Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 11.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, IV-Д въззивен
състав в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА И. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
|
|
мл.с. ЯНА БОРИСОВА |
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 1066 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците И.Ц.К., К.П.К.
и К.К.К. срещу решение № 16688/20.01.2020г. постановено по гр.д. № 71795/2016г. по описа на СРС, 42-и състав, в
частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника „Е С.“ ООД
осъдителни искове, както следва: за ищеца И.Ц.К. за сумите 951 евро и за 758.40
лева – обезщетения за имуществени вреди и 1 500 евро – обезщетение за
неимуществени вреди, за ищеца К.П.К. за
сумите 235.46 евро и 269.90 лева – обезщетения за имуществени вреди и 1 000
евро – за неимуществени вреди и за ищеца
К.К.К. за сумата 211.50 лева – обезщетение за имуществени вреди и 1 500
евро – за неимуществени вреди.
Жалбоподателите поддържат
необоснованост на решението в обжалваната част, поради допуснати от съда
процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост.
Неправилна била обсъдената от СРС правна квалификация на исковете, която ищците
посочили в исковата молба - по чл. 93 ЗТ. Правната квалификация била прерогатив
на съда съобразно заявените факти, а ако те били неясни съдът следвало да даде
указания на ищците да направят уточнения – да посочат дали закупуването на
самолетните билети и хотелското настаняване били предварително договорена
комбинация (туристически пакет по смисъла на пар. 1, т. 67 ДР на
ЗТ) или след като е резервирано и платено за едната услуга допълнително и
независимо е резервирана и заплатена втората. Неправилно не били дадени
указания за уточняване и респ. и за доказване на следните факти: кога била
направена първата резервация и за каква туристическа услуга, кога е направена
втората резервация и за каква услуга, защо се стигнало до отмяна на една от
резервациите и до заместваща последваща резервация от същия търговец за същия
период, същата дестинация и същите пътници, всички ли резервации били направени
с онлайн платформа, колко време изминало между резервацията за самолетни билети
и тази за хотелско настаняване, ако втората измежду двете резервации била
направена 24 часа и услугата била предоставена от друг търговец кой е
предоставил данните за контакт с ищците. Позовават се на чл. 3, пар. 2, б. „б“,
т. IV и V Директива (ЕС) 2015/2302 и на Директива
2011/83/ЕС относно понятието „туристически пакет“ и „свързани туристически
услуги“. При извод за неприложимост на специалния ЗТ, СРС не обсъдил казуса от
гледна точка на общия ЗЗД и условията на съединяване на тези искове (главно
предявени по ЗЗД и евентуални по ЗТ или обратното), както и за отговорността на
ответника за избор на изпълнител на услугата, респ. ако се приеме, че той е
посредник – дали е търговски посредник или търговски представител на
търговците, предоставящи услугата. Позовава се на раздел VII, т.
11, т. 1.1 ОУ на ответника, съобразно която норма ответникът издава фактура за
извършената услуга по хотелско настаняване. Решението било необосновано – от
показанията на св. М. се установявала извършената от ищците втора резервация,
два месеца след първата, за същата дестинация, платена, издадена и ползвана до
Неапол, издадени били и ползвани самолетни билети. Причината за отмяна на
първата резервация била едностранна промяна в цената на самолетните билети,
заради която ищците отказали доплащане, анулирали заявката, но направили нова резервация
за същите дати, същите пътници и същата дестинация, предвид на което
характеристиката „туристически пакет“ била запазена. По делото било установено,
че услугата по хотелско настаняване била предоставена на предложената цена
именно във връзка с резервацията на самолетни билети и ако ищците не бяха
резервирали и закупили самолетни билети, те не биха имали възможността да
закупят хотелско настаняване на предложената преференциална цена, което също
потвърждавало „пакетната“ оферта. Плащането по едната резервация ищците
извършили на 10.05.2015г., а по втората – на 11.05.2015г., т.е. в рамките на 24
часа и то през една и съща електронна платформа на ответника. Позовават се на
т. 14 от Решение от 30.04.2002г. по дело № С-400/00 на СЕС относно тълкуването
на понятието „пакетна услуга“. По
заявените съображения молят за отмяна на постановеното решение в обжалваните
части и уважаване на предявените срещу ответника искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Е С.“ ООД депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излага, че резервацията на самолетните
билети ищците направили през м.07.2015г., предвид на което цитираните текстове
от ЗТ и Директива 2015/2302, приложима от 01.07.2017г., не намирали приложение.
Приложими били нормите от ЗТ в редакцията от 2015г. Позовава се на пар. 1, т.
67 ДР на ЗТ, чл. 79, ал. 1 ЗТ. В случая ответникът, съобразно приетите от
ищците ОУ, бил единствено посредник между потребителя и хотела, предвид на
което отговорността му не можело да бъде ангажирана за вреди, произтекли от
хотелското настаняване. СРС не бил допуснал твърдените процесуални нарушения.
Напротив – на ищците били предоставени възможности да уточнят исковата си
молба, което те направили, но не доказали твърденията си. Превратно било
направеното с въззивната жалба тълкуване на фактите по делото. „Пакетна услуга“
не била налице. Сумата от първата резервация за пътуване FRBPA92 била
възстановена на ищците месец преди пътуването и ищците не пътували с тези
билети. От показанията на св. М. било видно, че нямало заместване на една
туристическа услуга с друга. Ответникът не бил туроператор, а посредник. Не
носел специалната отговорност на туроператора. Хотелското настаняване не било
предлагано във връзка с резервация на самолетни билети, а било закупено първо и
на отделна цена. От ваучера се установявало, че в случай на анулация, хотелът
таксува потребителите и следователно договорните отношения възниквали директно
с хотела. Оспорва твърдението на ищците, че плащането било извършено в рамките
на 24 часа през една и съща електронна платформа. Излага подробни аргументи. Не
се установявало и твърдението на ищците за вреди, причинени им от дървеници в
хотела. Излага подробни съображения. Моли първоинстанционно решение
в обжалваните части да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК
въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата
допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в
жалбата основания.
При изпълнение правомощията си
по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По
отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:
Със сезиралата съда искова
молба ищците И.Ц.К., К.П.К. и К.К.К. излагат, че през м.05.2015г. закупили от
ответника „Е С.“ ООД самолетни билети и ваучер за хотелско настаняване в хотел
„Прати“, Неапол, Италия. Офертата била пакетна, като при закупуването на
самолетните билети ползвали отстъпка за хотел, рекламиран на сайта на
ответника. Съобразно така закупените билети заминали на 12.08.2015г. за престой
от 11 дни, до 23.08.2015г., в горепосочения хотел с категория три звезди, при условия
- нощувка със закуска, за което им бил издаден ваучер. При пристигането се
оказало, че хотелската стая с баня били неподдържани и нехигиенични, в напълно
различно от рекламираното и договорено състояние. Няколко дни по-късно ищецът И.К.
получила обриви по лицето и врата, а на 18.08.2015г. и К.К. получила такъв,
намерили по чаршафите кръв и дървеници. Персоналът на хотела отказал да
премести ищците в друга стая. Здравословното им състояние се влошило, обрив
получил и ищецът К.К., а тези на И. и К.К.се разпрострели и обхванали лицата и
телата им. Ищците посетили спешен лекарски кабинет, където им били направени
манипулации. Вечерта на 19.08.2015г. се преместили в друг хотел, за престоя си
в който заплатили по-висока цена. Здравето им продължило да се влошава, детето К.
вдигнало температура. Викали спешна помощ в хотела и отново посещавали спешен
кабинет, където им бил инжектиран кортизон, предписани им били антибиотици и
медикаменти. Не получили съдействие от ответника. При прибирането си в България
сторили разходи за хотел и обезпаразитяване, унищожен бил носеният багаж.
Поканен, ответникът им възстановил единствено сумата 567.39 лева – част от
стойността на закупения ваучер. Оспорват изложеното в изпратения им от
ответника отговор, че не носел отговорност за обезщетения – клаузите от
раздел XI, т. 5 и т. 6 ОУ на ответника
били нищожни, като противоречащи на чл. 93, ал. 1 ЗТ, ЗТ несъмнено бил приложим
в отношенията между страните – ответникът бил туроператор по смисъла на закона
и на основание чл. 93 ЗТ носел отговорност за всяко неизпълнение или неточно
изпълнение на задълженията си, независимо от това дали те трябвало да бъдат
изпълнени от него или от неговите контрахенти, бил регистриран като туроператор
– пар. 1, т. 60 ДР на ЗТ, а закупеният от ищците пакет комбинирал две услуги –
транспорт и хотелско настаняване, като възстановил част от стойността на пакета
ответникът извършил извънсъдебно признание на претенцията на ищците. Твърдят
пълно неизпълнение на сключения с ответника договор за туристическа услуга,
вследствие на което претърпели имуществени загуби и неимуществени вреди –
болки, страдания и неудобства, предвид на което претендират ответникът да бъде
осъден да им заплати сумите, както следва: на И.К. – 951 евро и 758.40 лева –
заплатени нощувки в хотел „Ла Паче“, Италия, лекарства, остатък от заплатени
нощувки в хотел „Прати“, самолетни билети, обувки, превод на документи,
обезпаразитяване, изследвания, консумативи – чували, найлони, ръкавици,
препарати, куфар, стойност на закупени от Италия стоки, дрехи за престоя, две
дамски чанти, на К.К. – 235.46 евро и 269.90 лева – покупки на стоки от
Италия, нощувка в хотел в София, куфар,
дрехи за престоя, за К.К. – 211.50 лева – дрехи за престоя, книга, учебник,
раница, подробно описани в молбата-уточнение на исковата молба от 27.03.2017г.
и обезщетения за неимуществени вреди на обща стойност 4 000 евро, от които по 1
500 евро за И. и К.К.и 1 000 евро – за ищеца К.К.. Претендират законни лихви от
завеждането на исковата молба в съда и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е С.“ ООД депозира писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Ответникът получил сумата 465.57 лева за резервация
№ FRBPA92, но възстановил същата на ищеца И.К. на 10.07.2015г.
и по тази резервация самолетни билети не били издавани, предвид на което в
конкретния казус страните въобще не били обвързани от договор. В случай, че
съдът приеме, че валидна облигация между страните била налице, то приложими
били ОУ на ответника, съобразно които същият се явявал единствено посредник
между лицата, които желаели такива услуги и доставчиците на самолетни билети,
хотелско настаняване и др. В процесния случай ответникът не действал като
туроператор, не продал пакетна услуга – самолетен билет и хотелско настаняване.
Твърди, че резервацията за хотел ищците закупили от друг правен субект – „Е-С.
ПЛ“, Република Полша, и именно този търговец им възстановил сумата 568.72 лева.
Във ваучера за хотелско настаняване било вписано, че при анулация хотелът
таксува потребителите, което доказвало, че договорните правоотношения на ищците
възникнали с хотел „Прати“, а ответникът бил единствено посредник. Между
страните бил възможен единствено договор за посредничество при закупуване на
хотелско настаняване, по силата на който дружеството единствено поело
ангажимент да направи резервация в посочения хотел за посочения период, като по
силата на ОУ ищците се съгласили, че за евентуално възникнали за тях вреди
отговорността е на доставчика на услугата – хотела. Между ищците и ответника не
бил сключен договор за предоставяне на организирано индивидуално туристическо
пътуване по смисъла на ЗТ, ответникът не действал като туроператор, услугите
били закупени от ищците от различни места и по различно време, в представеното
електронно съобщение за ваучер за хотел липсвала информация за закупени към
него самолетни билети или за обща стойност, ищците сами организирали пътуването
си. Ответникът не предлагал на сайта си пакетно закупуване, не били налице
доказателства за пакетно закупени услуги – общ резервационен код, електронно
съобщение, референция към самолетните билети или др. оспорва твърденията на
ищците, че пребивавали в хотел „Прати“, че там имало дървеници, че претърпели
твърдените увреди на здравето, оспорва причинно-следствената връзка на
настъпилите вреди от престоя им в хотел „Прати“. Оспорва претенциите за
имуществени и неимуществени вреди по основание и размер, за което излага
подробни съображения. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
След като се запознали с
възраженията на ответника в отговора на исковата молба, в първото по делото
о.с.з. пред СРС ищците поддържали исковата молба съобразно гореизложените
твърдения, предвид и което и СРС докладвал делото при правна квалификация на
исковете по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 93 ЗТ. Нормата на чл. 93, ал. 1
ЗТ в приложимата към казуса редакция предвижда, че туроператорът носи
отговорност за всяко неизпълнение и неточно изпълнение на своите задължения по
договора независимо от това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от
него или от негови контрагенти. Така дадената от съда правна квалификация е
изцяло съобразена с изложените от ищците по ясен и недвусмислен начин
фактически твърдения, че ответникът, бидейки туроператор по договор за
предоставяне на пакетна услуга, носел отговорност за вредите, настъпили поради
нехигиеничните условия на хотелското настаняване, а изложените във въззивната
жалба оплаквания за недадени от съда указания за уточняване и поясняване на
твърдените обстоятелства, а от тук – и за подлежащите на доказване факти, са
напълно неоснователни.
По делото няма спор и от
представеното извлечение от Регистъра на регистрираните туроператори и
туристически агенти се установява, че към 2015г. ответникът бил дружество,
вписано в същия регистър като туроператор и туристически агент.
От изричното признание на
ответника в отговора на исковата молба и от представеното платежно нареждане за
кредитен превод от 11.05.2015г. се установява, че на същата дата ищецът И.К.
превела по сметка на ответника (посочен получател в
документа ESKY) сумата 465.57 лева с основание за паричния превод –
резервация FRBPA92. Няма спор и от представеното по делото авизо за
кредитен превод се установява, че на 10.07.2015г. ответникът върнал на ищеца И.К.
същата сума с посочено основание за банковия превод - възстановяване FRBPA92.
По делото е представено
изходящо от ответника потвърждение за резервация № 207-2690189, изпратено по
имейл на 09.08.2015г. (от имейл *********g) за престой от 11 нощувки, за
периода от 12.08.2015г. до 23.08.2015г., в хотел „Прати“, Неапол, Италия, за
двама възрастни и едно дете на 11 години, на името на ищците, с посочена крайна
цена 318 евро, платима с кредитна карта. Посочено е, че в случай на анулация
след 12.00 часа местно време, на 11.08.2015г. хотелът ще таксува ищците с такса
в размер на 31 евро. В имейла ответникът посочил, че като прикачен файл изпраща
хотелския ваучер, който следва да бъде принтиран и носен по време на
пътуването. По делото е представен и ваучер, върху бланка на eSKY.bg,
за хотел, с идентификационен номер на интернет платформата Буукинг – номера на
горната резервация 207-269189 от дата 10.05.2015г. за същия хотел, същия период
на престой и гости – ищците, в който като агент е посочен „eSKY.pl”.
На 11.05.2015г., по сметка
на ESKY.EU, гр. Радом, Полша, била преведена и сумата 628.72
лева, равностойност на 318 евро, изчислена при обменен курс 1.********* (л. 14 от
преписката на СРС). Извършеният на 11.05.2015г. превод в полза на ESKY.EU, гр.
Радом, Полша, от банковата сметка на ищеца И.К. по кредитната й карта се установява
и от представеното по делото извлечение (л. 40 и сл. от преписката на
делото на СРС).
От събраните по делото
гласни доказателства посредством разпита на св. М. – служител на ответника, се
установява, че от извършената проверка в системата за управление на продажбите
на ответника свидетелят установил, че през м.05.2015г. ищецът И.К. закупила и
платила самолетни билети, но след създаването на резервацията авиокомпанията
променила цената на билетите, предвид на което възникнала необходимост от
доплащане. Ищците отказали доплащане, предвид на което ответникът им
възстановил платената сума. От извършената от свидетеля М. проверка в системата на ответника за управление на
продажбите се установявало, че два месеца по-късно ищците направили нова
резервация за самолетни билети за същата дестинация, по която самолетни билети
били издадени и ползвани от тях. Свидетелят излага, че към 2015г. ответното
дружество технически не било в състояние да предложи резервация на такъв тип
пакетни услуги. То единствено предлагало самолетни билети и получавало плащане
за тях. Хотели, коли под наем и
застраховки се предлагали от „Е-С. Полша“. То било дружество, което ответникът
технически подпомагал. В сайта си ответникът поддържал информация за
предлаганите от „Е-С. Полша“ хотели и плащането се извършвало в полза на „Е-С.
Полша“. При реализиране на хотелската резервация потребителят разбирал, че
договаря с „Е-С. Полша“. На сайта на ответника било описано, че „Е-С. Полша“
предлага тези услуги - видно било от ОУ. На сайта на ответника нямало как да се
извършат действия без да бъдат приети неговите ОУ и специфичните ОУ за
конкретната избрана услуга. При преценката на показанията на св. М. по реда на
чл. 172 ГПК съдът кредитира същите. Показанията са непосредствени, логични и
безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
поради което съдът им дава вяра.
По делото са представени
приложимите към 2015г. ОУ на ответника.
В началната им част е
посочено, че на www.eSKY.bg - уеб
страницата на ответника-лицензиран туроператор, били интегрирани резервационна
система за самолетни билети и хотелски резервации, администрирана от ответника,
както и система за закупуване на застраховки. При заявка по телефон или
електронна поща дружеството предлагало съдействие при резервации на коли под
наем, организиране на мероприятия и други туристически услуги.
По-нататък в ОУ били описани
някои общи понятия и функционалности на системата: Интернет резервационната
система предоставяла възможност на потребителя да търси, селектира и резервира
самолетни билети за вътрешни и международни полети, оперирани от редовни или
нискотарифни авиокомпании. От своя страна системата за търсене и закупуване на
хотелски резервации му предоставяла възможност да търси, селектира и резервира
хотели в Р България и чужбина. Потребител, съгласно общите правила на
ответника, било всяко физическо лице, което използва резервационната система и
системите за закупуване на хотелски резервации и застраховки. Туристическа
услуга по смисъла на ОУ на търговеца била всяка, всички или комбинация от
следните услуги: закупуване на самолетен билет, хотелска резервация,
застраховка, резервации на коли под наем, организиране на туристически мероприятия.
Съобразно раздел I, т. 1
ОУ на търговеца, условие за ползване на резервационната система и системите за
търсене и закупуване на хотелски резервации и застраховки в уеб страницата на
ответника било приемането на общите му условия. Същите били приложими по
отношение на всички предлагани от ответника услуги, а посредством използването
на уеб страницата, потребителят се съгласявал с тях и между него и „Е-С.“
възниквали договорни правоотношения. Съобразно текста на т. Същите ОУ уреждали отношенията по резервирането
и закупуването на самолетни билети през сайта
www.eSKY.bg, както и
резервирането на хотелски стаи, коли под наем и т.н., предлагани от ответника.
Доставчиците на туристически услуги имали специфични условия и тарифи, с които
потребителят следвало да се запознае внимателно и да отбележи приемането им,
ако е съгласен. Търговецът препоръчал на потребителите, ако не разбират
специфичните условия, да се обърнат към туристическите му консултанти, както и
в случай, че не са съгласни с предложените такива, да преустановят започнатата
резервация и да проверят другите тарифи и ОУ на доставчиците, предложени в
резултатите от търсенето. Изрично в т. 3 от раздел I ответникът предупредил, че
уеб-страницата му може да съдържа линкове към други такива, за които настоящите
ОУ не се отнасят и потребителят следва да се запознае с техните ОУ.
В раздел II на ОУ
били уредени задълженията на страните. В т. 17 от същия раздел било предвидено,
че ако потребителят не потвърди веднага избраният от него самолетен билет,
хотелска резервация и/или застраховка, по начина, описан в раздел III – Резервации
и закупуване на самолетни билети, раздел IV –
Закупуване на
хотелски резервации и раздел V – Резервации и закупуване на
застраховки, не възниква договор за посредничество при покупка на самолетни
билети, хотелски резервации и/или застраховки.
В раздел III на ОУ
подробно са описани стъпките за резервация на самолетен билет посредством
използването на резервационната система на ответника на сайта www.eSKY.bg. Посочено било, че при
успешно реализиране на стъпките, потребителят получава резервационен код и
съобщение на посочения от него електронен адрес с информация как следва да
получи издадения билет по резервацията си.
В раздел IV на подробно са описани стъпките за закупуване на
хотелски резервации. В т. 1 било посочено, че потребителят може да направи
хотелска резервация, използвайки системата за търсене и резервиране на хотелски
резервации на сайта www.eSKY.bg, за което следва да изпълни
подробно посочените стъпки. Съобразно текста на т. 3 ответникът препраща
резервацията/заявката от името на потребителя до съответния доставчик под
формата на запитване. Резервацията се считала завършена при наличието на
следните условия: потребителят получи електронно съобщение на посочената от
него електронна поща, потвърждаващо резервацията, дължимата сума е заплатена и
ваучерът за хотелско настаняване е издаден – т. 4. Ваучерът потвърждавал
покупката на хотелската услуга и следвало да бъде принтиран и представен на
хотелския персонал при регистрацията в хотела – т. 5 от раздел IV.
В раздел VII ОУ
ответникът „Е.“ ООД уредил цени и начини на плащане. В разпоредбата на т. 6 от
раздела изрично посочил, че ответникът има качеството на посредник между
потребителя и доставчика на съответната услуга и при закупуване на самолетен
билет, хотелска резервация и/или застраховка. При закупуването на хотелска
резервация посредством резервационната система на електронната му страница,
цената на хотелската резервация се превеждала на доставчика на съответната
услуга. При плащане с кредитна карта била предвидена възможност при изрично
искане от потребителя, направено в срок от 5 дни от плащането, ответникът да му
издаде фактура за заплатената услуга. В секцията относно заплащането на
хотелските резервации било посочено, че потребителят не дължи комисионна на
ответника за услугата по издаване на хотелски ваучер.
ОУ уреждат още защитата на
личните данни, рекламации, правото на интелектуална собственост. В раздел XI – Обезщетения
отново е посочено, че ответникът е камо посредник между потребителя и
авиокомпанията, хотела, застрахователя или доставчика, с който урежда
предоставянето на поръчаната от потребителя услуга. Отговорността му можело да
бъде ангажирана единствено за вреди, възникнали от действията на „Е.“ ООД – т.
5 от раздела. Съобразно разпоредбата на т. 6 всякакви претенции за вреди,
произтекли от закупуването, ползването/неползването на съответната туристическа
услуга, следвало да се насочат директно към авиокомпанията, застрахователя
и/или доставчика на съответната туристическа услуга.
На л. 56 от преписката на
делото е представен изходящ от ищеца И.К. до ответника имейл от 22.08.2015г., с
което го уведомява, че сезирали всички институции с проблема в хотел „Прати“,
че семейството било на лечение и то и багажа следвало да бъдат обезпаразитени
за дървеници. Моли за спешни указания относно процедурата на летището, тъй като
се завръщали на следващия ден – 23.08.2015г.
По делото е представено и
писмо от екипа по жалби на „Хотелбедс“
до ответника (без посочена дата), което последният препратил
по имейл на ищеца И.К. на 15.09.2015г. С писмото екипът на „Хотелбедс“ поднася
извиненията си на клиентите. Излага, че фактурирал само една нощувка, а
стойността на останалите 10 предлага да възстанови в 7-дневен срок. От
извлечението от банковата сметка на ищеца И.К. се установява, че на
16.09.2015г. ESKY.EU,
гр. Радом,
Полша, й превел сумата 286.98 евро, с левова равностойност 567.39 лева.
С друг имейл от 19.11.2015г.
ответникът уведомява ищеца И.К., че бил
посредник при хотелското настаняване и във връзка със случая предал цялата
получена от нея информация на доставчика на услугата „Хотелбедс“.
От гореобсъдените писмени и
гласни доказателства настоящият съдебен състав приема, че по делото се
установява, че през сайта на ответника www.eSKY.bg ищците извършили общо 3 бр.
резервации – отменената резервация за самолетни билети от 11.05.2015г. с FRBPA92, последваща такава за
самолетни билети и процесната резервация
№ 207-2690189 от 11.05.2015г. за хотелско настаняване в хотел „Прати“, Неапол,
Италия, предвид на което и с оглед разпоредбата на т. 1 от раздел I ОУ на
търговеца, между ищците и ответника възникнали договорни отношения при
гореобсъдените ОУ. Ищецът И.К. заплатила направената резервация № 207-2690189
от 11.05.2015г. за хотелско настаняване в хотел „Прати“ на същата дата по
сметка на ESKY.EU, гр. Радом, Полша, за което съобразно т. 4, раздел IV от
своите ОУ с имейла от 09.08.2015г. (л. 12 от преписката на
делото) ответникът й изпратил издадения ваучер (л. 15), в
който Е-С., Полша, бил посочен като агент.
Съобразно пар. 1, т. 60 ДР
на ЗТ, в приложимата към казуса редакция на нормата, преди изм. - ДВ, бр. 59 от
2016 г., в сила от 01.08.2016г., „туроператор“ е лице, регистрирано по реда на
този закон или вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за
извършване на туроператорска дейност.
По смисъла на дадената от
закона легална дефиниция „туроператорска дейност“ е организирането на групови
и/или индивидуални туристически пътувания с обща цена, предлагани за продажба,
пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение,
бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен
характер, на конгресни и делови събития или с друга цел - т. 59 ДР на ЗТ.
Съобразно т. 67 ДР на ЗТ „организирани групови и индивидуални туристически
пътувания с обща цена“ са пътувания: а) по предварително изготвена програма,
включваща комбинация от най-малко две от следните услуги: аа) транспорт; бб)
настаняване; вв) други туристически услуги, които не са свързани с транспорта
или настаняването и съставляват значителна част от пътуването, и б) се
предлагат или се продават на цена, която включва всички разходи, и в) са за
срок, по-дълъг от 24 часа, или включват настаняване за пренощуване.
От събраните по делото
доказателства не се установява твърдението на ищците, че в конкретния случай
ответникът извършил туроператорска дейност, до колкото не се установява
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по т. 67, вр. т. 59 от пар.
1, ДР на ЗТ в приложимата към казуса редакция, предвид на което твърдението на
ищците, че ответникът действал като туроператор се явяват неоснователни.
Във въззивната си жалба
ищците се позовават на легалната дефиниция на понятието „туроператор“, въведена
след процесните правоотношения, предвид на което приложението им е ирелевантно
към казуса.
Неоснователно е и
позоваването на Общностното право. Европейските директиви са актове, които
обвързват по отношение на дължимия резултат, като националните власти сами
избират формата и начина за въвеждането на директивите в действащото право.
Директивите нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в
срока, указан в същите. Именно в изпълнение на чл. 5 от Директива 90/314/ЕИО -
отменена с Директива 2015/2302 на ЕП и на Съвета е създадена и приложимата към
отношенията вътрешнонормативна уредба - чл. 93, ал. 1 ЗТ, в приложимата към
казуса редакция преди изм. с ДВ бр. 37/2018г., предвиждаща, че туроператорът
носи отговорност за всяко неизпълнение и неточно изпълнение на своите
задължения по договора независимо от това, дали тези задължения следва да бъдат
изпълнени от него или от негови контрагенти. В случая обаче от доказателствата
по делото се установява, че ответникът нямал качеството туроператор при
процесните правоотношения.
Събразно чл. 2, пар. 1 от Директива
90/314/ЕИО за целите на директивата „туристически пакет“ означава предварително
договорената комбинация от не по-малко от два от следните елементи, когато се
продава или предлага за продажба на цена, която включва всички разходи,
и когато услугата обхваща срок, по-дълъг от двадесет и четири часа или включва
настаняване за пренощуване: а) транспорт; б) настаняване; в) други туристически
услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването, и представляват
значителна част от туристическия пакет. Отделното фактуриране на различните
елементи от същия туристически пакет не освобождава организатора или продавача
на дребно от задълженията им по настоящата директива.
С посоченото от въззивниците
Решение от 30 април 2002г. по дело С-400/00 на СЕС е прието, че терминът
„пакет“, използван в Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990г. относно
пакетните пътувания, пакетните ваканции и пакетните обиколки, трябва да се
тълкува така, че да включва почивки, организирани от туристически агенти, по
искане и в съответствие със спецификациите на потребител или ограничена група
потребители.
Терминът „предварително организирана комбинация“, използван в член 2, параграф
1 от Директива 90/314, трябва да се тълкува така, че да включва комбинации от
туристически услуги, събрани в момента на сключване на договора между
туристическата агенция и потребителя. В т. 13 от мотивите на решението съдът
тълкува, че за да се квалифицира услугата като „пакет“ е достатъчно
комбинацията от туристически услуги, продавани от туристическа агенция на пълна
цена, да включва две от трите услуги, посочени в същия параграф и второ,
тази услуга да обхваща период от повече от 24 часа или включва нощувка. Съдът
намира, че нищо в това определение не предполага, че почивките, организирани по
заявка и в съответствие със спецификациите на потребител или определена група
потребители, не могат да се считат за „пакетни” почивки по смисъла на
директивата – т. 14 от Решението. Съобразно т. 15 горното определение е
подсилено от буква й) от приложението към директивата, която предвижда, че сред
елементите, които трябва да бъдат включени в договор, обхванат от директивата,
са специални изисквания, които потребителят е съобщил на организатора или
търговеца на дребно, когато е правил резервация и които и двамата са приели.
В конкретния казус
твърденията на ищците за договаряне на обща пакетна цена за пътуване и хотелско
настаняване изрично е оспорено от ответника, предвид на което, при носена по
реда чл. 154, ал. 1 ГПК от ищците тежест, да установят това си твърдение при
условията на пълно и главно доказване, по делото не са ангажирани никакви
доказателства. Поради това правилно първоинстанционният съд е направил извод за
неоснователност на твърдението.
Неоснователно е позоваването
на въззивниците на текста от ОУ в секцията за заплащане на хотелските
резервации, предвиждаща възможност при плащане с кредитна карта на хотелската
резервация при изрично искане от потребителя, направено в срок от 5 дни от
плащането, ответникът да му издаде фактура за заплатената услуга. На първо
място в конкретния случай не се твърди и не се установява ответникът да издал
такава фактура, предвид на което не може да се твърди в случай на издаване на
такава какво би било нейното съдържание и посочено основание. На следващо място
от съдържанието на клаузата, тълкувана по правилата на чл. 20 ЗЗД и цялостното
съдържание на ОУ на ответника, приложими към процесния казус, не следва
соченото от въззивниците тълкуване, че ответникът приел да извърши услугата и
носел отговорност за избора на подизпълнител.
Нормата на т. 62 дава
легална дефиниция на понятието „туристически агент“ - това е лице, регистрирано
по реда на ЗТ или вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти
за извършване на туристическа агентска дейност. „Туристическа агентска дейност“
е извършването на посредничество при: продажби на организирани
туристически пътувания с обща цена на крайни потребители; пасажерски
авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови и други
допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с
туристическото пътуване – пар. 1, т. 61 ДР на ЗТ. От доказателствата по делото
несъмнено се установява, че в случая ответникът, по сключения с ищците договор
за посредничество, извършил посредничество при авиационен превоз и резервационна
услуга (за настаняване в хотел), предвид на което качеството
му било такова на туристически агент по смисъла на пар. 1, т. 6 ДР от ЗТ в
приложимата към казуса редакция, преди изм. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от
01.08.2016г., а сключеният договор имал характера на такъв за посредничество по
чл. 49 ТЗ.
След като не действал като
туроператор, ответникът не носи отговорност за изпълнение на задължението по
хотелско настаняване по смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗТ, редакция на нормата към
процесните правоотношения.
В съдържанието на
задължението на търговския посредник се включва извършването на чисто
фактическа дейност, насочена към установяване на връзки между страните и
създаването на условия за сключването на договор между тях, но самият той не е
упълномощен да сключва сделки. Поетото от ответника по силата на сключения с
ищците договор било да посредничи, което същият изпълнил и не се установява
неизпълнение на договорно задължение от негова страна.
По изложените по-горе мотиви постановеното първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно на въведените с въззивната жалба
основания, предвид на което на основание чл. 272 ГПК следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При горния изход на спора
пред въззивната инстанция право на разноски има ответникът. Същата претендира и
доказва такива за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния
съд в размер на сумата 1 500 лева. При съобразяване на размера на
възнаграждението, определен по реда на Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съдът намира възражението на ответниците по чл.
78, ал. 5 ГПК за неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да бъде присъдена сумата 1 500 лева – разноски по делото, сторени пред
СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 16688/20.01.2020г. постановено по гр.д. № 71795/2016г. по описа на СРС, 42-и
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от И.Ц.К., ЕГН **********,
К.П.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, осъдителни искове срещу „Е.“
ООД, ЕИК ******, за сумите както
следва: за ищеца И.Ц.К. за сумите 951 евро и за 758.40 лева – обезщетения за
имуществени вреди и 1 500 евро – обезщетение за неимуществени вреди, за
ищеца К.П.К. за сумите 235.46 евро и
269.90 лева – обезщетения за имуществени вреди и 1 000 евро – за неимуществени
вреди и за ищеца К.К.К. за сумата 211.50
лева – обезщетение за имуществени вреди и 1 500 евро – за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И.Ц.К., ЕГН **********, К.П.К., ЕГН ********** и К.К.К.,
ЕГН **********, да заплатят на „Е.“
ООД, ЕИК ******, сумата 1 500 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.