Р Е Ш E Н И Е
№ 55
гр. П.***, 23.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд–П.***,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Г.
при съдебния секретар Е. В. и с
участието на прокурор М. Л. от Окръжна прокуратура П.***, като разгледа
докладваното от съдия Г. административно дело № 671/2020 година по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 1, ал. 1от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на С.А.Н.,*** против Национален осигурителен институт /НОИ/, със
седалище и адрес на управление гр. С.***, бул. „****“ № ***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразно издадено
разпореждане № 551104/протокол №2146-13-6/ от 16.04.2020г. от длъжностно лице по пенсионно осигуряване,
с което е спряно изплащането на отпуснатата му пенсия. Сочи, че със заявление вх. № МП-29834 от
24.10.2014г. е поискал отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, със съответните приложени за това документи.
С Разпореждане № 551104 от 01.12.2014г., на основание чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК е спряно пенсионното производство, във връзка с образувана в ОД на
МВР-К.*** проверка. С Писмо изх. № МП-29834#4 от 07.12.2015г. директора
на ТП- П.*** към НОИ сезирал Районна прокуратура П., с оглед изясняване на
обстоятелствата изложени в издадени удостоверителни документи, придружаващи
заявлението му. Образувано е наказателно
производство № 12 по описа за 2016г. на Следствен отдел при Окръжна прокуратура
П.. С Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 28.04.2016г., прокурор от Окръжна прокуратура П. е прекратил наказателно
производство, тьй като не е налице престъпление от общ характер. След влизане в
сила на постановлението за прекратяване пенсионното производство било
възобновено и постановено Разпореждане №
551104 от 11.10.2016г., с което длъжностно лице по пенсионно осигуряване
отказало да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с доводи, че
лицето няма изискуемите са 15 години осигурителен стаж положен в условията на ІІ-ра
категория. Разпореждането е обжалвано по административен ред и с решение от
17.11.2016г. е отхвърлена жалбата. С решение № 72 от 13.03.2017г., постановено
по АД № 568/2016г. състав при АС-П.*** е отменил отказа и е върнал преписката
за ново произнасяне. Така постановеното
съдебно решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 31.03.2017г..
С разпореждане № 551104/протокол
№2146-13-6/ от 16.04.2020г., считано от 10.03.2020г. длъжностно лице по пенсионно осигуряване на
основание чл. 95, ал. 2 от КСО спряло изплащането на отпуснатата пенсия, с
доводи за постъпило искане от ОД на МВР-П.*** за предоставяне на информация във
връзка с образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.
Спирането е обжалвано по административен ред и потвърдено с решение на
директора на ТП-П.*** към НОИ. С решение № 303 от 29.07.2020г., постановено по
АД № 397/2020г. по описа на АС-П.***
спирането е отменено.
Въз основа на
изложеното в исковата молба ищецът твърди, че вследствие на отмененото като
незаконосъобразно разпореждане № 551104/протокол №2146-13-6/ от 16.04.2020г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП-П.*** на НОИ е претърпял
неимуществени вреди. Същите се изразяват
в психически, личностен и финансов срив, тьй като неоснователно е лишен
от възможността да получава месечен доход от лична пенсия и то по време на
обявена пандемия. От месец март 2020г.
изпитва постоянно негативни емоции и напрежение, травмиращо въздействие,
чувство на срам, отчуждение и изолация от обществото. Сочи, че постоянно е в
недостиг на пари и често се налагало да взема пари на заем от приятели. Поради
финансовите му затруднения бил изоставен от приятели и от лица, които били
сериозно емоционално обвързани с него в личен план. Успоредно с това
натрупаните негативни емоции и преживявания довели до влошаване на
здравословното му състояние като се появил диабет и психическо разстройство,
което наложило лекарска намеса и терапия. Въз основа на всичко изложено и
вследствие на издадения незаконосъобразен административен акт – Разпореждане №
551104/протокол №2146-13-6/ от 16.04.2020г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП- П.*** на НОИ ищецът заявява претенция НОИ да бъде осъден да
му заплати 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляващи неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредите –
10.03.2020г. до датата на изплащането им. Иска присъждане на адвокатско
възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 36, ал.
2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г.
В хода на устните
състезания по делото процесуалния
представител на ищеца адв. Т.Р. пледира предявения иск да се уважи. Счита, че
същият е доказан по основание. В указания срок не депозира писмени бележки.
Ответникът по иска
Национален осигурителен институт, чрез процесуалните си представители юк. Е. С.*** и ст. юк. Й. С. пледират
исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
указания срок депозират писмени бележки, в които подробно развиват
съображенията си.
Участвалият по делото
представител на Окръжна прокуратура П.***, прокурор М. Л. дава заключение, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Счита, че не е налице
причинно следствена връзка, с оглед на което не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на това пледира същите да се отхвърлят.
Административен съд –
П.***, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От доказателствата по
делото се установява, че със заявление вх. № МП-29834 от 24.10.2014г. С.Н. *** на НОИ с искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР
на КСО, ведно с приложени документи по опис. За трудов стаж положен в ДФ”***”
представил УП-2 № 110-2 от 19.03.2002г. и УП-3 №110-3 от 19.03.2002г.
С писмо изх. №
91-01-227 от 31.10.2014г. директор на дирекция „Осигурителен архив“ и дирекция
„Пенсии“ при Централно управление на НОИ са уведомили всички ТП на НОИ, че ООА
с. Н.*** при ТП К.*** преустановява издаването на удостоверения за
трудов/осигурителен стаж и доход от прекратен осигурител – ДФ „***“, във връзка
с образувано производство по установяване автентичността на приетите
разплащателни ведомости. В тази връзка е образувана преписка по проверка от ОД
на МВР-К.***.
С Разпореждане № **********
от 01.12.2014г. ръководител пенсионно
осигуряване е спряло на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК пенсионното
производство, тьй като по отношение на осигурителя ДФ”***” е образувана
преписка по проверка от ОД на МВР-К.***.
С.Н. подал заявление
с № МП-33437 от 28.11.2014г. с искане за отпускане на лична пенсия за общо заболяване.
С Разпореждане № ********** от
08.12.2014г., считано от 28.11.2014г., му е отпусната лична пенсия за инвалидност за срок на
инвалидността до 01.05.2015г., поради общо заболяване, въз основа на издадено
Експертно решение № 1150 от 070 от 20.05.2014г. на ТЕЛК към МБАЛ „***.“АД
в размер на 131.33 лева. Поради изтичане срока на инвалидност, с разпореждане №
********** от 15.06.2015г. пенсията е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 2
от КСО.
С Писмо изх. №
МП-29834#4 от 07.12.2015г.
директора на ТП- П.*** на НОИ сезирал
Районна прокуратура П.***, с оглед изясняване на обстоятелствата изложени в
издадените документи от ДФ”***”.
По повод подадения
сигнал от директора на ТП на НОИ Районна прокуратура П.*** е извършила проверка,
след което е издала Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 28.04.2016г., с което е прекратила наказателно производство № 12 по описа за
2016г. на Следствен отдел при Окръжна прокуратура П.***, тьй като не е налице
престъпление от общ характер.
Въз основа на
прекратителното постановление е издадено Разпореждане от 03.08.2016г., с което
длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание чл. 55 от АПК е
възобновило пенсионното производство по подаденото заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на настоящия ищец.
С Разпореждане № **********от
11.10.2016г. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО длъжностното лице
по пенсионното осигуряване е отказало отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Директор ТП-П.*** на НОИ с решение № ********** от
17.11.2016г. отхвърлил жалбата на
настоящия ищец срещу Разпореждане № **********от 11.10.2016г. Решението на директора на ТП-П.*** към НОИ
е обжалвано по съдебен ред пред
Административен съд – П.***. С Решение №
72 от 13.03.2017г., постановено по АД № 568 по описа на съда за 2016г. е
отменено решение № ********** от 17.11.2016г. на директора на ТП-П.*** на НОИ и
преписката е върната на органа за ново произнасяне.
С разпореждане № **********
от 05.05.2017г., считано от 12.05.2014г. и на основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО на С.Н. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С писмо изх. №
1029-40-1150-4 от 04.03.2020г. директор Дирекция “Пенсии” е изпратил до
ответника писмо изх. № 17672/2019г. от 24.02.2020г. на Софийска градска
прокуратура във връзка с подаден сигнал за 143 лица, касаещи представени
неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, издадени от името на ДФ”***”,
СМИ”***” и “*** “***”.
Разследващ полицай по
ДП № 47/2020г. по описа на Първо РУ-П.***, образувано за престъпление по чл.
308, ал. 1 от НК изискал от ТП-П.*** към
НОИ да предостави материали и обяснения по отношение на няколко лица, между
който и настоящия ищец относно подавани заявления за отпускане на пенсия въз
основа на представени към заявленията удостоверения за осигурител и трудов стаж
от ДФ”***”, СМИ”***” и “*** “***”.
Във връзка с това
писмо ръководител пенсионен отдел постановил разпореждане № *** от
16.04.2020г., с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО спрял, считано от
10.03.2020г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Н..
Разпореждането е обжалвано по административен ред и с решение № *** от
01.06.2020г. директор ТП-П.*** към НОИ отхвърлил жалбата. Решението е обжалвано
пред АС-П.***. С решение № 303 от 29.07.2020г., постановено по АД № 397/2020г.
обжалваното решение е отменено.
В хода на съдебното
производство се допусна събиране на доказателства. По искане на защитата на
ищеца до разпит се допуснаха свидетелите К. В. Д., Т. Б. Г. и И. Д. Б.-В..
От показанията на
свидетеля К. Д.се установява, че двамата с ищеца се познават от деца, тъй
родителите им делили един общ двор в гр. С.***. **************************************************************
Свидетелката Т. Б. Г.
е приятелка и живее заедно със свидетел К. Д.. Познава ищеца от около 15
години, тьй като е приятел на нейния приятел. Знае за проблемите на ищеца през
2014г., когато останал без пенсия.
Последните години се бил дистанцирал, защото бил много зле финансово.
Тогава тя му готвела, и му давали храна и пари. След като му отпуснали пенсия
се успокоил. Не знае колко пенсия взима, не знае ищеца да е ходил на ТЕЛК.
Миналата година, често им идвал на гости с влак или с кола-някакъв джип. Когато
се появил им казал, че пенсията отново му е спряна. **************************************************************
От показанията на
свидетелката И. Д. Б.-В. се установява, че познава ищеца от много години. **************************************************************
По делото се изслуша и прие
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Д.А.. ****************************************************************
При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав на
Административен съд – П.*** прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 7 от Конституцията
на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа
в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно
устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип,
осъществяването, на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът
за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничи
отговорността на два вида-отговорност за дейност на администрацията и
отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се
определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, като искът за обезщетение може да се предяви
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът
е предявен по мястото на увреждането в
гр. П.***, поради което и Административен съд-П.*** е компетентен да разгледа
спора.
В разпоредбата на чл. 203 АПК е
регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не
е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или
бездействието на държавния орган. Отговорността не се презумира от закона,
затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се
предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, незаконосъобразен акт, отменен
по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод
изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между
отменения акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да било елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинените вреди. Искът е осъдителен и с него се цели
възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия. Отговорността на държавата не е безусловна и за
да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл. 1 от ЗОДОВ
предпоставки посочени по-горе.
Предявения иск е допустим,
като предявен от лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на отменен
като незаконосъобразен индивидуален административен акт, а именно
разпореждане № ***/протокол №2146-13-6/ от 16.04.2020г. от длъжностно лице по пенсионно осигуряване,
с което е спряно изплащането на отпуснатата му пенсия. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая, ищецът претендира вреди настъпили
от отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден от
длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП-П.*** към НОИ. НОИ е юридическо лице и надлежен
пасивно легитимиран ответник по иска.
Следователно искът е редовно предявен иска, от надлежна страна, в хипотезата на
чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
В конкретния случай
по предявения иск се претендират неимуществени вреди настъпили от отменен като
незаконосъобразен индивидуален административен акт.
Първия елемент на
фактическия състав на отговорността е наличие на незаконосъобразен
административен акт. В настоящия случай, от приложените от страна на
ищеца писмени доказателства се установява, че е налице първата
предпоставка-налице е отменен незаконосъобразен индивидуален административен
акт- разпореждане № ***/протокол №2146-13-6/ от
16.04.2020г. на длъжностно лице по
пенсионно осигуряване, отменено
с решение № 303 от 27.07.2020г., постановено по АД № 397/2020г. по описа на Административен съд-П.***, влязло в сила
на 18.08.2020г.. Спор относно този факт между страните не съществува. Следователно е налице първият от елементите на
фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт, издаден при
изпълнение на административна дейност.
Вторият елемент на
фактическия състав на отговорността – настъпили неимуществени вреди. В
доктрината се поддържат разнообразни виждания относно същността и обхвата на
неимуществените вреди, но разбирането, че те се отнасят до емоционалния живот
на пострадалия и включват физическите и моралните страдания, предизвикани от
действията на други лица, не се поставя под съмнение. По дефиниция
неимуществените вреди обхващат последиците както на блага, които са предмет на
субективни права /право на чест, на име/, така и върху блага, които не са
предмет на права. Не всяко увреждане обаче е релевантно, а само онова, което се
характеризира с продължителност и по–висока степен на интензивност. От събраните по делото писмени
доказателства и свидетелските показания, изслушани в хода на
съдебното дирене, настоящият съдебен състав приема, че претендираните
неимуществени вреди не са доказани. Свидетелят Д. се разпростира върху период неотносим към
спора, а за събития които евентуално са се случили през 2020г. липсва конкретика,
която пряко да се обвърже с отменения акт. Свидетелката Г. дава показания за състоянието на ищеца, като сочи, че е разстроен, а и имал проблеми
с ***. ***********************.
Свидетелката Б.*** установява психическото състояние на ищеца в периода 2020г,
когато май месец разбрала за проблемите
му с НОИ, както и че му е спряна пенсията. Дори да се приеме, че е налице
личностна промяна от месец май до месец октомври, то тази промяна, не е
с интензитет да установи конкретни вреди точно от отменения по съответния ред
административен акт. Заключението на съдебно психиатричната експертиза доказва,
****************************************************************
Третият елемент на
фактическия състав на отговорността – настъпилите неимуществени
вреди да са пряка и непосредствена последица от отменения като
незаконосъобразен административен акт. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, свидетелските показания, както и от заключението на съдебно
психиатричната експертиза не се установи настъпването на
неимуществени вреди от отменения като незаконосъобразен административен
акт, поради което не е налице пряка и непосредствена последица от него и
вредата. При това положение няма пряка и непосредствена връзка между
отменения като незаконосъобразен индивидуален административен акт и причинената
вреда, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. В случая не може да се счита, че
увреждането е настъпило по повод извършването на административна дейност,
съответно връзката между тях не е пряка и непосредствена. Не са
налице кумулативните предпоставки на отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните вреди.
Въз основа на изложеното предявения иск за присъждане на неимуществени
вреди в размер на *** /***/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на причиняване на вредите – 10.03.2020г. до датата на изплащането им в резултат
на отменения като незаконосъобразен индивидуален административен акт на ТП-П.***
на НОИ ще се отхвърли като неоснователен и недоказан
Относно разноските:
При този изход на
спора ответната страна има право на разноски. Същите са своевремнно
претендирани от участвалия по делото процесуален представител на ответника. На
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ищецът
ще бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски за юрисконсулско
възнаграждение. Същото се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 24 от Наредбата на правната помощ в размер на 100 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Н.
срещу Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление гр. С.***,
бул. „***“ № *** иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на *** /***/
лева, причинени от издаден незаконосъобразен индивидуален административен акт-Разпореждане
№ ***/протокол №2146-13-6/ от 16.04.2020г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП-П.*** на НОИ, ведно със законната лихва, считано от датата
на причиняване на вредите – 10.03.2020г. до датата на изплащането им, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.А.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление
гр. С.***, бул. „***“ № *** съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/П/