Р Е Ш Е Н И Е
№70…/28.04.2016г. гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ри
търговски състав, на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесетата година в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Б.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 215 по описа за 2014 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящето производство е
образувано по искова молба от „ХИПО АЛПЕ
- АДРИА – ЛИЗИНГ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, Област София, Община
„Столична“, Район „Триадица“, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 22, вх. „Б“ (със
сегашно наименование на фирмата „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България“ ООД)
против „БЕСИЛОГИСТИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Заводска“ № 2 и против Ф.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***.
Претенцията на ищеца по реда
на чл.422 от ГПК е да се признае за установено по отношение на ответниците „БЕСИЛОГИСТИК“ АД, ЕИК *********
и Ф.М.М., ЕГН **********,
съществуването на солидарно задължение към „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД за
заплащане на сумата от 70 887,33 евро
(седемдесет хиляди осемстотин осемдесет и седем евро и тридесет и три
евроцента), представляваща вземане по записи на заповед, издадени от
„Бесилогистик" АД и авалирани от Ф.М.М., както следва: три записа на заповед, издадени на
17.01.2008 г. всеки от които за сумата от 6 214,08 евро и с падежи съответно на
01.03.2008 г., 01.03.2009 г. и 01.03.2010 г. и три записа на заповед, издадени на 31.01.2010г. всеки от които за
сумата от 17415,03 евро и с падежи съответно на 01.03.2008 г., 01.03.2009 г. и
01.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските в
заповедното производство в общ размер на 2772,87 лв., както и разноските пред
настоящата инстанция за пратена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размера,
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че ответното дружество „Бесилогистик“ АД чрез законния си представител Ф.М.М.
издало в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД, (към момента на издаване на
записите на заповед - „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ЕООД) шест броя запис на заповед, авалирани от физическото лице Ф.М.М.
с ЕГН **********, с клауза без протест и разноски, с които безусловно и
неотменимо се задължават солидарно да заплатят на поемателя или на негова
заповед посочените в тях суми. Така на 17.01.2008г.
били издадени три броя запис на заповед, всеки от които за сумата от по 6
214,08 евро, с падежи съответно на 01.03.2008г., 01.03.2009г. и 01.03.2010г.,
както и три броя запис на заповед, издадени на 31.01.2008г., всеки от които за
сумата от по 17 415,03 евро, с падежи съответно на 01.03.2008г., 01.03.2009г. и
01.03.2010г. Записите на заповед били с падеж на определен ден, съгласно чл.537
във връзка с чл.486 ал.1 т.4 от ТЗ, като предвид настъпване на съответния
падеж, вземането по ефектите станало ликвидно и изискуемо, но не било изпълнено
от ответниците. В допълнение се аргументира, че представените със заявлението
записи на заповед били редовни от външна страна и съдържали всички изисквани от
чл. 535 ТЗ реквизити, като е и спазена предвидената от ТЗ форма, поради което
следвало да се приеме, че е възникнала валидна солидарна отговорност по ефекта.Ето
защо ищецът подал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 т.9 от ГПК за главниците в размер на 70 887,33 евро; за законната лихва върху
претендираната част от главницата, считано от депозиране на заявлението до
окончателното й изплащане; както и за извършените в заповедното производство
разноски в размер на 2772,87 лв.
Изложени са твърдения, че на
основание издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение било
образувано изпълнително дело № 20118400400027 по описа на ЧСИ Мария Цачева,
рег. № 840 в регистъра на КЧСИ, а длъжниците подали възражения против
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по образуваното
ч.гр.д. №4611/2010 г. на РС-Пазарджик. Затова за „Хипо Аппе-Адриа-Лизинг“ ООД
бил налице правен интерес от предявяване настоящия иск на основание чл. 422 ГПК
срещу издателя на записа на „Бесилогистик“ АД и Ф.М.М..
В законоустановения срок по
чл. 367, ал.1 ГПК от ответниците „Бесилогистик“ АД и Ф.М.М., чрез пълномощника
им адв. И.П. ***, е постъпил писмен отговор.
На първо място в отговора са
изложени съображения, че вторият от тях до момента не бил получавал покана за
доброволно изпълнение или каквото и да е съобщение по изпълнителното дело.
Твърди се, че от връченият препис на исковата молба същият научил за издадената
заповед за незабавно изпълнение, поради което и в срока по чл. 414 ГПК
депозирал възражение, обуславящо в този смисъл допустимостта на предявения иск.
С отговора по същество
ответниците оспорват изцяло исковата претенция. Позовават се на наличието на
каузално правоотношение с ищеца,а именно записите на заповед обезпечавали
вземания по договори за лизинг, по които ответниците изпълнили изцяло
задълженията си, чрез плащане към лизингодателя, както и чрез плащане по изп.д.
№201 18400400027 по описа на ЧСИ Мария Цачева. Твърди, че лизинговите обекти предоставени
по двата договора за лизинг с №********* и №410100291били ползвани до
31.03.2011г., когато с протокол за доброволно предаване бил върнат на
лизингодателя-ищец в отлично състояние. Причината за това била прекратяване им,
като паричните задължения по тях били изцяло уредени, чрез плащане и приспадане
на остатъчната им стойност. Ето защо и предвид наличието на каузални
правоотношения, за обезпечаване изпълнението на които били издадени процесните
записи на заповед, както и с оглед изпълнение на задълженията по договорите от
страна на ответниците, исковата претенция следвало да бъде отхвърлена.
Претендират се разноски.
В срокът по чл. 372 от ГПК
в допълнителната си искова молба, ищецът
„ХИПО
АЛПЕ - АДРИА – ЛИЗИНГ“ ООД е заявил, че действително към датата на депозиране на
исковата молба вторият ответник не бил депозирал възражение против издадената
заповед за незабавно изпълнение, каквото обаче било подадено на 04.03.2015г. и
обуславяло наличието на интерес за ищеца от водене на делото по отношение и на
двамата ответници. Не оспорва направеното от ответниците възражение за наличие
на каузално правоотношение между страните по делото и че записите на заповед са
издадени във връзка именно с него. Оспорва се обаче възможността на вторият
ответник Ф.М., в качеството му на авалист, да се позовава чрез възражение на
наличието на такова правоотношение поради това, че същият не е страна по
договорите за лизинг. В този смисъл се твърди, че авалистът не се позовал на
недобросъвестност на приносителя на записите на заповед при придобиването на
менителничните ефекти, поради което и не били налице основания за освобождаването
му от отговорност за заплащане на сумите по тях.
Наред с това се оспорва
възражението на ответниците за погасяване на задълженията по договорите за
лизинг. Твърди се тъкмо обратното, а именно, че поради неизпълнение на тези
задължения договорите са прекратени предсрочно от лизингодателя. А размера на
задълженията се установявал от приложената счетоводна справка, съгласно която след
прекратяване на договор за лизинг №*********
и предаване на лизинговия обект, към
30.03.2011г. за ищеца останал неудовлетворен остатък в размер на 19782,94 евро, представляващи начислени и
неизплатени задължения до датата на прекратяване на договора. По договора за
лизинг №*********, към същата дата начислените и неизплатени задължения на лизингополучателя били в размер на
54 993,65 евро. Подържа се, че връщането на лизинговите активи при
прекратяване на договорите произтича както от клаузите на самите контракти и
приложимите общи условия към тях, така и от разпоредбата на чл.345, ал.1 ТЗ във
вр. с чл.233 ЗЗД, но с тяхната стойност не могат да бъдат погасени задълженията
за лизингови вноски, дължими преди датата на прекратяване на договорите.
Ищецът се позовава и на чл.
5.1 от общите условия към договорите за лизинг, съгласно който издадените от
ответника записи на заповед, сред които и процесиите такива, се
учредяват/предоставят с цел обезпечаване на всички искове на лизингодателя
срещу лизингополучателя.
Твърди се и още, че
изискуемите задължения на ответника по процесните договори за лизинг към
лизингодателя, включващи дължими месечни вноски, наказателни лихви, такси,
както и разходи за съдебни разноски, надхвърляли претенцията на заявителя в
заповедното производство.
В срока по чл.373 от ГПК е
постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържат изцяло възраженията
и обстоятелствата, изложени в и първоначалния отговор. Развива се и се поддържа
становището, че с оглед заявените от длъжника допустими лични менителнични
възражения и настъпилия, в резултат на признанията на ищеца в тази насока срив
в абстрактния характер на сделката, спорът
следвало да се разреши на базата на установеното каузално правоотношение, до
размера на обезпечението по издадените записи на заповед.
Едновременно се оспорва
основателността на исковете по отношение на втория ответник Ф.М., доколкото
същият бил поръчител единствено по менителничното, но не и по каузалното
правоотношение.
Оспорва се и липсата на
съответствие между действителното
задължение на първия ответник по каузалната сделка и задължението, поето
по процесиите записи на заповед. Твърди се, че уговорките с лизингодателя били всеки един от записите на заповед да
обезпечава задълженията по договора, възникнали до посочения в него падеж, съответно
до 01.03.2008 г., до 01.03.2009 г. и до 01.03.2010 г.
Настоящият съдебен състав
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 и 236 от ГПК прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК и е процесуално допустим,
като подаден в установения от закона едномесечен срок от надлежната страна.
Това се установява от приложеното към настоящето дело ч.гр.д.№253/2013г. по
описа на Пазарджишкия РС. От последното е видно, че в полза на ищцовата страна
е издадена Заповед за изпълнение №3042/10.11.2011г. и изпълнителен лист по реда
на чл.417 от ГПК за сумите, дължими по процесните шест броя записи на заповед.
Установява се, че на 28.01.2011г., в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2
от ГПК, е постъпило възражение от длъжника „Бесилогистик“ АД, че не дължи
изпълнение на вземането. Ищецът е уведомен за постъпилото възражение на
18.11.2011г. и в законоустановения 1-месечен срок е предявил претенцията си по
исков ред - исковата молба е заведена в деловодството на ПОС на 17.12.2014г., а
пред заповедния съд са представени доказателства за предявяването й – с молба
от 17.12.2014г.. От своя страна ответникът Ф.М. е възразил срещу заповедта за
изпълнение на 04.03.2015г., поради което заповедният съд, на основание чл.415,
ал.1 ГПК, е указал на заявителя - ищец в настоящото производство, да предяви
установителен иск. Съобщението на съда е получено от ищеца на 07.05.2015 г. и в
законоустановения едномесечен срок е предявил претенцията си против физическото
лице, предмет на т.д. №106/2015г. на ПОС, което по-късно е било съединено за
общо разглеждане заедно в настоящото производство.
При тези данни съдът приема,
че предявената претенция по чл.422 от ГПК се явява процесуално допустима.
Претенцията е основана на шест броя запис на
заповеди, копия от които са приети като доказателства по делото. Съобразявайки
ги съдът приема, че същите са редовни от външна страна и съдържат всички
задължителни реквизити по чл. 535 от ТЗ.
Страните не спорят помежду си, че издаването им е във връзка с
обезпечение на задължения,
произтичащи от каузални сделки. Следователно при въведени лични възражения
от длъжника по менителничния ефект, както е в случая, ищецът следва да установи
вземането си по каузалната сделка. В този смисъл безспорно е по делото, че между ищцовото дружество „ХИПО
АЛПЕ - АДРИА – ЛИЗИНГ“ ООД и „БЕСИЛОГИСТИК“ АД са сключени Договор за финансов лизинг №*********
и Договор за финансов лизинг №*********.
Не е спорно, а и от приетите
писмени доказателства, се установява, че договорите са прекратени, а лизинговите
вещи са върнати на лизингодателя, за което са и съставени приемо – предавателни
протоколи за доброволно предаване на лизингов обект 31.03.2011г.. От последните
е видно, че предаването на вещите е извършено на основание т.4 от Общите
условия към договора за финансов лизинг, поради невъзможност за плащане на
дължимите лизингови вноски и договора следва да се счита за прекратен от датата
на подписване на протокола, която е посочената.
За изясняване на делото от фактическа страна досежно размера на исковата
претенция е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза. Същата е компетентно
изготвена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и след
проверка в счетоводството на двете дружества, поради което и съдът я кредитира
изцяло. Установява се, че задълженията на длъжника към датата на падежите на
отделните записи на заповед, са както следва: по договора за лизинг №********* към
01.03.2008г. и 01.03.2009г. няма задължения, а към 01.03.2010г. са в размер на
1 383,59 лева; по договор за финансов лизинг №********* към 01.03.2008г. и
01.03.2009г. няма задължения, а към 01.03.2010г. са в размер на 3 816,07
лева. Към датата на прекратяване на договорите за лизинг – 31.03.2011г. задълженията
на лизингополучателя са както следва: по договор за лизинг №********* в общ
размер от 12 755,63 лева; по договор за финансов лизинг №********* в общ
размер от 38 326,04 лева. Пак по данни на вещото лице „БЕСИЛОГИСТИК“ АД е
изпаднал в забава по договора за лизинг №********* на 01.07.2010г., а по
вторият договор на 02.06.2010г., като посочените по – горе суми са съобразени с
тези дати.
Страните не спорят и, че по образуваното изпълнително производство на
основание изпълнителния лист, издаден на основание заповед за незабавно
изпълнение - изпълнително дело № 20118400400027 по описа на ЧСИ Мария Цачева,
рег. № 840 в регистъра на КЧСИ, част от вземанията по двата ДФЛ в размер на
19 220,62 лева са погасени.
При така установеното от фактическа страна се налага изводът, че предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК е частично основателен. Разпоредбата на
чл.422 от ГПК е специална процесуална норма, гарантираща възможността на
кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено
възражение от страна на длъжника.
Вземането си кредиторът – ищец основава на шест броя записи на заповед,
които безспорно е, че отговарят на изискванията на чл.535 от Търговския закон. Касае
се до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието
на основание не е елемент от фактическия й състав. В производството по
реализиране на произтичащото от записа на заповед вземане, издателят разполага
с правото да противопостави на приносителя освен абсолютните си възражения
срещу ефекта, така и своите лични, основани на каузални отношения с кредитора
му. В такъв смисъл са и направените възражения от ответниците. Последните твърдят,
че записите на заповед са издадени като обезпечение по каузални правоотношения
съществуващи между „БЕСИЛОГИСТИК“ АД и ищцовото дружество, като последното не
оспори този факт. Позовава се обаче на обстоятелството, че вторият ответник Ф.М.
като авалист по сделката не може да противопостави на приносителя на
менителничния ефект - ищеца възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение между него и издателя на записа на заповед, когато авалиста не е
страна по каузалната сделка. Това е така предвид разпоредбата на чл.485 ал.2 от ТЗ, но доколкото личните възражения са противопоставени и от страната по
каузалната сделка, същите следва да бъдат предмет на разглеждане, като по
отношение на авалиста, като солидарно отговорно лице ще важат условията и
последиците, произтичащи от основателността на тези възражения. С оглед на това
и предвид безспорно установеното от фактическа страна, съдът приема, че процесните
записи на заповед са издадени на основание каузално правоотношение между „ХИПО
АЛПЕ - АДРИА – ЛИЗИНГ“ ООД и „БЕСИЛОГИСТИК“ АД възникнало на основание Договор за финансов
лизинг №********* и Договор за финансов лизинг №*********, и са за обезпечение на вземанията съгласно чл.4
от договорите, както и са съобразени с чл.5 от Общите условия за финансов
лизинг, които ОУ са взаимообвързани с договорите. Следователно е безспорно, че е налице доказана връзка на процесния запис
на заповед с правоотношението по сключените между страните договори за лизинг.
Безспорен факт е, че договорите са прекратени, а лизинговите вещи са
върнати на лизингодателя, за което са и съставени приемо – предавателни
протоколи за доброволно предаване на лизингов обект 31.03.2011г.. Същите са
съставени съгласно т.4 от Общите условия към договора за финансов лизинг, като
е отбелязано в тях, че връщането на лизинговите обекти е поради невъзможност за
плащане на дължимите лизингови вноски. Наред с това в тях се съдържа и изрично
волеизявление, че договора следва да се счита за прекратен от датата на
подписване на протокола, която е посочената. Следователно е налице разваляне на
договора от страна на лизингодателя, който е упражнил правото си по смисъла на т.4.1
от Общите условия поради посоченото в предложение 1-во от т.4.1 събитие на
неизпълнение – забава в плащането от страна на лизингополучателя с повече от 15
дни. В този смисъл се налага извода, че последният е изпълнил неточно и непълно
задълженията си заплащане на предвидените в договора месечни лизингови вноски,
поради което и предявеният иск се явява основателен.
Относно размера на претенцията ще следва да се съобрази уговореното
между страните в Договора за финансов лизинг и приложимите съгласно него Общи
условия при хипотезата на предсрочното му прекратяване, както е в случая. В т.4.2
от Общите условия е визирано, че следва да се заплатят дължимите до момента на
разваляне на договора плащания и всички разходи, възникнали от развалянето, но
не и задълженията, формирани след прекратяването на договора. Съгласно
заключението на вещото лице към датата на прекратяване на договорите за лизинг
– 31.03.2011г. задълженията на лизингополучателя са както следва: по договор за
лизинг №********* са в общ размер от 12 755,63 лева, а по договор за
финансов лизинг №********* са в общ размер от 38 326,04 лева или общо са в
размер на 51 081,67 лева, която сума се равнява на 26 117, 64 евро /курс на евро към лев – 1.95583/. Ето защо установителният иск се явява основателен и доказан до размера
на тази сума,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.11.2010г. – датата на постъпване на
заявлението по чл.417 от ГПК в районния съд, а за разликата,
посочена като паричното задължение – предмет на заповед №3042 от 10.11.2010г.,
постановена по ч.гр.д. 4611/2010г. по описа на Пазарджишкия районен съд - от 70 887,33 евро, се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и предвид
задължителното тълкуване на закона, дадено с т.12 на ТР№ 4/13 г. на ОСГК на
ВКС, настоящата инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските,
дължими както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното
производство ищеца е направил разноски в общ размер 2 772,87 лева, които с
оглед изхода на настоящето дело се дължат, но съобразно уважения размер на
иска, а именно сумата 1 021,63 лева.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците
дължат на ищеца сумата от 1 795,40 лева,
представляващи сторени по делото разноски от последния, изчислени по
компенсация съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците сумата
3 025,18 лева, представляващи сторени по делото разноски от последните,
изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от иска.
Или по компенсация ищцовото дружество следва да заплати на ответниците
разноски в размер на 1 229,78 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че „ХИПО АЛПЕ - АДРИА –
ЛИЗИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
Област София, Община „Столична“, Район „Триадица“, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 22,
вх. „Б“ (със сегашно наименование на
фирмата „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България“ ООД) ИМА ВЗЕМАНЕ по отношение на
„БЕСИЛОГИСТИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Заводска“ № 2 и Ф.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, което
е солидарно и е в размер на 26 117, 64 евро произтичащо от записи на заповед, издадени от „Бесилогистик" АД и авалирани от Ф.М.М.,
както следва: три записа на заповед,
издадени на 17.01.2008 г. всеки от които за сумата от 6 214,08 евро и с падежи
съответно на 01.03.2008 г., 01.03.2009 г. и 01.03.2010 г. и три записа на заповед, издадени на 31.01.2010г. всеки от които за
сумата от 17415,03 евро и с падежи съответно на 01.03.2008 г., 01.03.2009 г. и
01.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата, и сумата 1 021,63 лева, представляващи разноски в заповедното производство,
за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №3042 от
10.11.2010г., постановена по ч.гр.д. 4611/2010г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК в останалата
му част за разликата до 70 887,33 евро - главница и до 2 772,87 лева – разноски в
заповедното производство, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ХИПО АЛПЕ - АДРИА – ЛИЗИНГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, Област София, Община „Столична“,
Район „Триадица“, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 22, вх. „Б“ (със сегашно наименование на фирмата „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България“ ООД)
ДА ЗАПЛАТИ на „БЕСИЛОГИСТИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Заводска“ № 2 и Ф.М.М., ЕГН **********, с
адрес *** общо сумата 1 229,78 лева, сторени разноски в настоящето
производство изчислени по компенсация.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: