РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Монтана, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200005 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 487/21.11.2024г. на Директора на РДГ
гр.Б. е наложено на В. Ц. Б. от с.Б., обл.М. административно наказание - глоба
в размер на 300.00 (триста) лева за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.2
от Закона за горите вр. с чл.211, ал.2 т.1 от с.з. вр. с чл.9а Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии вр. с т.VІ от
Заповед №ЗАП -1126 от 07.12.2023г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН и
чл.257, ал.1, т.2 ЗГ.
Недоволен от наказателното постановление административно наказания
моли да бъде отменено изцяло, поради липса на вина от негова страна.
Поддържа, че не е извършил нарушението, за което му е наложено наказание.
Заявява, че при извършената проверка той представил на проверяващите
всички необходими документи на хартиен носител, а именно позволително за
сеч, превозни билети и технологичен план. Твърди, че не е знаел, че
технологичния план не е качен в системата на ИАГ.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез пълномощник юр.Д., взема
1
становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е
правилно и законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено изцяло.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата
за допустима, а по същество и за основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния 14- дневен срок от
връчването и от лице имащо правен интерес и правна възможност от
обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
При извършена проверка на 23.05.2024г., в 14.30 часа, в Община М.,
землище с.В., обл.М. жалбоподателя като лице по чл.211, ал.2 т.1 от ЗГ,
оправомощен от Директора на ТП ДГС М., на длъжност специалист
лесовъдство, издал превозни билети за 22 куб.пр.м. дървесина за
транспортиране от отдел 227, подотдел „д“, държавна горска територия, без
технологичен план, като последния следва да е регистриран в системата на
ИАГ преди започване на сечта. Нарушението е извършено в периода от
12.04.2024г. до 22.05.2024г. на територията на РДГ Б., ТП ДГС М., землище
с.В., обл.М.. Въз основа на констатациите е съставен КП сериен номер 200385
от 23.05.2024г.
За установеното нарушение от жалбоподателя Б. бил съставен АУАН,
номер 487 от 23.05.2024г., от св. С. И. С. и в присъствието на св. И. Н. Н. за
нарушение на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите вр. с чл.211, ал.2 т.1 от с.з.
вр. с чл.9а Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии вр. с т.VІ от Заповед №ЗАП -1126 от 07.12.2023г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите.
Наказателното постановление е издадено на основание съставния акт за
нарушение, с което са наложени на нарушителя административни наказания
на основание чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд показания депозират
свидетелите С. И. С. и И. Н. Н., служители на ИАГ гр.С. и разпитани същите
поддържат, че жалбоподателя като лице специалист лесовъд в ДГС М., издал 5
броя превозни билети, а в системата на ИАГ установили, че не е качен
технологичния план. Поддържат, че преди издаването на превозните билети
2
трябва да са качени в системата на ИАГ позволителното за сеч и
технологичния план. В конкретния случай технологичния план е качен на
22.05.2024г., в 9.38 часа, т.е. след издаването на превозните билети.
Кореспондиращи с горните свидетелски показания, са обясненията на
жалбоподателя в хода на съдебното следствие, който поддържа, че на
проверяващите представил необходимите документи –позволително за сеч,
технологичен план и превозни билети на хартиен носител. Твърди, че не е
знаел за обстоятелството, че технологичния план не е качен в системата на
ИАГ, тъй като той няма достъп за това, а и отговорността за това е на
директора на ДГС, който е задължен да присъедини в системата
технологичния план. Последното твърдение на наказания се потвърждава и от
твърденията на актосъставителя С., който заявява, че в системата не е качен
технологичния план от самото лесничейство и затова е съставен акта на
жалбоподателя.
От писмения отговор на ИАГ на л.61 от делото, кореспондиращ и с
приложената Заповед №ЗАП-1126/ 07.12.2023г. на Изпълнителния Директор
на ИАГ, т.VІ е видно, че при издаването на позволително за сеч, съответното
лице по чл.108, ал.1 от ЗГ регистрира в сайта на ИАГ system.iag.bg
необходимите документи, вкл. и технологичния план за добив на дървесина,
който следва да е регистриран преди започването на сечта. Разпоредбата на
чл.108, ал.1 от ЗГ определя длъжностните лица задължени да издават
съответните документи за сеч на дървесина и за конкретния случай съгл. т.1
това е „директора на съответното държавно горско стопанство или държавно
ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше
лесовъдско образование - за горските територии - държавна собственост,
както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор“.
Или се извежда извода, че задължено лице да регистрира съответните
документи, в т.ч. и технологичния план за добив на дървесина, е Директора на
ДГС М., като това следва да е сторено преди започването на сечта.
Нарушението, ако въобще е осъществил състав на такова, от страна на
жалбоподателя, е в това, че е издал превозни билети, 5 броя, преди да са
качени в системата на ИАГ позволителното за сеч и технологичния план,
въпреки че същият е предоставил на проверяващите всички необходими
документи на хартиен носител.
3
Независимо от гореизложеното, дори и да се приеме, че деянието е
осъществено от обективна страна, то липсва умисъл като форма на вина.
От субективна страна, следва да е налице вина, която може да бъде
проявена в две форми – умисъл и непредпазливост. За конкретното нарушение
формата на вината е умисъл – извършителят следва да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал
общественоопасните му последици и да е искал тяхното настъпване.
В случая не се установява виновно поведение на жалбоподателя, което се
установи по несъмнен начин от събраните доказателства в производството. По
категоричен начин се установява, че жалбоподателят не е знаел, че
технологичния план не е качен в системата, тъй като това не е негово
задължение, а е такова на директора на „горското“, в случая ДГС М..
Наказаният е издал превозните билети въз основа на позволителното за сеч,
като същия не е съзнавал, не е знаел, че не е качен в системата технологичния
план, поради това, че той няма такова задължение, а това е в отговорностите
на директора на съответното държавно горско стопанство. Това негово
твърдение не се опровергава от събраните в хода на административно
наказателното производство писмени доказателства и поведението му
изключва умисъла за извършване на деянието.
В процеса по установяване на нарушението и определяне отговорността
на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН „Наказващият
орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с
нарушителя”, като съгласно ал.2 „Наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.”
Наказващият орган не е установил с категоричност вината на
нарушителя, не е обсъдил събраните в хода на административно
наказателното производство доказателства, не е извършил проверка на
спорните факти и обстоятелства, не е взел предвид изложените твърдения и не
4
е обсъдил същите преди издаване на наказателното постановление, което е
съществено нарушение, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното
лице.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение,
включително вината, която в административнонаказателния процес не се
предполага.
Липсата на виновно поведение на нарушителя, води до несъставомерност
на административното нарушение – не е установена по безспорен начин
вината на лицето, поради което не е осъществено от субективна страна.
Издаденото, въз основа на АУАН, наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като не е установено по несъмнен начин, с годни
доказателствени средства, нарушение на цитираната разпоредба и виновно
поведение на санкционираното лице.
Допуснатото нарушение на закона от административнонаказващия орган
при издаването на наказателното постановление не може да бъде санирано със
съдебното решение. Наказателното постановление няма абсолютна
доказателствена стойност и съдът, в производството по ЗАНН, в рамките на
своята компетентност, упражнява контрол за законосъобразност върху
атакувания с жалбата административен акт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
На основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 487/21.11.2024г. на
Директора на РДГ гр.Б., с което на В. Ц. Б. от с.Б., обл.М. ЕГН ********** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 (триста) лева
за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите вр. с чл.211,
ал.2 т.1 от с.з. вр. с чл.9а Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии вр. с т.VІ от Заповед №ЗАП -1126 от 07.12.2023г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, на основание
чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН и чл.257, ал.1, т.2 ЗГ ИЗЦЯЛО, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – гр.М. в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана:_______________________
6