МОТИВИ към Присъда №41/29.10.2019г.,
постановена по НОХД №377/2019г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Повдигнато е обвинение срещу Н.И.Г. ЕГН
********** , за това,
че на 18.11.2017г. в района на км.225+650м на
Автомагистрала „Тракия“ на територията на административна област Стара Загора,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***” модел „***“
с рег.№ ***, в дясната пътна лента за движение е нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно:
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“,
чл.20 ал.1 от Закона за движението по
пътищата - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват
чл.20 ал.2 от Закона за движението по
пътищата - Водачите са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението,
като с деянието си причинил по
непредпазливост смъртта на И.Д.Г. ЕГН **********, както и многостепенна средна
телесна повреда на Е.С.И. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лъчева
кост на левия горен крайник в областта на гривнената става, което е причинило
трайно затруднение в движението на горния крайник за срок, по-дълъг от 30 дни,
счупване на дясната ключица и дясната лопатка, които, както в съвкупност, така
и всяко едно поотделно, са причинили трайно затруднение в движението на горния
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, счупване на ребра в лява гръдна половина,
което е причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок , по-дълъг
от 30 дни, счупвания в областта на таза на главулечните ямки и срамните кости,
което е причинило трайно затруднение в движението на долните крайници за срок
по-дълъг от 30 дни, травматична спондилолистеза /хлъзване на прешлени/ на първи
и втори гръдни прешлени с наложила се междупрешленна стабилизация във връзка с
притискане на гръбначно-мозъчната структура, което е причинило трайно
затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни -
престъпление
по чл.343 ал.4 вр. с ал.З б.”б” предл. I-во вр.с ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1
от НК.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава Двадесет и седма НПК при
условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият Н.И.Г. призна изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти и даде съгласие съдът да не събира
доказателства за тях. На основание чл.372 ал.4 НПК съдът обяви, че ще ползва
направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение по отношение на
подсъдимия Н.И.Г. за престъплението, за което е предаден на съд. Предлага съдът да
наложи наказание, което е към съответния минимум и след прилагане на редукцията
на чл.58а ал.1 НК същото
да бъде намалено с 1/3, като се определи наказание от две години лишаване от
свобода с изпитателен срок от три години по смисъла на чл.66 ал.1 НК. Счита, че
наред с това наказание, съдът трябва да наложи наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство на подсъдимия в размер на наказанието „Лишаване от свобода“.
Моли всички разноски, които са направени в досъдебната фаза на разследването по
производството, да бъдат възложени изцяло на подсъдимия, а вещественото
доказателство лек автомобил марка „***“
модел „***“, след влизане на присъдата в сила, да се върне на неговия
собственик. Счита също, че не би било несправедливо, ако съдът прецени, да
приложи и разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. чл.55 НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. М.Т. моли съда да
определи на подзащитния му наказание към минимума и след евентуално прилагане
на редукция по чл.58а то да бъде в
размер от шест месеца до година лишаване от свобода, като същото да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Също така моли да
не бъде налагано наказание лишаване от правоуправление и след постановяване на присъдата лекият
автомобил, отнет като веществено доказателство, да бъде върнат на подзащитния
му.
Подсъдимият Н.И.Г.
поддържа становището на защитника си.
В последната си дума подсъдимият Н.И.Г. заявява, че се обвинява за
случилото се.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
На 18.11.2017г. около
10.00 часа, подсъдимият Н.И.Г. заедно със семейството си, включващо съпругата
му И.Д.Г., двете им малолетни деца М.Н.Г. и Е.Н.Г., както и майка му Е.С. *** се
качили на семейния им лек автомобил марка „*** ***“ с peг. № ***, като посоката
им на пътуване била от гр. Стара Загора за гр. Ямбол, където същият ден
трябвало да празнуват рожден ден на детето Е.Г.. Подсъдимият Н.Г. управлявал
автомобила. На предна дясна седалка до него седяла съпругата му И.Г., на
задната седалка зад шофьора била седнала майка му Е.И., по средата отзад на
детско столче била дъщеря му М.Г., а до нея и зад И.Г. седяла също в детско
столче другата му дъщеря Е.Г.. Подсъдимият Г., както и двете му дъщери, били с
поставени пред тях предпазни колани. Пострадалите И.Г. и Е.И. не били с
поставени пред тях предпазни колани. След излизане от гр. Стара Загора, подсъдимият
Г. управлявал лекия си автомобил с направление на посоката му запад-изток към
гр. Ямбол като се движел по АМ „Тракия“.
Автомобилът бил с включени къси светлини. Времето било облачно и валял слаб
дъжд, като пътната настилка била мокра. Подсъдимият Г. управлявал със скорост
от 125 км/час, като бил включил темпомата на автомобила си на тази именно
зададена предварително от него скорост. Движението по автомагистралата било
слабо интензивно. Около 10.20 часа на км.225+650м. на автомагистралата, което
било в землището на административна област Стара Загора, подсъдимият управлявал
колата си със скорост от 125 км/час на равнинен пътен участък, с видимост от
над 500 м. напред и назад от автомобила и в дясната активна пътна лента.
Асфалтовото покритие на пътя било от едрозърнест асфалт. По това време пред
неговия автомобил, също в дясната активна пътна лента в посока запад-изток, се
движел друг автомобил - л.а. “***“ с peг. № ***, управляван от
свидетеля С. И. М.. Зад него, по това време също в дясната активна пътна лента
в посока запад-изток, се движел друг автомобил - л.а. “***“ с per. № ***, управляван от
свидетеля А. Р. А.. По посоката им на движение в лявата изпреварваща пътна
лента от запад на изток нямало други изпреварващи ги автомобили. В този момент при
управлението на лекия си автомобил марка „*** ***“ с per. № *** подсъдимият Г.
скъсил дистанцията до предно движещия се пред него лек автомобил марка „***“ с per. № ***. Подсъдимият Г.
преценил, че много бързо се приближава до предно движещияо лек автомобил „***“,
при което вдясно по посока към аварийната лента за движение на
автомагистралата. По този начин „***“-ът навлязъл в лентата за принудително
спиране и продължил да се движи по нея с висока скорост и така се изравнил
наполовина отдясно с лекия автомобил „***“. В този момент подсъдимият Г.
задействал спирачната система на колата, но изгубил контрол върху управлението
на МПС-то вследствие на рязкото преди това задействане на кормилната уредба на
автомобила, както и на подбраната си скорост на движение, като в резултат на
това навлязъл в южния банкет на пътното платно, а оттам със скорост от около 90
км/час след това навлязъл в бетонното корито на отводнителния канал на
автомагистралата. Тук настъпили удари, реализирали се между окачването на
автомобила и бетонните стени на канала. След тези удари автомобилът продължил
движението си в посока изток, като бил частично разположен в отводнителния
канал. След като масовият център на автомобила изминал около 21-22 м.,
автомобилът започнал да се преобръща странично през таван, което се случило
поне три пъти. След тези преобръщания автомобилът се установил в състояние на
покой в крайпътна нива, южно от платното за движение и отводнителния канал,
като автомобилът бил разположен върху гумите си, с предна част насочена в
посока север. При реализиралото се на няколко пъти преобръщане на автомобила,
пътуващите на предна дясна седалка И.Г. и задна лява седалка Е.И. пропаднали /изхвърчали/
от автомобила. И.Г. пропаднала на около 15 м. пред автомобила успоредно на магистралата
с глава в посока запад, а Е.И. пропаднала на около 10 м. зад автомобила, също с
глава в посока запад. Така реализиралата се катастрофа на л.а.м. „*** ***“ с per. № ***
била наблюдавана от свидетели - лица, пътуващи в лекия автомобил марка “***“ с peг. № ***
и лекия автомобил марка “***“ с peг. № ***, а именно: С.
И. М., Е. А.А., А. Р. А. и В. Г.И.. Наред с тях, катастрофата била наблюдавана
и от свидетели от друг лек автомобил, а именно марка „***“ с per. № ***,
сред които Д. П. Г., които пътували по това време по АМ „Тракия“ в посока към
гр. Бургас, но на около 500 м. зад лекия автомобил марка “***“ с peг. № ***.
Водачите на тези три автомобила, след като видели случилото се с лекия
автомобил, управляван от подсъдимия Г., преустановили движението на колите си и
заедно с другите пътуващи с тях лица - свидетели на случилото се, незабавно се
отправили да окажат помощ на пострадалите лица. Някои от тези свидетели, а и
други преминаващи с колите си по автомагистралата, се обадили на Национален
тел.112 и уведомили за инцидента. Първото нещо, което направили тези свидетели
на място, е било да окажат помощ на двете малолетни деца, като извадили същите
от катастрофиралия автомобил, отдалечили ги от него и започнали да ги
успокояват. Някои от свидетелите констатирали, че възрастната жена пострадалата
Е.И. издавала стонове и хъркала, докато по-младата жена пострадалата И.Г.
лежала неподвижно на земята. Междувременно подсъдимият Г. излязъл от автомобила
си и веднага отишъл да провери какво е състоянието на майка му и на жена му и
може ли с нещо да им помогне. Малко след обаждането на тел. 112, на мястото на
катастрофата пристигнали линейка на ЦСМП Стара Загора, патрулен автомобил на ОД
МВР Стара Загора и автомобил на РСПАБ Стара Загора. Медицинският екип от
линейката на ЦСМП Стара Загора констатирал, че пострадалата Е.И. е в съзнание,
контактна е, но има политравма. Медицинският екип констатирал, че пострадалата И.Г.
не дава признаци на живот - била с трайно разширени зеници, липсвало дишане и
сърдечна дейност. След като било преценено от медицинския екип, че състоянието
на пострадалата Е.И. е тежко, тя била откарана по спешност в УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД Стара Загора. Лекарят от дежурния медицински екип прегледал
на място за състоянието им и двете малолетни деца, но не констатирал наличието
на травми по тях. Децата били в добро общо състояние. Лекарят прегледал и подсъдимия
Г., който имал множество прорезни рани по лицето. Подсъдимият, заедно с двете
деца, също били качени на линейка (на място била пристигнала и втора линейка от
ЦСМП Стара Загора) и откарани в болничното заведение УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“
АД в Стара Загора за извършването на обстоен медицински преглед. Трупът на
пострадалата И.Г. бил транспортиран със специализирана линейка до Катедрата по
съдебна медицина при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД Стара Загора, за
извършването на оглед и аутопсия. На мястото на станалото ПТП пристигнала и
дежурната оперативно-следствена група при сектор „ПП“ при ОД МВР Стара Загора.
Извършен бил оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, като резултатите от
него били отразени в протокол за оглед на местопроизшествие от 18.11.2017г.,
включително е и бил изготвен фотоалбум за посетено местопроизшествие. Лекият
автомобила марка марка “*** ***“ с per. № *** бил иззет с
изготвениятпротокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, като бил
оставен на съхранение в тилова база на ОД МВР Стара Загора. Полицейските
служители от сектор „ПП“ при ОД МВР Стара Загора, свидетелите А. С. К. и С. М.
Д., тествали на място подсъдимия Г. за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест 7410+ Дрегер“ с фабр. № 0154, който отчел отрицателен
резултат в издишалия въздух. В здравното заведение УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“
АД гр. Стара Загора пострадалата Е.И. била настанена за извършването на
оперативни интервенции и лечение в Ортопедичен комплекс на Клиниката по
ортопедия и травматология, където тя останала до 12.12.2017г. От тази дата
пострадалата И. била преместена за продължаване на лечението и извършването на
нови оперативни интервенции в Клиниката по неврохирургия при Университетска
болница МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД София. Там пострадалата И. останала до
20.12.2017г., когато била изписана и продължила лечението си в домашна
обстановка в гр. Ямбол.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на
подсъдимия Н.Г., подкрепено от целия събран в хода на досъдебното производство
доказателствен материал. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
протокола за оглед и детайлен фотоалбум към него, от показанията на разпитаните
свидетели, голяма част от които очевидци на инцидента: С. И. М., А. Р. А., Е.
А.А., В. Г.И., А. С. К. и С. М. Д..
Признатите от подсъдимия факти се установяват по категоричен начин и от
заключенията на СМЕ на труп, СМЕ пи писмени данни, протокол за химическа
експертиза, от заключението на АТЕ и писмените документи по делото.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин подсъдимият Н.И.Г. осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.343 ал.4 вр. с ал.З б.”б” предл. I-во вр.с ал.1 б.“в“
вр. с чл.342 ал.1 от НК, като на 18.11.2017г.
в района на км.225+650м на Автомагистрала „Тракия“ на територията на
административна област Стара Загора, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „***” модел „***“ с рег.№ ***, в дясната пътна
лента за движение е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движението по пътищата, а именно:
чл.20 ал.1 от Закона за движението по
пътищата - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и
чл.20 ал.2 изречение второ от Закона за
движението по пътищата Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,
като с деянието си причинил по
непредпазливост смъртта на И.Д.Г. ЕГН **********, както и многостепенна средна
телесна повреда на Е.С.И. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лъчева
кост на левия горен крайник в областта на гривнената става, което е причинило
трайно затруднение в движението на горния крайник за срок, по-дълъг от 30 дни,
счупване на дясната ключица и дясната лопатка, които, както в съвкупност, така
и всяко едно поотделно, са причинили трайно затруднение в движението на горния
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, счупване на ребра в лява гръдна половина,
което е причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок , по-дълъг
от 30 дни, счупвания в областта на таза на главулечните ямки и срамните кости,
което е причинило трайно затруднение в движението на долните крайници за срок
по-дълъг от 30 дни, травматична спондилолистеза /хлъзване на прешлени/ на първи
и втори гръдни прешлени с наложила се междупрешленна стабилизация във връзка с
притискане на гръбначно-мозъчната структура, което е причинило трайно
затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, за което съдът
го призна за виновен.
Съвкупната преценка на доказателствения
материал сочи, че първото нарушение на правилата за движение по пътищата, което
подсъдимият е допуснал, е загубата на контрол върху управляваното моторно
превозно средство. Налице са данни – показания на пристигналите на място
свидетели, че по-голямата дъщеря на Г. – Е. – споделила, че родителите ѝ
се скарали. Това обстоятелство е впечатлило детето, тъй като семейството
пътувало да отпразнува в Ямбол рождения ѝ ден. Несъмнено, възникналото
пререкание между подсъдимия и съпругата му е отвлякло вниманието му от пътната
обстановка и същият не е забелязал, че скъсява бързо дистанцията с предно
движещия се лек автомобил „***“. Така Г. е допуснал и нарушение на чл.23 ал.1 ЗДвП, за което не му е повдигнато обвинение. В момента, в който Н.Г. е
установил, че застрашава „***“-а, нарушил правилото на чл.20 ал.2 изречение
второ ЗДвП, тъй като, вместо да задейства спирачната система, със същата висока
скорост от 125 км/ч е предприел непозволена маневра – заобикаляне отдясно на
този автомобил, като влязъл в аварийната лента. Тази маневра е довела до
пълната загуба на устойчивост на „***“-а и последвалото излизане от пътното
платно, както и ударите в бетонните стени на коритото, преобръщанията и
установяването му в крайпътната нива с тежки деформации.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно
по непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Същевременно съдът прецени, че подсъдимият
не е допуснал и вменените му във вина нарушения на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП –
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, както и на чл.20 ал.2
изречение първо от Закона за движението по пътищата - Водачите са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността
на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
като за същите го призна за невинен и го оправда в тази част на повдигнатото
обвинение. Първата разпоредба урежда общо правило, чието приложение се изключва
от допуснатите нарушения на специални правила. Относно второто нарушение в
обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат факти, на които
същото да почива, а от събраните доказателства не се установява Н.Г. да е
управлявал автомобил с несъобразена с посочените от прокурора обстоятелства.
ДОСЕЖНО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
В конкретния случай при инидивуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе предвид следните смекчаващи
същата обстоятелства. Н.Г. е с чисто съдебно минало и изключително добри
характеристични данни. Същият е трудово ангажиран и се грижи за семейството си.
След произшествието е поел изцяло разходите по възстановяването на майка си
- пострадалата Е.И.. Видно от справка му
за нарушител, допуснато е изолирано нарушение на правилата за движение през
2004г. и в последните 15 години Г. е водач без нарушения. Съдът съобрази
обстоятелството, че при допуснатото от подсъдимия ПТП е загинала в млада възраст
съпругата му И.Г. – обстоятелство, което по трагичен начин преобръща целия му
живот. Н.Г. не може да си прости, че тази загуба се дължи на непредпазливото му
деяние. Подсъдимият е останал без спътник в живота, а двете му малолетни дъщери
– без майка. Впрочем подсъдимият и към момента полага родителски грижи за двете
деца.
Все в този ред на мисли съдът установи, че всяка от
пострадалите е допуснала съпричиняване на тежките съставомерни последици.
Доказателствата по делото категорично сочат, че, както пострадалата И.Г., така
и пострадалата Е.И., не са поставили предпазен колан, с което са нарушили
разпоредбата на 137а ал.1 ЗДвП. Това нарушение е довело и до пропадането на
всяка от тях на терена при последвалите преобръщания на автомобила, а несъмнено
– и до получаването на тежките увреждания, които за И.Г. са били с фатален
изход. Всички – водачът Н.Г. и двете малолетни деца, които са били с поставен
предпазен колан, са останали в автомобила и са запазени невредими или с по-леки
наранявания.
Съдът не установи наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства – факти, които да са извън по-тежката квалификация
на деянието.
При така установеното съдът счете, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо
съдът наложи на Н.Г. наказание при условията на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК – шест месеца лишаване от свобода. При това съдът прецени, че са налице
всички изисквания, уредени в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, и най- вече
прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не се налага наказанието да бъде ефективно изтърпяно. Ето защо отложи
изпълнението му за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Освен това, съдът
прецени, предвид изключително близката връзка със загиналата И.Г.,
липсата на допуснати нарушения на ЗДвП, както и обстоятелството, че работата и
обгрижването на двете деца изискват ползването на автомобил, че не следва на
подсъдимия да бъде налагано и кумулативно предвиденото в чл.343г вр. чл.37 ал.1
т.7 НК наказание лишаване от правоуправление. Ето също съдът приложи и
разпоредбата на чл.55 ал.3 НК и не наложи това наказание.
В
тежест на подсъдимия Н.Г. бяха възложени направените
по делото разноски за експертизи в размер на 2 003,98 лева, които същият следва да
заплати по
сметка на ОД на МВР Стара Загора.
Съдът
постанови вещественото доказателство лек автомобил марка „***” модел „***“ с рег.№ ***,
намиращ се на съхранение в Тилова база на ОД на МВР Стара Загора да се върне на
подсъдимия Н.И.Г. след влизане на присъдата в сила.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: