№ 173
гр. гр. Димитровград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20205610100915 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК вр чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София посочва, че с
ответника са за подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано ч.гр.д. № 385/2021 г.
по описа на съда, като издадената заповед е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Между ответника и ищеца били сключени: На 07.11.2016г. между Б. Г.
АНГ. и „Теленор България“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца
по план „Стандарт 15.99 с допълнителни 2000 МВ“ със стандартен месечен абонамент
в размер на 15,99 лв. с ДДС /13,32 лв. без ДДС/. А. не изпълнява задълженията си по
споразумението в общ размер 51,79 лв., представляващи неплатени абонаментни такси
и използвани услуги за отчетен период 05.01.2018г. - 04.03.2018г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 39,96 лв., равна на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/05.05.2018г.
На същата дата - 07.11.2016г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с
Б. Г. АНГ. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя
за временно и възмездно ползване устройство марка TELENOR Smart Plus II Black за
обща лизингова цена в размер на 128,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 5,59 лв. По договора за лизинг А. дължи заплащане
на сума в общ размер на 50,31 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
1
05.01.2018г. - 04.05.2018г., а именно:
- 5,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.01.2018г. -
04.02.2018г., начислена във фактура № **********/05.02.2018г.;
- 5,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.02.2018г. -
04.03.2018г., начислена във фактура № **********/05.03.2018г.;
- 39,13 лв. - сбор от 7 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за
отчетен период 05.04.2018г. - 04.05.2018г., начислени във фактура №
**********/05.05.2018г.
Вследствие на неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, А. дължи сума в размер на 27,28 лв., начислена във
фактура № **********/05.05.2018г., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
На 23.02.2017г. между същите страни е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план „Интернет
3500“ със стандартен месечен абонамент в размер на 14,99 лв. с ДДС /12,49 лв. без
ДДС/. А. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 30,88 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.01.2018г. -
04.03.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и
КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 37,47 лв., равна на три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/05.05.2018г.
На същата дата - 23.02.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Б. Г. АНГ. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно
и възмездно ползване устройство марка TABLET ALCATEL PIXI3 8 4G Black за обща
лизингова цена в размер на 82,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 3,59 лв. По договора за лизинг А. дължи заплащане на сума
в общ размер на 43,08 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
05.01.2018г. - 04.05.2018г., а именно:
- 3,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.01.2018г. -
04.02.2018г., начислена във фактура № **********/05.02.2018г.;
- 3,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.02.2018г. -
04.03.2018г., начислена във фактура № **********/05.03.2018г.;
- 35,90 лв. — сбор от 10 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане
на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за
отчетен период 05.04.2018г. - 04.05.2018г., начислени във фактура №
2
**********/05.05.2018г.
Вследствие на неизпълнението по горепосочения договор за мобилни, услуги с
предпочетен номер ++359*********, А. дължи сума в размер на 85,33 лв., начислена във
фактура № **********/05.05.2018г., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
На 22.11.2017г. между същите страни е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план „Тотал 14.99“
със стандартен месечен абонамент в размер на 14,99 лв. с ДДС /12,49 лв. без ДДС/. А.
не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 30,88 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.01.2018г. - 04.03.2018г. Вследствие
на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният
оператор начислява неустойка в размер на 37,47 лв., равна на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/05.05.2018г.
На същата дата - 22.11.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Б. Г. АНГ.
- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка MOBIW1RE Halona за обща
лизингова цена в размер на 68,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 2,99 лв. По договора за лизинг А. дължи заплащане на сума
в общ размер на 62,79 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
05.01.2018г. - 04.05.2018г., а именно:
- 2,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.01.2018г. -
04.02.2018г., начислена във фактура № **********/05.02.2018г.;
- 2,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.02.2018г. -
04.03.2018г., начислена във фактура № **********/05.03.2018г.;
- 56,81 лв. - сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за
отчетен период 05.04.2018г. - 04.05.2018г., начислени във фактура №
**********/05.05.2018г.
Вследствие на неизпълнението по горепосочения договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, А. дължи сума в размер на 81,76 лв., начислена във
фактура № **********/05.05.2018г., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
По отношение на лизинговите вноски била налице и обща изискуемост,
поради изтичане на срока на договорите за лизинг. Задалженията били
3
индивидуализирани във фактури: 1.фактура № **********/05.02.2018г. за отчетен
период 05.01.2018г. - 04,02.2018г„ срок за плащане - 20.02.2018г. издадена за сумата от
65,44 лв. – от фактурата се претендират 62,47 лева, поради извършено частично
плащане; 2.фактура № **********/05.03.2018г. за отчетен период 05.02.2018г. -
04.03.2018г.. срок за плащане - 20.03.2018г.. издадена за сумата от 75.42 лв.; 3.фактура
№ **********/05.05.2018г. за отчетен период 05.04.2018г. - 04.05.2018г„ срок за
плащане - 20,05.2018г,. издадена за сумата от 441,11 лв.; В исковата молба подробно са
разграничени отделните суми за абонаментни такси и използвани услуги, лизингови
вноски, неустойки и суми за мобилно устройство. Моли след установяване на
изложеното, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено наличието
на вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
385/2021 г. против ответника за сумата от общо 579,00 лева, представляващи
неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги, дължима сума за мобилно
устройство и неустойка, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на сумите. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Б. Г. АНГ. от гр.Димитровград при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представил оспорва иска. Предвид представените
към исковата молба доказателства исковете се явявали неоснователни и недоказани.
Представените фактури не били основание за плащане. Липсвали други доказателства.
Счита, че договорите за лизинг не са развалени от „изправната страна“ поради
неизпълнение. Правото за разваляне на договора било преобразуващо право, същото се
упражнявало с едностранно волеизявление, като упражняването на това право се
предпоставяло от предупреждение свързано с искане за изпълнение в подходящ срок,
както и с изявление, че договора се смята за развален в случай неизпълнение в срока. В
случая тези уславия не били изпълнени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца от 01.04.2020 г. е образувано ч.гр.д. № 385/2020 г.
и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 579,00 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и 385,00 лева деловодни разноски.
За вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства:
Неизпълнение по По Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг
към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* и Договор
за лизинг към него. Сумата е формирана от неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, лизингови вноски, дължими за мобилни устройства и неустойка по
4
посочени в заявлението фактури. Разноски: Внесена ДТ – 25,00 лева и 360,00 лева с
ДДС адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответника Б. Г. АНГ. са
сключени следните договори/допълнителни споразумения за предоставяне на мобилни
услуги и договори за лизинг:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 12.11.2014 г., мобилен
номер 35989786422, Стандарт 8,99 лева и срок 12 месеца;
2. На 07.11.2016 г. е сключено Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план
„Стандарт 15.99 с допълнителни 2000 МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер
на 15,99 лв. с ДДС /13,32 лв. без ДДС/.;
3. На 07.11.2016 г. е сключен Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка TELENOR Smart Plus
II Black за обща лизингова цена в размер на 128,57 лв., дължима чрез внасяне на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,59 лв., с последна вноска на 07.10.2018
г.
4. На 23.02.2017 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца по план „Интернет 3500“ със стандартен
месечен абонамент в размер на 14,99 лв. с ДДС /12,49 лв. без ДДС/;
5. На 23.02.2017 г. е сключен Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET ALCATEL
PIXI3 8 4G Black за обща лизингова цена в размер на 82,57 лв., дължима чрез внасяне
на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 3,59 лв.;
6. На 22.11.2017 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца по план „Тотал 14.99“ със стандартен
месечен абонамент в размер на 14,99 лв. с ДДС /12,49 лв. без ДДС/.;
7. На 22.11.2017 г. Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя
за временно и възмездно ползване устройство марка MOBIW1RE Halona за обща
лизингова цена в размер на 68,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 2,99 лв.
В. т. 11 от Договора за мобилни услуги (от 22.11.2017 г.) е посочено, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по договора, вт.ч. и
ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
5
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето му.
В същата насока са и разпоредбите на Раздел 4, т.2 от Допълнителното
споразумение от 07.11.2016 г.
Прилагат се Общи условия на договор за лизинг, както и Общи условия
на Теленор България за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., с последно изменение 20.09.2018 г.
Ищецът представя три броя фактури: 1. Фактура № №
**********/05.02.2018г. за периода 05.01.2018 г. – 04.02.2018 г. и срок на плащане
20.02.2018 г. на стойност 65, 44 лева включваща абонаментни такси, използвани услуги
и лизингови вноски за трите предпочетени номера.; 2. Фактура №
**********/05.03.2018г. за отчетен период 05.02.2018г. - 04.03.2018г.. срок за плащане
- 20.03.2018г.. издадена за сумата от 75.42 лв., включваща абонаментни такси,
използвани услуги и лизингови вноски за трите предпочетени номера; 4. Фактура №
**********/05.05.2018г. за отчетен период 05.04.2018г. - 04.05.2018 г., срок за плащане
– 20.05.2018г,. издадена за сумата от 441,11 лв., включваща неплатени неустойки за
прекратяване на договорите, дължими суми за мобилни устройства и лизингови
вноски, начислени накуп. Към фактурите са приложени детайлизирани справки.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
От представените от ищеца писмени доказателства договори за мобилни
услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг, съдът приема за
безспорно установено, че между ответника и ищеца са били сключени на три дати –
съответно на 07.11.2016 г., на 23.02.2017 г. и на 22.11.2017 г. договори/допълнителни
споразумения към договори за моблини услуги, като едновременно на тези дати са
били сключвани и договори за лизинг – общо три броя.
Ответникът оспорва и предоставянето на мобилните услуги с довода, че
представените фактури не представлявали основание за плащане. Действително не
фактурата е основание за плащане, а представянето на процесните и ползването на
услугите от потребителя. В случая той дължи по трите договора заплащане на
дължимите абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, както и посочените
месечни лизингови вноски, като той не е заплати същите за два отчетни периода
05.01.108 г. – 04.02.2018 г. и от 05.02.2018 г. до 04.03.2018г., за което са били издадени
6
първите две от посочените фактури (на стойност 62,47 лева след извършено частично
плащане – по първата и 75,42 лева – по втората фактура).
В настоящото производство ищецът претендира и неустойка в неустойка
в следствие на прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на срока
на същите по вина потребителя, тъй като същият не е заплатил дължими абонаментни
такси и ползвани услуги и лизингови вноски. Претендира се и остатък от лизингови
вноски, както и сума за мобилно устройство за предпочетените номера.
Претенцията на ищеца за заплащане на неустойка в общ размер на 114,90
лева, съответно по допълнителното споразумение от 07.11.2016 г., и по 37,47 лева по
останалите два договора – за прекратяване на договорите преди изтичане на крайния
ми срок – в размер на три месечни абонаментни такси, съдът намира за неоснователна.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на общо сумата в размер на
общо 194,37 лева, преставляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, съответно
по договорите: 27.28 лева, 85.33 лева и 81,76 лева.
В случая между страните са сключени писмени
договори/споразумения/договори за лизинг.
Съгласно посочените разпоредби на т.11 от Договора, на Раздел 4, т.2 от
Допълнителното споразумение от 16.11.2018 г. и чл.12 от Договора за лизинг, в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по договора, вт.ч. и
ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето му.
В чл.19б, б.“в“ от Общите услови на Теленор България ЕАД е
предвидено също правото на Теленор едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или без срочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор.
По делото обаче не се представиха доказателства за прекратяване на
договорите. Ищецът е преустановил предоставянето на услуги, но липсва изрично
7
негово писмено изявление до потребителя за прекратяване на договорите за мобилни
услуги, което да е било връчено до същия.
Твърдението на ищеца за това, че нарушение на задълженията по
договора от страна на потребителя било самостоятелно основание за начисляване на
неустойка, съдът не споделя. Нарушения на задължения от страна на потребителя е
самостоятелно основание, но също за прекратяване на договора, тъй като неустойката
е определена в размер на всички стандартни месечни вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок. Същото е относимо и
относно заплащането на разликата от стандартната цена на устройство и заплатената
при предоставянето му.
От страна на ищеца не се представят доказателства за прекратяване на
договорите и изразена писмена воля от страна на ищеца за прекратяване на договорите.
Липсват доказателства изрично от страна на ищеца да е изпратено изявление за
прекратяване на договорите от посочена дата, поради което и за него не е възникнало
правото да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора/съответно да
претендира разлика в цената на устройствата. Действително исковата молба би могла
да съдържа такова изявление (доколкото се претендира неустойка), но към датата на
подаване на заявлението и на исковата молба първоначалните срокове на договорите са
изтекли.
Основателна се явява претенцията на ищеца относно сумата от общо
131,84 лева, съответно 39,13 лева, 35,90 лева и 56,81 лева, представляваща – остатък
от лизингови вноски. В полза на ищеца е възникнало правото по силата на чл.12 от
Общите условия към договорите за лизинг, да начисли станалите предсрочно
изискуеми месечни вноски и други суми по договора за лизинг, доколкото в ал.3 е
предвидено – в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори
плащания. От друга страна към момента на подаване на заявлението на 01.04.2020 г. е
бил настъпил падежа на всички отделни вноски.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване на вземането
следва да се уважи за сумата от 269,73 лева включваща: 62,47 лева – абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски за отчетен период 05.01.2018 г. -
04.02.2018 г., 75,42 лева – абонаметни такси, изполвани услуги и лизингови вноски за
отчетен период -5.02.2018 г. до 04.03.2018 г., както и 131,84 лева – остатък от
лизингови вноски, а в останалата част до пълния предявен размер от 579,00 да се
отхвърли като неоснователен.
В полза на ищеца се следват разноски за настоящото производство в
размер на 319,11 лева съобразно уважената част от иска.
За заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят
179,35 лева деловодни разноски.
8
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. против Б. Г. АНГ. от
гр.Димитровград, *******************************, ЕГН ********** съществува
вземане за сумата в размер на 269,73 лева (двеста шестдесет и девет лв. и
седемдесет и три ст.) – неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови
вноски по договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и
договори за лизинг за предпочетени номера ++359*********, ++359********* и +
+359*********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2020 г. до
окончателното й изплащане, част от сумата за която по ч.гр.д. № 385/2020 г. на РС-
Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 579,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. Г. АНГ. от гр.Димитровград,
*******************************, ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата в
размер на 179,35 лева - разноски в заповедното производство, както и 319,11 лева –
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9