Решение по дело №11227/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3904
Дата: 17 август 2023 г. (в сила от 17 август 2023 г.)
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20231110211227
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3904
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно
дело № 20231110211227 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 68, ал. 5 от ЗМВР.
Образувано е по повод постъпило от 04 РУ СДВР искане за издаване на
разрешение за принудително извършване на полицейска регистрация по чл.
68, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2 и 3 от ЗМВР на лицето П. П. В., с ЕГН **********,
обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1
от НК, по ДП № 1308/2023 г. по описа на 04 РУ СДВР и пр. пр. № 28217/2023
г. на СРП.
Софийски районен съд, след като прецени постъпилото искане и като се
запозна с материалите по делото, прие за установено следното:
Според разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР на лицата, привлечени
като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер се
извършва полицейска регистрация. Същата включва събиране на лични данни
за обвиняемия (чл. 68, ал. 3, т. 1 от ЗМВР), дактилоскопиране и
фотографиране на обвиняемия (чл. 68, ал. 3, т. 2) и изземване на образци за
ДНК профил на лицето (чл. 68, ал. 3, т. 3).
Видно от Декларация от 09.08.2023 г. на В., същият е отказал да му бъде
извършена полицейска регистрация.
Съдът следва да съобрази практиката на Съда на Европейския съюз, в
1
резултат на отправено преюдициално запитване за допустимостта на
събирането на данни за всички лица, привлечени като обвиняеми за
престъпление от общ характер.
В постановеното решение по дело С-205/21, СЕС посочи, че Директива
2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно
събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни
от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ
характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и
докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо
за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези
цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка
степен правата и свободите на съответното лице.
Освен това, съдът прие, че обработването на биометрични и генетични
данни от полицейските органи във връзка с тяхната дейност, за целите на
борбата с престъпността и поддържането на обществения ред е разрешено,
когато правото на държавата съдържа достатъчно ясно и точно правно
основание за разрешаване на посоченото обработване.
В българското право обаче (чл. 68, ал. 1 от ЗМВР) основанията за
разрешение са лицето да е привлечено като обвиняем за тежко умишлено
престъпление и да не е съгласно с осъществяването на регистрацията, а тези
основания не могат да бъдат вписани във формулировката „ясно и точно
правно основание“, защото последното следва да урежда при какви условия е
необходимо да се засяга в такава степен тази чувствителна информация –
генетични и биометрични данни.
В този смисъл, съдът намира, че искането за такава регистрация следва
да бъде мотивирано и обосновано, като органът, изискващ от съда да я
позволи, следва да мотивира искането си и да докаже абсолютна
необходимост от събирането на данните, за да бъде получено разрешение от
съда за принудителното събиране на такъв тип данни (генетични и
биометрични), а освен това, за да бъде дадено разрешение за принудителното
събиране на данни от биометричен и генетичен характер, органът трябва да
докаже, че без тях не могат да се постигнат целите на наказателното
преследване.
В конкретния случай, искането не отговаря на тези изисквания и от
2
неговото съдържание не може да се установи какви са причините, поради
които разследващите органи изискват събирането на тази информация по
принудителен път. Освен това, по никакъв начин не е доказана абсолютна
необходимост от събирането на тези данни, без които не би било възможно да
бъде доказано обвинението срещу лицето.
Ето защо, съдът намира, че следва да остави искането без уважение, тъй
като то е неоснователно и немотивирано.
Ето защо, СРС, 112-и състав,

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за осъществяване на
принудително извършване на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 3, т. 2 и т.
3 от ЗМВР, а именно фотографиране, дактилоскопиране и изземване на ДНК
образци от лицето П. П. В., с ЕГН **********, обвиняем за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, по ДП №
1308/2023 г. по описа на 04 РУ СДВР и пр. пр. № 28217/2023 г. на СРП, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3