Решение по дело №1352/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  364                                                09.12.2019г.                                         гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

  

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесети ноември                                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Радостина Менчева

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 1352 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано е по повод жалбата на „З.2.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.С.Х. против Наказателно постановление № 24-002484 от 08.08.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Стара Загора, с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция по чл.415б от КТ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и  постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

           В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.

            Процесуалният представител на ДИТ-гр.Стара Загора оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

           Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

            Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 16.07.2019г. в обект: ресторант „Атол“, находящ се в гр.Несебър, КК Слънчев бряг, кв.КАмелия“, стопанисван от дружеството-жалбоподател, инспекторите от ДИТ-Стара Загора установили, че „З.2.“ ЕООД, в качеството му на работодател, не държи на разположение на контролните органи в горепосочения обект поименни графици за работа за месец юли 2019г. /за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работно време – 1 месец/. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

            Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават от показанията на актосъставителя Б.Ш., свидетел при установяване на нарушението. Независимо от това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:

Видно от диспозитивната част на атакуваното наказателно постановление, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция по чл.415б от КТ. Съгласно визираната разпоредба „работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“. Действително, в обжалваното наказателно постановление, първоначално наказващият орган е посочил, че налага санкция на дружеството-жалбоподател на основание чл.414, ал.1 от КТ, съгласно която „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Констатираното от съда разминаване при отразяване на санкционната норма обаче препятства възможността на жалбоподателя да разбере санкцията от 2000 лева за какво му е наложена – за установеното от контролните органи административно нарушение или за дължима от жалбоподателя лихва. Горното съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002484 от 08.08.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Стара Загора, с което на „З.2.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.С.Х. е наложено административно наказание – имуществена санкция по чл.415б от КТ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: