№ 530
гр. Пловдив , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330201585 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4238824 на ОДМВР Пловдив за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на З. М. Г. с ЕГН ********** от с.В.,
обл.Пловдив, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издадения ЕФ поради неговата
неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални
нарушения. Отрича управление на посоченото в ЕФ МПС поради
неправоспособност и не притежание на СУМПС.
Жалбоподателката З.Г. редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. С писмено становище приложено
към преписката се счита жалбата за неоснователна и се прави искане за
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение
1
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за
присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу жалбоподателката З. М.
Г. за това, че на 27.11.2020г. в 15:10 часа в реп.път I-8 km.232+200 посока
изток, въведено ограничение на скоростта от 60 km/h, с пътен знак В-26.
Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h. в полза на водача,
с лек автомобил, „ФОРД МОНДЕО”, рег. № **** е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето със система ATCC-ARH CAM S1 № 11743са,
като при разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 83 km/h и
превишаване на разрешената скорост с 23 km/h. Като собственик, на когото е
регистрирано МПС-то е посочена жалбоподателката З. М. Г., ЕГН **********
и на същата била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. В АНПреписка, към ЕФ и статично
изображение/снимка на МПС са приложени Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и Приложение към удостоверението, Протокол за
проверка от Български институт по метрология, Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система АТСС вид ARH CAM S1
№ 11743СА от 27.11.2020г., 15.06.2019г., справка за собственик на МПС,
справка/списък за намерени фишове удостоверяващ дата на издаване на ЕФ и
дата на получаване на ЕФ от жалбоподателката, снимка на АТСС.
Други доказателства страните не ангажират.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: снимка № 11743СА , копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, копие на приложение към удостоверение
за одобрен тип, извлечение за връчване на електронен фиш, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система,
съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр.Пловдив.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на
нарушението и които да обуславят незаконосъобразността и неправилността
на процесния ЕФ.
По делото е установено, че приетото за извършено нарушение по ЗДвП
е установено със средство за измерване на скоростта АТСС-ARH САМ S 1 №
11743са. Съгласно точка 65 от ДР на ЗДвП изрично е посочено, че
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място с ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното
положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания /арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията/. Във връзка с използването на автоматизирани технически
средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат
на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно
използването на автоматизирано средство за видео контрол, съобразно
редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието следва:
използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото
средство да е преминало през последваща метрологична проверка,
техническото средство да е разположено и използвано, съгласно изискванията
на производителя и нормативните предписания - чл. 6 от Наредбата; да са
спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
3
като надлежно да е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система в хипотезите на чл.10, ал.1 и ал.3 от
Наредбата.
При съобразяване с ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно
приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност, използването на автоматизирано
техническо средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията
опорочава процедурата и предпоставя отмяна на електронния фиш или
наказателното постановление издадено въз основа на използването на такова
средство.
В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия
състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три крака.
Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята, а следва
да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя,
тоест явява се „мобилно“ по своя характер. В тази връзка, при съобразяване
на законовите и подзаконовите изисквания, посочени по-горе и при тежест на
доказване, лежаща върху административнонаказващия орган, действително
по преписката са налични доказателства, че използваното средство е от
одобрен тип, както и да е преминало първоначална или последваща
метрологична проверка.
Съгласно посоченото по – горе по делото е представен и съставен
протокол по смисъла на чл.10 от Наредбата, който е задължителен за
мобилните устройства и системи, както и снимка, която да обоснове
наличието на измерващата система в процесното време и място.
Изискването за съставяне на този протокол не е самоцелно. Видно от
съдържанието на този протокол - същият служи като доказателство за
мястото на контрол, времето на контрол и режима на измерване на АТСС,
както и за спазване на изискването на чл.6, ал.1 от същата Наредба, че АТСС
е използвано, съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип. При липса на доказателства за
тези обстоятелства липсва сигурност относно верността на измерването, а е
необходимо да се отбелжи, че административнонаказателната отговорност не
може да почива на предположения.
4
Събразено с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по
пътищата която гласи че водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.,
АНО е наложил глобата на жалбоподателката Г.. Глобата е с фиксиран размер
и съдът не е в правомощия да я изменя в насока нейното намаляване.
С оглед посоченото по – горе съдът счита направените възражения
против издадения ЕФ като неоснователни поради следните основания:
Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от
ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС,
която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал
автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок
от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което
е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС. В противен случай именно той ще бъде лицето, което ще носи
отговорност за извършеното нарушение. В настоящата хипотеза напълно ясно
и без да оставя каквито и да е съмнения, като адресат на електронния фиш е
посочена жалбоподателката З.Г. в качеството си на собственик на МПС
посочено в ЕФ. Фактът, че жалбоподателката З.Г. не се е възползвала от
възможността предвидена в чл.189 ал.5 от ЗДП, не води до неправилно
ангажиране на отговорността й с издадения електронен фиш.
Във връзка с така изложеното настоящият съдебен състав счита, че
атакуваният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с
който на жалбоподателката З. М. Г. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото такива следва да
бъдат присъдени на ОДМВР Пловдив в размер на 80 лева съгласно
разпоредбата на чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ.
5
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4238824 на ОДМВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система с който на З. М. Г. с ЕГН ********** от
с.В., обл.Пловдив, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА З. М. Г. с ЕГН ********** от с.В., обл.Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Пловдив в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6