Решение по дело №2378/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1432
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20203100502378
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 143213.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502378 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
50711/28.07.2020 г. от Н. Х. Д. , ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул.
„Кракра”, № 22, ет. 1, ап. 2 срещу Решение № 2719/29.06.2020 г., постановено по гр.д. №
16325/2018 г. на ВРС, ХLVI с., в частта с която е отхвърлен иска срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”, № 2, за разликата над
присъдения размер от 12000.00 лв. до предявения размер от 20000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания от нанесени травми и
телесни увреждания, вследствие на ПТП настъпило на 26.10.2014 г., по вина на ПП.Г.Н.,
ЕГН **********, като водач на л.а. „Мерцедес МЛ 270”, ДК № А5818КМ, ведно със
законната лихва считано от 10.10.2016 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В с.з. не изпраща представител, поддържа въззивната жалба
чрез писмено становище.
Въззивникът твърди, че решението в атакуваната му част е неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че определеното обезщетение е
занижено и не е съобразено с критерия за справедливост и обичайната съдебна практика.
Излага коментар на събраните в хода на производството доказателства и счита, че не са
отчетени в достатъчна степен вида и характера на причинените увреждания, непълното
възстановяване на ищцата и продължителността на възстановителния период. По същество,
отправеното искане е да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част и искът
1
да бъде уважен в пълен размер. Претендира присъждане на разноски за първа и въззивна
инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“” АД, депозира отговор, в който оспорва жалбата и релевираните в нея
оплаквания. Счита, че не са налице основания за отмяна на решението в атакуваната му
част, тъй като в резултат на правилно възприемане на фактите по делото, съдът е достигнал
и до правилен извод относно размера на дължимото обезщетение. По същество отправя
искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в атакуваната му част.
Претендира разноски за въззивна инстанция. В с.з. не изпраща представител, поддържа
депозирания отговор чрез писмено становище.
ВОС по предмета на спора, съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата си молба ищцата Наталия
Добруджанска излага, че на 26.10.2014 г., на главен път I-9 – Варна – Бургас, около 192 км.,
в района на община Несебър, при управление на МПС – л. а. „Мерцедес МЛ270”, ДК №
*****, ПП.Г.Н., нарушил правилата за движение и причинил ПТП, вследствие от което на
ищцата като пътник в л.а. „Хонда CRV“, ДК № *****, били причинени следните телесни
увреждания – счупване на външния край на лява ключица без разместване на фрагментите,
контузия на гръден кош – средна степен. Във връзка с произшествието й била нанесена
психична травма, както и се наложило да изтърпи болки и страдания от травматичните
увреждания. Сочи, че отговорността на виновния водач била ангажирана с влязла в сила
присъда, постановена по нохд № 2036/2018 г. на РС – Несебър. Твърди, че към датата на
ПТП, за управлявания от виновния водач автомобил е била налице задължителна
застраховка „ГО”, обективирана в полица № 11113002753839, сключена при ответника
„ЗАД „Армеец“” АД, за периода 13.12.2013 г. – 12.12.2014 г. Претендира осъждане на
ответника да заплати сумата 20000.00 лв., обезщетение за претърпяните неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания от произшествието, ведно със законна лихва
считано от 10.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 21.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ортеза,
която й била поставена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЗАД „Армеец““ АД, депозира писмен отговор,
в който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение между него и соственика на л.а. „Мерцедес
МЛ270“, към датата на произшествието – 26.10.2014 г. Релевира възражение, че за
съпричиняване на вреденосния резултат от ищцата, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан като пътник на задна средна седалка в автомобила. Счита, че
претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на характера и интензитета
на претърпените вреди.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Атакуваното съдебно
решение е постановено състав на родово компетентен съд, в границите на предоставената
му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
съдебния акт се преценява като валиден. Предявените искове намират правната си
квалификация в разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД. Легитимацията на
страните съответства на твърдения за настъпили вреди в резултат на застрахователно
събитие при наличие на сключен застрахователен договор по застраховка ГО с причинителя
на вредата. По тези съображения постановеното решение се преценява и като допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет на въззивното производство e частта от решението, с която искът с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над присъденото
застрахователно обезщетение от 12000.00 лв. до предявения размер от 20000.00 лв., за
претърпяните неимуществени вреди, вследствие ПТП, виновно причинено от ПП.Г.Н.,
на 26.10.2014 г.
По оплакванията във въззивната жалба.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК и чл. 372, ал. 2 НПК, влязлата в сила присъда
на наказателния съд (или решение по чл. 78А, ал. 1 НК) са задължителни за гражданския съд
по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
както и по въпроса за причинените на трети лица съставомерни вреди. Преценката на
гражданския съд относно тези елементи от фактическия състав на деянието, установени с
3
влязлата в сила присъда, е изключена.
В случая, с Присъда № 49/20.12.2018 г., постановена по нохд № 2036/2018 г., на РС -
Несебър, ПП.Г.Н., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 26.10.2014 г., на
главен път I-9, Варна – Бургас, около 192-ри км., Общ. Несебър, при управление на МПС –
л.а. „Мерцедес МЛ270", с ДК № *****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
20, ал. 2 ЗДвП, допуснал ПТП с движещия се срещу него в насрещна лента в посока към гр.
Варна, л.а. „Хонда“, ДК № *****, управляван от Златко Добруджански и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, в т.ч. Н. Х. Д. –
фрактура на лява ключица, престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1
НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание, по реда на чл. 78а, ал. 1 НК. Присъдата е влязла в законна сила на 15.08.2019 г.
Пренесеният пред настоящата инстанция правен спор касае единствено размера на
присъденото застрахователно обезщетение.
В хода на първоинстанционното производство безспорно се е установило, че на
пострадалата – въззивник са причинени в резултат на ПТП следните телесни увреждания:
счупване на външния край на лява ключица без разместване на фрагментите, контузия на
гръден кош – средна степен.
От събраните в хода на първоинстанционното производство специални знания, чрез
заключение на СМЕ се установява, че възстановителния период на счупването при ищцата -
въззивник е продължил общо около 60 дни като лечението е завършило с оздравяване и
функцията на левия горен крайник е напълно възстановена. В тази насока са и
представените от ищцата писмени доказателства за временната й нетрудоспособност – 2 бр.
болнични листи. От събраните гласни доказателства се установява, че първоначално се е
наложило ищцата да бъде подпомагана в ежедневните си дейности от съпруга й, изпитвала
болки, което наложило прием на болкоуспокояващи, не можела да се грижи за
домакинството. В тази връзка въззивния съд намира, че не следва да бъдат кредитирани
гласните доказателства за посещения на ищцата при психиатър, както и, че ищцата
продължавала да приема антидепресанти и към настоящият момент, в тази част показанията
на свидетеля не биха могли да бъдат счетени като незаинтересовани, предвид връзката му с
ищцата, а и други данни в тази посока не са налице по делото. Още разпитания пред
първоинстанционния съд свидетел е посочил, че ищцата била активен шофьор и не
шофирала около 2 м. след произшествието. В хода на производството се е установило, че
претърпяното от ищцата ПТП е изиграло роля на психотравма.
Отчитайки характера, броя и тежестта на травмите, продължителността на периода на
възстановяване, периодът на търпените болки и страдания, свързаните с това неудобства и
претърпяния емоционален стрес, въззивният съд намира, че предявения иск следва да бъде
уважен в размер на сумата12000.00 лв., която се явява справедлива компенсация на
претърпените от въззивника неимуществени вреди. За разликата до претендирания размер
4
от 20000.00 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Достигайки до идентичен извод, първоинстанционния ВРС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в атакуваната му част.
По разноските:
С оглед резултата от въззивното производство, на въззиваемата страна се следват
разноски, на осн. Чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 8 ГПК, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение, което се определя служебно от съда по реда на чл. 25, ал. 1 НЗПП, в размер
на 200.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2719/29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 16325/2018
г. на ВРС, ХLVI с., в частта с която е отхвърлен иска на Н. Х. Д. , ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул. „Кракра”, № 22, ет. 1, ап. 2 за осъждането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”, № 2, да заплати
разликата над присъдения размер от 12000.00 лв. до предявения размер от 20000.00 лв.
(двадесети хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди – болки и страдания от нанесени травми и телесни увреждания, вследствие на ПТП
настъпило на 26.10.2014 г., по вина на ПП.Г.Н., ЕГН **********, като водач на л.а.
„Мерцедес МЛ 270”, ДК № А5818КМ, ведно със законната лихва считано от 10.10.2016 г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н. Х. Д. , ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Кракра”, №
22, ет. 1, ап. 2 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст.
Караджа”, № 2, сумата 200.00 лв. (двеста лева), разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 3, вр.
Ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6