Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
04.04.2011г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно
заседание на седми март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №9797 по описа за
2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ.
В
исковата си молба ищецът К.М.Д. твърди, че на 08.06.2008г. в гр.С., на бул.”Б.” пострадала
като пътник в лек автомобил „Ф. Г.” с ДК№СА****КН, управляван от А.Г.Н., при
настъпило ПТП. Твърди, че водачът на лекия автомобил поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост напуснал пътното платно и се ударил в
метален стълб на уличното осветление, а гражданската му отговорност била
застрахована при ответника ЗК”Л.и.”АД. Получените от ищцата травми и причинили
болки и страдания, продължаващи и занапред. Моли да бъде осъден ответникът да и заплати сумата от 100 000
лева като обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 08.06.2008г.- датата на настъпване на увреждането, до окончателното
изплащане, както и
направените разноски по делото.
Ответникът ЗК”Л.и.”АД оспорва предявения иск
по основание и размер. Излага съображения, че не са доказани вината на водача на лекия
автоомбил, настъпилите неимуществени вреди и причинно- следствената връзка с
процесното ПТП. Навежда и довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца поради непоставяне на обезопасителен колан. Претендира разноски и
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Третото
лице- помагач на страната на ответника А.Г.Н.
редовно уведомен и призован, не взема становище по предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и
235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се
от представената от ищеца и неоспорена от ответника справка от базата данни на
ГФ, както и от неоспорения протокол за ПТП, че гражданската отговорност за
вреди, причинени на трети лица, на водача на лек автомобил „Ф. Г.” с ДК№СА****КН
А.Г.Н., е застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" със срок на валидност от 16.02.2008г. до 15.02.2009г.
Установява се
от констативен протокол №К721, че на 08.06.2008г.
на бул.”Б.” в района на №62 управляваният от А.Г.Н. лек автомобил „Ф. Г.” с
ДК№СА****КН е самокатастрофирал в метален стълб, при което е пострадала и
пътуващата в автомобила ищца К.Д..
Приложените към исковата молба писмени доказателства,
касаещи здравословното състояние на ищцата, са взети предвид от вещите лица по
назначените СМЕ и съдът не ги обсъжда поотделно, тъй като не притежава специални
знания в тази област.
От показанията на разпитания по делото свидетел
Б.В., които съдът възприема като логични, безпротворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства, се установява, че при настъпването
на процесното ПТП времето било дъждовно, но имало видимост. Свидетелката
пътувала в средата на задната седалка на автомобила, а ищцата- вдясно от нея,
като и двете били с поставени обезопасителни колани. Непосредствено преди
процесното ПТП свидетелката погледнала скоростомера на автомобила, който сочел
170 км/час. Автомобилът се завъртял на платното и след третото завъртане се
ударил в стълб.
От
заключението на изслушаната по делото СМЕ от вещо лице- неврохирург се
установява, че от процесното ПТП ищецът е получила съчетана открита и
проникваща черепно- мозъчна травма, съставена от счупване на черепната основа,
изтичане на кръв и гръбначно- мозъчна течност от десния външен слухов проход,
навлизане на въздух във вътречерепнто пространство, изтичане на кръв от левия
външен слухов проход, контузия на мозъка- средна степен, увреда на десния лицев
нерв, контузия в дясната челно- теменна област на главата. Към момента на
изготвяне на заключението ищцата е с възстановена работоспособност, но не е
напълно излекувана. Ищцата е търпяла болки и страдания, които са били
значителни през първите 2 месеца, умерени до шестия месец и продължаващи в лека
форма до момента. Възможна е поява на допълнителни усложнения вбъдеще-
хидроцефалия, мозъчен арахноидит, травматична епилепсия, мозъчно- съдови
увреждания.
От
заключението на изслушаната по делото СМЕ от вещо лице- ортопед- травматолог се
установява, че от процесното ПТП ищецът е получила също и счупване на дясната
ключица. Това счупване е зараснало напълно, но е останал голям белег от
оперативните разрези, болезнен при допир и натиск. За не по-малко от 1 месец
след травмата ищцата търпяла интензивни
болки и страдания, а след втората операция- за период от 7-10 дни. Болки и
страдания ще изпитва и вбъдеще, при влажно и студено време, както и пир
натоварване на ръката, а също и след бъдещата операция за премахване на
болезнения и деформиран белег върху дясната ключица.
От
заключението на изслушаната АТЕ се установява, че лекият автомобил се е движел
със скорост от около 170 км/час, като процесното ПТП би могло да се избегне при
движение с разрешената за този участък от пътя скорост.
Предвид така установената
от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда
за безспорна, се налагат следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.226, ал.1) от КЗ:
За да бъде
уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да
се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От
една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение
между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на
увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за
пострадалия. ЕдИ.твено по отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.
Безспорно се установи в случая от представената
и неоспорена от ответника справка на ГФ, че към датата на настъпване на
процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а.„Ф. Г.” с ДК№СА****КН е
покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят.
Установи се от събраните писмени и гласни
доказателства, и от изслушаните заключения на вещите лица по СМЕ и АТЕ, както
извършването на деяние от страна на водача на лекия автомобил, така и неговата
противоправност- същият е управлявал автомобила с очевидно неразрешена и
несъобразена с конкретните пътни условия скорост. Относно виновността на дееца
не е оборена от ответника, в чиято тежест е да стори това, въведената с чл.45,
ал.2 от ЗЗД презумпция. Причинените неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с процесното ПТП се установяват от заключенията на вещите
лица по изслушаните СМЕ, които съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадени.
Не се установи да е налице твърдяното от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата- от показанията
на разпитания свидетел е видно, че същата е пътувала с поставен обезопасителен
колан.
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност, поради което последният
дължи заплащането на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени
вреди, за които се установи да са в причинно- следствена връзка с процесното
ПТП.
По размера на неимуществените
вреди:
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на
основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесни увреждания са характерът и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
В случая от събраните по делото доказателства се установи,
че ищцата е получила в резултат на процесното ПТП съчетана открита и
проникваща черепно- мозъчна травма, съставена от счупване на черепната основа,
изтичане на кръв и гръбначно- мозъчна течност от десния външен слухов проход,
навлизане на въздух във вътречерепнто пространство, изтичане на кръв от левия
външен слухов проход, контузия на мозъка- средна степен, увреда на десния лицев
нерв, контузия в дясната челно- теменна област на главата. Макар и с
възстановена работоспособност, не е напълно излекувана и до момента на
изготвяне на заключението на вещото лице по СМЕ и провеждане на устните
състезания по делото. Вследствие на тези травми ищцата е търпяла значителни
болки и страдания през първите 2 месеца, умерени до шестия месец и продължаващи
в лека форма до момента. Настоящият състав намира, че посочената от вещото лице
възможност за допълнителни усложнения - хидроцефалия, мозъчен арахноидит,
травматична епилепсия, мозъчно- съдови увреждания, не следва да се взима
предвид в настоящото производство, доколкото това са евентуални бъдещи вреди,
които все още реално не са настъпили. Установи се също така, че от полученото счупване на дясната ключица ищцата
е търпяла интензивни болки и страдания не по-малко от 1 месец след
травмата, а след втората операция- 7-10 дни. Самото счупване е зараснало
напълно, но е останал голям белег от оперативните разрези, болезнен при допир и
натиск, вследствие на което ищцата ще изпитва болки и страдания и в бъдеще, при
влажно и студено време, както и при натоварване на ръката, а също и след бъдеща
операция за премахване на белега.
Като взе
предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за
определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки
се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът
счита че едно общо обезщетение в размер на 60 000 лв. ще възмезди ищцата в
пълна степен за претърпените от нея болки и страдания от причинените при
процесното ПТП травми. Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи до
размер от 60 000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли в частта
над тази сума до пълния предявен размер от 100 000 лева, като неоснователен.
По искането за присъждане на законна лихва от
датата на увреждането- 08.06.2008г. до окончателното изплащане:
Правото на
увредения да претендира обезщетение директно от застрахователя възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение по чл.45 от ЗЗД и е обусловено
от последното. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при
застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква с
настъпването на застрахователното събитие. Дължимото обезщетение от
застрахователя замества деликтното обезщетение от прекия причинител на вредите,
чийто източник е непозволеното увреждане. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
поради което и ответникът дължи лихва за забава от деня на увреждането до
пълното изплащане на обезщетението.
По разноските:
При този изход
на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно-
отхвърлената част от иска. Ищецът е освободен от заплащане на ДТ, направил е
разноски в размер на 540 лева за възнаграждение на вещи лица и е бил
представляван безплатно на основание чл.38 от ЗАдв., поради което следва да му се присъди сумата
от 324 лева, а на адв.Н.
възнаграждение в размер на 1470 лева
- съразмерно на уважената част от иска. Ответникът не е направил разноски, а
адвокатското възнаграждение за защита от юрисконсулт съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 2450 лева, поради което следва да му се
присъдят общо 980 лева- съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС държавна
такса в размер на 2400 лева,
съобразно уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.”АД, с ЕИК:***********,
със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.„Ц.Б. ІІІ”№**, да
заплати
на К.М.Д. с ЕГН:**********,***,
чрез адв.К.И.Н. от САК, на основание чл.226, ал.1 от КЗ сумата от 60000 лв. (шестдесет хиляди лева)- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от настъпило на 08.06.2008г.
ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от 08.06.2008г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 60000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА К.М.Д. с ЕГН:**********,***,
чрез адв.К.И.Н. от САК, да
заплати
на ЗК„Л.И.”АД, с ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.„Ц.Б. ІІІ”№**, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумата от 656 лв. (шестстотин петдесет и шест
лева)- разноски
по делото, изчислени по
компенсация.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.”АД, с ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.„Ц.Б. ІІІ”№** да
заплати
на адв.К.И.Н. ***, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 1470 (хиляда четиристотин и седемдесет) лева- адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК„Л.ИНС”АД, с ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.„Ц.Б. ІІІ”№**, да
заплати по сметка на СГС сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева на основание чл.78, ал.6 от ГПК-
държавна такса върху уважената част от иска.
Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника- А.Г.Н. с ЕГН:**********.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: