№ 20680
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110143152 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Б.П.П.Ф.“ С. А., клон
България, ЕИК *** (с правоприемник „Ю.Б.“ АД) срещу Г. Б. А..
Съдът е сезиран с предявени от „Б.П.П.Ф.“ С. А., клон България (с
правоприемник „Ю.Б.“ АД) срещу Г. Б. А. кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. с чл. 9 от ЗПК, и
чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 962,47 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № *** г.; сумата от 187,53 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.04.2018 г. до 07.09.2018 г.; сумата от 203,74 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.09.2018
г. до 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 03.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 60697/2020 г. по описа на
СРС, 178 гр. с.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.
Вземането на ищеца се основавало на договор за револвиращ потребителски
кредит ****, сключен на 30.12.2015 г. (датата на първата трансакция). На
19.11.2014 г. между „Б.П.П.Ф.“ С. А. и ответника бил сключен договор за
потребителски кредит № *** г. В договора била предвидена възможност
кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10000,00 лв. С договора за кредит било
уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие след като
кредитополучателят усвои суми по него. Ето защо договорът за револвиращ
кредит се считал сключен от 30.12.2015 г. с първата трансакция по кредитната
карта. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до
15-то число месеца, след издаването на което настъпвал периодът, в който
1
кредитополучателят бил длъжен да направи погашение на дълга.
Извлечението се изпращало на посочени от кредитополучателя ел. адрес или
адрес, като неполучаването не било основание за неплащане на погасителна
вноска. Размерът на минималната погасителна вноската бил в зависимост от
размера на усвоената сума. Съгласно договора кредитополучателят дължал
лихва върху усвоения размер на кредитния лимит. ГПР бил изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до
края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят следвало да заплаща и
таксите предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Твърди, че не е необходимо изготвяне на погасителен план за
договорите от отворен тип, какъвто бил револвиращят кредит, респ. излагат
се подробни съображения, че същият се погасявал без погасителен план.
Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпват
по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново можели
да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж
задължението по кредитната карта ставало изискуемо на основание чл. 84, ал.
1 от ЗЗД, но независимо от това кредиторът бил изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 12.09.2018 г. На
01.04.2018 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема,
поради което кредитната карта била блокирана и от кредитора било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното
задължение било в общ размер на 1353,74 лева, от които 962,47 лева –
главница; 187,53 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до
07.09.2018 година; 203,74 лева – мораторна лихва за периода от 07.09.2018 г.
до 20.11.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. Б. А..
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклада по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. с чл. 9 от ЗПК, и чл. 422 от ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд.
Доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит, по
2
което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и да заплати
възнаградителна лихва в уговорения размер; че е уведомил ответника за
обявената предсрочна изискуемост на непогасения остатък от кредита; че
оспорените от ответника клаузи в договора са валидно уговорени и в
съответствие с императивните изисквания, залегнали в ЗПК.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи
положителния факт на плащането. В тежест на ответника е да докаже своите
правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи
възражения.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на
падежа.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Следва да се дадат указания на ищеца изрично да заяви дали прави
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като при
неизпълнение съдът ще приеме, че не е направено такова искане.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 60697/2020 г. по описа на СРС,
178 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.06.2024 г. от 15:00 часа , за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
3
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи с
изрична писмена молба дали прави искане за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще приеме, че не е
направено такова искане.
ПРИЛАГА ЧГД № 60697/2020 г. по описа на СРС, 178 гр. с. към
производството по делото.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал.
3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4