Р Е Ш Е Н И Е
95/3.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и първи януари две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1970 описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулта М.С.срещу
С.С.С. с ЕГН ********** ***. Ищецът сочи, че на 03.04.2018г. ответницата
сключила договор за заем Credi Home № 1181-10179177 с „Микро Кредит“ АД, в качеството му на
заемодател за сумата от 1500 лв. С подписването на договора ответницата се
съгласила да върне 1804.80 лв., представляваща главница и лихва по заема. Кредита
следвало да се върне на 48 седмични погасителни вноски в размер на 37.60 лв.,
като първата била с дата 16.04.2018г. На
същата дата сключила с дружеството и Договор за допълнителни услуги, по който
„Микро Кредит“ АД в качеството си на посредник предоставял на заемателя
финансиране и разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към
застрахователната компания „Уника Живот“ АД с ЕИК *********. Съгласно този
договор ответницата се съгласила да върне застрахователната премия за 48
седмици на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на договора, в
размер на 24.75 лв., считано от 16.04.2018г. или обща сума от 1188 лв., която
покривала различни рискове, като била начислена и лихва за забава. На 10.09.2018г.
било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Предвид
неизпълнението на ответника по договора за заем по инициатива на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №
998/2019г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че заповедта била връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, то в случая била налице предпоставката на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК и на заявителя било указано от заповедния съд, че следва да предяви
установителни искове в едномесечен срок. В заключение иска от съда
постановяване на решение, с което да приеме за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в
размер на 1380.69 лв., представляваща главница по Договор за заем Credi
Home № 1181-10179177 от 03.04.2018г., сключен между
ответницата и „Микро Кредит“ АД, ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 259.12 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.05.2018г. до 11.03.2019г., сума
от 396 лв., представляваща сума по допълнителни услуги по Договор за допълнителни
услуги за периода от 14.05.2018г. до 11.03.2019г., сума в размер на 1089 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 14.05.2018г. до 11.03.2019г., сума в размер на 40.13 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за заем от 15.05.2018г. до
02.04.2019г. и сума в размер на 36.35 лв., представляваща лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2018г. до 02.04.2019г., като
вземанията са прехвърлени на ищеца с
Приложение № 1 от 10.09.2018г. по Рамков договор за цесия от 16.01.2015г.,
сключен между него и заемателя – цедент.
Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.
С Определение № 3047/01.10.2019г. на ответника бил
назначен особен представител – адв. С.С. от ШАК, като препис от исковата молба,
ведно с приложенията към нея са били връчени на особения представител. В
законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че иска е
допустим, но неоснователен. Оспорва се валидното цедиране на вземането, тъй
като се сочи, че е на основание Рамков договор от 16.01.2015г., като вземанията
възникват на 03.04.2018г., поради което действието на договора и последващото
анексиране на същия няма действие спрямо длъжника. На основание чл.143 от ЗЗП се
счита, че клаузи от договорите са неравноправни и водят до нищожност на
договорите като цяло. Така Договора за допълнителни услуги е нищожен на
основание чл.10а, ал.2 от ЗПК, както и на основание създадено значително
неравновесие между страните по договора. Сочи се, че е налице основанието и на
чл.26 от ЗЗД по отношение на процесните два договора.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. С.С. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда
да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното
по делото ч.гр.д. № 998/2019г. на ШРС се установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 511 от 02.04.2019г. по реда на чл.410 от ГПК, за следните суми: 1380.68 лв.-
главница, дължима по договор за заем Credi
Home № 1181-10179177, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 259.12 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.05.2018г. до 11.03.2019г., сума
от 396 лв., представляваща такса допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги от 14.05.2018г. до 11.03.2019г., сума от 1089 лв. – премия по договор за
допълнителни услуги от 14.05.2018г. до 11.03.2019г., сума от 40.13 лв. – лихва
за забава по договор за заем за периода от 15.05.2018г. до 02.04.2019г., както
и разноски в общ размер на 114.03 лв. Връчването на заповедта, било извършено
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след указание на съда, заявителя предявил
искове по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията си.
Видно от представения по делото договор, се установява,
че на 03.04.2018г. между „Микро Кредит“
АД, като кредитор и С.С.С., като заемател, бил сключен Договор за заем Credi
Home № 1181-10179177, по
силата на който кредиторът отпуснал на ответницата паричен заем в размер на 1 500
лв. за срок от 48 броя седмични вноски.
Заемателя се задължил да възстанови получения заем, ведно с дължимата договорна
лихва, като общата стойност, която следвало да се върне по кредита била в
размер на 1804.80 лв. на общо 48 равни седмични вноски от по 37.60 лв. всяка.
Годишния размер на разходите по заема бил фиксиран на 40.65%. На същата дата бил подписан и Договор за
допълнителни услуги към договора за заем
, като „Микро кредит“ АД сключил с ответницата застраховка „Премиум живот“ за срок от 48 седмични вноски при вноска от
24.75 лв., както и пакет „Преференциално обслужване“ отново за 48 седмични
вноски от 9.00 лв. всяка.
На 16.01.2015г. бил сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, като е представено и Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 10.09.2018г., в което фигурирало и
вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Писмо до
ответника било изпратено, но се върнало обратно на изпращача с отметката, че
адреса не е пълен. Отново опит за връчване на уведомително писмо е направен на 18.06.2019г.,
като куриерската служба е отразила в разписката, че не е намерено лицето.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото била назначена
съдебно-счетоводна експертиза, като заключението е неоспорено от страните по
делото и кредитирано от съда, като компетентно, пълно и обосновано дадено.
Вещото лице заключава, че размерът на главницата по заема бил 1500 лв., като
имало направени две вноски от по 150 лв. постъпили на 16.04.2018г. и на
04.05.2018г. Така дължимата главница била в размер на 1380.68 лв., договорната
лихва 259.12 лв., пакет преференциално обслужване 396 лв., застраховка – 1089
лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Съдът намира, че е налице правен интерес от водене на
настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство,
по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания
на заявителя да предяви исковете за
вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на
ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба вземания.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79
от ЗЗД: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да
установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна
облигационна връзка между „Микро Кредит“ АД
и ответника, усвояването на
кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на
претендираното вземане по неговите отделни пера.
По делото се
установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит
(ЗПК). В случая при сключването на договора съдът изследва въпросът дали при
установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на ЗПК, който определя
правилата за потребителска защита на кредитополучателите в приложимата му
редакция към датата на действие на договора. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК,
годишния лихвен процент не може да надвишава петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения за левове и валута, определена с Постановление
на МС. Доколкото основния годишен лихвен процент на БНБ за периода в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година за
просрочени парични задължения е в размер на плюс 10 процентни пункта, съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014
г. МС, то съдът
намира че ГПР не надхвърля този размер, тъй като е под стойност 50.05%. В случая договорът е писмен, написан е на
разбираем език, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването
му, както и лихвения процент по кредита. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се
направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи.
Относно вземанията,
които се претендират на основание Договор за допълнителни услуги към заем Credi Home № 1181-10179177 от 03.04.2018г., съдът приема
следното: Законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен това, с уговарянето на
допълнително възнаграждение, съдът приема, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал.1
от ЗПК
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова е основателно
възражението за нищожност на тази клауза от договора за допълнителни услуги. Следва да
се отбележи, че искането за присъждане на вземане по договора за допълнителни
услуги, в частта му за застраховката е неоснователно, доколкото „Микро кредит“
АД е посочен, като застрахователен посредник на „Уника“ АД – застраховател по
договора. Съгласно чл.327, ал.2 от Кодекса за застраховането застрахователен
посредник,
съответно посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна
дейност, който е получил плащане на премия или вноска по застраховка,
независимо дали е сключена с негово посредничество, или не, е длъжен да уведоми
застрахователя в същия ден за получената сума, за нейното основание и размер,
както и да я преведе в полза на застрахователя в срок до един месец след
получаване на плащането. Предвид това въпреки, че договорът е сключен от него, в
качеството му на застрахователен посредник, каквито доказателства по делото
липсват, то дружеството няма качеството на застраховател и презастраховател, за
което да възникне правото да получи премията и тя да остане при него.
Посредника получава плащането, но го привежда на застрахователя, който в случая
у лице различно от ищеца – заявител. Поради това и няма правно основание да
претендира сумата по този договор. Недължима
остава и начислената от ищеца лихва за забава по договора за допълнителни
услуги в размер на 36.35 лв. за периода от 15.05.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 02.04.2019 г.
По отношение на възражението на ответника,
направено чрез процесуалния му представител, че цесията не е породила действие
спрямо ответника, поради несъобщаването ѝ, съдът намира същото за
неоснователно. Действително няма данни цесията да е съобщена на длъжника към
момента на образуване на заповедното производство и преди завеждане на делото,
но тъй като уведомленията за нея са приложени към исковата молба, която е
връчена на ответника, чрез редовно назначения му особен представител, то след
датата на получаването на книжата по делото, ответникът се счита за уведомен. В
този смисъл и Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
общ размер на 114.03 лв., от които 64.03 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсулско възнаграждение. Ответникът дължи държавна такса в размер на 49.17
лв., предвид уважаването само на иска за главницата. В исковото са направени
такива в общ размер от 1357.62 лв., от
които 241.20 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско
възнаграждение (определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ), както и 766.42 лв. заплатено възнаграждение за
особен представител и 250 лв. за вещо лице.
Предвид уважаването само на установителния иск за главница, то ответника
следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 585.53 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че С.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулта М.С.сумата от 1380.68 лв. (хиляда триста и осемдесет лева
и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница по Договор за заем Credi Home № 1181-10179177 от 03.04.2018г., сключен
между “Микро кредит” АД с ЕИК ********* и ответницата, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от 02.04.2019г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, което вземане е
прехвърлено от “Микро кредит” АД с ЕИК ********* на ищеца с Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 511/02.04.2019г. по ч.гр.д. № 998/2019г.
по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за
признаване на установено, че С.С.С. с ЕГН ********** дължи на “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 259.12
лв.(двеста петдесет и девет лева и дванадесет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 14.05.2018г. до 11.03.2019г., сумата от 396 лв.(триста
деветдесет и шест лева) за периода от 14.05.2018г. до 11.03.2019г.,
представляваща сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги
към договора за заем, сумата от 1089 лв. (хиляда осемдесет и девет лева), представляваща
застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от
14.05.2018г. до 11.03.2019г., сума от 40.13 лв. (четиридесет лева и тринадесет
стотинки), представляваща лихва за забава по Договора за заем за периода от 15.05.2018г.
до 02.04.2019г. и сумата от 36.35 лв. (тридесет и шест лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща лихва за забава по Договора за допълнителни услуги за
периода от 15.05.2018г. до 02.04.2019г. за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 511/02.04.2019г. по ч.гр.д. № 998/2019г. по описа на ШРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.С.С. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в
размер на 49.17 лв. (четиридесет и девет
лева и седемнадесет стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 585.53 лв. (петстотин осемдесет и пет лева
и петдесет и три стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: