№ 2588
гр. Варна, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Х.К.
при участието на секретаря Ц.П.И.
като разгледа докладваното от Х.К. Гражданско дело № 20223110100933 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от И.. А.. И.., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр.***, чрез адв. П.Д. - ВАК срещу
Д. В. М., ЕГН ***, адрес: гр. *** осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
10 000 /десет хиляди лева/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и
страдания, в резултат на упражнено от ответника физическо насилие -
нанесени средни телесни повреди /избиване на първи, втори и трети горни
десни зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето/ и леки телесни
повреди /множество ожулвания, кръвонасядания по лицето и тялото/, ведно
със законната лихва за забава от датата на увреждането – 16.04.2017г. до
окончателното изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: на
16.04.2017г. в гр. В., ответникът нанесъл побой на ищеца, като му причинил
средни и леки телесни повреди. В следствие на получените наранявания,
ищецът повече от една година имал сериозни затруднения при храненето си и
воденето на разговори. Това му причинило дискомфорт и се отразило на
психиката му. Ищецът нямал средства да възстанови счупените зъби, което
било причина за социалната му изолация. Около два месеца изпитвал болки
от нараняванията и приемал обезболяващи медикаменти. Инцидентът се
отразил на съня и работоспособността му. Срещу ответника било образувано
НОХД № 1700 по описа за 2021 год. на ВРС. Производството приключило на
05.05.2021 год. със споразумение, тъй като подсъдимият Д. В. М. признал
вината си за причинената средна телесна повреда, представляваща
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, като му било наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 5 месеца, с отложено изпълнение с
изпитателен срок от три години. В резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника, ищецът претърпял стрес, болки и страдания.
1
Оценява претърпените вреди на сумата общо 10 000 лв., за заплащане на
която моли да бъде осъден ответникът. Моли в този смисъл за постановяване
на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131
ГПК, ответникът оспорва предявения срещу него иск и моли за отхвърлянето
му. Твърди, че с поведението си ищецът е допринесъл за възникване на
инцидента. Оспорва да е причинил на ищеца сочените леки телесни повреди.
Оспорва продължителността на оздравителния процес. Твърди наличие на
съпричиняване от страна на ищеца. Навежда доводи, че размерът на
претендираното обезщетение не съответства на характера и степента на
увредата. Моли за отхвърляне на иска.
В проведените съдебни заседания страните поддържат заявените
позиции по спора.
ВРС, след като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
От изисканото НОХД № 1700/2021г. по описа на ВРС се установява, че
съдът е одобрил постигнато споразумение за прекратяване на наказателното
производство между ВРП и Д. В. М.. Споразумението обхваща наказателното
производство по досъдебно производство № 1021/2017г. по описа на Трето
РУ при ОД-МВР - В., водено срещу подсъдимия Д. В. М. за престъпление по
чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК. Прието е за безспорно установено, че подсъдимият
Д.М., е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК, затова че на 16.04.2017г. в гр. В.
причинил на И.. А.. И.. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на
първи, втори и трети горни десни зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето. Деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк
умисъл. За извършеното престъпление на подсъдимия М. е наложено
наказание - "лишаване от свобода" за срок от пет месеца, изпълнението на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три
години.
От Медицинско удостоверение №53/16.04.2017г., издадено от д-р С.М.
се установяват следните травми – контузия на главата, лицето, гръдния кош,
разкъсно-контузни рани по долната устна, избиване на 1, 2, 3-ти горни зъби,
кръвонасядания, травматични отоци и ожулвания в гореописаните области.
По делото са ангажирани специални знания, чрез проведената СМЕ. На
25.05.2022 г. от вещото лице е проведен клиничен преглед на И.И., при който
е установено, че цялата горна зъбна поредица отсъства на анатомичното си
място - екстракции на зъбите. Долната зъбна поредица е под формата на
металокерамична протеза. От медицинската документация и проведения
клиничен преглед, вещото лице установява, че на 16.04.2017г. И.. А.. И.. е
получил контузия на главата, лицето, гръдния кош, разкъсно-контузни рани
по долната устна, избиване на първи, втори и трети горни десни зъби,
травматичен оток и кръвонасядане по гърба на носа, травматичен оток и
кръвонасядане по клепачите на лявото око, кръвонасядания и травматични
отоци на зъбните алвеоли на първи, втори и трети горни десни зъби, ожулване
по брадата, ожулване в кръстна област, ожулване по дясната предмишница.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди
тъпи предмети, респективно удари с юмруци реализирани в областта на
2
лицето, падане и удари в подлежаща повърхност. Избиването на първи, втори
и трети горни десни зъби обуславя трайно затруднение във функцията на
дъвченето и говора. Следва да се има предвид и тежко изразената парадонтоза
на зъбите от горната зъбна поредица, което определя избиването на същите
при удар със значително по-малка сила. В своята съвкупност останалите
описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
За установяване болките и страданията, които е претърпял, както и дали
към настоящия момент има последици от това нараняване, ищецът ангажира
и гласни доказателства, чрез показанията на св. А.Х. /съпруга/. В полза на
двете страни е разпитан св. Д.К. /без родство/.
Св. Х. познава Д. от много години. Съседи са. Преди пет години
съпругът и претърпял инцидент. Вечерта бил на гости в дома на ответника,
тогава станал инцидентът. Сутринта видяла съпруга си, целият бил подут,
посинен, не можел да ходи. Посетили спешното. Имал счупено ребро и
счупени два-три зъба. Един месец след инцидента се хранил със сламка.
Постоянно вземал болкоуспокояващи. Консултирал се със зъболекар, като за
да си възстанови зъбите, необходимо било да се поставят импланти, но
нямали средства. Бил у дома близо два месеца. Ползвал болничен и отпуск.
Още не си е направил зъбите. Още има болки, но по-слаби. Съпругът и
ползвал един месец отпуск, срамувал се да излиза, все още не се събирал с
приятели и роднини. Все още работи като докер. И. не злоупотребява с
алкохола. Когато пие алкохол не става агресивен или заядлив.
Св. Костов познава И. и Д.. Знае за инцидента от 2017г. Събрали се в
дома на Д., били само тримата. Св. отишъл до тоалетната и след като се
върнал видял И. на земята в безсъзнание, имало кръв по него. Д. бил върху
него. Св. отместил Д. и изкарал И. пред къщата. Нищо не подсказвало, че ще
се случи инцидент, никой никого не е обиждал. Когато употребява алкохол И.
се държи нормално, не се заяжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, деликтната отговорност възниква на
основата на фактически състав, включващ в себе си противоправно деяние,
вреди, пряка причинно-следствена връзка между двете и вина. Със
сключеното споразумение по НОХД № 1700/2021г. по описа на ВРС е
установено, че на 16.04.2017г. в гр. В. Д. В. М. причинил на И. А.. И.. средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи, втори и трети горни
десни зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Деянието е
извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Съгласно чл. 383, ал.
1 НПК това споразумение има последиците на влязла в сила присъда и според
чл. 300 ГПК се ползва със задължителна за гражданския съд сила по
отношение на авторство, противоправност и вина на дееца.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено, че
в разрез с установеното правило в чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ответникът
противоправно и виновно е извършил физическо насилие довело до
травматично увреждане на ищеца, обуславящо трайно затруднение във
функцията на дъвченето и говора: избиване на първи, втори и трети горни
десни зъби, травматични отоци на зъбните алвеоли на първи, втори и трети
горни десни зъби. И. е получил още контузия на главата, лицето, гръдния
3
кош, разкъсно-контузни рани по долната устна, травматичен оток и
кръвонасядане по гърба на носа, травматичен оток и кръвонасядане по
клепачите на лявото око, ожулване по брадата.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от физическото насилие, извършено от
ответника.
По категоричен начин се установи по делото, че в резултат на
извършеното насилие, ищецът е претърпял физически страдания, които са в
пряка връзка с деянието. Нарушен е обичайният начин на живот на ищеца,
наложило се да не осъществява трудовата си дейност за период от два месеца,
преустановил срещите с роднини и приятели, поради неудобството от липсата
на зъби, хранил се е със сламка в рамките на месец.
При проведения на 25.05.2022 г. преглед, вещото лице е установило, че
цялата горна зъбна поредица отсъства на анатомичното си място - екстракции
на зъбите. Избиването на първи, втори и трети горни десни зъби е обусловило
трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора, което продължава
и към настоящия момент. За възстановяване функцията на дъвченето и говора
е необходимо поставяне на импланти, като ищецът не разполага със средства
за заплащане на тази интервенция.
Установи се от събраните по делото доказателства, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди и
деянието на ответника. Този иск се явява доказан по основание, като на
преценка подлежи единствено размерът на обезщетението, във връзка с който
съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и
др. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68
г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете
вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора.
Видно е както от свидетелските показания, така и от заключението по
съдебно-медицинската експертиза, че периодът на възстановяване на ищеца
не е приключил. Към момента не е протекло физиологичното възстановяване
на ищеца, нито психологичното – притеснение, унижение, неприятно чувство
на болка, затруднени функция на дъвчене и говор.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вид и
характер на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 10 000 лева,
каквато е и претенцията на ищеца. Искът за присъждане на неимуществени
вреди е основателен.
4
Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловен от иска за
увреждане и също се явява доказан по основание. По силата на чл. 84, ал. 3
ЗЗД длъжникът по деликтна отговорност се смята в забава от деня на
извършването на деянието /16.04.2017г/., като не е необходима покана.
Ответникът прави възражение за намаляване на така определеното
обезщетение, като твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на
увреждането.
Константна е практиката на ВКС – така например Решение № 105 от
6.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2016 г., IV г. о., че влязлата в сила
присъда, в случая споразумение, се ползва със сила на пресъдено нещо
единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т.е. тя
е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които
имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта,
следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в
рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти
и обстоятелства /напр. - за съпричиняване на вредите, за размера на приноса
на пострадалия и др./ подлежат на доказване пред гражданския съд,
независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода
на наказателното производство. Въпреки предоставената му възможност,
ответникът не ангажира допуснатите в негова полза гласни доказателства
/разпит на втори свидетел/, поради което, съдът приема за недоказано
възражението на ответника за наличие на съпричиняване. Разпитаният в полза
на двете страни св. Д.К. заяви, че ищецът не е провокирал с поведението си
ответника.
Съдът счита, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца, което да
доведе до намаляване на определеното обезщетение. За факта дали ищецът е
обиждал и заплашвал ответника, по делото не са събрани доказателства.
Съдът намира, че дори и такава обида да е била налице, то поведението на
ищеца не е било укоримо до такава степен, че да предизвика директна
употреба на физическа сила от страна на ответника, тъй като към момента на
удара за него не е имало никаква непосредствена опасност. В този смисъл е и
съдебната практика Решение № 313/04.06.2008г. на ВКС по гр.дело №
1925/2007г. на ІІ-ро г.о. Поради това не са налице предпоставките на чл.51,
ал.2 ЗЗД и определеното обезщетение не следва да се намалява.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса в размер на
400 лева и 250 лева възнаграждение за вещо лице. Направеното от ищеца
искане за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата от 800
лева. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че посочената сума е заплатена в брой. В съответствие с
тълкувателната практика, договорът има характера на разписка и тези
разноски са доказани. Съответно на уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800 лева – разноски в
производството.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН ***, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И. А..
И.., ЕГН **********, адрес: гр. *** сума в размер на 10 000 /десет хиляди
лева/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, в резултат на
упражнено от ответника физическо насилие - нанесени средни телесни
повреди /избиване на първи, втори и трети горни десни зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето/ и леки телесни повреди /множество
ожулвания, кръвонасядания по лицето и тялото/, ведно със законната лихва за
забава от датата на увреждането – 16.04.2017г. до окончателното изплащане ,
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН ***, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И.. А..
И.., ЕГН **********, адрес: гр. ***, направените в настоящото производство
разноски – заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат
в размер на 800 /осемстотин/ лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН ***, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата в размер на 650
/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща дължимата по делото
държавна такса и заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6