Присъда по дело №113/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 10
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Иван Начев Иванов
Дело: 20204300200113
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

    №______

 

02.07.2020 г., гр. Ловеч

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, наказателен състав на втори юли, две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ

                            

                 1.  К.И.

                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                 2. М.И.

                            

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА

прокурор СВЕТЛА И.

сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХ дело № 113 по описа за 2020 година

въз основа доказателствата по делото и закона:

 

                                           П Р И С Ъ Д И:

                            

          ПРИЗНАВА Ю.А.С., роден на *** ***, с настоящ адрес:***, български гражданин, със средно образование, живеещ на семейни начала с Т.В.В., работи като управител във фирма "POWER CONSTRUCT" BVBA, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че

На 13.07.2018 год., около 22:00 часа на първокласен път 1-4 /София Варна/ в района на кръстовище с път 401 при км.34 в землището на с. Микре, община Угърчин, Ловешка област, при управление на л.а. марка Фолксваген Тигуан с peг. № IDMY666, собственост на фирма "POWER CONSTRUCT" BVBA, нарушил правилата за движение регламентирани в чл. 6, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от ППЗДвП - при наличие на двойна непрекъсната осова линия, предприел маневра изпреварване на движещите се пред него МПС и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътно превозно средство, което управлявал и по непредпазливост причинил смъртта на Алекс Юсеинов С. на 1 год. и 10 месеца от с. Малиново, Ловешка област, която настъпила в 21:45 ч. на 14.07.2018 г. в УМБАЛ – Плевен, поради което и на основание чл.343, ал.1, б."в",във вр. чл.342, ал.1, предл.З-то и чл. 54 от НК при смекчаващи вината обстоятелства го ОСЪЖДА  на 2 (две) години лишаване от свобода.

 

 

 

 

 

На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с една трета така наложеното наказание или Ю.А.С. следва да изтърпи наказание в размер на 1 година и 4 месеца (една година и четири месеца)   лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание на Ю.А.С., с гореснетата самоличност, за срок от 4 (четири) години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343 г от НК НАЛАГА на Ю.А.С., с гореснетата самоличност, наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от  1 година и 4 месеца (една година и четири месеца) от влизане на присъдата в сила и отнемането на свидетелството за правоуправление по административен ред.

ОСЪЖДА Ю.А.С., с гореснетата самоличност, да заплати по сметката на ОД на МВР Ловеч сумата от 2 280.15  /две хиляди двеста и осемдесет лева и петнадесет стотинки/ лева, на ОП-Ловеч сумата от 1 108.80 /хиляда сто и осем лева и осемдесет стотинки/ разноски за експертизи, както и да заплати на Ловешки окръжен съд сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

          Веществените доказателства 1 брой детско столче и л. а. „Фолксваген Тигуан" с рег. № IDMY666 предаден с разписка от 16.07.18 г. на съхранение в „Автобаза" при ОД МВР - Ловеч, ведно с контактен ключ на ключодържател, след влизане на присъдата в сила  да се върне на Ю.А.С..

          Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд –Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

1.

 

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

2.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

Срещу подсъдимия Ю.А.С.,  ЕГН **********, е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б."в",във вр. чл.342, ал.1, предл.3-то          от НК,за това,че на 13.07.2018 год., около 22:00 часа на първокласен път 1-4 /София Варна/ в района на кръстовище с път 401 при км.34 в землището на с. Микре, община Угърчин, Ловешка област, при управление на л.а. марка Фолксваген Тигуан с peг. № ****, собственост на фирма "POWER CONSTRUCT" BVBA, нарушил правилата за движение регламентирани в чл. 6,т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от ППЗДвП - при наличие на двойна непрекъсната осова линия, предприел маневра изпреварване на движещите се пред него МПС и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътно  превозно средство, което управлявал и по непредпазливост причинил смъртта на Алекс Юсеинов С. на 1 год. и 10 месеца от с. Малиново, Ловешка област, която настъпила в 21:45 ч. на 14.07.2018 г. в УМБАЛ – Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, прокурор Светла И. поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия Ю.А.С. така, както същото е формулирано и изложено в обвинителния акт. Посочва, че по отношение на изложените в него факти не се спори, налице е признание на тези факти от страна на подсъдимия.

Сочи, че на 12.07.2018 година подсъдимия заедно със своето семейство жената, с която живее на съпружески начала и трите им деца отпътува от Кралство Белгия към своя дом в България, село Малиново, когато са на територията на Република България на 13.07.2018 година, те са се движили по главен път І-ІV /София – Варна/ и в районна на км. 34, където има разклон за град Ловеч е имало ограничение на скоростта 60 км/час и непрекъсната осова линия. Тогава пред МПС управлявано от подсъдимия са се движили два тежкотоварни автомобила и той е решил, че следва да ги изпревари, за да продължи по-бързо движение към дома си, което е довело до увеличаване на скоростта да извърши тази маневра, вдигнал е 91.8 км/ч според заключението на вещите лица. В този момент единия товарен автомобил отклонява своето движение наляво, което принудило подсъдимия след като е възприел това негово движение да завърти кормилния кръг в посока обратна на часовниковата стрелка, за да предприеме ефективно спиране и избегне  удара с това МПС. Лекият автомобил се е отклонил наляво спрямо посоката на движение, преминал е през затревен остров в района на кръстовището, навлязъл е в северния банкет на пътя и се е ударил в крайпътната мантинела. След което е излетял в нискодящ скат с челната си част и се е ударил в крайпътно дърво със скорост 50.65 км/ч.  В резултат на този удар са настъпили имуществени щети върху автомобила, но са налице и травми върху най-малкото дете на подсъдимия. Пристигнали са лекарски екипи, семейството е откарано за преглед. По отношение на детенцето са предприети всички възможни медицински действия, но за съжаление на следващия ден то е починало. От заключението на вещото лице е видно, че подсъдимия е имал техническа възможност да възприеме наличната вертикална маркировка преди кръстовището, ограничаващо скоростта на движение на управляваното от МПС до 60 км/ч, както и наличната хоризонтална маркировка забраняваща навлизането в насрещната лента.  Именно затова, че той е пресякъл двойната непрекъсната осова линия и е предприел маневра изпреварване е едното от нарушенията на ЗДвП, което му е вменено, както и това, че не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато МПС и в резултат на тези две нарушения е настъпила смъртта на неговото дете.

Счита, че е осъществен състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК. Излага, че следва да се има предвид, че от субективна страна,  се касае за непредпазливо деяние, извършено при условията на небрежност. С. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Счита, че с оглед на тези констатации има основания да се приеме, че деянието е безспорно доказано, затова моли подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание в рамките на предвиденото в чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, но към минимума определен в закона, където границите са от 2 до 6 години лишаване от свобода. Предлага да бъде наложено наказание в размер на 24 месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано с 1/3  и реално да бъде наложено наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

С оглед това, че е реабилитиран счита, че няма пречка за приложение на чл. 66 от НК и моли изпълнението на наложеното наказание  да бъде отложено за срок от 3 години. В този смисъл моли съда да се произнесе със съдебен акт. 

Защитникът на подсъдимия Ю.А.С., адв. Х.К. *** в съдебно заседание излага, че  с подзащитния му се е случило най-лошото нещо, което може да се случи с един родител. Сочи, че става ясно от изяснената фактическа обстановка по делото, че семейството е пътувало продължително към дома си и е бързало да се прибере,но това в никакъв случай не го оправдава. Счита, че нарушението на правилата за движение е довело до своите изключително тежки последствия. Излага, че подзащитният му е бил в невъзможност да се съобрази с липсата на толерантност от другите водачи, участници в движението. Това за съжаление също е трябвало да предвиди с необходима маневра - намаляне на скоростта и даване на възможност той е можело да застане между двата тежкотоварни автомобила и да се предотврати настъпилите тежки обществено опасни последици. Но фактите са други, настъпило е ПТП. Въпреки това счита, че с тази спасителна маневра той е направил всичко възможно и зависещо от него, за да предотврати настъпването на едни още по-тежки последици. В автомобила са били още пет човека. Това е била една реакция в едно нарушение, което е било факт, адекватна и професионална за намаляне на настъпилите неимуществени щети до максимална степен. За съжаление не е успял да предотврати на 100% всичко. Посочва, че подзащитният му е показал добро процесуално поведение. Признава вината си. Съдействал е максимално на разследването. Винаги се е явявал и без призоваване за извършване на нужните процесуално-следствени действия. Разкайва се,  хиляди пъти той се връща към момента преди да предприеме маневра изпреварване и си представя как кара бавно, търпеливо изчаква камионите да се отдалечат и това нещо да не се случи. Но посочва, че фактите не могат да бъдат променени от ничия земна сила. Сочи, че неговия подзащитен е получил своето най-тежко наказание да загуби детето си. Акцентира,че той е с чисто съдебно минало, макар и осъждан той е реабилитиран преди много години за деяние, което няма нищо общо с настоящия случай. Счита, че не без значение е представената справка за нарушител на ЗДвП, от която се вижда, че той има едно единствено нарушение преди около 6 г. за това, че не е пуснал фаровете си. Посочва, че може да се е дължало и на технически проблем, за който той да не е знаел. Твърди, че други нарушения той няма, както и твърди, че няма такива и в чужбина, без да има обективни доказателства за това. Сочи, че няма какво повече да се каже. Съжаляват, че нещата са се случили по начина, по който най-малко са желали. Сочи, че признават вината си и затова са в производство по реда на съкратено съдебно следствие. Моли съда да вземе предвид при постановяване на крайния съдебен акт всички изтъкнати от факти и счита, че за целите на правосъдието едно наказание определено под минималния размер, което да бъде редуцирано с 1/3 ще произведе своя ефект върху подзащитния му, като моли за присъда в този смисъл.

В съдебно заседание подсъдимия Ю.А.С. поддържа казаното от адвоката си и като последна дума  съжалява за всичко.

От събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл.373,ал.1 във вр. с чл.283 от НПК: протокол за оглед на местопроизшествие от 15.08.2018 год. (л.16-17); препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 15.08.2018 год. (л.18); фотоалбум         (л .19-21); разписка за предадени вещи от 16.07.2018 г. - л. а. „Фолксваген Тигуан" с рег. № IDMY666 (на съхранение в „Автобаза" при ОД МВР - Ловеч) (л.22); протокол за оглед на местопроизшествие от 16.07.2018 год. (л.23-26); препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 16.07.2018 год. (л.27-28); фотоалбум (л.29-33); разписка за предадени вещи от 30.07.18 г.(л.34); протокол за доброволно предаване  (л.35); писмо-отговор от ОПУ - Ловеч, ведно със скица на път (л.37-38,67); писмо-отговор от НИМХ, Филиал Плевен - Хидрометеорологична обсерватория Ловеч (л.40); писмо-отговор от Община Ловеч, ведно с удостоверение за наследници (л.42-43); писмо от Община Плевен, ведно с препис-извлечение от Акт за смърт (л.45-46); копие от Акт за установяване на административно нарушение от 14.07.18 г. (л.49); констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50 (л.50); писмо от Kap Транспортер ЕООД, ведно с копия от документи (л.53-58); протокол за извършена справка в ИИС на МВР „Справки" - собственост на МПС - № ВН9303ВР; № ВН4261ЕР, ВН964444ВР и ВН4248ЕР (л.59-63); протокол за извършена справка в правно-информационната система „Сиела" относно собственост, органи на управление и седалище на фирма Kap Транспортер ЕООД (л.64-65); протокол за разпит на Ю.А.С., като свидетел от 15.07.18 г. и приложено копие от документ предаден от С. (л.76-78); протокол за уведомяване на пострадал от престъпление за лицето Т.В.В. (л.81); призовки (л.95, л.146, л.147,л.150, л.151); съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 68/2018 г., схема и 1 6p.CD (л.104-109); заключение на съдебна автотехническа експертиза, ведно със скици (л.113-134); TOM II: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50 (л.176, л.179); постановление за привличане на обвиняем от 18.07.2019 г. (л. 185-186); справка за съдимост от 15.07.2019 год. от PC-Ловеч за обв.Ю.А.С. (л.190); заключение на съдебна автотехническа експертиза (л. 192-205); протоколи за предявяване на разследването (л.213,л.214,л.215),както и предвид предявеното веществено доказателство на  основание чл. 284 от НПК -  1 брой детско столче,съдът счете за установено следното :

 

ПО ФАКТИТЕ

 

Подсъдимият Ю.А.С. ***. От около 8 години работел в Кралство Белгия, като управител във фирмА "POWER CONSTRUCT" BVBA. Живеел на семейни начала с Т.В.В.. Двамата имали три деца: Б.С. на 6 години, М.С. на 4 години и Алекс С. на 2 години. Притежавал СУМПС категория С и Е от 2003 год.

Подсъдимият С. заедно със семейството си решили да прекарат лятната ваканция както обикновено в България. За целта тръгнали на 12.07.2018 год., около 14.00 часа /белгийско време/ или 15.00 часа българско време от гр. Гент, Белгия с л.а. „Фолксваген Тигуан" с per. № IDMY666, собственост на фирмата в която работел, за България. Лекият автомобил управлявал С., до него на предната седалка била св. Т.В., а отзад трите им деца като зад водача била М. в средата А. и зад пасажерската седалка Б.. По пътя правели почивки, тъй като движението било натоварено и интензивно, и в Австрия спрели за да поспят за около 4-5 часа.

На 13.07.2018 год., били вече в България и около 21:00 часа спрели за малка почивка на около 60 км. от гр. София, посока гр. Варна, на бензиностанция „Лукойл", след което продължили за с. Малиново, Ловешка област.

По същото време свидетеля Иван Любомиров Дражев пътувал със съпругата си свидетелката М. Ди. Д. с л.а. „Фолксваген Торано" с per. № СА *** - от гр. София за гр. Велико Търново. След с. Сопот, Ловешка област на около два, три километра преди с. Микре се била образувала колона от автомобили. Те били последната кола в колоната. На отклонението за гр. Угърчин и гр. Ловеч, свидетеля видял, че тежкотоварен автомобил (от колоната) per. № **** с прикачено ремарке per. № 4248 ЕР се е преустроил в ляво, след като бил подал ляв мигач за да направи маневра завой наляво към гр. Ловеч. Преди тежкотоварния автомобил да извърши маневрата, Д. видял как лек автомобил, който бил пред него (но не може да конкретизира коя кола по ред) излиза от колоната и тръгвайки вляво да изпреварва движещия се пред него тежкотоварен автомобил per. № **** BP с прикачено ремарке per. № 4248 ЕР, минал в насрещното платно и изведнъж светлините изчезнали. Когато подминал тежкотоварния автомобил свидетеля установил, че пред него има още един тежкотоварен автомобил per. № ВН 9303 BP с прикачено ремарке ДК № ВН 4261 ЕР, т. е били два автовоза. След като ги подминал,  той казал на съпругата си, че нещо се е случило с лекия автомобил, който предприел маневра изпреварване на автовозите. След около 500 м., преди бензиностанция „Шел", свидетеля обърнал посоката си на движение и се върнал към разклона за гр. Угърчин. Видял, че двата автовоза също са спрели там. Шофьорите им били слезли, като единия подавал сигнал на телефон 112. Д. взел със себе си фенерче и започнал да осветява мястото, тъй като от дерето чул женски глас, който викал за помощ. Видял лекия автомобил в дерето, като предната му част се била забила в дърво. Участъка бил стръмен, но той слязъл до катастрофиралото МПС. Видял мъж, жена и три деца. Жената държала едно от децата, а другите две били до лекия автомобил, вратите му били отворени и се виждало, че и „аирбеците" са се отворили. Всички били живи, нямало видими наранявания по хората, само в областта на устата наедно от децата имало лека рана. Др. взел едното от децата, изкачил се на пътя, един от шофьорите на автовозите поел детето, след което продължил да помага на останалите да излязат на пътното платно. Когато всички били на пътя пристигнал дежурен патрулен автомобил на МВР.

След около 10-15 мин., дошъл и лекарски екип и семейството било откарано в МБАЛ - Ловеч, където всички били прегледани. Според медицинската документация, направените образни и други изследвания на най-малкото дете – А., показвали разкъсване на черния дроб и излив на кръв в коремната кухина. За целта бил извикан национален консултант по детска хирургия, който извършил още през нощта операция. След нея детето било видимо в добро състояние и било контактно. Възложената впоследствие съдебномедицинска експертиза установила, че операцията е извършена отлично в техническо отношение и нямало никакви усложнения от нея. През деня обаче А. вдигнал висока температура и състоянието му се влошило. Поради съмнения за увреждане на мозъка от травми бил извикан за консултация лекар -неврохирург от университетска болница в гр. Плевен. Според доктора детето нямало черепно-мозъчна травма и не се налагала операция. Същото било потвърдено и при аутопсията. На 14.07.2018 год. в 21:45 ч. обаче А.С. починал в УМБАЛ - Плевен.

От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, (която е съобразила извършения оглед и аутопсията на А. С. на 1 година и 10 месеца) става ясно, че водеща причина за настъпилата смърт е остра сърдечна недостатъчност в резултат на сърдечна тампонада, получена от излив на кръв в околосърдечната торбичка от руптура (разкъсване) на дясното предсърдие на сърцето. Всички травми са били получени от удари на тялото в части на купето на автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката.

За да се установи мястото на удара, скоростта на процесния автомобил, опасната зона за спиране, причината за настъпването на ПТП-е и механизма му, както и други обстоятелства от значение за разследването  на досъдебното производство е била назначена тройна автотехническа експертиза (т.1, л. 112-131).

От изготвената експертиза е видно, че на 13.07.2018 год., на първокласен път 1-4 (София - Варна), при км. 34, л.а. Фолксваген Тигуан с белгийска регистрация управляван от подс. С. се движел зад два товарни автомобила, непосредствено преди кръстовище за гр. Ловеч с наличие на вертикална маркировка ограничаваща скоростта на движение до 60 км.ч. и хоризонтална - непрекъсната осова линия, забраняваща навлизане в насрещната пътна лента. Най-малко на 74,59 м. преди кръстовището, С. предприел действия с кормилния кръг към навлизане в насрещната пътна лента, за да изпревари товарните автомобили пред него, ускорил скоростта като достигнал 91,8 км.ч. и изминал 51,49 м. След като процесния автомобил се престроил в насрещната пътна лента, С. възприел промяна на направлението на товарния автомобил от полагащата му се средна пътна лента да реализира ляв завой, при което С. завъртял кормилния кръг в посока обратна на часовниковата стрелка и предприел ефективно спиране. Лекия му автомобил се отклонил наляво спрямо посоката на движение, преминал през затревен остров в кръстовището с отлагане на следи, през асфалтово отклонение за гр. Ловеч, навлезнал върху северния банкет на пътя, ударил се в крайпътната мантинела, като я разрушил и със скорост 56,77 км.ч. излетял в низходащ скат, като с челната си част се ударил със скорост 50,65 км.ч. в крайпътно дърво. Удара на автомобила в дървото бил с най-голям интензитет. По характер ударът бил челен кос, нецентрален. В процеса на осъществяване на деформациите, за фазата на достигане на максималните пластични деформации, задната част на купето се повдигнала, като предния ляв ръб на тавана, в зоната на горната част на предното стъкло се ударила в дървото с оставяне на ясен отпечатък. При този основен удар тавана на автомобила в предната си част, в напречно направление се изместил надолу. В края на движението след отделянето на тавана от дървото, л.а. „Фолксваген Тигуан" се установил в заснетото при огледите положение, падайки на земната повърхност и се установил в покой, при което ПТП-е приключило. Стойността на нанесените щети на л.а. „Фолксваген Тигуан" с белгийска регистрация е 44 388,00 лева.

Съобразявайки данните от протокола за оглед на местопроизшествие/л.23 и сл. От ДП/,гласните доказателства,протокола за оглед на местопроизшествие,л.16 и сл.от ДП  и заключението на вещите лица по тройната съдебно автотехниеската експертиза,съдът прие,че причината за настъпване на ПТП-е е свързана с реализираното изпреварване от страна на водача на л.а. „Фолксваген Тигуан",подсъдимия С., на попътно движещи се пред него товарни автомобили (престроили се в полагащите им се ленти за движение за осъществяване на ляв завой в кръстовище), чрез навлизане в насрещната пътна лента, пресичайки двойно непрекъсната осова линия и моментно завъртване на кормилния кръг на волана по посока обратна на часовниковата стрелка, при което процесното МПС,понеже не е контролирано непрекъснато от страна на подсъдимия С., напуснало асфалтовата настилка и след реализирано закъснително движение се ударило в крайпътно дърво. Подсъдимия е имал техническа възможност да възприеме наличната вертикална маркировка преди кръстовището, ограничаваща скоростта на движение на управляваното от него МПС до 60 км.ч., както и наличната хоризонтална маркировка, забраняваща навлизането в насрещната пътна лента./л.123,т.4 от заключението /.

 

ПО ПРАВОТО

 

Съобразявайки посочените по-горе подробно писмени и гласни  и веществени доказателства,изпълнявайки задължението си по чл.372,ал.4 във вр. с чл.371,т.2 от НПК,съдът прие, че настъпилият обществено опасен резултат е в пряка причинна връзка с допуснати от подсъдимия С. нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 63, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от ППЗДвП „при наличие на двойна непрекъсната осова линия, забраняваща на водачите на ППС да я застъпват или пресичат, предприел маневра изпреварване на движещите се пред него моторни превозни средства и по чл.20, ал.1 от ЗДвП - не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, поради което и по непредпазливост причинил смъртта на А. Ю.С., ЕГН ********** ***.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прие,че от страна на Ю.А.  С. е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343,ал.1, б.„в" във вр. с чл.342,ал.1, предл. 3 от НК, като на  13.07.2018 год., около 22.00 часа на първокласен път 1-4 /София - Варна/ в района на кръстовище с път 401 при км.34 в землището на с. Микре, община Угърчин, Ловешка област, при управление на л.а. марка „Фолксваген Тигуан" с per. № IDMY666, собственост на фирма „POWER CONSTRUCT" BVBA, нарушил правилата за движение регламентирани в чл. 6, т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от ППЗДвП" при наличие на двойна непрекъсната осова линия предприел маневра изпреварване на движещите се пред него моторни превозни средства" и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и по непредпазливост причинил смъртта на Алекс Юсеинов С. на 1 год. и 10 месеца от с. Малиново, Ловешка област, която настъпила в 21:45 ч. на 14.07.2018 г. в УМБАЛ - Плевен.

От субективна страна престъплението е извършено виновно по непредпазливост при условията на небрежност, като форма на вина. От една страна подсъдимия С. макар и да не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

В тази връзка,вещите лица в т.4 от заключението са посочили,че подсъдимия С. е  имал техническа възможност да възприеме наличната хоризонтална маркировка забраняваща навлизането в насрещната пътна лента. Нещо повече, категорични са вещите лица,че подсъдимия С. е имал време и възможност при конкретната пътна обстановка и  съобразяване на поведението си с наличната маркировка в района на настъпилото ПТП да предотврати настъпването на същото./т.5,л.130 от ДП/.   

Фактическата обстановка по делото се изяснява от събраните гласни доказателствени средства - свидетелските показания и от приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. извършените съдебно-медицински и автотехнически експертизи.

Разпитан в досъдебното производство подсъдимия С. е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен и много съжалява за случилото се.

Съдът прие за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия,адв.Х.К.,че подзащитния му е предприел спасителна маневра,отклонявайки управлявания от него автомобил наляво,тъй като поначало водача на МПС може да извърши такава маневра,но няма да носи наказателна отговорност само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по смисъла на чл.13,ал.1 от НК.Т.е.възникналата опасност не е могла  да се предотврати по начините предвидени в чл.20,ал.2, изр.2 от ЗДвП и не е допуснал,в настоящия казус,подсъдимия С. причиняване на смърт или увреждане на хора./ ТР№06/31.10.1983г.ОСНК/.

Също така неоснователно,според настоящата инстанция е и възражението на защитника-адв.К.,че настъпването на ПТП може да се е дължало на технически проблем за който подсъдимия С. да не е знаел,тъй като не са налични доказателства в тази насока в подкрепа на това възражение,а и не е констатирано и посочено и от ВЛ по тройната съдебно авто техническа експертиза,като причина за възникване на ПТП от технически  характер.    

Видно от справката на Сектор „Пътна полиция" към ОД МВР - Ловеч С. няма нарушения по ЗДвП./л.48 и 49 НОХД/.

Съдът,като съобрази посочените по-горе доказателства,чистото съдебно минало,доброто процесуално поведение,упражняването на обществено полезен труд,липсата на наказания за нарушения по ЗДВП,въпреки,че във връзка с работата си С.  управлява МПС почти ежедневно,като смекчаващи вината обстоятелства и призна подсъдимия Ю.А.С.,  ЕГН ********** за виновен на основание чл.343, ал.1, б."в",във вр. чл.342, ал.1, предл.3-то и чл. 54 от НК при смекчаващи вината обстоятелства го осъди  на 2 (две) години лишаване от свобода.

На основание чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл.373,ал.2 от НПК съдът намали с една трета така наложеното наказание или подсъдимия Ю.А.С. следва да изтърпи наказание в размер на 1 година и 4 месеца (една година и четири месеца)   лишаване от свобода.

Съдът прие,че за изпълнение на целите на наказанията,предвидени в чл.36,ал.1 от НК не се налага така наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно,предвид на посочените и налични единствено и само смекчаващи вината обстоятелства,поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание на Ю.А.С., за срок от 4 (четири) години от влизане на присъдата в сила.

Предвид липсата на наказания за нарушения по ЗДВП,съдът на основание чл. 343 г от НК наложи  на Ю.А.С.,  наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от  1 година и 4 месеца (една година и четири месеца) от влизане на присъдата в сила и отнемането на свидетелството за правоуправление по административен ред.В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл.49,ал.2 от НК,в която законодателя е посочил,че когато лишаването това право се налага кумулативно с наказанието лишаване от свобода,неговият срок може поначало може да надминава срока на лишаване от свобода най-много с три години,но така или иначе не може да бъде по-малък от срока на  наказанието лишаване от свобода.

При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбите на чл.189,ал.3 от НПК,съдът осъди Ю.А.С., да заплати по сметката на ОД на МВР Ловеч сумата от 2 280.15  /две хиляди двеста и осемдесет лева и петнадесет стотинки/ лева, на ОП-Ловеч сумата от 1 108.80 /хиляда сто и осем лева и осемдесет стотинки/ разноски за експертизи, както и да заплати на Ловешки окръжен съд сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По отношение на веществените доказателства – 1 брой детско столче и л. а. „Фолксваген Тигуан" с рег. № IDMY666 предаден с разписка от 16.07.18 г. на съхранение в „Автобаза" при ОД МВР - Ловеч, ведно с контактен ключ на ключодържател, съдът постанови след влизане на присъдата в сила  да се върне на Ю.А.С..

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: