Определение по дело №144/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер ІV-297                                  18.02.2019 г.                           град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, IV граждански въззивен състав,

На осемнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година,

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева

                           ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова

                                                                                Димана Кирязова-Вълкова

 

като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова ч.гр.д. № 144 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на Е.Й.Д. против Определение № 1325/10.12.2018 г., постановено по гр.д. № 521/2018 г. по описа на РС-Средец, в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателката – ответница за изпращане на делото по подсъдност на РС-Пазарджик на осн. чл. 105 от ГПК. Жалбоподателката счита, че определението на РС-Средец е неправилно и незаконосъобразно, тъй като фактическите обстоятелства относно нейното местоживеене са се променили преди подаване на исковата молба и те са били известни както на ищеца, така и на съда в гр. Средец, поради което ищецът е следвало да заведе делото пред РС-Пазарджик, а РС-Средец на осн. чл. 118 от ГПК е бил длъжен служебно да следи за спазване от страните на подсъдността на делото, което не е било сторено. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено по подсъдност на РС-Пазарджик. Към частната жалба не са приложени доказателства.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Препис от жалбата е бил връчен на ответната страна, но в законоустановения срок по делото не е постъпил писмен отговор и не е изразено становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Средец е образувано по повод предявения от М.Н.Д. против Е.Й.Д. иск за прекратяване на сключения между тях граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на ответницата, с който иск са съединени и искове относно родителските права по отношение на роденото от брака дете, неговото местоживеене и издръжката му. Исковата молба е предявена в РС-Средец на 12.10.2018 г.  

Предвид ненамирането на ответницата на посочения в исковата молба неин адрес, съдът е разпоредил изготвяне на справка за адресната й регистрация. От изготвената такава справка е видно, че към 05.11.2018 г. ответницата Е.Д. е с постоянен и настоящ адрес *** – считано от 17.05.2016 г., като тези адреси са идентични с посочения в исковата молба неин адрес.

Впоследствие съдебните книжа са били връчени на ответницата на адрес в с. Огняново, общ. Пазарджик, на който тя е била призовавана по друго дело в РС-Средец.

В законоустановения срок ответницата е подала отговор на исковата молба, в който е направила искане за изпращане на делото по подсъдност на РС-Пазарджик, като е представила удостоверение, от което е видно, че считано от 09.11.2018 г. настоящият й адрес е в с. Огняново, общ. Пазарджик.

При тези данни районният съд е постановил обжалваното определение, като е приел, че не са налице основания за изпращане на делото по подсъдност на РС-Пазарджик, тъй като към момента на предявяването на исковата молба постоянният и настоящият адрес на ответницата са били в гр. Средец. Посочил е също така, че настоящият й адрес е променен след това, а на осн. чл. 120 от ГПК настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото на друг съд.

След извършване на самостоятелна преценка на събраните по делото и относими към настоящия спор доказателства и на изложените от страните доводи, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд изцяло споделя съображенията и правните изводи на районния съд и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК препраща към тях.

В допълнение към мотивите на районния съд следва да се посочи, че при определяне на местната подсъдност по чл. 105 от ГПК от значение е постоянния адрес на ответника, а не настоящия такъв, като в случая е видно, че постоянният адрес на ответницата Д. и към момента на предявяването на иска, и към момента на подаване на отговора от нейна страна, е в гр. Средец. В случая е налице промяна на настоящия адрес на ответницата, но тази промяна е ирелевантна за настоящия спор както поради факта, че не настоящият, а постоянният адрес на ответника е определящ за подсъдността на иска по чл. 49 от ГПК, така и поради факта, че промяната е извършена след предявяването на исковата молба и на осн. чл. 120 от ГПК не следва да бъде вземана предвид при решаване на въпроса за подсъдността, както правилно е приел и районният съд.

Неоснователно се твърди от жалбоподателката, че промяната на фактическите обстоятелства е настъпила преди подаване на исковата молба и е била известна както на ответника, така и на съда. В случая за подсъдността е от значение какъв е заявеният от ответницата в съответната административна служба и вписан в регистъра на населението неин постоянен адрес, а не къде фактически живее тя, тъй като съгласно легалната дефиниция на понятието „постоянен адрес“, дадена в § 1, т. 3 от ДР на ЗБЛД, "Постоянен адрес" е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. "Постоянен адрес" е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението.“Постоянен адрес“ е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Поради това и тъй като в случая се установи, че постоянният адрес на ответницата е в гр. Средец, въззивният съд счита, че не са налице условия за изпращане на делото по подсъдност на РС-Пазарджик, както е поискала ответницата.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката, че съдът е следвало служебно да следи за спазване на подсъдността от страните по делото. В чл. 119, ал. 1 - 3 от ГПК са изчерпателно изброени хипотезите, в които съдът служебно следи за спазване на подсъдността и сред тях не е общата подсъдност по чл. 105 от ГПК. Поради това и на осн. чл. 119, ал. 4 от ГПК в този случай възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника, но не и да се повдига служебно от съда.  

Предвид горното, Бургаският окръжен съд счита, че обжалваното определение на РС-Средец следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1325/10.12.2018 г., постановено по гр.д. № 521/2018 г. по описа на РС-Средец, в частта, с която е оставено без уважение искането на ответница Е.Й.Д. за изпращане на делото по подсъдност на РС-Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

                      

                                          

                                           2.