваща възнаграждение за процесуално представителство по реда на
чл. 38 от ЗА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9