О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. С., 10.03.2020 г.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в закрито заседание на десети март през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:П. СТОИЦЕВ
Мл. с-я:ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ……… и в присъствието
на прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия Манолова ВЧНД № 4628 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 243, ал.7 НПК.
Образувано е по повод жалба от Е.К. и П.К. срещу
определение от 07.07.2019 г. по НЧД № 9248/2019 г. на СРС, НО, 10 състав, с което
е потвърдено постановление на СРП от 12.04.2019 г., с което на основание чл.
243, ал.6, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 519 ЗМК – 18/2018 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 38470/2017г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл.209, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
В жалбата срещу определението жалбоподателите
излагат съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се,
че първоинстанционният съд е възприел
фактическата обстановка, която е описана в постановлението на СРП за прекратяване
на досъдебното производство, като тя не кореспондира с доказателствата по
делото. Навеждат се подробни доводи в тази насока. Излага се, че не отговаря на
действителността, че Х. К. /брат на проф. С. К./ бил тежко болен в продължение
на 15 години. Посочва се, че С. К. се е
грижела за Х. К., но същевременно се признава, че са живели заедно „известно
време“. По съществото на спора се твърди, че управителката на хоспис „Е.“ ЕООД Е.М.забелязала опитите на Д.К.да
злоупотребява с имуществото на С. К. и поради това била изгонена от хосписа, а К. била поканена да напусне, като в тази връзка
жалбоподателите са поискали разпита й, който не бил допуснат от
първоинстанционния съд. На следващо място се акцентира и заключението на изготвената съдебно - психиатричната и психологична експертиза
на С. К., от което се установява, че леля им не е могла да разбира и преценява съдържанието на съставените
пълномощни за разпореждане с авоари по банковите й сметки и друго недвижимо
имущество; не е имала психична годност да извършва правни и разпоредителни
действия без наличието на особен представител; не е имала вярна представа за
обективната действителност, тъй като са били нарушени нейните възможности за
адекватно възприемане и възпроизвеждане на факти и обстоятелства от реалността.
Твърди се, че нотариусът не е притежавал
специални знания, за да установи дали дадено лице има необходимата психическа
годност. На следващо място се акцентира и се прави искане относно назначаването
на нова графическата експертиза, тъй като изготвената страдала от непреодолими
пороци - по нея било работено с копия от документи и без използването на
сравнителен материал. Поради това се иска СГС да отмени определението на първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, като обсъди изложените в жалбата
доводи и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирани лица и в законоустановения, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство за това, че през 2017 г. в гр. С., с цел да
се набави имотна облага, е използвана неопитността на С. В. К. и с това й е
причинена имотна вреда - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
С постановление на СРП от 12.04.2019 г. наказателното
производство по ДП № 513 ЗМК -18/2018г.
по описа на СДВР, пр. пр. № 38470/2017 г. на СРП, образувано за престъпление по
чл.209, ал.2, вр. ал.1 е прекратено на основание
чл.199, вр. чл. 242, ал.1, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В постановлението за
прекратяване прокурорът е анализирал събраните доказателства, от които е
преценил, че липсват достатъчно такива, от които да се направи извод за осъществяване
от обективна и субективна страна на фактическия състав на престъплението по
чл.209, ал.2 от НК.
В хода на досъдебното производство С. К. е
починала - на 28.04.2018г. Видно от удостоверението за наследници, приложено на
л.104, том I от ДП нейни наследници са Е.Х.К. и П.Х.К. (деца на брата на С. В. К.
- Х. В. К. - починал на 19.04.2002г.).
Недоволни от прокурорският акт са останали Е.К. и П.К.,
които, легитимирайки се като лица, пострадали от инкриминираното деяние, са обжалвали
по реда на чл. 243, ал.4 НПК прекратителното
постановление пред Софийски районен съд. С постъпилата жалба са направили
искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С определение от 07.07.2019
г. по НЧД № 9248/2019 г. на СРС, НО, 10
– ти състав, на основание чл. 243, ал.6, т.1 от НПК, е потвърдено изцяло
обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 519 ЗМК –
18/2018 г. по описа на СДВР; пр. пр. №
38470/2017г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.209, ал.2, вр. ал.1 от НК. До този извод районният съд е стигнал
отчитайки, че фактическите обстоятелства по случая са изяснени в цялост,
разследването е проведено с нужната пълнота и обективност, а постановлението е
изготвено при пълнота на доказателствения материал, като са изчерпани способите
за събиране и оценка на доказателствения материал. В мотивите си районният съд
е посочил, че напълно споделя направената от СРП преценка, че следва да бъде прекратено
наказателното производство водено за престъпление по чл.209, ал.2, вр. ал.1 от НК. В направения подробен анализ,
първоинстанционният съд е изложил съображения за липса на двата съставомерни
признака на престъплението по чл.209 от НК – неправилна представа у С. К., че Д.К.се
е грижила и ще се грижи за нея и липса на намерение да изпълни задълженията си.
В подкрепа на изводите си СРС е отчел дългогодишните отношения между С. К. и Д.К.,
както и обстоятелството, че на последната многократно й е било предлагано от К.
да й прехвърли собствеността върху имотите си, но тя е отказвала.
Въззивната инстанция, запознавайки се с
материалите по делото, констатира, че възприетата в прокурорския акт фактическа
обстановка, пренесена впоследствие и в първостепенния акт, е правилно
установена. Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на
досъдебното производство гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, настоящият състав напълно споделя фактическите изводи и правните
съображения, изложени в обжалваното определение, поради което не се налага
същите да бъдат преповтаряни или допълвани с нови доводи.
За да е осъществен престъпния състав на чл.209 от НК, а именно измама, е необходимо деецът да възбуди и поддържа заблуждение у
някого, с което да създаде неправилна представа у измаменото лице за правното
основание или до условията, при който то ще извърши акт на имуществено
разпореждане. Освен това тази неправилна представа трябва да има съществено
значение за взимане на решението за имуществено разпореждане. От изключително
значение за наказателноправното значение за измамата е, че без въвеждането в
заблуждение измаменото лице не би се разпоредило с имуществото. В хипотезата на
чл.209, ал.2 от НК изпълнителното деяние се изразява в използване на заблуждението,
неопитността или на неосведомеността на измаменото лице, респ. следва да е
налице вече формирана неправилна представа у измаменото лице.
От събраните по делото доказателства се установи,
че след смъртта на брат си С. К.
станала по-близка с Д.К.. Още докато живеела сама и можела да се грижи за себе
си К. споделяла пред по-близките си хора, че иска Д. (св. К.) да се грижи за
нея и да й прехвърли имотите си. Безспорно се установи, че св. К. е запозната
със заболяванията на С. К. и я е придружавала по болници. Тя е знаела
диагнозите и лечебните заведения, от които С. К. има издадени и приложени по
делото медицински документи. Това, наред с показанията на св. В., дава
основание да се приеме, че особено след 2015г. за здравето на С. К. се е
грижела именно св. К.. Това обяснява и защо още през 2015г. С. К. е заговорила,
че иска да прехвърли имотите си на Д.. От показанията на свидетелите К., С. и С.
се установява, че първоначално св. К. не е искала имотите на К., тъй като работела
и била заета. Правилно е прието по делото, на база събраните по делото
доказателства, че при влошаване на здравето на К., именно св. К. е била лицето,
което я е настанило последователно в два хосписа, където
й е било осигурена грижа и лекарска помощ. Едва във втория хоспис,
през август - септември 2017г., в резултат на намерението й от преди две
години, волята на С. К. да се разпореди със своето имущество в полза на Д.К.,
се обективирала в съответните документи.
Относно възражението на жалбоподателите за това
кой се е грижел за баща им приживе настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с изводите на първоинстанционният съд, че това е въпрос, които не
е пряко свързан с решаването на спора по същество. Независимо от приложените
пред първата инстанция документи, то от същите не може да се направи
категоричен извод в една или друга насока, а именно колко години С. К. е
гледала своя брат. Неоспорим факт обаче е, че от показанията на св. Р. К. се
установява, че съпругът й е живял при неговата сестра, за неопределен период от
време, което води и до извода, че същият е бил под грижите на С. К..
На следващо място настоящата инстанция се
солидаризира и със становището на първостепенния съд по отношение на приетата
по делото СППЕ. Действително, от заключението й се установява, че към датата на
освидетелстването на С. К. на 08.08.2017г. същата е
имала съдова деменция. Но това по никакъв начин не
може да доведе несъмнено до изводите, че е била манипулирана относно своето
мнение, тъй като тя го е била изразила още много преди това назад във времето.
Това се доказва и от показанията на свидетелите В., С., М., Г. и С.. В тази
връзка правилно първоинстанционният съд не е допуснал да бъде разпитана като
свидетел Е.М.(управител на хоспис ДСХ „Е.“), тъй като
същата е имала наблюдение върху състоянието на С. К. за кратък период от време
и показания й няма да допринесат за изясняване обстоятелствата по делото.
Относно възраженията на жалбоподателите касателно изготвената графическа експертиза и искането им
за назначаване на нова такава, настоящата инстанция е на мнение, че дори при
нейното повторно назначаване не биха били възникнали нови обстоятелства, от
които да се стигне до различни правни изводи, до които е стигнала и
контролиращата инстанция. Изводите на експерта за това, че С. К. е подписала
пълномощните и декларациите намират опора в показанията на самия нотариус. Той
е посещавал С. К. няколко пъти в хосписа и е разговарял
е с нея. Съобщеното от С. К. на нотариуса намира опора в останалите кредитирани
по-горе свидетелски показания. Нотариусът е изискал от К. да положи и отпечатък
от палеца си. Всичко това в обобщение води до извода, че не е налице съмнение,
че именно С. К. е подписала въпросните пълномощни и декларации с цитираното по-
горе съдържание в края на август и началото на септември 2017 година.
Освен липсата на обективните признаци на деянието,
въззивният съдебен състав споделя и изводите за липса на субективният елемент
от състава на чл.209 от НК. В конкретния случай, доказателствата по делото
сочат, че св. К. се е грижила за С. К., като тези грижи са продължили до
смъртта й. Последната е била благодарна на св. К., че може да разчита на нея
във връзка със здравословното си състояние. Същевременно, С. К. е била в
обтегнати отношения със законните си наследници години наред. Още през 2015г. С.
К. е искала да прехвърли имуществото си на св. Д.К.. Реално е сторила това през
2017г. - с насрещно задължение на К. за гледане и издръжка. До края на живота й
С. К. е била обгрижвана от св. К., плащала й е
престоите в двата хосписа, посещавала я е често. Ето
защо съдът счита, че в случая нито е налице противоправно
мотивиране на С. К. да извърши имуществено разпореждане, нито неправилна
представа, че св. К. се е грижила за
нея. Вярно е, че С. К. през 2017г. не е могла да разбира и изгради правилна
представа относно съдържанието на съставените пълномощни за разпореждане с
авоарите по банкови сметки и друго недвижимо имущество, но доколкото тя още от
2015г. е искала да прехвърли имотите си на Д.К./към който момент няма данни К.
да е страдала от деменция/, съдът приема, че в случая
няма неправилна представа у С. К. относно това, че Д.К.се е грижила за нея, вкл. и за здравословното й състояние.
От доказателствата по делото се установява, че не е налице и изискуемата при
престъплението измама липса на намерение /в случая у св. К./ да изпълни
задълженията си по гледане и издръжка на С. К..
В заключение, настоящият състав изцяло споделя
становището на първоинстанционния съд за законосъобразност, правилност и
обоснованост на проверявания акт на СРП. Изложената, приета за установена
фактическа обстановка обективира единствено възможния извод, че е налице
основанието за прекратяване на наказателното производство, визирано в чл.24,
ал.1, т.1 от НПК – „деянието не съставлява престъпление“. По делото са
извършени всички възможни процесуално следствени действия, които могат да
допринесат за разкриване на обективната истина по делото, като в същото време
не са събрани достатъчно доказателства, които да сочат на осъществен състав на
престъплението от общ характер.
С оглед на изложеното въззивният съдебен състав
счита, че първоинстанционният съд е извършил в пълнота необходимата проверка за
законосъобразност и обоснованост на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като е формирал изводи, съответстващи на събраните
в хода на разследването доказателства и на разпоредбите на закона, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.7
от НПК, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 07.07.2019 г. по НЧД №
9248/2019 г. на СРС, НО, 10 – ти състав, с което е потвърдено постановление на
СРП от 12.04.2019 г., с което на основание чл. 243, ал.6, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 519 ЗМК – 18/2018 г. по описа на СДВР; пр.
пр. № 38470/2017г. по описа на СРП,
водено за престъпление по чл.209, ал.2, вр. ал.1 от
НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.