Решение по дело №138/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 60                                        08.07.2020 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На единадесети юни                                                                                     2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 138 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Производството е образувано по искова молба на А.Б.Д. ***, с която се предявява иск с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Ищцата твърди, че работи на длъжност „медицинска сестра“ с място на работа Детска градина № 2 „Радост“ въз основа на трудов договор № 119/21.01.2016 г. и допълнително споразумение № 335/20.03.2017 г. Твърди, че след 2 годишен неплатен отпуск продължила да изпълнява задълженията си от 06.01.2020 г. в яслена група. Твърди, че на 15.01.2020 г. ѝ било връчено искане за даване на обяснение по повод на постъпили жалби от родители на деца от втора яслена група. Твърди, че ѝ било дадена възможност да се запознае със съдържанието на жалбата. Твърди, че дала обяснения, в които посочила, че няма нищо вярно от посоченото в жалбата, че наричала децата „малоумници“, не обяснявала на родителите как минавал денят на децата, че неспокойно дете казало на родителите, че било щипано и удряно по лицето от нея, че не допуснала родителите да влязат в помещението по време на занятие, че се държала грубо с родителите. Твърди, че разбрала директорката на градината да е потвърдила написаното в жалбите на родителите и да посочила, че ищцата се държи грубо и с нея и липсвало диалог между тях. Твърди, че на 06.02.2020 г. й била връчена заповед № 255/05.02.2020 г., с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Твърди, че не е извършила деянията, посочени в заповедта, като излага съображения защо това счита за невъзможно. Твърди, че заповедта била немотивирана, тъй като съдържала бланкетно посочване на разпоредби, като не ставало ясно кои нейни действия или бездействия наказващия орган счита за дисциплинарно нарушение. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” като незаконосъобразна. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Раднево, в който взема становище, че искът е допустим, но неоснователен, необоснован и недоказан. Не оспорва обстоятелствата, че ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“ с място на работа Детска градина № 2 „Радост“ въз основа на трудов договор № 119/21.01.2016 г. и допълнително споразумение № 335/20.03.2017 г. Твърди, че заповедта била издадена от компетентен орган, при съблюдаване на процедурните и материалните правни норми. Твърди, че на 10.01.2020 г. постъпила жалба от родители на деца от втора яслена група на Детска градина № 2 „Радост“, в която посочват, че обидно и грубо поведение спрямо тях и децата им от ищцата; че медицинската сестра наричала децата „малоумници“ и не предавала лично децата на родителите; не ги информира за престоя на децата през деня; за случай на дете със синини след дневен престой в яслата при смяна на ищцата, за което майката на детето не получила отговор; за наличие на неспокойно и наплашено дете на 08.01.2020 г., което споделило на родителите си, че ищцата го щипала и удряла по лицето. Твърди, че родителите били притеснени за децата си и изразили съмнения за компетенции у ищцата. Твърди, че поискали обяснения от ищцата, която посочила с едно изречение, че това не било вярно, след което поискали обяснение и от директорката на заведението, която имала преки наблюдения върху работата на ищцата. Твърди, че директорката подала отговор, с който потвърдила данните от жалбата и добавила, че ищцата имала лошо поведение и към нея, липсвал диалог и отказвала да даде каквито и да било обяснения на нея. Твърди, че тези действия на ищцата представляват дисциплинарни нарушения и законосъобразно ѝ е наложено дисциплинарно наказание. Иска от съда да отхвърли искът като неоснователен, необоснован и недоказан. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта. За законността на наложеното дисциплинарно наказание работодателят следва да докаже наличието на посочените предпоставки - спазване на материалните и процесуалните правила за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, както и наличието на вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина.          

С проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 07.05.2020 г., и обявен за окончателен с протоколно определение от 11.06.2020 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата работи на длъжност „медицинска сестра“ с място на работа Детска градина № 2 „Радост“ въз основа на трудов договор № 119/21.01.2016 г. и допълнително споразумение № 335/20.03.2017 г., като на 06.02.2020 г. на ищцата била връчена заповед № 255/05.02.2020 г., с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

В процесната заповед № 255/05.02.2020 г. е посочено, че дисциплинарното наказание на ищцата е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: на 10.01.2020 г. е постъпила жалба с оплакване от родители на деца от втора яслена група на ДГ № 2 „Радост“ в гр. Раднево, в която родителите се оплакват от обидно държание и груб тон спрямо тях и децата им от страна на медицинската сестра А.Б.Д., която наричала децата „малоумници“, не предавала лично децата на родителите, не давала на родителите да видят децата си и не ги информирала за престоя през деня. На 08.01.2020 г. друго дете след като е взето от градината се държало неспокойно и наплашено, като е споделило с родителите си, че медицинската сестра Д. го е удряла и щипала по лицето. След искани обяснения от медицинската сестра Д. и от директорката на детското заведение, било установено, че грубото отношение на медицинската сестра Д. било освен към родителите и децата, така и към директорката и персонала на детското заведение, като същата отказвала диалог и даването на каквито и да било обяснения. Така изложеното е счетено от работодателя за тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се касае за отношение спрямо деца на 2-годишна възраст и техните родители, а такова отношение би могло да се отрази неблагоприятно на децата и за доверието у детското заведение с оглед уронване на доброто му име.

         Заповедта е връчена на ищцата на 06.02.2020 г. – виж положения от ищцата подпис и дата на представената заповед /л.7/. С това на 06.02.2020 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” с оспорената заповед. Исковата молба е депозирана в съда на 05.03.2020 г., поради което е спазен двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

         От приетата по делото заповед № 255/05.02.2020 г. е видно, че същата е подписана от кмета на община Раднево, който се явява работодател на ищцата. Поради това заповедта е издадена от носителя на работодателската компетентност за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 от КТ.

          Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Посочено е в заповедта, че подробно описаните действия на ищцата в качеството ѝ на медицинска сестра представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина в детското заведение съобразно чл. 118, предл. 3 и чл. 119, предл. 1 от Правилника за дейността на Детска градина № 2 „Радост“ гр. Раднево и чл. 2, т.2.2 и т.2.3, чл. 3, т.3.4, чл. 12, т.12.1 и чл. 17 от Етичния кодекс. С това в оспорената заповед са посочени достатъчно факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за какво деяние е наложено наказанието на ищцата, като същото е конкретизирано подробно с неговите обективни признаци – начин на извършване, дата на извършване. В заповедта е посочено наложеното наказание и законният текст, въз основа на който същото е наложено. Затова съдът намира за неоснователно възражението на ищцата, че заповедта съдържала бланкетно посочване на норми, без да ставало ясно с какво са нарушени тези норми.

         С писмо изх. № 9400-113/1/ от 14.01.2020 г. /л.23/ на кмета на община Раднево на ищцата са искани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1  КТ. Посочено е ищцата в 3-дневен срок от получаване на писмото да даде обяснения относно постъпилата жалба от родителите на деца, които се оплакват от обидно държание и груб тон, липса на информация за престоя през изминалия ден на децата им, предаване на децата със синини по лицето и без отговор от нейна страна за това състояние, груб тон и отношение към децата, промяна в поведението и нежелание на децата да посещават детското заведение след 06.01.2020 г., откакто тя била на работа. Писмото е връчено на ищцата на 15.01.2020 г. На това искане ищцата е отговорила с обяснителна записка от 17.01.2020 г. /л.24/, в която лаконично и кратко е посочила, че всичко описано в жалбата не отговаря на истината. Тук съдът намира, че следва да открои обстоятелството, че ищцата сама посочва „всичко посочено в жалбата“, което навежда на извод, че тя е запозната с жалбата. Дори да се базира, че това е посоченото в писмото за искане на обяснения, то в същото в кратко резюме е посочено всичко основно от изложението в жалбата, поради което ищцата може да се счита, че е запозната с основните моменти от оплакванията на родителите спрямо нейното поведение.

         Поради това съдът намира, че на ищцата са искани обяснения по реда на чл. 193 КТ. Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като в писмото, с което са искани обяснения на ищцата, в достатъчна степен е конкретизирано за какво се искат същите. Потвърждение на това е съдържанието на даденото от ищцата обяснение. Освен посоченото, видно от оспорената заповед /виж мотивната част/ в същата е посочено изрично, че са взети предвид дадените от ищцата обяснения.

         Поради изложеното съдът намира, че е спазена законовата процедура при налагане на дисциплинарното наказание на ищцата.

         По същество, относно вмененото на ищцата нарушение на трудовата дисциплина, съдът намира следното:

         По делото е прието като писмено доказателство жалба вх. № 9400-113 от 10.01.2020 г. от родители на деца от втора яслена група при ДГ № 2 „Радост“ /л.21-22/, подадена до кмета на община Раднево. В посочената жалба шест родители на деца от яслената група се оплакват от поведението на медицинската сестра А.Б.Д., която постъпила на работа от 06.01.2020 г., от който момент родителите забелязали промяна в поведението на децата и при вземане на децата се чувал силен плач от всички деца. Родителите посочват, че като отивали да вземат децата си, позвънявали на звънец на входната врата, като чули как медицинската сестра Д. казала „тези малоумници винаги ли така ще реват като звънне звънеца“, което посочват да не е нормално отношение към деца в яслена възраст. Посочват, че при искана информация от медицинската сестра как е минал денят на децата им не получавали отговор, като само им предавала детето за секунда, като ги питала дори какви били тия въпроси. Родителите се оплакват, че едно от децата имало синини по бузата, но не им било дадено обяснение от какво е тази синина. Посочват, че на 08.01.2020 г. друго дете, което било взето от градината се държало странно наплашено и неспокойно, като споделило с родителите си, че новата медицинска сестра го щипала и удряла по лицето. Посочват също, че тези деца били от септември месец в детската градина, били адаптирани и свикнали с режима, като до този момент никога не са се държали по този начин. Родителите споделили за случващото се с директорката С., която им позволила да видят децата, като те отишли и позвънили на звънеца около 10 минути, след което излезнала медицинската сестра Б. и ги попитала „от някакво сдружение за защита на децата ли са и какви са тия посещения“, при което родителите се възмутили на отношението към тях. Посочват, че тогава се намесила другата медицинска сестра Тодорова, която казала на сестра Б., че от септември директорката е разрешила на майките да влизат да виждат децата си, на което медицинската сестра Б. казала „това от кога било и какви били тези глупости“. Родителите квалифицират поведението на медицинската сестра Б. като обидно, пренебрежително и недопустимо, като изразяват възмущение как е възможно подобен човек да се грижи за деца.

         В хода на дисциплинарното производство са искани обяснения /л.25/ и от директорката на детската градина – Ж.С., която е представила писмо с обяснения /л.26-27/, в което посочва, че всичко описано в жалбата било истина, като посочва, че медицинската сестра Б. през първата седмица от връщането си на работа прекалила с грубото си отношение към родителите и към нея самата, за децата не искала да си помисля, че е вярно. Посочва, че като цяло общуването с ищцата било невъзможно, тъй като тя и казвала, че на нея обяснения нямала да дава.

         По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. Един от тях е директора на детското заведение Ж.С., дала обяснения в хода на дисциплинарното производството, която потвърждава устно посоченото от нея в отговора до кмета на общината. Установява се от показанията на св. С., че е директор на детската градина от 2006 г., като ищцата била в дълъг неплатен отпуск почти две години. Посочва, че на приема на децата през първата седмица на работа на ищцата не присъствала, но на 07.01.2020 г. и на 08.01.2020 г. имала обаждания от родителите на деца, че не се чувстват добре от поведението на ищцата, като тя им казала, че трябва писмено да изложат становището, тъй като устни оплаквания нямат никаква тежест. Посочва, че когато ходила в групата поведението на ищцата към децата не било грубо, но това било нормално пред нея да не се случва нищо. Посочва също, че поведението на ищцата към нея конкретно било „отвратително“ и „невъзпитано“, въпреки да посочва да не са имали проблемни отношения преди. Посочва, че видяла първите два три дена след връщането на ищцата децата постоянно да са ревали, но не е виждала синини по лицето на дете, като първата седмица посочва поведението на ищцата да е било грубо към нея и няколко колеги. Посочва също, че през 2016 г. нямала проблеми с ищцата и не е имало оплаквания от нея. Установява се също от показанията ѝ, че имало родители, които искали да отпишат децата си от яслената група, но тя ги убедила да не правят това.

         По делото са разпитани като свидетели лицата С.М. и Г.С., които били родители на деца, които били в яслената група през 2016 г., посочват, че тогава оставяли децата отпред до шкафчетата и нямали право да влизат вътре, като били много доволни от отношението и работата на ищцата тогава. Това положение обаче е видно и от показанията на директорката С., с оглед на което показанията на всички свидетели са идентични. Тези две свидетелки обаче нямат никакво виждане за работата на ищцата през 2020 г., поради което техните показания не установяват нищо конкретно относно поведението на ищцата към периода в началото на 2020 г. Отделно от това е видно, че към онзи момент изискванията са били различни спрямо сегашните, тъй като тогава родителите не са могли да виждат децата, а след законови изменения се въвело по-късно право на родителите да влизат по 10-15 минути да видят децата си /така в показанията на директорката С./, с които промени ищцата не била запозната при връщането си от отпуск. Това незнание на ищцата обаче пък по никакъв начин не оправдава поведението ѝ към родителите на децата, а следвала да се запознае с новите правила в яслата, в която е работила.

         По делото е разпитана като свидетел К.Д., която е колега на ищцата в същата детска градина, като работи също като медицинска сестра там. Тя посочва, че преки наблюдения спрямо ищцата няма, тъй като не присъства на приема на децата, поради което не знае какво е поведението на ищцата спрямо родителите и децата. Посочва обаче, че поведението на ищцата спрямо нея било много лошо, била обиждана и псувана от ищцата, като не знае на какво се дължи това нещо. Посочва, че дори ищцата я хващала за брадата /като видно от протокола е показала как това се е случило/, тресяла я и я заплашвала. Посочва, че е нормално децата да падат и да се удрят, като ги водили при нея да ги превързва, а децата ги било страх от раничката и плачели.

         По делото е разпитана като свидетел един от родителите на деца в яслената група – П.Д., които са подписали жалбата до кмета на общината. От показанията ѝ се установява, че ищцата нямала никакво отношение към нея, не се представяла, не давала никаква информация за детето ѝ, а други госпожи я информирали дали детето е яло, спало и как му е минал денят. Посочва, че не е била пряк свидетел на грубо отношение на ищцата към децата, тъй като това нямало как да се случи с оглед ограничения достъп до яслената група. Установява се, че като ходила да си вземе детето само се изкарвало детето и ѝ се предавало без каквато и да било информация, а родителите нямали никакъв контакт с ищцата. Посочва, че детето и било в яслата от септември 2019 г. и нямало никакъв проблем, но след идването на ищцата започнало да се държи много странно, което първоначално го отдала на новата госпожа, но в един от следващите дни взела детето си бледо и то ѝ казало, че госпожата го „била“ и започнало да плаче. Посочва, че един ден като се качвала да взема детето чула отвътре гласа на ищцата, която казала „тия малоумните постоянно ли ще плачат така“, който глас разпознала, тъй като били свикнали с гласовете на всички останали служители. Посочва, че не е разговаряла лично с ищцата, тъй като не е имала никакво отношение към нея и било невъзможно да разговаря с нея.

         Като свидетел е разпитана и Ц.Ж., също родител на дете от яслената група и също подписала жалбата до кмета на общината. От нейните показания се установява, че също не е получавала информация за детето си от ищцата, като описва ситуацията, в която ищцата ги питала „Дали са от закрила на детето“ и „с какво право се явяват там да я проверяват“, при положение, че имали разрешение от директорката. Посочва, че на това посещение ищцата се ядосала много и така силно треснала вратата, че едва не паднало стъклото. Също посочва, че чула ищцата да казва „тия малоумници няма ли да спрат да реват“, като също чула само гласа, без визуален контакт, тъй като такъв бил невъзможен. Посочва, че познава гласа на леличката Д. и ясно е различила, че това бил гласът на ищцата, тъй като били само двете вътре. Посочва, че поведението на детето ѝ се променило още от първия ден на работа на ищцата на 06.01.2020 г., като ѝ обяснявало как ищцата му удряла шамари и от онзи ден до сега не искал да ходи на яслата. Посочва идентично с другите свидетели, че всички родители се запознавали с Правилника за вътрешния ред, в която било посочено, че имали право да влизат да виждат децата си. В показанията си св. Ж. подробно посочва как са се развили събития с посещение на децата с разрешението на директорката, как вратата я отворила леличката, след която я затворила и казала на висок глас, че идват майки на проверка, след което дошла ищцата и ги посрещнала като ги питали дали било от „Закрила на детето“ и „с какво право се явявали там“. Квалифицира отношение на ищцата към родителите като изключително арогантно, треснала вратата силно пред тях, тъй като им се ядосала на посещението. Посочва, че друга майка П. ѝ споделила, че правила опит да говори с ищцата, но бил неуспешен и затова решили да потърсят помощ най-напред от директорката, която ги насочила към кмета на общината като работодател на ищцата. Посочва, че ищцата лаконично ѝ отговаряла всеки пък при запитване като и казвала кратко „детето е яло, спало, всичко е наред“.

         С оглед на така посоченото, съдът намира, че ищцата действително е употребила недопустим израз спрямо децата „тези малоумници така ли ще реват“, тъй като се касае за възприятие от няколко родителя, независимо да не са я видели пряко, а само чули и разпознали ясно по говора и акцента. Те е нямало как да я видят, тъй като не са допускани вътре от ищцата. Отделно от това пред родителите едва ли ищцата би си позволила да каже подобни думи. Също така се установи, че ищцата не е имала желание да пуска родителите в яслената група, въпреки това и задължение, а при посещение на родителите, които са били притеснени за децата си с оглед констатираната от тях промяна в поведението им, се е държала арогантно, обидно и невъзпитано спрямо тях. А това е довело до техния опит да разрешат проблема чрез директорката, която ги е насочила към кмета на общината, тъй като ищцата е имала и невъзпитано и арогантно поведение и спрямо нея, въпреки тя да е неин пряк началник.

         По делото е прието като писмено доказателство Етичният кодекс /л.30-35/, ведно със списък на запознати с него /л.36/, както и Правилника за дейността на ДГ № 2 „Радост“ /л.37-64/. В чл. 118, предл. 3 от Правилника за дейността на Детска градина № 2 „Радост“ гр. Раднево е посочено, че медицинската сестра в яслена група работи с родителите с цел благополучието на децата, а в чл. 119, предл. 1 е посочено основното задължение, че медицинската сестра е подчинена на директорката и на главната сестра. В текста на чл. 2, т.2.2 и т.2.3 от Етичния кодекс е посочено, че всеки учител и служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения като се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, зачита правата и достойнството на личността и не допуска прояви на дискриминация, следва поведение, което не накърнява престижа на ДГ № 2 по време на работа. В чл. 3, т.3.4 е посочено, че следва да проявява вежливост, да има устойчиво и любезно поведение. В чл. 12, т.12.1 също се посочва, че учителите и служителите трябва да се ръководят от принципите за лоялност, уважение, сътрудничество и йерархична подчиненост. И най-вече в чл. 17 е посочено, че всички в ДГ № 2 се отнасят с родителите на децата с нужното уважение, като не се накърнява достойнството им, не създава конфликти, не нарушава правата им и не ги дискриминира.  

         По делото е приета като писмено доказателство длъжностна характеристика за длъжността „Медицинска сестра“, подписана от ищцата на 25.01.2006 г., в която е предвидено в раздел II „Основни длъжностни задължения“, че приема децата и извършва ежедневен контрол за здравословното им състояние, като се информира за това и от родителите /т.3/, работи системно с родителите за правилното развитие и възпитание на децата /т.8/, прилага индивидуален подход към всяка дете и активни грижи за новопостъпилите деца през периода на адаптацията им /т.9/, спазва правилата за вътрешния ред в детското заведение /т.7 на раздел III/, при изпълнение на длъжността осъществява връзки и взаимоотношения с родителите /т.2 на раздел IV/, да познава нормативната уредба, касаеща длъжността /т.3 на раздел V/.

         От всичко изложено е видно, че ищцата след връщането си на работа от неплатения отпуск е проявила неуважително отношение към директорката на детската градина и свои колеги, не е проявила нужната инициатива да се запознае с нововъведенията с правилника, конкретно, че следва да дава достъп на родителите да виждат децата си. В тази връзка е проявила от самото начало неуважително и арогантно поведение спрямо родителите на деца, което поведение е било вербално /обидни квалификации към деца и родителите/ и с конкретни действия /тряскане на врата/ и бездействия /липса на желание за диалогичност/.

         Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. В разпоредбата на чл. 187 КТ примерно са изброени възможни нарушения на трудовата дисциплина, като част от тях са по т.7 - неизпълнение на законните нареждания на работодателя; по т.8 - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; по т.10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред /Етичния кодекс и Правилника за дейността/ или определени при възникването на трудовото правоотношение /длъжностната характеристика/.

         Констатираното вербално поведение /употребените изрази спрямо децата и риторични въпроси спрямо родителите/ и физически действия /тряскане на вратата/ на ищцата през периода на първата и работна седмица от 2020 г. спрямо родителите напълно попада под посочените норми на чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ. Първо ищцата не е изпълнила нареждането на директорката да пусне родителите в яслената група, след това със съдействието на директорката и забележката от колежката ѝ Димитрова, това се е променило /нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ/. Арогантното поведение и обидни квалификации запълват състава на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ във връзка с посочените норми от Правилника за дейността, Етичния кодекс и длъжностната ѝ характеристика, а с това е уронила престижа и доброто име на работодателя си /чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ/. Действително предмет на делото е поведението на ищцата спрямо родителите, тъй като за това е дисциплинарно наказана ищцата, но поведението ѝ спрямо директорката и други служители на ДГ потвърждава поведението на ищцата да е било принципно арогантно и обидно, което косвено затвърждава принципната възможност описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е реална възможност, както впрочем се установи по делото. Обстоятелството, че това се е случило непосредствено след връщане на ищцата на работа след продължителен неплатен отпуск не се отразява на тежестта на нарушението, тъй като въпросът за поведението на възпитателите е принципен и изиска от тях високо ниво на поведение, което да отговаря на стандартите за възпитаване на малки деца.

         Съдът намира, че не установява с достатъчна сигурност ищцата да е проявила физическо насилие спрямо децата, въпреки посоченото от деца, че ищцата ги е щипала. Това е така, тъй като децата са били наплашени от новата учителка, а споделеното от тях с родителите трудно би могло да се приеме за меродавно с оглед възрастта им. Освен това „леличката Д.“ не споделя да е ставала свидетел на физическо насилие от страна на ищцата, а св. К.Д. посочва, че се случва децата да падат, да се удрят.

         Няма как да не се отчете обстоятелството, че след запознаване на ищцата с жалбата на родителите, нейното поведение се е променило, тоест цялото проведено дисциплинарно производство е оказало превъзпитателен ефект спрямо ищцата, което потвърждава също посоченото в жалбата. А напълно разбираемо е родителите да се притесняват за децата. Още повече с оглед медийно известните примери за грубо отношение спрямо деца от възпитатели през последните години /ноторно известни са случаите от гр. София и гр. Бургас, някои с повдигнати обвинения/, които засилват стреса у родителите. Разбира се, това въобще не се посочва като извършено от ищцата, а само за да поясни, че стресът у родителите е завишен през последните години и им дава пълно право да се притесняват за децата. Именно във връзка с това са и променените правила през последните 3-4 години и дадения достъп на родителите до яслените групи.

         Всичко изложеното води до извод, че поведението на ищцата като медицинска сестра в яслената група в конкретния случай е нарушила виновно задълженията си, с което е извършила дисциплинарни нарушения, налагащи нейното дисциплинарно наказване.

         Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случая, предвид тежестта на нарушението и цялостното поведение на ищцата /липса на диалогичност, лаконично даване на обяснения/, правилно работодателят се е спрял на второто по тежест дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, което както се посочи по-горе е изиграло положителна роля и е постигнало целта си – ищцата е променила поведението и отношението си към родителите.

         Като заключение съдът намира, че ищцата е извършила част от вменените ѝ с оспорената заповед № 255/05.02.2020 г. нарушения на трудовата дисциплина, поради което наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е законосъобразно и ще следва да се потвърди, а предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се отхвърли.

         Относно разноските:

         При този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива ще се присъдят за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, БУЛСТАТ *********, с административен адрес гр. Раднево, ул. „Митьо Станев” № 1, за отмяна на наложено ѝ дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” със заповед № 255/05.02.2020 г. на кмета на Община Раднево, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА А.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Раднево, БУЛСТАТ *********, с административен адрес гр. Раднево, ул. „Митьо Станев” № 1, основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК разноските в производството в размер на 100 лева (сто лева).

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: