Р ***,
03.09.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение, в публичното заседание на десети юни през 2015
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН ТОПАЛОВ
АТАНАС ДОДОВ
при секретаря В.М., като разгледа
докладваното от съдия А. гр.д.№ 483 по
описа за 2005 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.197-211 ГПК /отм./ вр. с & 2, ал.1 ГПК.
С решение от 03.06.03 г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 2605/95 г. е
отхвърлил исковете, предявени от О.С.Т., К.Д.Т., Н.Б.Н., Г.Б.А., Й. Б.А., И.К.А.
и Р.К.А. по чл.108 ЗС и чл.109, ал.2 ЗС срещу ГКП „Н.-С. за имот: парцел в м. „Преслап“ от 34,9 дка с граници: изток-Малашевска
ливада, запад-път София-Златни мостове, север-сем.В., юг-сем.А.; насрещния иск,
предявен от ГКП „Н.-С. срещу О.С.Т., К.Д.Т., Н.Б.Н., Г.Б.А., Й. Б.А., И. К.А. и Р.К.А. за установяване правото на
собственост върху постройките в комплекса мотел-ресторант
„Тихия кът“ и прилежащия му терен, находящ се в ПП
„Витоша“, както следва: цялата площ от 12 дка и сгради:
1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група
А-двуетажна сграда-хотелска част; 3.Мотел група
Б-едноетажна сграда-мотелска част; 4.Мотел-група В-двуетажна монолитна сграда от административна
и хотелска част; 5.Мотел-група Г-двуетажна сграда, мотелска част; 6.Складове 1 и 2; 7.Склад № 3; 8.Склад № 4; иска
по чл.108 ЗС, предявен от главно встъпилите лица А.С.А., М.А., С.А., Б.Р.У., К.А.,
Ф. Ш. Д.А., А.С.П., Д.Е.Г., А.П.К. и Е.П.М. *** за
следния имот: имот с площ от 11,8 дка, м. „Голяма
ливада“ в НП Витоша, заедно с построения в дворното място ресторант-мотел
„Тихия кът“.С решението съдът е признал за установено спрямо главно встъпилите
лица А.С.А., М.А., С.А., Б.Р.У., К.А., Ф. Ш. Д.А., А.С.П.,
Д.Е.Г., А.П.К. и Е.П.М., че О.С.Т., К.Д.Т., Н.Б.Н., Г.Б.А., Й. Б.А., И.К.А. и Р.К.А.
не са собственици на имот с площ от 11,8 дка, м. „Голяма ливада“ в НП Витоша,
заедно с построения в дворното място ресторант-мотел
„Тихия кът“.Производството по отношение на С. А. А., П.А. А. и Б.А.С. е
прекратено.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от О.С.Т. /с конституиран правоприемник К.Д.Т./, К.Д.Т., И.К.А. и Р.К.А.
/с конституиран правоприемник К.Л.С./ в частта, с която са отхвърлени исковете
им по чл.108 ЗС и чл.109, ал.2 ЗС срещу
ГКП „Н.-С. и в частта, с която е уважен отрицателния установителен
иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ на главно встъпилите лица.Въззивниците
излагат оплаквания, че в посочената част решението е постановено в нарушение на
материалния закон и на съществени процесуални правила.Поддържат становище, че
съдът неправилно е приел, че не са доказали правото си на собственост върху
имота, както и идентичността на имота по договора за делба от 20.06.1946 г. с
отнетия и с процесния имот.Твърдят, че за имотите в
това землище няма кадастрален план от преди 1957 г. и границите не са нанесени,
и че разпитаните по делото свидетели са установили границите между имотите,
които съвпадат с тези, посочени в скицата на заключението на ТЕ на в.л. Г.Д. и
на тройната ТЕ.Поддържат становище, че от събраните гласни доказателства е
установено, че ищците са собственици на имота на основание придобивна
давност.Неправилно първоинстанционният съд е
кредитирал заключението на тройната ТЕ от 22.06.01 г., срещу която са
възразили, като е приел, че мотел-ресторантът попада
върху имота на праводателя на главно встъпилите лица-И.
К..Оспорват извода на съда, че хотел-ресторантът попада в имоти-публична
държавна собственост, като се позовават на писмо от 28.11.02 г. на ОС
„Земеделие и гори“-Витоша и писмо 0 94КК-85/03 г. на МЗГ.Молят съда да отмени
решението в обжалваната от тях част и да постанови ново, с което да се уважат
предявените от тях искове и да се отхвърли предявения срещу тях отрицателен установителен иск.Претендират разноски.
Постъпила е въззивна
жалба и от ГПК „Н.-С. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея насрещен
иск.Твърди, че необосновано СРС е приел, че по делото не е доказано в полза на
кооперацията да е учредено право на строеж за постройките в комплекс мотел-ресторант „Тихия кът“, както и че няма данни за прехвърлителна сделка между ЦКС и „Н.-С..Моли съда да
отмени решението в обжалваната от него части да уважи предявения от нея установителен иск.Оспорва въззивната
жалба на ищците по първоначалните искове.
Постъпила
е въззивна жалба и от главно встъпилите лица- А.С.А.
/с правоприемници С. /С./ Д.А., Б. Р. У. /А./, К.М.А., Ф.Е. Ш. /А./, Д.А.А./, М.А., С.А., Б.Р.У., К.А., Ф. Ш. Д.А., А.С.П., Д.Е.Г., А.П.К. и Е.П.М. / с правоприемник К.Г.Ф./ в
частта, с която е отхвърлен иска им по чл.108 ЗС.Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на имота е
приложима разпоредбата на чл.2 ЗВСГЗГФ.Твърдят, че по делото е установено, че
към момента на влизане в сила на ЗВСГЗГФ имотът е бил деактуаван
и не е бил държавна собственост, нито част от ДГФ, както и че ЗОЕГПНС не попада
в обхвата на нормативните актове, цитирА.в чл.2
ЗВСГЗГФ.Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението в
обжалваната от тях част и да уважи предявения иск.Претендират разноски.Оспорват
въззивните жалби на останалите страни.
Ответниците по въззивните жалби- Н.Б.Н., Г.Б.А. /с правоприемници Д.С.А. и М.Г.Ц./, Л.Б.Ж. /с конституирА.наследници С.Ж.Б. и А.Ж.Г./, Г.К.Г. /с наследници М.Й.Д. и К.Й.Т./, М.Й.Д., К.Й.Т., А.В.П.,
Л.В.П., В.В.А., Г.В.А., В. Р. А., К.Б.А., Р.Б.А., А.И.Х. и М.И.Н. не вземат становище по тях.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред СРС е образувано по искове, предявени от Д. Т. А.,
С. А. А., П.А. А., В. Г.А., Н.Б.Н., Г.Б.А., Б.А.С., В. А. Г., Й. Б.А., И.К.А. и
Р.К.А. с правно основание чл.108 ЗС и чл.109, ал.2 ЗС срещу „Н.-С. /с предишно
наименование ГКП „Наркооп“/.Ищците твърдят, че са
собственици по наследство и делба на имот, находящ се
в Народен парк „Витоша“, м. „Преслап“ с площ от 34,9
дка с граници: изток-Малашевска ливада, запад-път
София-Златни мостове, север-сем.В., юг-сем.А. /уточнителна
молба от 21.09.01 г./.Твърдят, че имотът не е отчуждаван, нито са обезщетявани
по някакъв начин за това.С протокол № 22/65 г. ИК на СГНС е отредил терена на
ЦКС, а ТКЗС-Горна баня е предала терен в същата местност на СРГП „Лесопаркове“
от около 34 дка с акт № 2720/69 г.За имота не е съставян акт за държавна
собственост и ответникът ползва имота без правно основание.Молят съда да осъди
ответника да им предаде владението на имота и да определи границите между процесния и съседните имоти.
В съдебно заседание на 25.10.95 г. е приет за разглеждане насрещен
иск, предявен от ГПК „Наркооп“ срещу ищците по
първоначалните искове за признаване за установено по отношение на тях, че
кооперацията е собственик на постройките в комплекса мотел-ресторант
„Тихия кът“ и прилежащия му терен, находящ се в ПП
„Витоша“, както следва: цялата площ от 12 дка и сгради:
1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група
А-двуетажна сграда-хотелска част; 3.Мотел група
Б-едноетажна сграда-мотелска част; 4.Мотел-група В-двуетажна монолитна сграда от административна
и хотелска част; 5.Мотел-група Г-двуетажна сграда, мотелска част; 6.Складове 1 и 2; 7.Склад № 3; 8.Склад №
4.Ищецът по насрещния иск се позовава на право на собственост на основание
извършено с протоколно решение на ИК на СГНС от 17.09.1970 г. прехвърляне на
собствеността на описания имот по неговата фактическа стойност 566 527 лв.
на основание Закона за кооперациите и Правилника за кооперативните организации,
както и на позволителен билет № 337/06.03.68 г. на СРГП-Лесопаркове, както и на
упражнявано владения върху имота непрекъснато и безпрепятствено от 1970 г.
С определение от 07.06.99 г. СГС, II-б с-в, по ч.гр.д.№ 1165/99
г. е отменил определението от 30.10.98 г. на СРС, с което е отказано поисканото
от А.С.А., М.А., С.А., Б.Р.У., К.А., Ф. Ш. Д.А., А.С.П.
и П. С.М. искане за главно встъпване в процеса.Главно встъпилите лица са
предявили иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено
по отношение на ищците по първоначалния иск /без Й. Б.А./, че те не са
собственици на процесния имот с площ от 11,8 дка, м.
„Голяма ливада“ в НП „Витоша“ заедно с построения в дворното място ресторант-мотел „Тихия кът“ и с правно основание чл.108 ЗС срещу
ответника по първоначалните искове за предаване владението на имота.Позовават
се на реституция по ЗВСОНИ и наследство от И. К., който е придобил имота с крепостен
акт № 269/26.03.1903 г-ливада от около 40 дка в м. „Преслап“
при съседи: от две страни други два имота на И.К., А.С. и бр. С..
С определение от 21.06.12 г. въззивният
съд е оставил без движение исковата молба на първоначалните ищци-жалбоподатели
с указания в 1-месечен срок да конкретизират претенциите си, като изложат
фактически твърдения по отношение на пълната индивидуализация на имота, предмет
на техния иск с точно посочване на граници от четирите страни, съседи, точно
местоположение и местонахождение; да изложат фактически твърдения по иска за
граници- с кой имот твърдят, че са нарушени границите, като посочат изрично за
коя граница става въпрос /юг, изток, запад или север/ със същата точна
индивидуализация, съседи от четири страни, местоположение, местонахождение и
сегашен статут /регулационен, кадастрален или идентификационен номер/.На главно
встъпилите страни са дадени указания да конкретизират претенциите си, като
уточнят с точна индивидуализация имота, на който претендират да са собственици,
съседи, граници от четирите страни, точно местоположение и местонахождение
съгласно съществуващи към момента данни за статута му; да индивидуализират находящата се в имота сграда, която е посочена като ресторант-мотел „Тихия кът“, да уточнят етажност,
площ, разгъната застроена площ, съседи на сградата и местоположението й в
имота.На страните е указано, че при неизпълнение на указанията първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а
производството по делото по тези искове-прекратено.
С молба от 18.07.12 г. главно встъпилите страни чрез пълномощника
си адв.Б. са уточнили, че имотът, предмет на главния
иск е терен с площ от 11,8 дка в м. „Голяма ливада“, НП Витоша /разположен
изцяло в по-голям имот-ливада с кория от около 40 дка/, закупен от
наследодателя им-И. К. с крепостен акт № 269/1903 г. на публична
продажба.Съседи на имота са: северозапад и север-имот № 029021 в землището на К.
с ЕКАТТЕ 99173, собственост на наследниците на И. К.; североизток-имот № 021004
в земл. на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И.
К.; имот № 029025 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99173,
собственост на н-те на И. К.; изток-имот № 000157 в земл.
на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.; югоизток-имот с № 022001 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.;
юг-имот № 026101 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99173,
собственост на н-те на И. К.; запад-имот № 026099 в земл.
на К., ЕКАТТЕ 99173, собственост на н-те на И. К..В имота се намират следните
сгради: 1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група А; 3.Мотел група Б;
4.Мотел-група В; 5.Мотел-група
Г; 6.Складове 1 и 2; 7.Склад № 3; 8.Склад № 4.Имоите
на наследниците на И. К. са отчуждени по ЗОЕГПНС през 1949 г. и през 1996-97 г.
са деактувани със заповеди на кмета на СГО.
С определение от
10.03.14 г. на ищцата по първоначалния иск по чл.109, ал.2 ЗС-К.Т. е
предоставен последен 14-дневен срок да изпълни в цялост указанията на съда от
21.06.12 г., като изложи фактически твърдения по този иск с описание на имота,
с който се спори да е нарушена границата с имота на ищците, с местоположение,
граници от четири страни на този имот, посочване коя граница се твърди да е
нарушена /север, изток, запад, юг/ и сегашния статут, като страната е
предупредена за последиците от неизпълнение.
С молба от 15.04.14 г. въззивницата-ищец
К.Т. е уточнила, че имотът, представляващ ливада с площ от 34 900 кв.м., находяща се в м. „Преслап-Голяма
ливада“ в земл. на с.К., при стари граници и съседи
на имота: северозапад-м. „Ясените“, изток-м. „Малашевска
ливада“, юг-наследници на А. и камъка /голямата скала/ е собственост на
наследниците на Х. А..Върху 11,8 дка в
югоизточната част от имота изцяло върху притежавания от нея по наследство от А.С.
съгласно протокол за делба от 22.04.1912 г., договор за делба от 20.06.46 г. и
по давностно владение имот, без правно основание ЦКС
се е самонастанил и построил без архитектурни и строителни книжа следните
постройки: ресторант „Тихия кът“ на две нива, мотел
А, мотел Б, мотел В, мотел Г, складове № 1, 2, 3 и 4 със ЗП от 1 839 кв.м.
и разгъната ЗП от 2 920 кв.м.
С молба от 08.08.14 г. ищцата е уточнила,
че е наследник на Д. Т. Г., който е наследник на А.С. и е собственик по
наследство и давностно владение на описания в молбата
от 15.04.14 г. имот. Имотът не е бил обект на геодезическо
заснемане, за него липсва влязъл в сила кадастрален план и не е в регулация.В
съществуващите топографски карти от 1941 г., 1958 г. и 1989 г. липсва
информация за имена и местности на съседи, поради което последните не могат да
бъдат конкретизирани.Имотът, който се владее от ГПК „Наркооп“
без основание, е с площ от 11,9 дка и представлява мотел-ресторант
„Тихия кът“, находящ се в Народен парк Витоша, м. „Преслап-Голяма ливада“ ведно с изградените в него постройки
със ЗП от 1 839 кв.м. и РЗП от 2 920 кв.м., се включва в имота на
ищците, заемайки неговата югоизточна част.Т.е. общата площ, която се владее от
ответника, е 11,8 дка ведно с построените в него сгради-ресторант, мотел, помощни сгради, туристически кътове, алеи, паркинги
и басейн и е разположена изцяло в югоизточната част на имота.
Видно от протокол № 2/22.04.1912 г. по ч.гр.д.№ 435/1909 г. на
Софийски ОС, ГО Х. А. е получил в дял горите и ливадите, означени дял III на
разделителния протокол, сред които и 1/6 част от 3 301,66 кв.м. от
ливадата на м.Преслап“ при съседи: дял 2 и 6 и наследниците
на В.Андонов.
На 19.07.1946 г. е подписан договор за делба на наследствен
недвижим имот, по силата на който ливада в м. „Преслап“
от около 3,5 дка при съседи: Малашевска ливада,
общинска мера и наследниците на А. /т.10/ остава обща собственост за общо
ползване на братята съделители Т., А., Б., К., А. и С.
Х.ви А..
Видно от служебна бележка на Кирковски
РНС-К. от 04.02.1958 г. оставената в наследство от Х. А. С. ливада в землището
на К., м. „Голяма ливада“, Витоша, включваща се в границите на Народния парк
„Витоша“, е застроена с държавни постройки и не се ползва от няколко години.
Представена е скица № 1/18.02.97 г., изготвена от инж.К. на парцел
в м. „Преслап“ от 34,9 дка при граници и съседи: север-сем.В., изток-Малашевски
ливади, югоизток-сем.В.А. и юг и запад-асф. Път
София-Златни мостове.
Видно от представения по делото крепостен акт № 269/26.03.1903 г. И.
К. е закупил на публична продан ливада с кория в м. „Преслап“
от около 40 дка.
Представена е скица по гр.д.№ 43/19 г. на САС, чието съответствие
с оригинала е констатирано в с.з. на 15.12.2000 г.
С АДС № 5460/5490/ от 11.09.49 г. на основание ЗОЕГПНС са актувани
1/6 ид.части от гора 183 дка в с.К., м. „Люти дол“,
„Царевец“, „Яворов рид“, „Голяма ливада“-Венецо и „Ботанище“, бивша собственост на А.С.М. по мъж Г..
С АДС № 6836 /2720/ от 25.03.69 г. е актувана на основание прот.№ 7, ст.5/25.03.68 г. на ИК на СГНС ливада от
34 000 кв.м., находяща се в земл.
на К., м. „Голямата ливада“, бивша собственост на ТКЗС „Г.Кирков“-Г.баня.Имотът
е отстъпен за ползване на СГНС-СРГП „Лесопаркове“, считано от 22.02.69 г.
Видно от удостоверение за наследници № 2734/а на община „Триадица“-София
И.П. К. е починал на 16.08.1936 г. и е оставил за наследници по закон: 1.Р. С.А.,
починала дъщеря с наследници: а/ С.А. Д.-починал съпруг; б/ А.С.А.-син; / И.С.А.-син,
починал през 1973 г. и оставил: М. А.-съпруга; С.А.-син; Б.Р.У. /А./-дъщеря; К.
М.А.-дъщеря; Ф. Ш. /А./-дъщеря; Д.А.-дъщеря; 2.А.И.М.-починала дъщеря с
наследници: а/С. П. М.-починал съпруг; б/П. С.М.-син; в/ А.С.М.-П.-дъщеря; 3.К.
И. К.а-починала съпруга и оставила горепосочените наследници.
Представено е удостоверение на СО-р-н „Витоша“, че със заповеди №
№ РД-57-1207/16.09.96 г. и РД-57-1197/16.09.96 г. на основание чл.1 ЗВСОНИ и
чл.88, ал.4 НДИ са отписани съответно 2/6 ид.ч. и 1/6
ид.ч. от гори от 183 дка в м. „Люти дол“, „Царевец“,
„Яворов рид“, „Голяма ливада“-Венецо“, както и „Божилица“ /1/6 ид.ч./ в земл. на с.К., извън регулация, в чертите на парк „Витоша“,
попадащи под разпоредбите на Закона за защита на природата.
С протоколно решение № 22/06.09.1965 г., ст.49 на основание чл.27
от Наредбата за реда и начина на строителството в парк „Витоша“, ИК на СГНС е
отредил терен на ЦКС за строителство на ресторант-мотел
в м. „Голяма ливада“ в Народен парк „Витоша“.Представен е и позволителен билет
от 22.09.1965 г. на основание чл.6 от цитираната наредба и решение на ИК на
СГНС № 22/06.09.65 г. за отреждане на терен-дворното място на постройката от 2
дка и прилежащия терен към същата-2 дка, посочени в скица, която не е
представена по делото.Срокът за проектирането е до 01.04.1966 г., а за
започване на строителството-до 01.11.1966 г.Ако същите не бъдат спазени, счита
се че отреждането на терена е отпаднало и мястото се разпределя наново.
Представен е и позволителен билет за извършване на строителство №
337/06.03.68 г., с който на основание чл.3 от Наредбата за реда и начина на
строителството в народния парк „Витоша“ и утвърдения план от отдел
„Архитектура“ при СГНС на ЦКС се е разрешило да построи сграда на предварително
отреденото и ограничено на терена място в м. „Тихия кът“, отдел 95 на парка
върху 1 430 кв.м. площ, която ще се състои от: 1.Мотел-ресторант
с 15 бр. помещения; 2. Три комплекса от спални помещения и гаражи с обща
кубатура на постройките 8 200 куб.м.
С удостоверение изх.№ 143
/АБ-1118/ от 30.07.92 г. на ТОА-км.К. е определена цената на правото на строеж
на п-л Тихия кът.
С протокол за въвеждане в експлоатация на обект „мотел-ресторант на ЦКС-Витоша“ от 15.10.69 г. обектът е
въведен в експлоатация, като е даден срок за отстраняване на дефекти.
С протокол № 14/4 от 26.11.70 г. ИК на ЦКС е взел решение за
прехвърляне на собствеността на мотел-ресторанта
„Тихия кът“, находящ се в народния парк „Витоша“ на
РПК „Наркооп“ по неговата фактическа
стойност-566 527 лв.
С нотариален акт № 28 по н.д.№ 101/2000 г. ГКП „Н.-С. е призната
за собственик на основание отстъпено право на строеж на мотел-ресторант
„Тихия кът“, находящ се в Народен парк „Витоша“, м.
„Голямата ливада“ с обща застроена площ от 1 839 км.м. и РЗП от 2 920
кв.м., състоящ се от 8 обособени подобекта: Ресторант-дискотека, Мотел-група А, Мотел-група Б, Мотел-група В, Мотел-група Г,
Складове № № 1 и 2, Склад № 3 и Склад № 4.
Видно от удостоверение на СГС, ФО от 15.11.94 г. по ф.д.№ 861/49
г. е регистрирана РПК „Н.-С., като същата е променила наименованието си на ГКП
„Н.-С..
Представено е удостоверение изх.№ 132/21.11.02 г. на Дирекция на
Природен парк Витоша, от което е видно, че теренът, върху който е разположен мотел-ресторант „Тихия кът“, се намира в границите на
Природен парк Витоша и е публична държавна собственост.По данни от ОСЗГ-Витоша
собствеността на терена е държавна.
В ДВ бр.101/81 г. е обнародвана заповед № 1075/28.11.81 г. на
основание чл.17 и 22 от Закона за защита на природата, съгласно която в
народния парк „Витоша“ се включват площите от поземления фонд, обхванати от
границите на народния парк „Витоша“-граници на народния парк от с.Рударци до
границата между горския и поземления фонд покрай селищата Мърчаево, Владая, К.,
Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица, Железница до шосето Железница-Ярлово,
по шосето през м. „Ярема“ и по границата на подотдели 3 и 4 на отдел 443.На
територията на народния парк се забранява всякакво строителство освен
предвиденото в паркоустройствения проект.Заповедта
отменя всички издавани досега разпоредби, ведомствени заповеди, указания и др.
документи, третиращи територията и стопанисването на народния парк „Витоша“.
Представено е и удостоверение изх.№ 11534/02 г. на председателя на
ОДЗГ-Витоша, че за територията на хотел „Тихия кът“ в картата на възстановената
собственост по ЗВСГЗТФ е отбелязано: имот 243-държавна публична собственост,
масив 29 имот 21-държавна частна собственост, масив 29 имот 22-държавна частна
собственост.Няма възстановяване по ЗВСГЗФ.
С договор от 19.07.99 г. с нотариална заВ.
на подписите рег.№ 1718/19.07.99 г. В. Н. М. е продала на Д.Е.Г. цялото си
наследство от съпруга й П. С.М..
В с.з. на 29.06.01 г. е констатирано съответствие с оригиналите на
представените по делото копия на протокол № 22/65 г., позволителен билет за
отреждане на терен № 337/68 г. и позволителен билет за отреждане на терен от 65
г.
С определение от 15.03.96 г. като ищци на мястото на починалия Д. Т.
А. са конституирани К.Д.Т. и О.С.Т..
С определение от 16.06.2000 г. на основание чл.120 ГПК /отм./ като
ответници на мястото на починалия П. С.М. са
конституирани наследниците му В. Н. М., А.П. К. и Е.П.М., както и купувача на
наследствения дял на В.М.Д.Е.Г..
С определение от с.з. на 15.12.2000 г. на основание чл.119, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото по отношение на В. Г. поради отказ от
иска.
С определение от 06.04.07 г. на основание чл.120 ГПК /отм./ на
мястото на починалата ищца Й. Б.А. са конституирани наследниците й по закон: Л.Б.Ж.,
Г.К.Г., М.Й.Д., К.Й.Т., А.В.П., Л.В.П., В.В.А., Г.В.А.,
В. Р. А., К.Б.А., Р.Б.А., А, И.Х. и М.И.Н..
С определение от 14.12.11 г. на мястото на починалата въззивница-ищец О.С.Т. е конституирана К.Д.Т..
С определение от 08.05.14 г. на основание чл.120 ГПК /отм./ на
мястото на Г.Б.А. са конституирани наследниците му по закон Д.С.А. и М.Г.Ц., а
на мястото на Л.Ж. са конституирани наследниците й по закон С.Ж.Б. и А.Ж.Г., а А.С.А.
е заличен от списъка за призоваване, тъй като наследниците му са страни в
процеса.
С определение от 103.15 г. на основание чл.120 ГПК /отм./ като въззиваем на мястото на починалата страна Р.К.А. е
конституиран К.Л. Станев.С разпореждане от 16.04.15 г. Г.К.Г. е заличен от
списъка на лицата за призоваване, тъй като наследниците му са страни в процеса.
С определение от 10.06.14 г. на основание чл.120 ГПК /отм./ като
главно встъпила страна-жалбоподател е конституирана К.Г.Ф. на мястото на Е.П.М..
От приетата ТЕ на в.л. Г.Д. е установено, че при извършената проВ. в архивите на ЦКС и ГПК „Наркооп“
не е открил скицата-приложение към Позволителния билет, издаден от У-ние
„Лесопаркове“, необходима за установяване на обема и местонахождението на процесния имот.Фирма „С.“ и ОбНС-К.
също не разполагат с планов материал за терена.Поради липсата на скица и
подходящ планов материал идентифицирането на имота е невъзможно.
От заключението на ТЕ на в.л.П.П. от
19.01.98 г. е установено, че от извършената проВ. на
място и ползвайки скица № 1/97 г., изготвена от инж.К. е видно, че имотът,
който се владее от ответника, се включва в цялостния имот, претендиран
от ищците, като заема неговата югоизточна част.Общата площ, която се заема от мотел „Тихият кът“ е около 11,8 дка, в който терен са
разположени всички мотелни сгради, помощни стопански
сгради, туристически кътове, вертикална планировка, алеи, паркинги и др.
мероприятия.
От заключенията на допълнителните ТЕ на в.л.П.П.
от 13.04.2000 г. и от 12.03.03 г. е установено, че процесният
имот е заснет през 1997 г. с пл.№ 1 в к.л.В-6-5-В по неодобрен кад.план на м. „Голямата ливада“-Народен парк Витоша с обща
площ от 12 000 кв.м. измерени графически.Имотът, който се ползва от ГКП „Н.-С.
съгласно решение с протокол № 22/65 г. на СГНС-ИК, се намира в м. „Голямата
ливада“, която местност е съседна на м. „Преслап“.В
с.з. вещото лице е пояснило, че една от причините да не могат да се
индивидуализират имотите по съседи е липсата на посочени съседи за
индивидуалните дялове в договора за делба.Експертизата е изготвена на база
представените по делото скици.Вещото лице не може да посочи границите на
местностите „Голямата ливада“ и „Преслап“, тъй като
липсват такива данни в УАГ.Единствените данни са по гр.д.№ 43/19 г.Съгласно
удостоверение № 11534/11.11.02 г. на ОбСЗГ-Витоша за територията на хотел „Тихия кът“ в картата
на възстановената собственост по ЗВСГЗГФ е отбелязано, че имот № 243 е публична
държавна собстваност.В скица № К00019/11.11.02 г. имотът на х-л „Тихия кът“ е посочен като имот № 243-Държавно
лесничейство с площ от 7 868 кв.м.Съгласно удостоверение № 132/21.11.02 г.
на Дирекцията на природен парк Витоша теренът, върху който е разположен мотел-ресторант „Тихия кът“ се намира в границите на
природен парк Витоша и е публична държавна собственост съгласно чл.10, ал.1 от
Закона за защитените територии.Имоти № № 4,5,6,7,8 и 9 в масив 29 от Картата на
възстановената собственост на землището на К. са записани съответно на Б., А., А., Т., С. и К. Х.ви А.-синове на Х. А. С..
От заключението на тройната ТЕ на в.л.Ем.Й., П.П.
и П.М. е установено, че заснетите през 1967 г. от ОП „Софийски кадастър“ сгради
и прилежащ терен на ресторант-мотел „Тихия кът“
попадат върху закупените от И. К. през 1903 г. имоти от публична продажба.Местностите
„Преслап“ и „Голяма ливада-Венецо“
са две съседни местности.На едромащабната топографска карта, емисия 1957-58 г.
те са обединени като „Голяма ливада“, а в емисия 1989-1990 г.-като м. „Старчески
поляни“.Построеният мотел „Тихият кът“ попада по
скицата по гр.д.№ 43/19 г. в м. „Преслап“, а по ЕТК
от 1958-59 г. в м. „Голямата ливада“, за която са издадени позволителен билет
за извършване на строителство от 06.03.68 г., протокол № 22/06.09.65 г. и
позволителен билет за отреждане на терен за строителство на мотел-ресторант
„Тихия кът“.Според вещите лица процесният имот е
идентичен с имота, претендиран от главно встъпилите
лица и имота, върху който е построен мотел-ресторант
„Тихия кът“, закупен от И. К..Съгласно протокола от 22.04.12 г. имотът на
ищците е бил в съседство със закупениет от К. имоти,
тъй като преди публичната продажба процесният имот е
бил собственост на В.А., съсед на ищците по протокола.Поради липса на
представена скица от ищците точното местоположение на имота не може да се
определи.В имота има извършено строителство на мотел-ресторант
„Тихия кът“.
От допълнителните тройни ТЕ, изготвени от същите вещи лица е
установено, че при огледа на място се е установило, че посочените от ищците
граници, съпоставени с представените по делото технически материали очертават
контур, съвпадащ с този по скицата, изработена от инж.К., като площта на имота
възлиза на 34,9 дка и включва и терена на мотел
„Тихия кът“.Скицата към позволителния билет за отреждане на терен за
строителство на ресторант-мотел на ЦКС не е приложена
по делото и вещите лица не могат да отговорят дали строителството е извършено
точно върху определения за ресторант-мотел терен.В
скицата, изготвена от инж.К. имотът на ищците е показан с нематериализирани
граници, а в едромащабната топографска карта от 1957 г. не са показани имоти.По
тази карта за този район е записана местност „Голяма ливада“.По договор за
делба от 20.06.46 г. имотът по т.10 в м. „Преслап“ е
от около 3,5 дка при съседи: Малашевска ливада,
общинска мера и н-ци на А..От справка в ПК „Витоша“ е
установено, че на наследниците на Хр.А. са възстановени имоти с обща площ от
7,990 дка.Нанесен по координати на ПК „Витоша“ възстановеният имот не попада в
застроения от ГКП „Наркооп“ терен, както е показано
на скица № 1 към допълнителната тройна ТЕ от 23.09.02 г.
От допълнителната ТЕ на в.л. П.П. от
12.03.03 г. е установено, че в приложената по делото скица № К00019/11.11.02 г.
имотът на хотел „Тихия кът“ е посочен като имот № 243-Държавно лесничейство с
площ от 7 868 кв.м.Скицата показва по-малко по площ заснемане на терена,
върху който е изграден хотела.Възстановеният имот е на север от терена на мотел „Тихия кът“ /с.з. на 26.03.03 г./.
От заключението на комплексната /графическа и техническа/
експертиза на документи на в.л.И.И. е установено, че
подписът за „председател“ в снимка на мястото на Ив.К. в землището на с.К.
/СОФ/ 1:4000 е положен от Д. М.Д..Подписът за секретар е положен от Хр.Петков.Относителното
време на полагане на ръкописния и ръкопечатен текст и
графичното изражение на съдържанието в представената за изследване „снимка на
мястото на Ив.К. в землището на с.К. /СОФ/ 1:4000“ е вероятно в периода след
1921 г.Вещото лице не може да даде заключение относно отпечатъка от кръгъл
печат в документа, тъй като не се намира оригинала на печат със същото
съдържание и отпечатъци със същото графично изображение и съдържание за
сравнение от други документи.
От заключението на приетата пред настоящата инстанция тройна ТЕ на
в.л.И.И., Т.Б. и А.И. е установено, че поради липса
на достатъчно картен материал не може да се направи извод относно идентичността
на имота, претендиран от ищците с имота, претендиран от главно встъпилите лица.
Отпечатъкът от кръгъл печат в процесния
документ в долната лява част е положен с тампонно
мастило и печат, изготвен по фабричен начин.Представената за изследване снимка
на мястото на Ив.К. в землището на с.К. /СОФ/ 1: 4000 представлява оригинален
документ, подписан от лицата, от името на които изхожда и подпечатан с фабрично
произведен печат.
Разпитаният свидетел А.К. твърди, че имотът на Х. А. е около 30-35
дка и има граници: от север-турски път и м. „Ясените“, от изток-„Малишевска ливада“, а мотелът е
по средата на имота.Старият беловодски път излиза на мотела, старият турски път не минава през имота. Имотът на
„куршумлията“ се намира надолу от турския път в м.
„Люти дол“ и е гора.
Свидетелят Здр.К. твърди, че имотът на Х. А. се намира в м.
„Голяма ливада“, която включва м. „Преслап“.Имотът на
Х. А. е 30-40 дка с граници: от юг-голяма скала „Камъка“, от юг-югозапад-м. „Божилица“ и М. Б., от север-м. „Ясените“.Мотелът се намира в имота, а имотът на „куршумлията“
е югоизточно от имота на А..Постройките на „Тихия кът“ се намират върху горната
част от юг на ливадата на Х. А..Старото име на местността е „Голямата ливада“.
От показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел
Здравко К. е установено, че част от имота в „Тихия кът“ се владее от „Наркооп“, а друга част-т.н. „Голяма ливада“ се владее от К..Свидетелят
не знае някой друг да владее имота.
Свидетелят Г.Н. твърди, че е виждал бащата на К. да работи в
имота, като за последен път го е виждал там през 1999 г.-2000 г.
От заключението на мнозинството на тройната ТЕ на в.л. Р.Д., Г.Г. и И.Д. от 24.11.10 г. е установено, че „Тихият кът“
попада в границите на имота по крепостен акт № 269/1903 г., м. „Преслап“.Поради липсата на геодезически
заснемания до 1997 г. за имотите в м. „Преслап“ по
показания на разпитаните по делото свидетели „може да се каже“, че имота по
протоколите за делба от 22.04.1912 г. /дял III/ и договор за делба от
20.06.46 г. съвпада с имота, заснет в представената по делото скица на инж.К. с
площ от около 34,7 дка.Може да се допусне, че местоположението попада и върху
терен, зает от мотел-ресторант „Тихия кът“, но дали
имотът е 10 пъти по-голям не може да се каже, тъй като няма изходен графичен
материал /с.з. на 10.06.15 г./.Възстановените на наследниците на Х. А. от ПК имоти в м. „Преслап“
не попадат в района на мотел-ресторант „Тихия кът“.В
с.з. в.л. Г. е заявило, че имотът попада в парк „Витоша“.Вещото лице И.Д. е
подписало тройната ТЕ с особено мнение, като поддържа становище, че имотът,
предмет на документите за делба от 1912 г. и 1946 г. е с площ от около 3 301
кв.м. и около 3,5 дка и не съвпада с площта на скицата, издадена от инж.К..От
описаните в документите и скицата граници съвпадат само „Малашевска
ливада“ и сем.В.А..Според вещото лице не са налице достатъчно данни да се
установи дали мотел „Тихия кът“ попада и в каква част
върху имота на Хр.А., установен на база делбите от 1912 г. и 1946 г.Имотът по
крепостен акт № 269/03 г. е съседен на имота на Х. А. по посочените документи.Съдът
кредитира особеното мнение, тъй като същото е по-обосновано и не се основава на
предположения.
От заключението на комплексната графическа и техническа експертиза
на вещите лица Ж.П., Л.Г. и С.А. е установено, че подписът за „председател“ в
снимка на мястото на Ив.К. в землището на с.К. /СОФ/ 1:4000 е положен от Д. М.Д..Подписът
за секретар е положен от Хр.Петков.Отпечатъкът от кръгъл печат в процесния документ в долната лява част е положен с тампонно мастило и печат, изготвен по фабричен начин.Представената
за изследване снимка на мястото на Ив.К. в землището на с.К. /СОФ/ 1: 4000
представлява оригинален документ, подписан от лицата, от името на които изхожда
и подпечатан с фабрично произведен печат.
Представена е присъда от 06.12.12 г., влязла в сила на 24.06.13
г., с която П.С.П. и Е.Б.Й. са признати за невинни и са оправдани по
повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.291, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 НК във връзка с изготвените пред СРС ТЕ.
Съдът намира за недоказани оспорванията
на представените по делото скица от гр.д.№ 43/19 г. на САС, протокол № 22/65 г.
и позволителен билет от 22.09.65 г.
Останалите доказателства не установяват относими
към предмета на спора факти.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съдебен
състав счита, че в частта относно иска по чл.109, ал.2 ЗС първоинстанционното
решение следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати, тъй
като такъв иск не е предявен.Нито в исковата молба, нито в уточнителните
такива ищците са твърдели, че имат спор за местонахождението на границите със
съседни имоти.Изложени са твърдения само за отнемане на владението на имота, а
пътят за защита на оспорено право на собственост и отнето владение е чрез ревандикационен иск.
За да се уважи ревандикационния иск по чл.108 ЗС,
е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1/ ищецът да е
собственик на вещта, респ. носител на ограничено вещно право; 2/ ответникът да
упражнява фактическа власт върху нея и 3/ липса на валидно правно основание за
упражняваната фактическа власт.
Настоящият съдебен състав намира, че
ищците не са провели пълно доказване на твърдението, че са собственици на
имота, предмет на иска по чл.108 ЗС на посочените в исковата молба придобивни основания-наследство и делба.Документите, на
които се позовават ищците, касаят имоти, чиято площ е многократно по-малка от претендирания, поради което не може да се приеме, че ищците
са придобили собствеността върху процесния имот.Представената
скица, изготвена от в.л.К. не е титул за собственост.Видно от представения АДС
№ 6836/2720 от 25.03.69 г., имотът е бил одържавен от ТКЗС „Г.К,“-Горна баня,
поради което в полза на ищците е следвало да се реализира процедура по
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, каквито твърдения и
доказателства по делото не са ангажирани.
Съдът
не разглежда заявеното едва във въззивната инстанция
основание на ищцата по първоначалния иск-придобивна
давност, тъй като с въвеждането му се прави опит за недопустимо изменение на
иска пред въззивния съд /т.9 от ТР № 1/04.01.2000 г.
на ОСГК на ВКС/.Не може да се приеме, че с позоваването на това основание е в
изпълнение на дадените от въззивния съд указания, тъй
като исковата молба е оставена без движение само за индивидуализиране на процесния имот, не и за посочване на придобивното
основание, на което се позовават ищците.
Поради недоказване принадлежност на
правото на собственост по отношение на процесния имот
не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС на първоначалните
ищци и същият
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът счита, че с
първоначалната искова молба и уточнителната молба от
21.09.01 г. искът по чл.108 ЗС е бил индивидуализиран по площ, местонахождение
и граници, поради което не съобразява уточнителните
молби на ищцата, представени пред въззивната
инстанция.
С посочените молби
ищците по първоначалния иск са включили и постройките върху имота, които са
нови обекти на собственост, каквито не са били заявени с първоначалната искова
молба и е недопустимо под формата на уточнение да се включват нови имоти.Следва
да се добави, че указанията, даден с определението от 21.06.12 г, касаят излагане на фактически твърдения по отношение на пълната
индивидуализация на имота по местонахождение и граници, а не и на евентуално
съществуващи постройки върху него, тъй като такива не са били въведени с
исковата и уточнителната молба от 21.09.01 г. като
предмет на иска.
Съгласно
разпоредбата на чл.97, ал.1 ГПК /отм./ всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
Поради наличие на
конкуренция на вещни права,твърдени от двете насрещни страни, съдът намира че е
налице правен интерес от предявяване на установителния
иск на ответника.
Настоящият съдебен състав
счита, че ищецът по насрещния иск-ГПК „Н.-С. също не е доказал активната си материалноправна легитимация.Съгласно чл.38 от Правилника
за държавните имоти /ДВ бр.59/52 г., отм. с ДВ бр.79/75 г./ правото за
построяване на сграда върху държавна земя може да бъде отстъпено на кооперации,
други обществени организации и частни лица по решение на МС, взето по доклад на
съответния министър, а за земи, предоставени на народните съвети на депутатите
на трудещите се-по доклад на министъра на комуналното стопанство и
благоустройство.Кооперациите са длъжни да извършат строежа в двегодишен срок.При
уважителни причини съответният министър може да продължи този срок.Ако строежът
не бъде извършен в дадения срок, правото за построяване на сградата се погасява
/чл.40 ПДИ /отм./.
По делото не са представени доказателства за решение на
МС за отстъпване право на строеж върху имота, предмет на насрещния иск, в полза
на праводателя на ищеца.Не е доказано правото на
строеж да е реализирано в срока по чл.40 ПДИ, нито срокът за това да е бил
продължен по доклад на компетентния орган.
Дори и да се приеме, че
решението за отстъпване право на строеж в полза на кооперацията е било в
правомощията на ИК на СГНС, ищецът по насрещния иск не е провел пълно доказване,
че строителството е извършено в рамките на обема и сроковете по позволителния билет за отреждане
на терен от 22.09.1965 г.Поради липса на скица към документа вещите лица по
приетите по делото ТЕ не са могли да установят дали мотел-ресторантът
е построен на определеното в позволителния билет място.От представения позволителен
билет № 337/06.03.68 г. може да се направи извод, че строителството е започнало
през м.03.68 г., а срокът за започване е бил м.11.66 г.
Поради изложените
съображения предявения положителен установителен иск
от ГПК „Наркооп”-София следва да се отхвърли като
неоснователен, тъй като не е оборена презумпцията на чл.92 ЗС, а праводателят на ищеца по насрещния иск не е могъл да
прехвърли право, което не притежава.Несъстоятелен е доводът за придобИ.е на имота по давност с начален момент 1970 г., тъй
като през посочения период е действала забраната на чл.86 ЗС.
По делото се
установи, че мотел-ресторант „Тихия кът” е разположен
върху имота, закупен с крепостен акт № 269/1903 г. от И.К..Съдът счита, че от
събраните доказателства не е установено категорично, че именно този имот е бил
отчужден с АДС № 5460/11.09.49 г., тъй като в него е посочено, че имотът представлява
1/6 ид.ч. от гора 183 дка в с.К., м. „Люти дол“,
„Царевец“, „Яворов рид“, „Голяма ливада“-Венецо и „Ботанище“, бивша собственост на А.С.М. по мъж Г., а имотът,
описан в крепостен акт № 269/1903 г. представлява ливада с кория в м. „Преслап“ от около 40 дка.Представените заповеди за деактуване са неотносими, тъй
като издаването им представлява техническа дейност и не поражда права.
Съдът намира, че доколкото главно встъпилите лица
твърдят, че имотът е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, което основание е
посочено и в представения акт за държавна собственост, приложимият
реституционен закон е ЗВСОНИ, тъй като одържавяването не е извършено по
изчерпателно изброените в чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ нормативни актове, нито попада под
някоя от хипотезите на чл.2, ал.2 и 3 от същия закон.
Дори и да се приеме, че имотът, претендиран
от главно встъпилите лица, е идентичен с имота, одържавен с АДС, не е
установено че отчужденият имот съществува реално до размерите, в които е
отчужден съгласно изискването на чл.1 ЗВСОНИ, и че е останала незастроена част
от имота, която отговаря на изискванията за обособяване като самостоятелен
обект на собственост /ТР № 1/95 г. по гр.д.№ 3/94 г. на ОСГК на ВКС/, тъй като
имотът е бил отчужден като незастроен, а понастоящем върху него е извършено
строителство на мотел-ресторант.
Реституционният ефект не е настъпил и поради наличие на пречките, визирани
в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.Съдът счита, че от съвкупната преценка на представените писмени
доказателства / удостоверение изх.№ 132/21.11.02 г. на Дирекция на Природен
парк Витоша, удостоверение изх.№ 11534/02 г. на председателя на ОДЗГ-Витоша, протокол
№ 14/4 от 26.11.70 г. ИК на ЦКС/ и от заключението на ТЕ на в.л. П.П. от 12.03.03 г. е установено, че имотът, предмет на иска
по чл.108 ЗС на главно встъпилите страни, е публична държавна собственост на
основание чл.11 от Закона за защитените територии, тъй като попада на
територията на природен парк „Витоша“.С ПМС № 621/01.08.1952 г. е постановено
планината Витоша да се устрои и стопанисва като народен парк.Със заповед №
РД-349/14.07.2000 г. /ДВ бр.66/11.08.2000 г./ на министерство на околната среда
и водите на основание чл.42, ал.5 вр. с чл.41, т.4,
чл.29 и & 3 от Закона за защитените територии е прекатегоризиран
народен парк „Витоша”, обявен с Постановление № IIIа от
27.10.1934 г. на министъра на народното стопанство в природен парк със същото
име.Съгласно чл.5, т.5 природните паркове са защитени територии.В чл.10, ал.1 е
предвидено, че собствеността на държавата, която не е изключителна държавна
собственост, и на общините върху горите, земите и водните площи, включени в
защитените територии по този закон, е публична.
Съгласно чл.2,
ал.2, т.2 от ЗДС публична държавна собственост са обектите и имотите,
определени със закон или с акт на МС за такива.
Собствеността върху имоти
- публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване / чл.7, ал.4 ЗДС
/.В този смисъл е и разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОСОИ, която предвижда
възможност за обезщетяване на лицата, на които одържавените имоти не могат да бъдат върнати реално,
защото са станали публична собственост на държавата или общините.
Въпросът дали към момента на влизане в сила на
реституционния закон имотът е публична или частна собственост на държавата не
стои, тъй като реституцията е обусловена от фактическото състояние на имота /Р
№ 142/06.01.15 г., гр.д.№ 3121/14 г., II ГО на ВКС; Р № 168/30.03.11 г., гр.д.№ 529/02 г. на ВКС, IV ГО, постановени по чл.290 ГПК; Р 663/12.06.03 г. по гр.д.№ 529/02 г., ВКС, IV ГО/.Разпоредбите на чл.2, ал.1 ЗОСОИ и чл.7, ал.4 ЗДС са
императивни и са израз на засилена защита на публична държавна собственост,
която е защитена от Конститучията на РБ.Непредставянето
на акт за публична държавна собственост е ирелевантно,
тъй като той няма правопораждащо действие.Нормите,
които изключват реституцията на публичната собственост, имат тълкувателен
характер и се прилагат от влизане в сила на реституционните закони.
Поради изложените
съображения обжалваното решение следва да се обезсили в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.109, ал.2 ЗС на О.С.Т. /с конституиран правоприемник по чл.120 ГПК К.Д.Т./,
К.Д.Т., И.К.А. и Р.К.А. срещу ГПК „Наркооп“,
а производството в тази част да се прекрати.В частта, с която е отхвърлен иска
по чл.108 ЗС на първоначалните ищци срещу ГПК „Н.-С., в частта, с която е отхвърлен
насрещния иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ на ГПК „Наркооп“
срещу първоначалните ищци, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС на
главно встъпилите страни срещу ГПК „Наркооп“ и в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск на главно встъпилите лица срещу ищците по
първоначалния иск решението следва да се остави в сила, като по отношение на
наследниците на Й. Б.А. следва да се постанови решение, с което иска на ответника
по първоначалния иск срещу наследниците на посоченото лице с правно основание
чл.97, ал.1 ГПК /отм./ се отхвърли като неоснователен.В частта, с която е
отхвърлен иска на главно встъпилите лица срещу Й. Б.А. решението следва да се
обезсили, а производството да се прекрати, тъй като тази страна не е била
посочена като ответник по този иск.В останалата част решението не е обжалвано,
респ. същото е обезсилено.Съдът намира, че жалбоподателят И.К.А. не е десезирал въззивния съд,
доколкото в молбата от 04.11.11 г. не е уточнил какво процесуално действие
извършва, а и същият е ответник по исковете на ответника по първоначалния иск и
на главно встъпилите лица.
С оглед изхода на спора
разноски не следва да се присъждат на страните.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решението от 03.06.03 г. на СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 2605/95 г. в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.109, ал.2 ЗС, предявен от О.С.Т. /с
конституиран правоприемник по чл.120 ГПК К.Д.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***/,
К.Д.Т. и И. К.А. *** и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е признато за установено по
иска с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, предявен от главно встъпилите
лица А.С.А. /с наследници С. /С./ Д.А., род. на *** г., Б. Р. У. /А./, род. на ***
г., К.М.А., род. на *** г., Ф.Е. Ш. /А./, род. на *** г., Д.А.А., род.на *** г./, М.Д.А., род. на *** г., С. /С./ Д.А.,
род. на *** г., Б. Р. У., род. на ***
г., К.М.А., род. на *** г., Ф.Е. Ш. род.
на *** г., Д.А.А., род. на *** г., А.С.П. с ЕГН **********,
Д.Е.Г. с ЕГН **********, А.П.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***
/адв.В.Б./ и Е.П.М. с ЕГН ********** /с конституиран
правоприемник по чл.120 ГПК /отм./ К.Г.Ф. с ЕГН **********, че Й. Б.А. не е собственик на имот с
площ от 11,8 дка, м. „Голяма ливада“ в НП Витоша, заедно с построения в
дворното място ресторант-мотел „Тихия кът“ /уточнен с
молба от 18.07.12 г. като терен с площ от 11,8 дка в м. „Голяма ливада“, НП
Витоша , разположен изцяло в по-голям имот-ливада с кория от около 40 дка при
съседи на имота : северозапад и север-имот № 029021 в землището на К. с ЕКАТТЕ
99173, собственост на наследниците на И. К.; североизток-имот № 021004 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.;
имот № 029025 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99173,
собственост на н-те на И. К.; изток-имот № 000157 в земл.
на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.; югоизток-имот с № 022001 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.;
юг-имот № 026101 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99173,
собственост на н-те на И. К.; запад-имот № 026099 в земл.
на К., ЕКАТТЕ 99173, собственост на н-те на И.К. заедно с построените в имота
сгради: 1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група А; 3.Мотел група Б;
4.Мотел-група В; 5.Мотел-група
Г; 6.Складове 1 и 2; 7.Склад № 3; 8.Склад № 4, както и в частта, с която е отхвърлен насрещния иск с правно
основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, предявен от ГКП „Н.-С. с адрес: гр.*************
срещу Й. Б.А. и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на посоченото лице.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от О.С.Т. /с конституиран
правоприемник по чл.120 ГПК К.Д.Т./, К.Д.Т. и И. К.А. с правно основание чл.108 ЗС срещу ГКП „Н.-С. за имот: парцел в
м. „Преслап“ от 34,9 дка с граници: изток-Малашевска ливада, запад-път София-Златни мостове,
север-сем.В., юг-сем.А.; в частта, с
която е отхвърлен насрещния иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./,
предявен от ГКП „Н.-С. с адрес: гр.************* срещу О.С.Т. /с конституиран
правоприемник по чл.120 ГПК К.Д.Т./ , К.Д.Т., Н.Б.Н., Г.Б.А. /с конституирани
правоприемници по чл.120 ГПК /отм./ Д.С.А. с ЕГН ********** и М.Г.Ц. с ЕГН **********,
и двете с адрес: ***-та № 1/, И. К.А. и Р.К.А. / с конституиран правоприемник
по чл.120 ГПК /отм./ К.Л.С. с ЕГН ********** и с адрес: ***/ за установяване
правото на собственост върху постройките в комплекса мотел-ресторант
„Тихия кът“ и прилежащия му терен, находящ се в ПП
„Витоша“, както следва: цялата площ от 12 дка и сгради:
1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група
А-двуетажна сграда-хотелска част; 3.Мотел група
Б-едноетажна сграда-мотелска част; 4.Мотел-група В-двуетажна монолитна сграда от административна
и хотелска част; 5.Мотел-група Г-двуетажна сграда, мотелска част; 6.Складове 1 и 2; 7.Склад № 3; 8.Склад № 4; в частта, с която е отхвърлен иска по
чл.108 ЗС, предявен от главно встъпилите лица А.С.А. /с наследници С. /С./ Д.А.,
род. на *** г., Б. Р. У. /А./, род. на *** г., К.М.А., род. на *** г., Ф.Е. Ш.
/А./, род. на *** г., Д.А.А., род.на *** г./, М.Д.А.,
род. на *** г., С. /С./ Д.А., род. на *** г., Б. Р. У., род. на *** г., К.М.А., род. на *** г., Ф.Е. Ш. род. на ***
г., Д.А.А., род. на *** г., А.С.П. с ЕГН **********, Д.Е.Г.
с ЕГН **********, А.П.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** /адв.В.Б./ и Е.П.М. с ЕГН **********/ с конституиран
правоприемник по чл.120 ГПК /отм./ К.Г.Ф. с ЕГН ********** и с адрес: ***/ срещу
ГКП „Н.-С. с адрес: гр.************* за следния имот: имот
с площ от 11,8 дка, м. „Голяма ливада“ в НП Витоша, заедно с построения в
дворното място ресторант-мотел „Тихия кът“ / уточнен
с молба от 18.07.12 г. като терен с площ от 11,8 дка в м. „Голяма ливада“, НП
Витоша, разположен изцяло в по-голям имот-ливада с кория от около 40 дка при съседи
на имота : северозапад и север-имот № 029021 в землището на К. с ЕКАТТЕ 99173,
собственост на наследниците на И. К.; североизток-имот № 021004 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.;
имот № 029025 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99173,
собственост на н-те на И. К.; изток-имот № 000157 в земл.
на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.; югоизток-имот с № 022001 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.;
юг-имот № 026101 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99173,
собственост на н-те на И. К.; запад-имот № 026099 в земл.
на К., ЕКАТТЕ 99173, собственост на н-те на И. К. заедно с построените в имота
сгради: 1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група А; 3.Мотел група Б;
4.Мотел-група В; 5.Мотел-група
Г; 6.Складове 1 и 2; 7.Склад № 3; 8.Склад № 4, както и в частта, с която е уважен отрицателния установителен
иск на главно встъпилите лица лица А.С.А. /с
наследници С. /С./ Д.А., род. на *** г., Б. Р. У. /А./, род. на *** г., К.М.А.,
род. на *** г., Ф.Е. Ш. /А./, род. на *** г., Д.А.А.,
род.на *** г./, М.Д.А., род. на *** г., С. /С./ Д.А., род. на *** г., Б. Р. У.,
род. на *** г., К.М.А., род. на *** г., Ф.Е. Ш. род. на ***
г., Д.А.А., род. на *** г., А.С.П. с ЕГН **********, Д.Е.Г.
с ЕГН **********, А.П.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** /адв.В.Б./ и Е.П.М. с ЕГН **********/ с конституиран
правоприемник по чл.120 ГПК /отм./ К.Г.Ф. с ЕГН ********** и с адрес: ***/
срещу О.С.Т. /с правоприемник К.Д.Т. с посочени ЕГН и адрес/ , К.Д.Т., Н.Б.Н., Г.Б.А.
/с конституирани правоприемници по чл.120 ГПК /отм./ Д.С.А. и М.Г.Ц. с посочени
ЕГН и адрес/, Иван К.А. и Р.К.А. /с
конституиран правоприемник К.Л.С. с посочени по-горе ЕГН и адрес /, че ответниците не са собственици на описания по-горе имот.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на с
правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ на ГКП „Н.-С. с адрес: гр.*************
срещу Л.Б.Ж. с ЕГН ********** и с адрес: *** /с конституирани наследници С.Ж.Б.
с ЕГН ********** и с адрес: *** и А.Ж.Г. с ЕГН ********** и с адрес: ***/, Г.К.Г.
с ЕГН ********** / починал, с конституирани наследници М.Й.Д. с ЕГН **********
и с адрес: *** и К.Й.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***/, М.Й.Д., К.Й.Т. с
посочени ЕГН и адрес, А.В.П. с ЕГН ********** и с адрес: ***, Л.В.П. с ЕГН **********
и с адрес: ***, В.В.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
Г.В.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***, В. Р. А. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
К.Б.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***, Р.Б.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
А, И.Х. с ЕГН ********** и с адрес: *** / „В. И.“/***, ********* и М.И.Н. с ЕГН
********** и с адрес: ***/-всички като правоприемници на починалата преди
постановяване на първоинстанционното решение Й. Б.А.
за признаване за установено, че ГПК „Н.-С. е собственик на постройките в
комплекса мотел-ресторант „Тихия кът“ и прилежащия му
терен, находящ се в ПП „Витоша“, както следва: цялата
площ от 12 дка и сгради: 1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група А-двуетажна сграда-хотелска част; 3.Мотел група Б-едноетажна сграда-мотелска
част; 4.Мотел-група В-двуетажна монолитна сграда от
административна и хотелска част; 5.Мотел-група
Г-двуетажна сграда, мотелска част; 6.Складове 1 и 2;
7.Склад № 3; 8.Склад № 4 на основание отстъпено му право на строеж и придобивна давност, като неоснователен.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.