Р Е Ш Е Н И Е
№ 1831/21.10.2022г.
Град Пловдив, 21.10.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1680 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на РЗИ Пловдив срещу решение № 1008 от 19.05.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 6155 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с
което е отменено наказателно постановление № РД-04-Х-Б-67 от 30.08.2021 г. на
директора на РЗИ Пловдив, с което на Е.И.М., ЕГН **********,***, на основание
чл.209а, ал.1 ЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение на чл.209а, ал.1 ЗЗ, вр. т.7 от заповед № РД-01-646 от
29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.4 ЗЗ.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна
и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли касационната жалба и
да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателката не е
изпълнила въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки в
т.7 от заповед № РД-01-646 от 29.07.2021 г., но конкретната фактическа
установеност разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения с подобна правна квалификация, както и че определеното наказание не
съответства на чл.27 ЗАНН и не отговаря на целите по чл.12 ЗАНН, съответно са
налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като случаят е маловажен
съгласно определението на § 1, т.4 ДР ЗЗ. Според първостепенния съд нарушението
е на формално извършване, без настъпили или съставомерни последици, при изключително
ниска обществена опасност на деянието, поради което наложената глоба, макар и в
минимален размер, се явява завишена, защото обществените отношения, защитени с
нарушеното правило, са засегнати в степен, която не отговаря на тежестта на
наложената глоба. Според първостепенния съд липсата на данни институтът на
маловажност вече да е бил прилаган по отношение на жалбоподателката,
обстоятелството, че се касае за изолирана проява от страна на жалбоподателката,
наличие само на един пътник в автобуса и здравословното състояние на
жалбоподателката сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
констатираното нарушение и е основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. Съответно,
като не е приложил чл.28 ЗАНН, наказващият орган е издал незаконосъобразно
наказателно постановление.
Решението е
неправилно. При правилно установени факти първостепенният съд е приложил
неправилно материалния закон.
Категорично не се
споделя изводът за маловажен случай. Въведеното с т.7 от заповед № РД-01-646 от
29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването изискване съответства на
съществуващата към момента на извършване на нарушението извънредна епидемична
обстановка в страната. Т.е., касае за обстановка, която е налице при бедствие,
предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и
преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по
защита и опазване живота и здравето на гражданите (съгласно легалното определение
на понятието по § 1, т.45 ДР ЗЗ). Т.е., въведеното изискване за носене на
защитна маска за лице е съобразено с необходимостта всеки член на обществото да
направи повече от обичайните дейности по защита и опазване на собствения си
живот и здраве, както и на живота и здравето на всички останали граждани. В
този смисъл неправилен е изводът на първостепенния съд за ниска степен на
засягане на охраняваните обществени отношения.
Противно на извода на
първостепенния съд, в § 1, т.4 ДР ЗЗ (както и в никоя друга от всичките 47
точки) не се съдържа легално определение на понятието маловажен случай.
Очевидно съдът е имал предвид § 1, т.4 ДР ЗАНН, съгласно който маловажен случай
е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Съгласно § 1, т.5 ДР ЗЗ явно маловажен случай на
нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на
обществена опасност.
Т.е., критериите за
маловажен случай на административно нарушение следва да се изведат от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения. В случая ответникът
по касацията е нарушил въведена противоепидемична мярка, целяща да предотврати
и ограничи масово заболяване от заразна болест. Обект на засягане от
нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето на
гражданите, най-ценните права за всеки отделен човек. В този смисъл не може да
представлява маловажен случай административно нарушение, което застрашава
живота и здравето на неограничен брой граждани. От друга страна, нарушението не
разкрива каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства, а покрива
характеристиката на типичното нарушение от този вид. В този смисъл неправилно
първостепенният съд е приложил материалния закон и института на маловажен
случай.
Правилен е изводът на
първостепенния съд, че нарушението е безспорно установено, както и е установен
извършителят. В случая не е била оборена доказателствената сила на съставения
акт за установяване на административно нарушение, нарушението е квалифицирано
правилно, правилно е определена санкционната норма, глобата е определена в
законоустановения минимален размер. Обосновано е възражението на касатора, че
нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ предвижда различни по размер глоби в зависимост от
обстоятелство, дали нарушението е извършено за първи път или е повторно, т.е.,
законодателят е предвидил наказание дори при извършено за първи път нарушение
именно с оглед значимостта на охраняваните обществените отношения, което е още
едно основание за неприложимост на института на маловажност.
При извършената
служебна проверка касационната инстанция не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно
постановление, АУАН и наказателното постановление съдържат задължителните
реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, издадени са от компетентни лица и са спазени
сроковете за тяхното издаване. Следователно обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Пред всичко изложено
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се потвърди
наказателното постановление. С оглед изхода на делото и направеното от
процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден
ответника да заплати на РЗИ Пловдив сумата 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1008 от
19.05.2022 г., постановено по а.н.д. № 6155 по описа на Районен съд Пловдив за
2021 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-04-Х-Б-67 от 30.08.2021 г. на директора на
РЗИ Пловдив, с което на Е.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл.209а, ал.1
ЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение
на чл.209а, ал.1 ЗЗ, вр. т.7 от заповед № РД-01-646 от 29.07.2021 г. на
министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.4 ЗЗ.
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********,***, да заплати на Регионална здравна инспекция
Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.