Мотиви:
Производството по
делото е образувано по внесен от страна на РП-Ямбол обвинителен акт против
подсъдимите И.В.А. и Ю.И.Ч. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.
194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на направените самопризнания на
подсъдимите по реда на чл. 371 т.2 НПК и събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъд. А. да бъде
определено наказание от шест месеца лишаване от свобода, а на подсъд. Ч. от
една година лишаване от свобода, след което на осн. чл. 58а от НК размера на
същите се редуцира с една трета. По отношение на А. се иска прилагане на
института на условното осъждане.
Подсъдимите А. и Ч.
участват лично в съдебно заседание и с редовно упълномощени защитници-адвокати.
Признават се за виновни по предявеното им обвинение, като на осн. чл. 371 т.2 НПК признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт за
верни и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Лично и
чрез защитниците си изразяват становище за доказаност на обвинението като за
извъреното престъпления молят да им бъде определено наказание при условията на
чл. 55 ал.1 т.2 НК , а именно пробация. Изразяват съжаление за извършеното.
Съдът, след като обсъди
самопризнанието на подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съотнесено към събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите знаели, че
на ул.“Я.С.“ № ** гр. Я. имало хладилна витрина с различни хранителни стоки. Ч.
и А. решили да извършат кражба от същата. В изпълнение на намисленото на
21.05.2020г. около 04.00ч. отишли до процесния имот. Отворили дворната врата
като бръкнали през оградата и изместили резето, с което същата била затворена.
Двамата подсъдими влезли в двора, отворили намиращата се в двора хладилна
витрина, която не била заключена, и взели
30 бр. енергийни напитки „Хел“ и 6 бр. принцеси с кайма, собственост на А.Х.А..
По обратния път напуснали имота. Част от отнетите вещи консумирали сами, а
друга част раздали на различни лица (в т.ч. и
на св. А. ) в ромската махала на града.
От заключението на
изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза общата стойност на отнетите
вещи към датата на извършване на деянието възлиза на 50.70лв.
От заключението на
изслушаната видеотехническа експертиза се установява, че дискът, обект не
експертизата, съдържа 10 бр. видеофайлове във формат „mp4“, като при отварянето им е установено, че същите
съдържат записи от охранителни камери на частен имот в гр.Я. ул. .“Я.С.“ № ** .
Записите са в инфрачервен режим, черно-бели с вкопирани в тях дата и час. На
записите се установяват действията на двамата подсъдими.
Подсъдимият А. се е
водил на отчет в Детска педагогическа стая при РУ-Ямбол от 17.06.15, като с негово участие имало
заведени над 50 бр. преписки.Поведението му е разглеждано от МКБППМН като са му
налагани възпитателни мерки по чл.13
ал.1 т.4,5,12 и 13 от ЗБППМН. Видно от
приложената по делото справка за съдимост А. е осъждан с Присъда № *** по НОХД
№ *** на РС-Кубрат, влязла в законна сила на 12.12.2019г за престъпление по 195 ал.1 т.3 и по чл. 346
от НК за което му е определено общо наказание пробация със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Подсъдимият Ч. се е
водил на отчет в Детска педагогическа
стая при РУ-Ямбол от 18.06.2015г. като с
негово участие имало заведени над 50бр. преписки. Поведението му е разглеждано от МКБППМН като
са му налагани възпитателни мерки по
чл.13 ал.1 т. 5,7, 12 и 13 от ЗБППМН.
Видно от приложената по делото справка за съдимост Ч. е многократно осъждан като по отношение на
него има постановени и влезли в сила пет присъди. С Присъда № ***г по НОХД № ***
на ЯРС, влязла в законна сила на 26.08.19 е осъден на пет месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 НК
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на
подсъдимите на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства , а именно показанията
на св. А., Ч., Ч.:, А., Д., писмените заключения на изслушаните по делото
стоково –оценителна и видео-техническа експертизи писмени доказателства:
характеристична справка – 2 бр, Решение № 27/20.01.2011 по гр.д. 3790/10 на ЯРС,
удостоверение за раждане – 2 бр., протокол за доброволно предаване, справка за
съдимост – 2бр.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимите с деянието
си са извършили както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК,
тъй като на 21.05.2020г. в 4.00ч. в гр. Ямбол от двор на къща, находяща се на
ул.“Я. С. № **, след предварителен сговор, действайки в съучастие, като
съизвършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 50.70 лв. от
владението на собственика им А.Х.А., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено в условията на
повторност и не представлява маловажен случай и макар и непълнолетни са могли
да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките
си.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочените текстове
на наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин
както от самопризнанието на подсъдимите направено по реда на чл. 371 т.2 НПК
така и въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства. Предмет на деянието са били чужди движими вещи, които към датата
на отнемането им са притежавали определена парична стойност. При определяне на
конкретния размер на същата съдът даде вяра на заключението на вещото лице,
като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. С
отнемането на вещите от
фактическата власт на св.А. подсъдимите
са прекъснали упражняваното от собственика владение и са установили свое
такова. Липсвало е съгласие на собственика на вещите за тяхното отнемане. При осъществяване на деянието подсъдимите са
действали в съучастие като съизвършители, тъй като всеки един от тях е взел
участие в осъществяване на изпълнителното деяние прекъсвайки упражняваната от
собственика фактическа власт върху вещите и установявайки свое владение .Съдът
прие, че при осъществяване на деянието подсъдимите са действали в условията на
предварителен сговор. Видно от обясненията на подсъдимите дадени в хода на досъдебното производство същите са
взели предварително решение за
извършване на кражбата. Касае се за предварително обмислена и добре планирана
престъпна дейност. И двамата подсъдими се действали с умисъл за задружно
осъществяване на конкретните
престъпления, като всеки от тях е съзнавал, че участва в осъществяването
им заедно с другия. Общността на умисъла между тях се е явявала както в
резултат на предварителното им сговаряне за извършването на престъпленията,
така и в резултат на мълчаливото координиране на проявите на всеки един от тях.
Съдът прие, че деянието
не представлява маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на чл. 93
ал.1 т.9 НК, като изходи от броя на
отнетите вещи, от времето и начина на осъществяване на деянието, а именно късно
през нощта, когато собствениците спят, високата лична обществена опасност на
подсъдимите, всичко това свидетелства за една повишена степен на обществена
опасност на деянията в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.
Изложеното
по-горе определя съставомерността на деянието, по квалифицирания състав
на чл. 195 ал.1 т.5 от НК.
При осъществяване на инкриминираното деяние всеки
един от подсъдимите е действал в
условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като го е осъществил, след като е бил осъждан с
влязла в сила присъда (Пр.по НОХД *** на РС-Кубрат по отношение на А. и Пр. по
НОХД № *** на РС-Ямбол по отношение на Ч.) за друго такова престъпление
(кражба) и преди изтичането на
предвидения в чл. 30 НК 5-годишен срок.
Изложеното
по-горе определя съставомерността на деянието и по квалифицирания състав
на чл. 195 ал.1 т.7 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Същите са съзнавали, че
лишават от фактическа власт досегашния собственик на вещите, предвиждали са
преминаването им в тяхна фактическа власт и пряко са целели нейното
установяване. Налице е била и користна цел при извършване на деянието за което
свидетелства обстоятелството, че непосредствено след осъществяването му
подсъдимите са се разпоредили с процесните вещи, консумирайки част от вещите, а
други отчуждавайки ги в полза на трети лица.
Съдът прие, че подсъдимите,
макар и непълнолетни към датата на осъществяване на инкриминираното деяние са
могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си, като изходи от доброто общо психическо и физическо развитие на
подсъдимите и липсата на болестни процеси в детството им, които да са довели до
изменения в интелектуално- волевата им сфера. Доказателство в подкрепа на
горния извод е наличието на ясен спомен за извършеното, обективиран в дадените
подробни обяснения в хода на досъдебното производство.
При определяне вида и
размера на наложените на подсъдимите наказания съдът взе предвид следното: От
една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на деянията, обуславяща се от високата динамика
на този вид престъпления по настоящем в страната, наличието на два квалифициращи признака високата
лична обществена опасност на подсъдимите. От друга страна взе предвид младата
възраст на подсъдимите, дадените подробни обяснения в хода на досъдебното
производство, с които са способствали за разкриване на обективната истина по
делото, ниската стойност на отнетите вещи, обстоятелството, че предмет на престъплението
са хранителни стоки и напитки. С оглед на всичко това съдът прецени , че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най –ниското ,
предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода е несъразмерно
тежко за извършеното, поради което замени на осн. чл. 55 ал.1 т.2 НК
наказанието лишаване от свобода с пробация. И на двамата подсъдими съдът
определи следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от една година с периодичност на явяване два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Тъй като подсъдимите
бяха признати за виновни по предявените им обвинения, на осн. чл. 189 НПК съдът
ги осъди да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски в
размер на по 146.72 лв. за всеки от тях, вносими в приход на републиканския
бюджет, по сметката на ОД МВР Ямбол.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: