№ 102602
гр. София, 29.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20251110134983 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 207496 от 13.06.2025г. от „АПС Бета България“ ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. А. Д..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по Договор за потребителски кредит № 405741 от
11.03.2020г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за
неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 207,27 лв. и
вземане за неплатени такси по повод събиране на кредита по Тарифа към договора за
кредит, сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД в размер на 318,58 лв., които вземания
са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 21.07.2022г.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
В клаузата на т. 6.1 от договора за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да
предостави обезпечение по начина и реда, посочен в чл. 33, ал. 1 от ОУ, в тридневен срок от
сключване на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка
в размер на 207,27 лв. (чл. 6.2 от договора), която ще се заплаща разсрочено съгласно
приложимия към договора погасителен план, като се установява, че същата е изначално
включена в размера на дължимите вноски.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката
(обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да
1
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения,
които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на
неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл.26, ал.1
ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е
предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични
задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Същата е уговорена и в размер, който надхвърля размера на
кредита, което е още една индиция, че същата противоречи на присъщите функции на
неустойката, поради което накърнява добрите нрави. Поради това неустойка за
непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли
на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът приема, че клаузата Тарифата на таксите за допълнителни услуги, която
предвижда при забава в плащането да се дължат разходи за събиране на просрочено вземане
в зависимост от дните на допуснатото просрочие за неравноправна, защото по същество
установява събирането на такси във връзка с управление на кредита, което е недопустимо
съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви и колко конкретни действия
е начислявана претендираната сума, нито размерът й е съобразен с конкретно извършеното,
което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Освен това начина на уговаряването й
създава съмнение, че същата представлява прикрита неустойка за забава, уговорена в
противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поради това по отношение на това вземане в претендиран
размер от 318,58 лв. заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли
на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 207496 от 13.06.2025г., подадено от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. А. Д., ЕГН **********, в частта по отношение на
претендираните вземания по Договор за потребителски кредит № 405741 от 11.03.2020г. за
сумата от 207,27 лв., представляващо неустойка по чл. 6.2 от договора, дължима при
непредставяне на обезпечение и за сумата от 318,58 лв., представляваща неплатени такси по
повод събиране на просрочени задължения по Тарифата към договора за кредит, които
вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 21.07.2022г.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3