М О Т И В И
към Присъда № 3 от 28.02.2019 г. по НОХД № 66/2018 г. по описа на Военен съд –
Пловдив
След цялостната преценка на събраните и проверени в
съдебно заседание доказателства по
делото, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият ***
Д.Г. *** е постъпил на военна служба в БА от 2002 г. на длъжност – *** във в.ф.
***.
Притежава *** умения по общовойскова, специална и техническа
подготовка, видно от приложената в хода на досъдебното производство служебна
характеристика на л. 67 от ДП № 21 – Сл/2018 г.
Награждаван два пъти с „***т”, два пъти с „***. Има
наложени три наказания „***“, видно от приложената в хода на досъдебното производство
кадрова справка на л. 66 от ДП № 21 - Сл/2018 г.
Не е осъждан, съгласно приложената справка
съдимост на л. 64 от ДП № 21-Сл/2018 г. (По отношение па подс. Д. и било
постановено Решение № 42 от 26.05.2010 г. по АНД № 353/2010 г. по описа на ВС -
Пловдив, за престъпление по реда на чл. 212б, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 212, ал.
6, във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК като същият е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание на осн. чл. 78 а от НК в размер на 500.00 лв. По отношение на така наложената глоба, видно от
изисканата и приложена справка в хода на съдебното следствие на л. 123, съдебен
том 1 от ТД Дирекция НАП – Пловдив се
установява, че същата е заплатена на 04.06.2013 г.)
По отношение на подс. Д. в
хода на съдебното следствие бяха изискани справки относно предходните
образувани срещу него досъдебни производства, а именно: писмо от РУ – *** на л.
229, съдебен том 2, от което е видно, че срещу подс. Д. са били налице заведен ЗМ
№ 415/2007 г. за престъпление по реда на чл. 325, ал. 1 от НК, като
проверката от РП – Пловдив е приключила с мнение за образуване на ДП.
През 2008 г. е бил налице образуван ЗМ №
485/2008 г. за престъпление по реда на чл. 198, ал. 1 от НК, като по
отношение на нея е получен отказ за образуване от РП – Пловдив.
На 19.12.2012 г. е била
заведена преписка ЗМ № ВЯ/Т-8077/2012 г., образувана по заявление на К.Й.,
за престъпление по реда на чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Видно от изисканата справка от ВОП – Пловдив на л. 244, съдебен том 2
се установява, че по отношение на подс. Д. са налице следните преписка: преписка № 202/2008
г., изпратена по компетентност от РП
– Пловдив и водена за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С постановление от
09.04.2008 г. преписката е приключила с отказ за образуване на ДП, на осн. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК.
По Преписка № 1884/2011 г.,
водена за престъпление по реда на чл. 194, ал. 1 от НК, с постановление
от 31.08.2011 г. преписката е приключила с отказ за образуване на ДП на осн. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК.
ДП № 37-Рп/2013 г. (ПД № 245/2013 г.) е образувано и водено за
извършено престъпление по реда на чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1
от НК. С постановление от 04.07.2013 г., приложено на л. 272 от съдебен том 2
наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като
св.К.Й. е депозирала нови показания, които неподкрепят обвинителната теза срещу
подс. Д. за причинената й лека телесна повреда.
ДП № 84-Рп/2016 г. (ПД № 18/2017 г.), образувано и
водено, с оглед престъпление по реда на чл. 212, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1
от НК, с постановление от 29.12.2016 г., наказателното производство е
прекратено на осн. чл. 243, ал. 1 от НК.
По образуваното НОХД № 66/2018 г. по
описа на ВС – Пловдив срещу подс. ***Д. *** е повдигнала две обвинения за
престъпления по реда на чл. 131, ал. 1,
т. 4, алт. 3 и т. 12, предл. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, за това, че
на 18.03.2018 г., около 04:00 ч. – 04:30 ч., в с. ***, на ул. “***“, срещу ***,
както и в двора на имот на ул. “***“ ***, по хулигански подбуди, причинил
телесни повреди на повече от едно лице, а именно: чрез нанасяне на удари с ръце
и крака на П.Т.Г. е причинил
- пропукване на носните кости на носа – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК;
- кръвонасядания по долните клепачи, оток на лявата
скула, охлузване на лявата коленна става, кръвонасядане по дясната подбедрица –
болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК;
- чрез нанасяне на удари с ръце и притискане на Т.Р.Г.
му причинил охлузване в окосмената част на главата, кръвонасядане по горния
клепач на лявото око, кръвонасядане по дясната скула, множество охлузвания по
гърба и поясната област – болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК,
и по реда на чл. 144, ал. 3, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 1
от НК за това, че на 18.03.2018 г., около 05:15 ч. – 05:30 ч. в с. ***, на
ул. “***“, срещу *** се е заканил на Т.Р.Г. с убийство с думите „Ще те утрепя!“,
“Пуснете ме да го пребия!“ и яростно се опитвал да се отскубне от полицейските
служители, които го държали за ръцете, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у Т.Г. за осъществяването му.
ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание заявява, че поддържа
така повдигнатите обвинения спрямо подс. Д., тъй като от събраните по делото доказателства
по категоричен начин се установява, че подсъдимият е осъществил всяко едно от
деянията поотделно, както от обективна,
така и от субективна страна. Като по отношение на състава на престъплението по
реда на чл. 131, ал. 1, т. 4, алт. 3 и т. 12, предл.1, във вр. чл. 130, ал. 1 и
ал. 2 от НК счита, че този състав е доказан от всички многобройни, събрани по
делото гласи и писмени доказателства. Излага следните доводи в тази насока, а
именно: че по категоричен начин се доказа, че с действията си от страна на
подсъдимият спрямо физическата цялост на св. Т. Г. и св. П.Г. описаните
травматични увреждания са причинени спрямо всяко едно лице по начина, описан в
обвинителния акт, именно от страна на подс. Д.. По отношение на травматичните
увреждания на св. П.Г. същите са подробно описание и констатирани в приетата и
изслушана СМЕ, изготвена от *** П., като те съответстват да са получени на мястото
и времето, и по начин на съобщаване от страна на св. Т.Г. и от св. П.Г., която
в хода на досъдебното производство е депозирала показания, дадени пред съдия, че
именно описаните й травматични увреждания са й причинени от подс. Д.. Същата едва
в хода на съдебното следствие променя показанията си по отношение на факта, че не
е разбрала, кой е причинил травматичните й уреждания, че тя не е била удряна и
ритана от подсъдимият
Прокурорът МОЛИ съда да не дава вяра на показанията,
дадени от страна на св. П.Г. в съдебно заседание, защото е налице психическа зависимост от страна на подс. Д.,
спрямо св. П.Г., видно от приетата и изслушана Комплексна съдебно-психиатрично-психологична
експертиза (КСППЕ). От нея се
установява, че е налице зависимост
спрямо св. П.Г. от страна на подсъдимия, базираща се на т.нар. „любовен началник“, а
именно налице е и емоционална зависимост подс. Д., с оглед съществувалите
по-рано между тях двамата приятелски и интимни отношение. По отношение на св. П.Г.
е налице неприемане от страна на родителите й на тази й връзка с подс. Д., с
оглед и на предходен случай, отново касаещ физическа й цялост от причинена
травма, отново от страна на подс. Д.,
спрямо нея.
Поради което представителят на ВОП – Пловдив моли съда
да извърши цялостен и подробен анализ на хронологията на развилите се събития
преди инцидента, а именно, поради наличието на стари приятелски отношение между
подс. Д. и св. П.Г., наличието на неодобрение от страна на родителите й,
относно връзката й с подс. Д., както и относно хронологията по отношение на
начина на осъществяване на контакти с П.Г. и влизането
от страна на подс. Д. в дома й, по отношение на отношението му към св. П.Г.,
като личност и жена, както и по отношение на развилият се инцидент пред дома й
на 18.03.2018 г., както по отношение на агресивното му поведение по време и на
присъствието на полицейските служители пред дома на св. Т. Г., и отношението му
в тяхно присъствие към св. Т. Г., относно реално отправените и възприети закани
за убийство спрямо св. Т. Г..
Моли съда да извърши разбор на поведението и действията
на подс. Д., че именно той се е намирал пред дома на св. Т. Г. в час, в който същият не следва да се намира там, че с действията
си, а именно по отношение на влизането му в двора на чужд дом и тропайки по
прозорците, както и впоследствие, изчаквайки св. П.Г. пред дома й, и последвалите
му действия, чрез нанасяне на удари, спрямо физическата й цялост по лицето,
чрез удари с ръце и ритници по долните й крайници са израз на проява на
хулигански подбуди.
На следващо място моли съда да приеме, че причината, за
да извърши последвали действия от страна на св. Т. Г.,
спрямо подс. Д., чрез нанасяне на един удар с кол по гърба му е една, единствена
да защити дъщеря си, тъй като не е прието за нормално социално поведение в
обществото подс. Д. да се намира около 04:00 часа пред дома на св. Т. Г.. Не е нормално св. Т. Г., който е пряк очевидец на
случилото се да възприема, как някой посяга на дъщеря му и да не предприеме действия
по защитата на физическата й цялост, като същият преди това
ясно е възприел отправения въпрос
от страна на подс. Д. към св. П.Г., “Защо
не ти е включен телефона?“ и без дори да изчака отговор е последвало нанасяне
на удари в областта на лицето, от които същата е паднала на земята. Последвали
са ритници по тялото й. Като следва нанасяне
на удар с кол по гърба на подс. Д.
от страна на св. Т. Г., за да го отблъсне и, за да прибере дъщеря си в двора на къщата. От страна
на подс. Д. е последвало влизане в двора, в резултат на което е последвало
сборичкване между св. Т. Г. и подс. Д., като през това време св. Г. е стояла до тях и викала за помощ. При което от
виковете й се събудила св. Т.Г., която излязла и възприема поведението на подс.
Д., който „налагал” св. Т. Г.. Успяла да го изблъска подс. Д. пред входната
врата на къщата и се качила като подала сигнал на тел. 112.
Нещо повече представителят на ВОП – Пловдив моли съда
да приеме, че не св. Т. Г. е имал противоправно поведение, тъй като неговите действия
са били провокирани от поведението на подсъдимия. Поради което моли
съдът да не прима изложената от страна подс. Д. в хода на дадените от него обяснения, че за него е било налице „необходимост
да се защити“. Факт е, че св. Т. Г. е по-възрастен и физически по-слаб от подс.
Д., а и че не св. Т. Г., а подс. Д. е извършил действия, които са в разрез с
установените обществен порядки.
Моли съдът са приеме и факта, че не св. Т. Г. е
инициирал изначало конфликта, а това е бил подсъдимия. Поведението му е израз
на брутална демонстрация на неуважение на установения обществен ред в едно общество.
Действията му са израз на неуважение на установените обществени порядки, с които
подс. Д. скандалириза обществения негативизъм, тъй като е налице непристойно
поведение на обществено място – пред дома на св. Т. Г. и в двора на къщата му. Налице
е и последващо неуважение към две
отделни личности и към физическата им цялост, чрез причинените им травматични
увреждания. Действията му са насочени към св. Т. Д. с цел явна саморазправа с
него, като подсъдимият е осъзнавал, че нарушава установения обществен ред. Ето
защо представителят на ВОП –Пловдив моли съда да приеме, че са налице посечените
в обвинителния акт елементи от състава на обвинението на чл.131 от НК, а именно
извършено по хулигански подбуди и квалифициращия признак спрямо две лица по
чл.131, ал. 1, т. 4, алт. 3 от НК.
Нещо повече, по отношение на обвинението по реда на
чл. 144 от НК, представителят на ВОП – Пловдив, моли съда да приеме, че същото
е доказано по безспорен начин, защото същото е осъществено пред полицейските
служители, пристигнали на място по сигнал за „побой“. Те са категорични, че са възприели ясно отправените
закани за убийство и желания за саморазправа към св. Т. Г.. Като този свидетел И.Б.
е категоричен, че това не е първата му случка по отношение на дъщеря му и, че същият се страхува не само за
себе си, но и за цялото си семейство, тъй като той – св. Т. Г. е част от това
семейство. Пряк свидетел на тези заплахи е и св.Т.Г., която е категорична, че е
възприела как подс. Д. е налагал мъжа й
и, че се е заканвал, че ще го убие.
Представителят на обвинението моли съдя да извърши
цялостна преценка на личността на подс. Д., с оглед представяната справка по отношение
на предходните му криминални прояви, за наличните и водени срещу него досъдебни
производства, които макар и да са прекратени, то той не се е поправил и
превъзпитал, от което следва да се приеме, че е личност с висока обществена
опасност. Нещо повече моли съда да извърши преценка и на факта, че между нанесените
удари от страна на подсъдимия, спрямо
св. Т. Г. и св. П.Г. и последвалия резултат, относно получените им травматични
увреждания, е налице пряка причинна връзка, именно от действията и поведението на
подс. Д..
Представителят на обвинението моли съда да приеме, че
подсъдимият е извършил две отделни противоправни деяния. Като в случая не намира
приложение нормата на чл. 78, ал. 7 от НК, защото са налице множество
престъпления. Поради което моли съда да наложи спрямо подсъдимия две отлени
наказания при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като на осн. чл.
23 от НК да определи едно общо най-тежко из между наложените му наказания. Той
моли съда да извърши преценка по отношение на липсата от страна на подсъдимия
на самокритичност към стореното, а е налице демонстриране на едно арогантно
поведение, дали следва да намери приложение нормата по реда на чл. 66, ал. 1от НК.
Поради което моли съда да не прилага института на
условното осъждане, а да постанови реално извъртяване на определеното наказание,
с цел постигане на целите по чл. 36 от НК. По отношение на разноските предоставя
на съда.
За подс. *** Д. се явява АДВ. Д. ***, който моли съда
да приеме, че не се доказа обвиненото, за което подс. Д. е предаден на съда по
отношение на чл. 144 от НК, тъй като съобразно трайната практика на ВКС не се
установи у св. Т. Г. да е налице реално породен страх, че подс. Д. би могъл да
реализира заканата.
По отношение на престъплението, за което подс. Д. е предаден
на съд, относно причинените травматични увреждания, той моли съда да приеме, показанията,
които св. П. Г. е депозирала в хода на съдебното следствие за достоверни и
отговарящи на реално развилите се събития пред дома на св. Т. Г.. Факт е, че е
налице причинено травматично увреждане спрямо св. П.Г., но това е в резултат на „случаен
удар“, така както вещите лица са посочили в приетата от съда Комплексна тройна
съдебномедицинска експертиза. Поради, което моли съда да даде вяра на тази експертиза
и да кредитира изцяло, защото, вещите
лица са категорични, че ударът спрямо лицето й е бил лек, умерен, но не
целенасочен, поради което тя няма как да разбере от кого й е нанесен.
Моли съда да извърши разбор да доказателствата и да
прецени, кой е бил набития подсъдимият Д. или св. Т. Г., като извърши разбор на
причинените и установени травматични увреждания у всеки един от тях. В резултат на горната си защитна позиция адв. Д.
моли съда да приеме, че състава по чл. 144, ал. 1 от НК не е доказан и да
оправдае подзащития му.
Като по отношение на обвинението, касаещо причинените
травматични увреждания на св. П.Г., тъй като не се доказва, видно от
показанията на същата, кой й е нанесъл удара, с оглед факта, че тя се е „промушила“ между
тях, за да ги разтърве, то моли и в тази част съдът да оправдае подзащитния му.
Като по отношение на травматичните увреждания
на св. Т. Г. ако съдът приема, че те са
осъществени от страна подс. Д., да приеме,че е налице
хипотезата на чл.78 а от НК
ПОДСЪДИМИЯТ *** Д. дава обяснения, в които същият обясни, че не
се признава за виновен, разбира обвиненията, но не е удрял св. П.Г., а тя се е
насочила към тях, за да ги разтърве, него и св. Т. Г.. Като подсъдимият обясни,
че не е обиждал и не се е заканвал спрямо св. Т. Г., който го е нападнал и, че
не той (подсъдимият) е започнал боя, а св.
Т. Г.. Същият обясни, че е имал
възможност да избяга, но е останал, за да се защити. Извинил се е на св. П.
Г., но на св. Т. Г. не, защото това е човек, който е можело да го убие. Същият обясни, че иска да остане да служи в БА,
тъй като нищо друго не е работил, освен да служи в БА. Тя, Българската армия го
е научила на работа в екип. На честност и сдържаност.
По време на службата си подсъдимият извършил следното:
Проследявайки хронологията на събитията до датата,
посочена в обвинителния акт – 18.03.2018
г., за която подс. Д. е предаден на съд, се установи, че подс. Д. и св. П.Г. се познавали от преди около 9 – 10 г. Между двамата от това познанство се породили приятелски и интимни
отношения. Близо 3 – 4 години излизали, показа св. Т. Г., но той и съпругата
му не одобрявали тази връзка на дъщеря му с подс. Д., защото започнал (подсъдимият)
да я тормози и притеснява, като преди 3 години показа св. Т. Г. й разцепил „устата
от лявата й страна пред дискотеката“. Разделили се. След известно време отново започнали да
се виждат тайно. Преди този инцидент, подс. Д. е посещавал дома на св. Т. Г., без негово съгласие, като влизал
през прозореца на стаята на дъщеря му, прескачайки оградата. За тези им отношение и самата св. П.Г. потвърди, като
не отрече, че родителите й не одобрявали
връзката й, но не й дали обяснение „Защо ?“. Подсъдимият Д. също обясни, че със св.П.Г.
имали интимни, приятелски отношения, ходил е в дома като преди да влезе хвърлял
камъчета по нейния прозорец, заставайки пред оградата на къщата. Влизал е в
къщата при нея и през оградата, и през
прозореца.
На 17.03.2018 г. (събота) подс. *** Д.Г.Д., около 19:30 – 20:00 часа се
обадил по телефона на св. П.Т.Г. ***). Поканил я да отидат при общи познати от
с. ***, обл. Пловдивска. Св. П.Г. се съгласила. Около 20:30 – 21:00 часа, подс.
*** Д. я взел от дома на родителите й, на ул. „***“ ***, той живеел на същата
улица, но № 19. Отишли у техен приятел
на име И., от с. ***. Там били около десетина човека, като св. П.Г. била единствено
момиче. У Х., подс. Д. изпил едно питие, както показа св. П. Г.. Всички
употребили алкохол, като тя пиела сок. Около 12:00 часа – 01:00 часа решили да отидат в местната
дискотека на с. ***, намираща се в центъра на селото. Като предварително се
били разбрали подс. Д. да изпрати св. П. Г. до дома й след дискотеката. В
дискотеката подс. Д. се забавлявал с момчетата, а св. П.Г., както показа “стоях
и го чаках“. В дискотеката не е имало
други нейни приятелки. Тя влизала и излизала от дискотеката, защото
вътре било задушно. В дискотеката подс. Д. изпил за цялата вечер „много малко алкохол, около
250 гр. – 300 гр. алкохол“, както обяснил самият той. В дискотеката подс. Д. и
св. П.Г. били на различни места. В един момент св. П.Г., след като не намерила
вътре в дискотеката подс. Д., решила да
си тръгне. Така около 03:30 ч. – 04:00 ч., св. П.Г. си тръгнала сама за вкъщи,
макар да я било страх. Домът й се намирал на ул. “***“ ***. Преди тя да се придвижи до
дома си, подс. *** Д., вече бил пред дома на св. П.Г.. Факт потвърден от св. Т.
Г., който възприел „лумкане” по прозореца на стаята на св. П. Г.. Разстоянието от прозореца
на стаята на св. П. Г. на къщата до входната врата било 5 м. И, за да потропа
по прозореца, той св. Т. Г. показа, че подсъдимият го възприел вътре в двора на
къщата. При което св. Т. Г. докато излезе от дома, светвайки лампата в коридора, подс. Д.
напуснал двора, като подпрял уличната врата на двора с камъче. Възприемайки подс.
Д., св. Т. Г. казал на същия „М., лека нощ!“. От страна на подсъдимия последвала реплика „Нямам работа
със теб, чакам дъщеря ти!“. При което св. Т. Г. възприел, че подсъдимият силно
лъхал на алкохол. Св. Т. Г. отместил камъчето на пътната врата и я затворил след подс. *** Д.. Останал да изчака в двора на
къщата известно време, като наблюдавал
през дувара на двора, който е висок 1,60
м. – 1,70 м. и е плътен. Имал е видимост към пътя, макар уличното осветление
същата вечер да не работило. Факт безспорно потвърден от приложеното по делото
писмо на л. 124, съдебен том 1 издадено от Кметство - с.***. Така изчакал около
10 – 15 минутки. Последвало затишие. Св.
Т. Г. чувал гласа на подс. *** Д.Д., защото провеждал разговор по телефона,
някъде наблизо. Забелязал, че по улицата се приближавала сама дъщеря му – св. П.Г.. Когато приближила почти
до пътната врата подс. *** Д.Д. се изправил пред нея и й задал въпроса „Защо не ти е включен телефона?“, въпрос,
който възприел ясно св. Т. Г.. Преди тя
да отговори, последвал удар в лицето на св. П.Г.. От удара тя паднала
на земята. Подс. Д. започнал да я рита с
крака, като „парцал“, както показа св. Т.
Г.. При което св. Т. Г. отворил пътната врата и
се насочил към тях с една единствена цел, а именно да окаже помощ на дъщеря си.
Като същият показа, че не можел да се „устиска“ да гледа, как някой бие дъщеря
му, а надали има някой човек, който да може да
устиска и да гледа как убиват детето му. Взел намиращият се до мивката, която е била до пътната врата, дървен сап и
ударил един път гърба на подсъдимия. Като от удара той залитнал леко настрани. Целта
на св. Т. Г. била да прекрати побоя, който
подс. Д. нанасял над дъщеря му.
Подс. *** Д.Д. вместо да си тръгне, се обърнал и както
самият той обясни, хванал св. Т. Г. и го ласнал на земята. Последвало падане по гръб на св. Т. Г., като подс. Д. продължил да му нанася
удари с юмруци в главата, гърба и носа. В един момент св. Т.Г. успял да се
измъкне, хванал за ръката св. П.Г., която се била изправила и я дръпнал в
двора, за да избягат от подс. *** Д.Д.. Въпреки това подс. Д. ги последвал и в
двора на къщата. Нахвърлил отново върху св. Т. Г.. Пак си разменили удари и се
сборичкали. Като св. П. Г. стояла до тях (св. Т. Г.). Дори не е посягала, защото
двамата били лице срещу лице, гуша за гуша. Викала. Като от виковете й се събудила
и излязла навън св. Т.Г. – майка на св. П.Г. и съпруга на св. Т. Г.. Тя
възприела случващото се, навън на двора, а именно, че подс. Д. бил върху св. Т.
Г. и го налагал. Тя се развикала на подс. *** Д.Д., а той ги обиждал. Успяла да го избута
извън входната врата на двора и заключила същата. Вън на улицата подсъдимият продължил да ги обижда
и да се заканвал, че ще ги убие, като започнал да удря ръцете си свити в юмрук
по дувара на оградата. През това време св. П. Г. се качила в къщата, включила
мобилния си телефон да се зарежда. Изчакала няколко минути и се обадила на
майката на подс. Д., с цел да дойдат да го приберат, защото, както тя показа се била изплашила от него.
През това време св. Т.Г. се качила в къщата и
сигнализира на телефон 112 за инцидента. Факт безспорно доказан от приложената
справка на л. 54 от ДП № 21 – Сл/2018 г., с рег. № 105850 – 116 от 28.03.2018 г. От същата е видно, че на
18.03.2018 г., в 05:03:39 часа е прието повикване от номер ***с продължителност
на аудиозаписа от 01:21 минути като подател на сигнала е св. Т.Г.. В резултат
на което, видно от приложена докладна записка, на л. 16 от ДП, по полученото обаждане на тел. 112 било уведомено
РУ на МВР – с. ***, с молба за съдействие от органите на МВР при РУ – с. ***. По тази причина е бил изпратен полицейски патрул в състав св.
мл. инспектор Й.П. и св. мл. инспектор С.А. за оказване на съдействие по
възникнал сигнал за побой в двора на къщата на ул. “***“ ***. Като междувременно
подс. Д., който бил извън двора на къщата и бил в много агресивно състояние, продължил да
буйства, като взел намиращият се контейнер и го хвърли по входната врата, като
наред с това хвърлял и камъни по къщата.
След няколко минути на място пристигнал автопатрул, изпратен от РУ на МВР – с. ***,
въз основа на получения сигнал за побой. На место заварили, както показаха и
св. А. – пред къщата подс. Д., св. Т.Г., както и св. П.Г., която била свита на
земята пред къщата с ***. Държала се за корема. Цялата била „овъргаляна в прах“.
Св. А. - св. П. Г. по лицето имала кръв, окото й било
насинено и цялата била в прах. Дрехите й били изцапани с прах. Тя лично казала
на полицейските служители, че Д.Д. й бил нанесъл побой с удари с ръце и крака
по лицето и тялото.
Подс. *** Д.Д. бил във видимо нетрезво състояние,
поведението му било много агресивно, като отправял обиди и псувни към двете
жени. На полицаите не обръщал никакво внимание и не изпълнявал разпорежданията
им. Двамата полицейски служители хванали подс. *** Д. за ръцете и го дръпнали
настрани от двете жени. В това време от къщата излязъл св. Т.Г..
Kато го видял подс. *** Д. започнал да отправя, в
присъствието на двамата полицейски служители закани, към него с думите „Ще те
утрепя!” „Пуснете ме да го набия?“, като наред с горното е оправял и нецензурни думи. Думи, които ясно били
възприети от двамата полицейски служители, намиращи се на место св. Ст. А. и
св. П., като продължил яростно да се дърпа, за да се отскубне от полицаите,
които го държали за ръцете. Те едва го удържали, въпреки разпорежданията им да
спре и да престане да се опитва да се бие със св. Т.Г.. От тези заплахи се притеснила
св. Т. Г., като тя знаела за случая от
преди с дъщеря й, че подсъдимият Д. е бил агресивен и употребявал насилие. Като
за тази предходна негова проява и агресивното му поведение св. П. Г. била
подала жалба до РПУ – с. ***, показа св. Б., като от колеги, получил
информация, че при този предходен случай, подс. Д. й бил пукнал устата. Факт, безспорно
потвърден и от св. Т. Г. и св. Т.Г.. След като пристигнали полицейските служители, с колелото
пристигнал и св. Г.Д. (баща на подсъдимия) на мястото в резултат на позвъняването
от на страна св. П. Г. в дома на подс. Д..
След около 10 минути полицаите успели да овладеят
ситуацията. Подс. *** Д. се поуспокоил. Тогава качили св. П.Г. в служебния
автомобил, като по пътя до полицейското управление, същата плачела, показа св. А. и е била видимо неспокойна. Полицаите разпоредили
на подс. *** Д. да се яви в РУ на МВР – с. *** за изясняване на случая. В
полицейското управление подс. *** Д. бил тестван за алкохол. Техническото
средство „Дрегер“ отчело наличие на 1,26
промила алкохол в кръвта му. Факт, безспорно
потвърден от приложената по делото докладна записка на л. 24 от ДП № 21-Сл/2018
г., в която е отразен резултата от извършения тест с техническо средство „Дрегер“
и протокол от самия резултат на л. 25 от ДП № 21-Сл/2018 г., в който е отразен
и часа на извършения тест, а именно 07:31:50 ч. Като преди това бил повикан и екип
на ЦСМП – Пловдив. На място екипът бил в 06:30 ч, който извършил преглед на
подс. Д., видно от карта № 15796 от 18.03.2018 г. на л. 47 от ДП № 21-Сл/2018 г.
В графа „анамнеза“ е отразено, че по
данни на подс. Д., същият е обяснил, че е бил ударен с мотика в дясната ръка.
Наред с прегледа на подсъдимия бил извършен такъв и на св. П.Г., видно от
карта № 15796 от 18.03.2018 г. на л. 50 от ДП № 21-Сл/2018 г. В графа „анамнеза“,
при прегледа на св. П.Г., било отразено
по нейни данни, че й е нанесен побой
с юмруци по лицето, бутане на земята и ритана.
Бил извършен преглед и на св. Т. Г., видно от карта № 15796 от 18.03.2018 г., на л. 51 от ДП №
21-Сл/2018 г. В графа „анамнеза“ е отразено, че се съобщава за нанесен побой с удари,
с юмруци по лицето, събаряне на земята и
удари по главата.
В РУ на МВР – с. *** подсъдимият продължил да се държи
агресивно, спрямо полицейските служители, като неизпълнявал полицейските
разпореждания. Това наложило поставянето на белезници и издаването на заповед
за задържане на лице рег. № 6207 33-23/18.03.2018 г., на л. 27 от ДП №
21-Сл/2018 г. за 24 часа, в която било посочено основание за задържане правната норма по реда на чл. 325,
ал. 1 от НК. За целта била съставена и докладна записка от св. Б. – л. 24 от ДП
№ 21-Сл/2018 г., в която е посочено поведението и отношението на подс. Д. за
престоя в двора на РУ на МВР – с. *** и с оглед агресивното му поведение и отношение
към служителите на реда. В самото полицейско управление била извършена беседа с
фамилия Г., като лично св. П.Г. и то
доброволно, съобщила отново и в РУ на МВР – с. *** на св. И.Б., че подсъдимият я причакал пред дома й. Приближил
се към нея и я нападнал с думи, юмруци и ритници. Факт, безспорно потвърден в
показанията на св. И.Б., който описа състоянието й, при първоначалното довеждане на св. П.Г. ***
- имала синьо под окото и кръв от носа,
цялата била в прах, видимо едва вървяла, защото я болял корема, а причина за
това е, че била ритната от подсъдимия в корема. Св. Б. е показал, че очите на
момичето са били сини. Това е ненормално отношение към едно момиче. Относно
състоянието, което е възприел св. П.Д. (дежурен в РУ на МВР – с. ***), той е
категоричен, че св. П.Г. по лицето е имала кръв, куцала и се държала за корема.
Той лично от нея разбрал, че бившият й приятел я ритнал (подсъдимият). Като
за него св. П.Д. показа, че по него не е възприел видими наранявания, освен по
ръцете, по кокалчетата на юмруците, а не по гривнените стави. Като по отношение
на тези наранявания св. Т. Г. показа, че след като подс. Д. бил вън пред
входната врата и хвърлил кофата за смет по вратата, той започнал да си удря
ръцете свити на юмрук по дувара. Като отправял заплахи, че ще ги убие, че ще ги
избие. След като установили в РУ на МВР - с. ***, че подс. Д. е военнослужещ
била уведомена и „Военна полиция“ – Пловдив,
която продължила работа по случая.
След освобождаването той посетил съдебен лекар, като
било изготвено
съдебномедицинско
удостоверение № 284 от 19.03.2018 г. на
л. 60 от ДП № 21-Сл/2018 г., в което са описани следните травматични промени, а именно, че от извършения преглед и от представената медицинска документация се установени контузия на лявата лакътна
става, контузия на дясната ръка, контузия в областта на дясното бедро, оток по
окосмената част на главата, кръвонасядане по дясната скула, охлузвана на гърба
на ушната мида, кръвонасядане по шията,
кръвонасядане по гърба и кръвонасядане и охлузване по горните и долните
крайници.
За тези му травматични увреждания, в хода на съдебното
следствие, по искане на защитата, му бе допусната СМЕ на л. 157 - л. 162,
съдебен том 2. Тя бе изслушана и приета, като в хода на изложението си вещото
лице *** П. посочи, че най-точно травматичните увреждания на подс. Д. са описани от съдебния
лекар в съдебно медицинско удостоверение
№ 284 от 19.03.2018г. на л. 60 от ДП № 21-Сл/2018 г.
Описаните травматични увреждания за подс. Д.: контузия
в областта на лакътната става, контузия на дясната ръка, контузия в областта на
дясното бедро, косо в окосмената част на бедрото, кръвонасядане по дясната
скула, охлузвана на гърба на ушната мида, т.е. задната част на ухото,
кръвонасядане по шията, кръвонасядане по гърба и кръвонасядане и охлузване по
горните и долните крайници, като общ механизъм за получаването на тези
тр. увреждания вещото лице посочи – действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с юмрук или чрез неговото
тангенциално странично действие. Като увреждането в областта на шията с
размера 1/5,1 см. е в резултат от притискане с ръка. Самият му размер отговаря
да е получен от крайната част на
фалангата на някой от пръстите, осъществили това тр. увреждане. Като
охлузването на предната повърхност на дясната коленна става най-вероятна по
произход са от теренна травма, от падане върху терена. Положението, при което
са били нанасяне тр. увреждания върху подс. Д. и лицето, което ги нанася е било
„лице срещу лице, един срещу друг“
до момента, в който е паднал и си
е ударил коляното си.
По отношение на причинените травматични находки у св. Т. Г. е изготвено съдебномедицинско удостоверение № 283 от 19.03.2018 г. като от прегледа му и от представената
документация са установени следните травматични промени: охлузване в
окосмената част на главата, кръвонасядане по горния клепач на лявото око, кръвонасядания
по дясната скула, множество охлузвания по гърба и поясната област. Като е
посочено, че тези тр. увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане
с или върху твърд, тъп предмет или неговото
тангенциално действие и е възможно да са
по време и начин на съобщаване от освидетелствувания. Било му е причинено болка
и страдание без разстройство на здравето.
От
изготвената в хода на досъдебното
производство СМЕ № П-96/2018 г. по писмени данни л. 99 – л. 105 вещото лице е посочило, че от възникналия
инцидент на 18.03.2018 г. пред дома на св. Т. Г. на него, непосредствено
след нанесената травма в областта на
главата и лицето от страна на подс. Д., св. Т. Г. не е загубил съзнание, видно
от медицинските документи и от показанията. Св. Г. е бил транспортиран до ЦСМП
– Пловдив, където е бил прегледан, изследван, освидетелстван, диагностициран и освободен. Като са поставили диагноза
повърхностна травма на носа и контузия на носа. Вещото лице в тази СМЕ изцяло
приема описаните в съдебномедицинското удостоверение травматични находки като е приело, че тези
травматични находки са причинени от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар
или притискане (тангенциално), чрез странично действия с или твърд предмет и
добре отговарят да са получени при нанесен побой с юмруци по главата и лицето и при падане на терена при
боричкането по тялото към момента на инцидента. По отношение на нанасянето
на травмите св. Т. Г. е бил в началото
прав и обърнат с лице към нападателя. Те са били лице в лице, един до друг,
а впоследствие, при падането му на терена, травмите по тялото са причинени от
боричкането им. Всички тези травматични увреждания са причинили на Т. Г. болка
и страдания по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и за около 3 – 6 дни от травмата са отшумели.
Това заключение бе изслушано в хода на съдебното следствие, в съдебно заседание, проведено
на 30.08.2018 г., като вещото лице посочи, че по отношение на травмите, с оглед
констатацията, че се сочи сбиване, то увреждания по главата – теменно тилната
област, в дясно, кръвонасядането по горния клепач на лявото око, по кожата на
дясната скула са в резултат на ударите в областта на лицето на Г. с ръце от
подсъдимия. В областта на гръдния кош по гърба вещото лице сочи, че са
установени множество малки охлузвания 0.5 см./0.5см., които са групирани в една
по-голяма площ 20 см./26 см. Като това травматично увреждане може да е получено
при падане на терена от охлузване на кожата, защото е на по-широка площ. Това
травматично увреждане е в резултат на тангенциалното движение при падане на
тялото върху твърд, тъп , ръбест предмет, най-вероятно терена върху който е
паднал, за да се получи това охлузване с този размер. В дясната поясна област,
сочи вещото лице има голямо охлузване 12 см./11 см., което е получено при
превъртане на тялото върху терена. Тези травматични увреждания не могат да се
получат при защитна реакция на Г.. Те са на по-малка основа и говорят за
теренна травма. Вещото лице показа, че по време на побоя в началния момент, имайки
предвид травматичните увреждания,
двамата са били прави. Като причината за падането се предполага, че е бутнат в
резултат, на което са получени травмите по гърба и поясната област, той е
паднал на гръб, като вещото лице е
категорично, че тези травматични увреждания по гърба не са от ритане.
Вещото лице извърши и съпоставка на получените травматични
увреждания, които били причинени на св. Т. Г. и тези причинени на подс. Д., като
вещото лице посочи, че в един момент те двамата са били ПРАВИ, били са ЕДИН ДО ДРУГ. Като тр. увреждания по
подс. Д. по шията са от удара със сап, а
тези по коляното са от падане. Сапът няма как да засегне гушата и коляното. В
окосмената част на подс. Д. увреждането е
възможно да е от удара със сапа.
По отношение на св.
П.Г., видно от изготвеното съдебномедицинско удостоверение № 282/2018 г. на
л. 43 от ДП № 21-Сл/2018 г., изготвено на 19.03.2018 г. били констатирани
следните травматични находки: от медицинските документи и от извършения
преглед пропукване на носните костици на
носа, кръванасядания по долните клепачи, оток на лявата скула, охлузване на лявата
колянна става, кръвонасядане по дясната подбедрица. Като описаните травматични
увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд,
тъп предмет или са в резултат от неговото тангенциално действия и е възможно по
начин и време на възникване, така както е
показала освидетелстваната. Пропукването на носните костици е причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а
останалите травматични увреждания са причинили болка и страдания, без разстройство
на здравето.
Видно от изготвената в хода на досъдебното
производство СМЕ № П-98 на л. 112 – л. 118,
касаещо причинените травматични увреждания на
св. П. Г. е посочено от страна на вещото лице, че непосредствено след
инцидента тя е получила травма в областта на главата и лицето. Не е загубила
съзнание, видно от свидетелските показания и медицинската документация. Тя е
била транспортирана до ЦСМП - Пловдив. Била е прегледана. Извършено е изследване и
консултация, диагностицирана е и е освободена. Като й била поставена следната
диагноза: повърхностна травма на носа, фисура (пропукване) на костите на носа, контузия
на лицето и носа. Въз основа на изготвеното СМУ № 282/2018 г. на л. 43 от ДП №
21-Сл/2018 г. били описани най-точно получените при прегледа й от съдебен лекар травматични увреждания, а
именно: пропукване на носни костици на носа, охлузване на лявата колянна става
и кръвонасядане на дясната подбедрица. Вещото лице сочи, че гореописаните
травматични увреждания са причини по механизъм на действие на твърд, тъп
предмет , чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесен
побой с юмруци по лицето и удари с крак (ритник) по крайниците към момента
на инцидента. По време на нанасяне на травма, в началото П.Г. е била права и
обърната лице с лице към нападателя си. Те са били с лице един към друг,
а впоследствие, след падането й на терена, травмите на крайниците са причинени
от ритници. Това получаване на фисура на носните костици е причинило разстройство
на здравето, неопасно за живота, по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Всички
останали травматични увреждания са й причинила болки и страдания, по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК и за около 3 – 6 дни са отшумели.
В хода на съдебното следствие, в съдебно заседание от 30.08.2018
г., бе изслушана изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ. Като по отношения на св. П.Г. е установена фисура на носни костици, с оглед рентгеновите данни.
Фисурата означава пукване на костите на носа, като тази диагноза е в резултат
на консултация с хирург лицево челюстна хирургия, а останалите травматични увреждания
са дадени от съдебен лекар – кръвонасядане по долния клепач на лявото око, във
вътрешния очен ъгъл по долния клепач на дясното око, във вътрешния очен ъгъл, оток
в областта на лявата скула, с размер 3/2 см. Без промяна на цвета на кожата и по кожата на
лявата лицева половина, встрани от устния ъгъл е налице кръвонасядане с размери
1,5/0,3/0,5см. Травмата на носа е дала това оцветяване и кръвонасядане в
областта на вътрешните ъгли на долните два клепача на лявото и дясното око. При
по-тежки удари се получават травматични очила, но не защото ударът е в тези участъци,
а защото след удар в носа кръвоизлива отива в меките тъкани настрани и дава
тези характеристики. Тя е нежно момиче, показа вещото лице, има по-грацилни кости
и носните костици са и по-фини. При изложението си, в хода на съдебното
следствие, вещото лице показа, че ударът би могъл да бъде нанесен в областта на
скулата, на бузата и да е един, но по отношение на факта, дали може да премине
към носа и дали с един единствен удар, то не биха се получили всички травматични
увреждания по лицето й, имайки предвид, че то не е голямо. С оглед промяна в
показанията на св. П.Г., дадените в съдебно заседание, че тя е била ударена от
някой един път, но не е видяла кой, то вещото лице изрази становище, че не
може да е категоричен, че всички травматични увреждания по лицето са само с
един удар, и то с един юмрук, защото от юмрука не биха се получили тези
характеристики, следва да е имало и действие с отворена длан. Възможно е,
вещото лице показа, да са и два удара, защото е констатирано кръвонасядане, травматичен
оток по долните клепачи и оток на лявата скула
и травма на носа.
По отношение на травмата на лявото й коляно, е
констатирано охлузване с размери на 7/2 см. и по предната повърхност на дясната
подбедрица - кръванасадания с размери 6/3 см. Вещото лице показа, че травматичното
увреждане по коляното е от падане, но по отношение на травмата на дясното
подбедрица от ритник с обувка, обута
върху крак, като по-малко вероятно е да е от падане. Причината за това е, че травмата на коляното вляво е от падане, това е
така, защото има разлика във вида на травмите
от ритник и от падане. В случая кръвонасядането по дясната подбедрица е от ритник, а охлузването на коляното е от терен. В
резултат на депозириния отговор от страна на вещото лице, възприемайки
показанията на св. П.Г., с оглед промяната на същите й едва във фазата на
съдебното следствие, касаещи именно травмата,
получената по носните костици, дали тя била получила и другите травми по
тялото си, така както тя съобщава в хода на съдебното следствие, като коренно
променя показанията си, относно начина им на получаване, че се е „намесила“, “шмугнала“
между двамата, като те са се боричкали, за
да ги раздели. При този вариант на промяна на показанията й вещото лице посочи, че едва ли е възможно да получи по
крайниците си тези травми, при така създалата се ситуация. С цел изясняване на
това разминаване, в хода на съдебното следствие и с оглед дадените от св. П. Г.
нови показания, относно начина на получаване на травмата по носните костици, бе
назначена Тройна комплексна съдебномедицинска експертиза на л. 194 – л. 207, съдебен
том 2. Според нея вещите лица посочиха, че на св. П.Г. са причинени описаните
травматични увреждания, посочени в изготвеното съдебномедицинско удостоверение №
282 /2018 г. на л. 43 от ДП № 21-Сл/2018 г. Като описаните травматични увреждания
са разположени в долните клепачи на двете очи, носа, лявата скула и лявата
лицева половина. Същите заемат централната и лявата лицева половина. Като по
отношение на пропукването на носните костици и кръвонасяданията в долните клепачи
и на двете очи, вещите лица по тази експертиза показаха, че е възможно да се получи при един удар, нанесен по
гърба на носа. Те са посочили в Комплексната тройна съдебно-медицинска
експертиза (КТрСМЕ), че теоретично е възможно травматичният оток на лявата
скула и кръвонасядането по лявата половина на лицето да са се получи при такъв случаен удар, от един мъжки юмрук. Като същите сочат, че по-малко вероятно
е по механизъм на получаване на това травматично уврежда да се получи при разделяне на двама биещи
се и е възможно получаване на случаен
удар по лицето. Те приемат в заключение, че е напълно възможно св. П.Г. да
получи тези травматични увреждания от
един случаен удар, без тя да види, кой я удря, тъй като при създалата се
ситуация е налице сбиване, бутане, блъскане и нанасяне на хаотични удари, като
това не изключва възможността някой да я е ударил.
Съпоставяйки, посоченото от вещите лица в писменото им
изложение на КТрСМЕ и изложението на вещите лица, при изслушването им в съдебно
заседание, се установява, че те приемат,
че е възможно при удар на костта в тази зона (носа) от ръката, то тя да има действие
по гърба на носа, лявата скула и лявата устна, тъй като е налице увреждане и на
лявата устна в левия устен ъгъл с големина 1,5 см. В лявата половина на лицето са се проявили тези травми, защото е налице
действие от ръка, като по- малко вероятно е тези травми да са от един мъжки
юмрук. Те сочат, че ударът е бил лек, умерен и затова тя не е разбрала, кой я
ударил. В случая е прието наличие на промяна в посоката на площта от един мъжки
удар, който обхваща нос, скула, уста и носна
гънка, като се вижда в случая, че големината му съвпада с площта на лицето, защото
сочи вещото лице *** С., че те са били трима. И това пукване се е случило. При
свадата, както тя е показала в съдебно заседание, че се е „шмугнала” да ги
разтърве е възможно да е получено това увреждане, случайно. Това, че не е
видяла кой я е ударил е напълно нормално, защото биещите си сменят местата. По отношение на падането
те сочат, че те не могат да го свържат само с удара, а е възможно да е била и
бутната.
От друга страна, участващото вещото лице *** П. в тази
КТрСМЕ, посочи в съдебно заседание, при
изслушване на експертизата, че единствено от удар с по-голяма сила, който е целенасочен,
ще може да причини тези травматични увреждания, които са описани най-точно
в съдебномедицинското удостоверение, при прегледа на св. П. Г. и в
документите, изготвени в спешния център, защото тя с грацилни, нежни кости и площта на лицето й не е голяма. Ето защо
съдът, при изслушване на КТрСМЕ, същото
бе приета, но не следва да бъде ценена, тъй като самата констатация на вещите
лица (*** С. и *** Б.), че пропукването на носните костици е в резултат на един
случаен удар, не отговарят на реално развилите се действия на място. Никъде, в
нито един момент, св. Т. Г. не е посочил, че дъщеря му се е намесвала да им
помогне. Показанията му са последователни, взаимосвързани и в тях, той показва,
че е възприел ясно и дори нищо не му е пречело, че именно подс. Д., а не
друго лице е нанесъл удари в лицето на дъщеря му, от който тя е паднала на
земята, като там е продължил подсъдимият с бруталните си действия,както показа св.
Т. Г. показа, да я рита като „парцал“. Пред
нито един свидетел самата П.Г., имайки
предвид и полицейските служители не е показала, че тя се е намесила да ги разтърве,
версия изложена едва в хода на съдебното следствие пред съда, още при
извършване на първоначалната беседа с нея. Единственото, което е показала, че е
била удряна, с юмруци и ритана, като още тогава, в хода на досъдебното
производство, не друг, а тя сочи лицето подс. Д.. Дори св. Т.Г. е показала, че
в нито един момент дъщеря й не е казвала, че е заставала между тях, а е сочила,
че е удряна и ритана от подсъдимия. Няма как съдът да приеме експертизата, като
правилна, относно факта, че това травматично увреждане, което й е причинено фисура
на носните костици е получила от случаен удар и, че не е възприела от кого е
получила този удар, който следва да е бил лек, умерен, при разделяне на
двамата биещи се. Напротив *** П. посочи, че ударът следва да е бил с
по-голяма сила, целенасочен и е
нанесен, когато тя е била права с лице към нападателя й. Нещо повече никъде в
обясненията си подс. Д. не е обяснил, че е налице именно такова заставане на
св. П. Г. между тях. Няма как да бъде получено това увреждане при сочената
версия от подсъдимия и св. П. Г., с оглед промяната й в показанията й, защото ***
П. показа, че те двамата биещите се (подс. Д. и св. Т. Г.) са били лице срещу
лице, един до друг, като същите са се били хванали за гушата. В обясненията си подс.
Д. няколкократно изложи и последваща, различна версия от тази първоначално
сочена от него, а именно, че при сборичкването им в едни момент св. Т. Г.
застанал настрани и подс. Д. бил на 1,5 м. разстояние от нето и тогава св. П. Г.
се е намесила. Следва логичното проследяване на фактите, защо след като първо –
двамата са разделени един от друг е била нужна намесата на трето лице и са на
разстояние, сочено от подсъдимия от 1,5м., което не налага, а и второ - дали е било вече нужно св. П. Г. да предприеме
т.нар. “шмугване между тях, за да ги разтърве“, с оглед промяната й в
показанията й, едва в хода на съдебното следствие. Дори и самият подсъдим не
обясни, че е налице именно такова „шмугване" между тях двамата, а единствено
при първоначалните си обяснения обясни, че тя „ме хвана за ръцете, за да ни разтърве“.
Няма как практически да се извърши това хващане на ръцете, защото те са му служили
за нанасяне на удари по целостта на св. Т. Г. и, както се лансира версията, от
вещите лица, че св. П. Г. е получила един случаен удар, то ако се приеме тази
версия на подсъдимия, че тя му е хванала ръцете – първо няма как да застане
между тях, защото подс. Д. и св. Т. Г. са били лице срещу лице, един до друг и
второ – следва ако има такъв захват на ръцете му св. П. Г. да е била зад него, и
отново практически няма как да получи този случаен удар в носните й костици и
да не разбере кой го нанася. Поради което изводът на вещите лица, че е налице
случаен удар не съответства на становището, последно изразено от вещото лице ***
П., и на което съдът дава вяра, че за получаване на това травматично увреждане фисура
на носните костици е било налице действие на целенасочен удар с по-голяма сила,
имайки предвид, че нейните кости, които са нежни, грацилни, а не както
останалите вещи лица посочиха, че е бил налице лек, умерен удар и затова тя не е разбрала от кого. При
съпоставка на показанията на св. Т. Г., относно възприетото от него по отношение на
развилите се действия, касаещи св. П.Г., то той точно и последователно описва действията на подсъдимия , като при съпоставка с КТрСМЕ, съдът приема, че в
нито един момент тя не се намесвала, защото след като подс. Д. е получил удара си от към гърба си от страна св. Т. Г., който
целял единствено да защити дъщеря си ,то
подсъдимия, се е обърнал с лице св. Т. Г., като го „ласнал“ (обясни подсъдимият).
Св. Т. Г. е паднал и е последвало
сборичкване. След като се отскубнал от подсъдимия свидетелят Г. се изправил и придържайки
дъщеря си влезли в двора, където ги
последвал подсъдимия и се сборичкали. Св. П. Г. не се е намесвала, викала, при
което се показала св.Т.Г..
Съдът
не приема и довода, изложен от вещите лица в КТрСМЕ, относно уврежданията на св. П.Г., получени по крайниците,
че те са единствено от падане върху настилката. Няма как физически тя
едновременно да падне на лявото си коляно и на дясната си подбедрица, защото,
съпоставяйки лявото коляно и дясната подбедрица, то същите се намират в различна
равнина област на тялото. В нито един
момент, дори и пред служителите на полицията, св. П.Г. не е показала, че се е
опитала да ги разтърве, а напротив тя е показала, както посочи св. А. - „че е Д.
е удрял и ритал“, „беше прашасала и охлузена, защото каза, че е я ударил Д. и паднала на земята“; св.
П. – „че Д. й нанесъл побой с ритници и юмруци“; св. П.Д. - „тя лично ми каза, че
я е ритал бившият й приятел Д.“. Дори и на св. Б. в РПУ-то тя отново е съобщила,
че Д. я причакал пред дома й и я нападнал с ритници и юмруци. От нея св. Б. е
получил информация, че това не му е за
първи път и получил информация от колегите си, че е имало и предходна молба от св. П. Г., била
образувана преписка по отношение на Д.Д., който и бил разцепил устата, но П. си
била оттеглила молбата. За наличието и на предходен инцидент между подсъдимия и
св. П.Г. показа и св. Т. Г.,че преди 3 години подс. Д. й разцепил устата от лявата страна пред
дискотеката. Факт е, че между подс. Д. и
св. П.Г. съществувало приятелство, както и двамата не отрекоха, но родителите
на св. П.Г. не одобрявали връзката й, защото св. Т. Г. показа, че с течение на
времето, той (подсъдимият) е започнал да
я тормози и притеснява. Като не смята, че
отношението на подс. Д. е нормално към дъщеря му, защото той си има приятелка у
тях и то не може, когато му се прииска да се обажда на дъщеря му. Неслучайно, в
хода на съдебното следствие, при разпита на св. П.Г. съдът констатира, че е
налице рязка промяна в показанията й от тези, дадени в хода на досъдебното
производство.
В таза връзка бе и назначена Комплексна съдебно-психиатрична
психологична експертиза по отношение на П.Г., която
бе депозирана на л. 139 – л. 151 от съдебния том 2. На база на изслушаната
експертиза се установява, че св. П.Г. е психично здрава, като в личностния й профил
е налице индивидуална особеност – изразена нерешителност, неувереност и ниско
самочувствия. Тя възприема важността на мнението на значими за нея хора. Тя е
загрижена за авторитета на важните за нея хора, а не за своя. Не изразява
съчувствие към себе си и родителите си. Тя не може да бъде автор на преживяванията
си, а приема мнението на значимите за нея хора като значимо за нея лице (сочи
подсъдимият). Тази й психическа зависимост се базира на емоционална такава. Тази
зависимост не е в нейния химичен вариант, а че тя възприема нуждите и желанията
единствено на значим за нея човек за по-важни. Към момента отношенията им са
приятелски, но миналата любов остава в сърцето, сочи вещото лице *** Г.. Тя е
привързана към подсъдимия. Извършен е разбор на различните й показания от страна
на вещите лица и това е така, защото тя иска да запази добрите
отношения, дори с риск да навреди на себе си, с подсъдимия. Профилът на такъв
тип жени е „Скарлет О Хара – Мразя! Обичам!“. Това не е болест, а личностнова
особеност. Средата, в която живее е важна, защото сочат вещите лица св. П.Г. е
споделила на баща си, че селото е малко и, че той баща й знаели „Какъв човек е
подсъдимият“. Проявява загриженост
повече към подсъдимия, отколкото съм себе си и затова е толкова объркана. Привързаността
като базова биологична нужда има различни форми, те са свързани и с нивото на
интимност. Интимността може да не е чисто сексуална, тя може да е като близост
и начин на свързване на база приятелство. По линия на страха нейната
индивидуална особеност е свързана с нейната ниска емоционална диференциация, защото
***но назовава емоциите си и преживяванията си. Няма емоционален пълнеж, което означава,че
се страхува от баща си и от Д.Д.. Вещите лица сочат, че смяната на показанията
й се дължи на психическата зависимост от Д., защото са налице ниво на
свързаност комуникационност, налице е т.нар. “любовен началник“, както се казва
като термин в психиатрията и за нея е изключително ***но, защото тя е свързана и интимно с него. За нея
родителите й не са авторитет, за нея значим човек е Д.Д..
Авторитетът й по отношение на Д. е свързан с престижа
му, с нивото на комуникация, възможностите му и с приятелския му кръг. Тя е
с ниско самочувствие. Не е продължила образованията си. Средата, в която живее
няма приятелски отношения, т.е тя продължава да си го обича.
Гореизложената фактическа обстановка по случая, съдът
приема за установена по несъмнен и безспорен начин от събраните на досъдебното
и на съдебното производство огласени гласни и писмени доказателства, касаещи
установяването на престъпните състави, за които подсъдимият е бил предаден на
съд.
По категоричен начин се доказа, че подсъдимият е автор
на състава на престъплението по реда на чл. 131, ал. 1, т. 4, алт. 3 и т. 12,
предл. 1, вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. Видно от действията му, по
отношение на констатираните травматични увреждания на св. П.Г., й е причинил
- пропукване на носните кости на носа - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1, от НК и кръвонасядания по долните клепачи, оток на лявата скула, охлузване на
лявата коленна става, кръвонасядане по дясната подбедрица – болка и страдание
по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
По отношение на тези констатирани травматични увреждания
съдът приема, че фисурата на носните костици
не е в резултат на един случаен удар и то
от лице, което не би могло да бъде установено кое е. Това е така, защото
промяната на показанията на св. П.Г., в хода на съдебното следствие, се дължи,
както и вещите лица изготвили СППЕ са констатирали,
на психическата й зависимост от подсъдимия, която се базира на емоционалната
такава. По категоричен начин съдът не приема показанията й, дадени в хода на съдебното
следствие, за достоверни и отговарящи на реално развилите се действия пред дома
й, защото пряк очевидец на случилото се е св. Т. Г.. Той показа, че е възприел
реално лицето – подс. Д., което след като и отправил въпроса към св. П.Г. „Защо
ти е изключен мобилния телефон?“, дори не е изчакал отговор, а е нанесъл удари по лицето й, от което тя е паднала на земята,
като с много простички думи изпълнени със съдържание на загрижен родител, св.
Т. Г. показа, че след като подсъдимият я ударил по лицето, тя паднала на асфалта
и „почна да я рита като парцал“. Именно тези му показания оборват версията, посочена
от страна на св. П.Г., че тя не е била удряна от Д., а че се е намесила между
тях с цел да ги разтърве. Няма родител, които да устои, както показа св. Т. Г.,
който ще гледа как някоя убива детето му и да може да устои. Факт е, че св. П. Г. поддържа различни показания в хода на съдебното
следствие от тези изложени в хода на досъдебното следствие и това поддържане на
тези й различни показания продължли,
дори и при съпоставянето й в очна ставка със св. Т. Г., че някой й нанесъл удар
заставайки между тях да ги разтърве. Съдът не ги приема за верни, поради наличие
на психическа зависимост, както вещите лица посочиха в КСППЕ по линия на страха,
тъй като е налице привързаност към подсъдимия.
Неслучайно на няколко пъти, както и самият св. Т. Г. показа,
че дъщеря му му е споделяла дали той познава подсъдимият „Кой е той? и че цялото село го познавало“. Факт отново потвърждаващ
се от становище изложено от вещите лица, по отношение на липсата й на самоувереност,
по отношение на нея като личност, да зачита не себе си като личност, а значим
за нея човек. Като значим за нея човек е именно подсъдимият. Тази значимост тя
отдава на база на нивото на престижа му, на нивото на комуникацията му, възможностите му и с приятелския му кръг.
В този ред на мисли съдът дава вяра и на показанията
на св. Б., който е показал, че от колеги е разбрал за наличието и на предходен
инцидент, спрямо св. П.Г. от страна на подс. Д., за когото е получил данни, че й разцепил устата, като
тя при този предходен инцидент е оттеглила молбата си. От това следва отново
изводът за наличието именно на тази психическа зависимост у св. П. Г., спрямо
подс. Д.. Нещо повече по отношение на самата личност на подс. Д. съдът допусна
и разпита св. К.Й., която показа, че подс.
Д. й причинил тр. увреждания и е била подала жалба срещу него в РУ – с. ***, но
поради факта, че той й се извинил, видно от приложеното постановление от
04.07.2013 г. на л. 272 – л. 275, съдебен том 2, тя е депозирала декларация, че
никога и по никакъв начин подс. Д. не й е нанасял удари. То съдът преценя
самата личност на подс. Д., като лице, което зачита единствено своя авторитет,
без да счита, че всеки отделен човек е личност и има своя ценностна същност.
На следващо место, съдът не приема показанията на св.
П. Г., дадени в хода на съдебното
следствие, защото на тези й показания се противопоставят показанията на св. Т. Г., пряк очевидец на случилото. Те са последователни от самото
начало на процеса. Показанията му са взаймодопълващи
се и кореспондират с всички останали показанията на косвените свидетели, а
именно св. Т.Г. и полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента, които
са получили информация именно от св. П. Г., кой и кога й е причинил
констатираните тр. увреждания. В нито един момент, в хода на досъдебното производство,
св. П.Г. не е показала друг начин на получаване на описаните в съдебно
медицинското удостоверение по нея травматични увреждания, освен соченият от
нея, а именно, че е удряна по лицето и ритана и то именно от подсъдимия.факт вписан и в приложената в хода
на досъдебното производство карта № 15796 от 18.03.2018 г. на л. 50. Факт сочен
и в показанията на разпитаните полицейски служители св. А., св. П., св. Б. и
св. Д.. Чрез техните показания се установява, че именно лично от св. П. Г. всеки
един от тях е получил информация кой и по какъв начин й причинил възприетите и
от тях по лицето и тр. увреждания и състоянието, в което тя се намирала.
Поради което
съдът счита, че това посегателство, от страна на подс. Д., спрямо физическата й
цялост се потвърждава от приложените в хода на досъдебното производство гласни
и писмени доказателства, както и от приетото и изслушано заключение, изготвено
то страна на в.л. *** П., относно начина и механизма на причиняване на фисурата
по носните й костици, травмата на коляното й и полученото тр. увреждане в
дясната й подбедрица. Съдът не приема становището на вещите лица *** С. и *** Б.
(дали своето становище в КТрСМЕ за достоверно), че травматичните й увреждания по
носните костици са от случаен удар и, че тя не би могла да посочи от кого е
получила този удар. Налице са множество доказателства, оборващи този техен
извод, а именно пряк очевидец на случилото се – св. Т. Г., както и впоследствие
полицейските служители, пред които лично св. П.Г. е показала, кой и как й е нанесъл
удара по лицето. Съдът не приема и становището на вещите лица, че увреждането по
крайниците й е единствено от падане. На който извод се противопоставят
показанията на св. Т. Г. - „ риташе я като „парцал“ ,като в резултата на това
са налице и описаните тр. увреждания, в СМУ
№ 282/2018 г. на л. 43 от ДП№ 21-Сл/2018 г. издадено на св.П.Г. , които най -точно съответстват
на констатациите, посочени и описани по дясната й подбедрица като вид травматично
увреждане. Поради което съдът счита, че
версията, която защитата се опита да прокара, че травмата по носните костици е
от случаен удар, съдът не приема, защото
на тази му версия се противопоставиха приетите множество писмени документи
- медицински, в които е описано първоначалното им констатиране, относно начина и вида на получените
тр. увреждания. Като, видно от изготвената карта № 15796 от 18.03.2018 г. на л.
50 от ДП № 21- Сл/2018 г., в графата „анамнеза“ вписаните констатации са изречени
именно от страна на св. П. Г., а не от друго лице, че „й е нанесен побой с юмруци по лицето, бутане на земята и
ритана“. От кого факт, който тя посочва пред полицейските служители – подс.
Д..
Налице са множество свидетелски показания, да
безспорно косвени, но при съпоставка с другите гласни показанията, с тези на св.
Т. Г. и св. Т.Г. от тях се установява вида, начина и лицето, което е причинило травматичните
увреждания върху физическата цялост на св. П. Г..
В резултат на действията на подс. Д., като същият бил
и видимо „много агресивен и силно лъхал
на алкохол“, след като причинил травматичните увреждания по св. П. Г. и, след
като получил един удар със сап, както св. Т. Г. показа, тръгнал да се саморазправя и със св. Т. Г., а
не да се защитава, както обясни подсъдимият. В обясненията си той обясни, че се
обърнал и го „ласнал назад“. Отново не
си е тръгнал, а са се сборичкали. Като тези му действия съдът не
приема за самозащита от страна на подсъдимия. Причина за нанасяне на удара със
сапа, за което и св. Т. Г. не отрече, е една единствена да защити дъщеря си, която
не друг, а подсъдимият ритал като „парцал“ . Дори и след като св. Т. Г. успял
да се изправи и да се отскубне от подс. Д. и да прибере дъщеря си в
двора на къщата, там отново ги последвал подсъдимият, където „налагал с ръце и крака“, както
показа св. Т.Г. подсъдимият св. Т. Г.. Това действия на подсъдимия съдът не
приема отново за негова защитна позиция, а действие насочено към саморазправа
със св. Т. Г..
Факт, безспорно потвърден от констатираните тр. уреждания
по физическата цялост на св. Т. Г., който показа, че “в двора той рипна да ме бие и ми нанасяше удари в гърба и лицето.”.
Като е последвало и хващане за гушата. В хода на съдебното следствие бе
извършена и съпоставка от страна в.л. *** П. по отношение на констатираните тр.
увреждания по св. Т. Г. и по подс. Д., като по категоричен начин той потвърди, че
тр. увреждания, получени по св. Т. Г. и
подсъдимия, са били получени в един
момент, в които двамата са били прави, били СА ЕДИН ДО ДРУГ. Като тр. увреждания
по подс. Д. по шията са от удара със сап, а тези по коляното са от падане. Сапът
няма как да засегне гушата и коляното. В окосмената част на подс. Д.
увреждането е възможно да е от удара със сап.
Поради което, сочената защитна позиция в обясненията
му, че е нанасял удари с цел да се
защити, защото не той е отпочнал нанасянето на удари, съдът не приема за
достоверна. От данните по делото се установи, че не друг, а подс. Д. е нанесъл
първите удари по св. П. Г. и причината за
последващата защитна реакция от страна на един родител, възприемайки, че някой
удря и рита детето му като „парцал“, е да го защити, чрез предприемане на действие по
защита, в случая чрез нанасяне на удар със сап.
Съдът приема, че в действителност удара от страна на св.
Т. Г. със сапа е един единствен, а не както подсъдимият обясни, че му е нанесъл
четири удара, защото свидетелят е нямал физическа възможност да нанесе
останалите три удара, тъй като подс. Д. се обърнал веднага след получаването на удара със сапа и е „ ласнал“ св. Т. Г.. В резултат на което паднал
на земята, като последвало сбиране вън, пред дома на св. Т. Г., а впоследствие
и в двора, зад уличната врата на къщата.
Така на св. Т.Г., подс. Д. причинил охлузване в
окосмената част на главата, кръвонасядане по горния клепач на лявото око,
кръвонасядане по дясната скула, множество охлузвания по гърба и поясната област
– болка и страдание по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от НК.
С оглед действията си по отношение на правната квалификация
се установява, че подсъдимият е осъществил състава на телесната увреда при
наличието на квалифициращия признак по т. 4, предл. 3, по чл. 131, ал. 1 от НК,
тъй като се доказа, че е причинил телесни увреждания на повече от едно лице, а
именно и на св. П.Г. и на св. Т.Г., като с действията си е причинил едновременно
две различни по вид телесни увреждания, а именно по реда на чл. 130, ал. 1 и
ал. 2 от НК за св. П. Г. и по чл. 130, ал. 2 от НК за св. Т. Г.. Поради което е
нелице един престъпен състав, който е квалифициран по най-тежкия резултат.
В този ред на мисли съдът не приема довода на защитата
на подсъдимия, че не се доказа кой и по какъв начин е причинил тр. увреждания
по св. П. Г., поради което съдът не счита, че ще следва да уважи искането му, а
именно по този състав, касаещ причинената травма на св. П. Г., подсъдимият Д.
да бъде оправдан.
Нещо повече, от действията му се доказа, че той е
осъществил и престъпният състав по чл. 131,
ал. 1, т. 12, предл. 1 от НК, защото с
поведението му се доказва, че същият е
извършил горното деяние на публично място, като постъпката му била
възприета от фамилия Г. и от пристигналите на място полицейски служители, като
всеки един показа, че подс. Д. е бил доста агресивен и едва успели да го
удържат, като обиждал и отправял закани, че „ще убие и претрепе” спрямо св. Т. Г..
С това си поведение подс. Динчеве е демонстрирал неуважение на установените
привички в обществото и е нарушил установения правов ред. Действията му -
спрямо св. П.Г. и св. Т. Г. са израз на хулиганска проява, с цел причиняване на
констатираните по тях тр. увреждания, което в
конкретния случай е постигнато. Причината за това не е с цел самозащита,
както обясни подс. Д., а с цел да се саморазправа - първо - със св. П.Г., защото
не й бил включен мобилния й телефон и второ
- със св. Т. Г., който се притекъл на
помощ на дъщеря си, с цел да я защити.
Поведение, с което се нарушава правовият ред на
обществено място, в присъствието на много хора. Именно чрез хулиганското си
поведение съдът счита, че деянието е осъществено и от субективна страна,
тъй като това му поведение е елемент от субективната страна на престъплението,
а именно демонстриране на явно неуважение към обществото, като не е зачел
човешката личност не само на св. П.Г., за която св. Т. Г. показа, че след два
дни подсъдимият „й донесе рози, за да й се извини като ги остави на коша отвън”,
както и спрямо св. Т. Г., който дори е по-възрастен от подсъдимия, факт който
не го е възпрял. (р. 600-79-ІІ, стр. 58).
Хулиганските подбуди са налице, съгласно практиката на
ВКС, когато от обективна страна са налице непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а от
субективна страна деецът е съзнавал общественоопасния характер на това деяние,
т.е. че действията му са насочени към реда, установен в страната и общественото
спокойствие и е искал или допускал настъпването на общественоопасните последици.
Да, същият обясни, че е осъзнавал, че е бил в яростта си, но е целял да се
защити. Версия, която е негова защитна, но съдът не я приема, защото се опроверга
от останалите, събрани по делото доказателства.
За да бъдат окачествени като непристойни действията на
подсъдимия по време на инкриминирания инцидент, то съдът възприема същите като неприлични,
безсрамни, укорими, изразяващи се в буйство, невъзпитаност и др. прояви,
скандализиращи обществото. Точно такава е била деятелността на подсъдимия по
време на инцидента със св. П. Г. и спрямо св. Т. Г.. Тя се доказва по
категоричен начин, а именно, че не е бил
провокиран по какъвто и да е повод от страна на св.Т. Г., нито и от страна на св.
П.Г., за да отпонче нанасяне на удари и ритници по цялостта й, имайки предвид, че
тя е нежна и грацилна, а той е добре натрениран и доста по-тежък физически от
нея. Съдът отчете и факта, че между тях
съществува нещо повече от старо приятелство, както вещите лица посочиха в КСППЕ
налице е привързаност от св. П. Г. към
значим за нея човек - подс. Д..
От горното съдът счита, че по категоричен начин се
установява, че подс. Д. е извършил престъпният състав на престъплението, за
което е предаден на съд, както от обективна, така и от субективна страна, тъй
като се установи безусловно, че подсъдимият е извършил деянието при наличието и
на хулигански подбуди, като е причинил
телесни повреди на повече от едно лице.
Случилото се пред дома и вътре в двора на къщата на св.
Т. Г. е станало достояние на всички присъстващи. Поради това съдът намира, че е
налице изискуемия от закона обективен елемент на престъплението по чл. 131, ал.
1, т. 12, предл. 1 от НК хулиганските подбуди, а именно грубо е нарушен
установения обществен ред. По-нататък от обективна страна законът изисква с
действията си деецът да изразява явно неуважение към обществото, за да могат
тези му действия да бъдат субсумирани в
диспозицията на чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 от НК. Те изразяват явно
неуважение към обществото тогава, когато чрез тях се манифестира открито висока
степен на неуважение към обществения ред. Съдът намира, че тази обективна
предпоставка е налице и може да бъде отнесена към действията на подсъдимия.
Това е така, защото липсва провокация, а са последвали действия, възмутителни от страна на свидетелите.
При всички тези изложени по-горе съображения съдът
намира, че действията на подс. Д. могат да бъдат квалифицирани единствено като
действия, осъществени по хулигански подбуди, с причиняване на лека телесна
повреда на повече от едно лице.
Телесната повреда е понятие с медицинско и правно
съдържание. В медицината с понятието „телесна повреда” се означава всяко
нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите и
органите на човешкият организъм вследствие въздействие на увреждащи фактори от
външната среда. В медицински аспект понятието „телесна повреда” съдържа
медикобиологичната характеристика на анатомични и функционални нарушения на
организма, които той е претърпял от външния вредоносен фактор. Правното понятие
„телесна повреда” съдържа в себе си освен медикобиологичната характеристика на
увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието, както и
субективният елемент (вината в съответен вид и форма). Казано с други думи
правното понятие „телесна повреда” е по-широкото и по-богато на признаци в
сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето на човека
се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на органите му
като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките телесни
повреди се отнасят, както онези, които са причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, така и онези, които са причинили само физическа
болка и страдание. Разграничителният критерий между двете форми на леката
телесна повреда е онова кратковременно разстройство на здравето на пострадалия,
изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма или
тъканите, както и леки изменения във физиологичните функции, извън болката и
страданието. За изясняване на вида и характера на причинените телесни
увреждания на св. Т. Г. и св. П. Г. по делото бяха приети и изслушани съдебномедицинските
експертизи от *** П., които съдът приема и се позовава на тях. Съдът не приема
доводите на вещите лица (*** Б. и *** С.) от назначената КТрСМЕ, че удари по
лицето на св. П. Г. е случаен, по-лек и, че не е възможно тя да възприеме от
кого е, както и, че получените травматични увреждания по дясната подбедрица са
от падане.
Експертизите, изготвени от *** П., излагат подробно,
както теоретично, така и конкретно за процесния казус, аргументи, защо е дал
като медикобиологична характеристика на причиненото на св. П.Т.Г. е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл. 130, ал. 1, от НК и болка и страдание по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК, а за св. Т.Р.Г. болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2
от НК
Тези аргументи се споделят изцяло от съда, поради
което заключението, изготвено от вещото
лице *** П. се приема от съда като обосновано и изчерпателно.
По отношение на престъпния състава по реда на чл. 144, ал. 3, алт. 1, във вр. ал.1 от НК съдът счита, че и този
състав се доказа по категоричен начин, факт безспорно потвърден и от
присъствалите на място полицейски служители в лицето на св. А., който ясно е
възприел отправените закани спрямо св. Т. Г., „Ще те утрепя! Пуснете ме да го набия!“, както
и св. П., а именно, че „Ще те утрепя!“ и изричал нецензурни думи. При което подс.
Д. яростно се опитвал да се отскубне от полицейските служители, които го
държали за ръцете, защото, както показа св. А., подс. Д. бил много агресивен и се опитал да се сбие
със св. Г., сочи св. П.. Нещо повече и св.Т.Г. показа, че като дошла полицията,
Д. започнал да отправял към съпруга й закани „Ще го убие!“. Факт, безспорно потвърден и от
самия св. Т. Г., а именно, че щял на ги убие, като същият показа, че изпитва
страх, имайки предвид и предходната му постъпка, спрямо дъщеря му.
За да се обективира съставът на престъплението по чл.
144, ал. 3, във вр. ал.1 от НК, то е от значение получените закани, спрямо лицето, да са
достигнали до съзнанието му и да е налице създадено въздействие върху свободното
протичане на психическите процеси, в резултат на който се формира волята му. В
конкретния случай по категоричен начин се доказа, че у св. Т. Г. в съзнанието му ясно се е формирал „страх“,
защото същият при извършения разбор на доказателствата се установи, че за
ескалацията на подс. Д., спрямо него е налице факта, че първо е било налице неодобрение от
страна на родителите на П.Г. на връзката
му и второ било е налице и предходно подобно поведение на агресия от страна на
подсъдимия, спрямо нея, т.е. налице е желание за саморазправа със св. Т. Г..
Установи се, че св. Т. Г. реално е възприел тези отправени заплахи, изречени
и дори пред полицейските служители, като подс. Д. не се е възпрял да изрича
такива закани, с оглед породилото се, както и
полицейските служител показаха, доста агресивно поведение спрямо св. Т. Г..
По категоричен начин се доказа, че у самият подсъдим е
налице формирано решение за
осъществяването им, макар същият да отрича в обясненията си, че „не съм викал „Ще
те трепя!”, макар да бях в ярост.“. Налице са независими свидетели в лицето на
пристигналите на место полицейски служители – св. А. и св. П., които ясно са
възприели тези отправени закани, спрямо св. Т. Г., което е наложило и тяхната
намеса. По този начин се доказа, че е налице и породило се у него желание
за мъст, респ. намерение да премине към реално изпълнение на отправените закани
спрямо св. Т. Г..
Установи се, че
не е бил налице нормален тон на разговор, отправяйки тези закани, а е направил
опит дори да се сбие със св. Т. Г., както показа св. П..
Поради което съдът приема, че у св. Т. Г. е нарушена личната му свобода, така както сочи
текстът на чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, имайки предвид, че тази материална
норма се намира в Глава Втора от НК – Престъпления против личността. Доказа се,
че у свидетелят има промяна в поведението и действията му, които са противни на
волята му и то да е в насока, която е
целял подсъдимият.
Съдът приема довода на представителя на ВОП – Пловдив,
че подсъдимият е проявил една “твърдост и упоритост“, с оглед
породилата се крайна омраза между него и св. Т. Г., с оглед неодобрението на връзката му със св. П. Г., с оглед на
факта,че бе установено, че подс. Д. с течение на времето започнал да я
притеснява и тормози.
В тази насока са и показанията на св. Б., който
показа, че от колеги е разбрал, че спрямо
подс. Д. е била налице и предходна молба от страна на св. П. Г., относно
причинена травма спрямо нея, което го охарактеризира като личност с висока степен
на общества опасност, имайки предвид и настоящият случай, относно причинените й
тр. увреждания. Това му лидерско поведение е израз на стремеж да налага своето „Аз“
.
Наличието на страх се доказа от съпоставените
доказателства, тъй като страхът означава неосъществяване на контакт с лице,
което го поражда, който факт в настоящият казус се доказа, защото св. Т. Г.
показа, че и друг път са се спречквали.
Нещо повече, съдът приема и довода на представителя на
ВОП –Пловдив, че у подсъдимия липсва елементарно проявено чувство на
самокритика, както и липса на отказ относно желанието му да разбере в какво и
защо е обвинен. Съдът приема този му довод, защото у подсъдимия е налице
проявено чувство на упорство за надмощие на себе си над едни по-възрастен и
беззащитен човек.
Деянието се доказа, че е осъществено и от СУБЕКТИВНА
страна, тъй като се установи, че подс. Д. е целял и съзнавал, че ще породи
страх у св. Т. Г., който показа, че реално е възприел отправената му закана
спрямо него и семейството му, защото той е част от това семейство.
По отношение на размера на наказанието.
По реда на
чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 12, предл. 1 във вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2
от НК съдът счита, че при определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът отчете смекчаващите
обстоятелства: младата му възраст, фактът,
че продължава да бъде трудово ангажиран
и да е на кадрова военна служба,
добрите характеристични данни за
същия като военнослужещ. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете
проявената упорита престъпна воля, както и фактът, че извършеното от него
деяние е със завишена обществена опасност, с проявена и неосъзната престъпна
воля, относно последвалата увреда на повече от едно лице и не на последно място
липсата на самосъзнание при извършването на деянието, че самият той е
военнослужещ и не следва да допуска извършване на подобен род противоправни
действия, не само на публично място, съдът отчете и приложената по делото
справка относно наличните и приключили предходни преписки по отношение подс. Д.,
което е израз и охаректаризират самият него като личност с недобро поведението
в обществото.
Съдът намира, че в конкретния случай на подсъдимия Д. ще следва да му се наложи наказание при
условията и по реда на чл. 54 от НК, а именно в размер ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода.
По отношение на извършеното престъпление по реда на чл. 144, ал. 3, предл. 1, във. вр. ал. 1
от НК, видно и от самата му проява на агресивност и желания за осъществи тези
своя закани, то при индивидуализация на размера на наказанието, съдът извърши цялостна
оценка на обстоятелствата, с оглед извършеното престъплението, съдът отчете
липсата на критично отношение към стореното от страна на подсъдимия, като през цялото време в
настоящото наказателно производство прави впечатление и фактът, че чрез
поведението си той засвидетелства едно неглежиране на случилото се и
пренебрежително отношение, относно личността на св. Т. Г.. Това се извежда от
дадените му обяснения, които са израз на неговата защитна позиция, чрез която
той цели да докаже невиновността си
дотолкова, че е налице неосъзнаване на постъпката му и че не той е отправял
тези закани, защото, едва ли не св. Т. Г. се е опитал да го убие, нанасяйки му
удар със сап, с една единствена цел да защити дъщеря си от подс. Д., който я
ритал като „парцал“.
Следва да се има предвид и високата степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия, защото не се доказа, че св.
Т. Г. е подходил с ясно изразена нагласа, че е целял да го убие, защото едва ли
един нормален човек би се сдържал да гледат как убиват детето му.
Установи се противното, че с поведението си
подсъдимият е резултат на поведението му, видимо агресивно, е отправил тези
закани спрямо св. Т. Г., имал е възможност да се овладее, без да последват тези
негови действия, имайки предвид, както самият той обясни, че е научен да бъде сдържан,
но се установи противното, че самият е отпочнал, чрез противоправното си
поведение, без дори да е провокиран, да нанася удари по св. П. Г.. В резултат,
на което св. Т. Г., целейки да запази живота и здравето на дъщеря си, е получил
и възприел реално отправените заплахи за живота си, като преди това са му е
били причинени описаните тр. увреждания по него от страна на подс. Д..
И тук по
категоричен начин се доказа наличието на тази причинно-следствена връзка, чрез
поведението на подсъдимия е породилият се страх у св. Т. Г.. Ето защо, имайки
предвид и размера на предвидената санкция по чл.144, ал. 3, предл. 1, във вр.
ал. 1 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия ще следва да бъде
определено в размер, необходим за
постигане целите по чл. 36 от НК, с цел поправяне и превъзпитание на
същия, като ще следва да се има предвид и обществената превенция, имайки
предвид, че сме изправени пред непрекъснати непристойни прояви, относно
засягане на човешката личност, като следва да се има предвид, че подс. Д. е
лице, което е в редовете на БА и следва
да уважала всяка една отделна човешка
личност.
В настоящия случай съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му
възраст и характеристични данни като военнослужещ. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете – високата степен на обществена опасност на
извършеното, липсата на признание на вината и липсата на критично отношение към
сторено.
Поради, което наказанието му ще следва да бъде
определено при условия и по реда на чл. 54 от НК, след преценка на отегчаващите
и смекчаващите отговорността обстоятелства. Не се доказа в настоящия случай
наличието на изключително многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
за да се приложи разпоредбата по чл. 55 от НК. Приложението на този институт би
било проява на прекомерна и неоправдана, с оглед целите на наказанието,
снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели на
наказанието – поправяне и превъзпитание на подсъдимия. Поради което, след
преценка на размера на наказанието, който законодателят е предвидил за този
престъпен състав в размер до ШЕСТ години
лишаване от свобода и след преценка с принципите на индивидуализация на
обуславящите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът счита,
че на подс. Д. ще следва да му бъде
наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода.
В случая ще следва да бъде приложена и разпоредбата по
реда на чл. 23 от НК като ще следва измежду определените му наказания да бъде
определено едно общо най-тежко такова в
случая в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съдът не се позова на нормата по реда на чл. 24 от НК и
не увеличи размера на така определено общо най-тежко наказание
спрямо подс. Д. като прецени, че и с този размер на определеното му общо най-тежко
наказание същият би се поправил и превъзпитал.
На следващо място съдът не следва да уважи искането на
представителя на ВОП – Пловдив, а именно да постанови ефективно изтърпяване на така
определеното общо най-тежко наказание на подс. Д., с цел постигане на генерална
и личната превенция.
Съдът счита, че за постигане на целите по чл. 36 от НК
и с оглед липсата на предходни осъждания, но взе предвид приложената по делото справка
на л. 244, съдебен том 2 и с цел
най-вече за поправянето му ще следва да не бъде постановено ефективно
изтърпяване на наказанието, а ще следва да бъде отложено изпълнението на
наказанието с подходящ изпитателен срок. Този размер на изпитателния срок,
съобразно чл. 66, ал. 1 от НК ще следва да бъде свързан с генералната и личната
превенция, целяща поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на
законите, приети в страната и добрите нрави
,зачитане на всяка една човешка личност както нейната същност, така е нейната
физическа неприкосновеност.
Ето защо на основание чл. 66, ал. 1 от НК този размер
на изпитателния срок в конкретния случай ще следва да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила
ПРИЧИНИ: ниско правно съзнание и незачитане
неприкосновеността на личността, личните права на всяка една отделна човешка
личност, неуважение
към обществения ред и към органите на МВР.
МОТИВИ: незачитане на установеният в страна правов
ред.
Разноски
Ще следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия *** Д.Г.Д. да бъде осъден за заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – Пловдив направени
разноски, както следва: в хода на досъдебното производство в размер на 234.00
лв. за изготвени съдебномедицински експертизи; в хода на съдебното следствие в
размер на: 80.00 лв. за явяване и защитата на съдебномедицинска експертиза на ***
Б.П., 80.00 лв. за явяване и защита на съдебномедицинска експертиза на *** Б.П.,
размер на сумата от по 267.68 лв. за всяко едно от вещите лица *** М.Г. и Д.В.
за изготвяне и защита на Комплексна съдебно-психиатрична психологична
експертиза, сумите от 346.33 лв. на *** С.С., сумата от 369.73 лв. на *** М.Б.
и сумата от 369.73 лв. на *** Б.П. за изготвяне и защита на Комплексната тройна
съдебномедицинска експертиза и сумите от 220.00 лв. и от 20.00 лв. на *** Б.П.
за изготвяне и защита на СМЕ или да заплати общо в размер на 2 255,15 лв.
(две хиляди двеста петдесет и пет лева и петнадесет стотинки), както и при
липса на доброволно изпълнение сумата от 5 лева (пет) за служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на Военен съд – Пловдив.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
гр. Пловдив, 22.03.2019
г.