№ 3470
гр. С., 21.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
Гражданско дело № 20221110103761 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Ищецът М. Н. Д. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
не се явява. Представлява се от адв. Р., с пълномощно по делото и адв. С.,
преупълномощена от адв. Р..
Ответникът А. А. Н. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Р., с пълномощно по делото.
А. – редовно призовани, не изпращат представител.
А. – редовно призовани, явява се социален работник Н.С., с
пълномощно от днес.
Страните (поотделно) – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил на 15.11.2022 г. социален доклад от
ДСП Л..
СЪДЪТ ИЗПРАЗНИ съдебната зала и пристъпи към изслушване на
детето в присъствие на социалния работник.
СЪДЪТ ОСИГУРИ на детето необходимата информация за формиране
1
на мнението му и го уведоми за евентуалните последици от неговите желания
и от поддържаното мнение.
Детето: Казвам се М.И. Н.. На десет години съм. В четвърти клас съм
в 112-то училище. В класа имам приятели. Живея в АДРЕС. Живея с мама,
баба и дядо по майчина линия. Нямам желание да се виждам с другите ми
баба и дядо. Била съм малка и не помня, но мама и баба са ми разказвали, че
те са идвали два пъти. Те за мен са чужди хора. Нямам желание да се виждам
с тези хора. Той не се опитва да се свърже с мен, защото през последните
десет години те не са се интересували от мен. Не са се обаждали. Ако са се
обаждали, мама да ми е казала. Нямам желание да се виждам с тях, защото
тези шест години са най-важните. Те не са се интересували от мен, не са се
обаждали, просто няма смисъл. Нямам желание да имам нещо общо с тях.
Соц. работник – Правата на детето бяха спазени при изслушването му.
Детето беше спокойно. Преди това беше притеснена, но й обясних че, няма от
какво да се притеснява. Детето не познава тези хора.
Съдът запозна страните с изявленията на детето.
Адв. Р. – Водим допуснатия свидетел.
СЪДЪТ СНЕМА самоличност на свидетеля, както следва:
Т.Б.М.-Н. - 66 г., майка съм на А. и баба на детето М..
Свидетелят предупредена за наказателната отговорност по реда на чл.
290 от НК, обеща да говори истината.
Свидетелят на въпроси на адв. Р.: Познавам ищеца и съпругата му. Те
живеят в село, съседно на гр. Л.. Не бих могла да назова името на населеното
място. Ходила съм само веднъж.
Въпрос на адв. Р. – Знаете ли, те виждат ли се с М. и ако не се виждат,
от колко време?
Адв. Р. – Възразявам. Да впишем възражение. Даже не изчакаха да
отговори свидетелят, т.е. презюмира се, че не се виждат. Изобщо, ако
разпитът протече така….
Свидетелят М.-Н.: Последния път, когато се видяха, беше 2016 г.
Оттогава не сме имали никакви контакти. Не са се обаждали, не са идвали в
С.. През 2016 г. А. им отказа да даде детето за коледните празници да бъде с
тях за няколко дни самò. Оттогава не сме имали контакти, не са виждали
2
детето. Тя им отказа, защото детето беше на четири години. Нямаше
отправена покана към нея. Няма как да се повери толкова малко дете на
голямо разстояние на С. и на М.. Те идваха в С. през 2015 г. Имахме една
среща в пицария «Вики», която се намира много близо до нашия блок. На
тази среща бяхме аз, съпругът ми, С. и М.. Следващото виждане беше след
няколко седмици. Дядо М. ни гостува. Качи се в апартамента. Донесе
подаръци за детето. Последната среща беше реализирана - той прекарва хора
за Турция и Гърция с автобус и той спря пред блока. А. и баща слязоха и
взеха нещата, които беше донесъл за детето. Това беше последната среща
през 2015 г. Ден и месец не мога да уточня. През 2018 г. не е имало среща.
Въпрос на адв. Р.: Защо майката се притеснява да остави детето самò
при дядото?
Адв. Р. – Възразявам. Този въпрос е неотносим.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА въпроса.
Свидетелят М.-Н.: След смъртта на И. още първите дни започнаха
телефонни обаждания от М. към А.. Била съм свидетел на два от тези
разговора. Той я заплашване и я принуждаваше да се откаже от имуществото.
Като тогава каза: «Как ще се почувстваш ти, ако някой чужд човек наследи
това, което имаш?». Тя отговори «Нима твоята внучка е чужд човек?» В
следващ разговор той отправи заплаха към нея и семейството , т.е. към нас
пак в тази връзка А. да се откаже от наследството.
Адв. Р. – Може ли да впишем все пак възражение, защото това започва
да прилича на някакъв абсурд. Страната обяснява на свидетеля какво да
отговори и не ми вписвате възраженията.
Съдът разясни на адв. Р., че след изготвяне на протокола и ако
възражението му не е вписано, може да поиска допълване и поправка на
протокола.
Адв. Р. – А звукозапис води ли се?
Съдът: Да, разбира се.
Адв. Р. – Дано тогава да бъде вписано, че и страната казва на свидетеля
какво да каже, което остава несанкционирано от съда.
3
Свидетелят М.-Н. на въпроси на адв. С.: Живеем заедно с дъщеря ни
след като тя се върна от Л. през 2015 г. Точните думи на М. към дъщеря ми
бяха: «Познаваш ме добре, знаеш на какво съм способен. Внимавай, ще
реагирам към теб и семейството ти.» От този момент ние живеехме в страх,
когато извеждах М. навън. Винаги си представях, че може да спре кола, оттам
да изскочи някой и да се случи нещо неприятно. Чула съм заканите, защото
А. разговаряше на високоговорител с М.. Бяхме двете сами с нея в къщи. Друг
не е чул заканите. След това сме ги разказали на моя съпруг. Не съм
присъствала на всеки разговор на дъщеря си. Знам за заканите, защото тя
споделя с нас абсолютно всичко. Знам за тях от дъщеря си. Детето никога не е
говорило пред нас за дядо си М. и баба си. Тя не ги познава. Казвали сме че
има други баба и дядо. Тя не пита за тях. Дори и да не съм казала, то е
логично.
Адв. Р., прекъсвайки свидетеля – Оставете какво е логично госпожо.
Това е съд, задават се въпроси и трябва да отговаряте към съда.
Свидетелят М.-Н.: След смъртта на И. много дълго време не можех да
говоря на тази тема, защото сълзите ми потичаха.
Адв. Р. – Госпожо, оставете емоционалната част. Кажете кога сте
казали.
Свидетелят М.-Н.: Моля Ви да не ме прекъсвате, ако обичате.
Адв. Р. – Аз определям какво искам да извлека като информация.
Свидетелят М.-Н.: Говорила съм с М., след смъртта на баща , когато
тя беше на осем, девет години. Когато съм разказвала за татко , естествено
татко има родите, както и майка и съм споменавала С. и М.. Детето знае
какво се е случило с баща му.
Свидетелят М.-Н. на въпроси на адв. Р.: Позанавам ищеца толкова,
колкото и той ме познава. Познавам го от няколкото срещи, които сме имали
с М. и това, което се говори за него. Той самия казва «Ти ме познаваш».
Съдът прикани адв. Р. да зададе последни въпроси към свидетеля.
Адв. Р. – Последен въпрос? Последен въпрос към свидетеля? За пръв
път ми се случва съдия да ми поставя …. Момент, момент, момент, преди да
продължим правя искане за отвод на председателя на съдебния състав. Не
може да продължи това в същия вид и вариант. Преди да продължим на
4
основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, доколкото възприех многократно опити
на съдебния състав да ме прекъсва, не ми дава възможност да задавам
въпросите във вида, в който като адвокат и процесуален представител на
страната преценявам, че трябва да бъдат зададени, за да мога да извлека
информация, за да защитя правата на своя доверител. Не виждам да се
вписват възраженията ми. Председателят на съдебния състав позволява на
ответната страна да навежда съждения, да се обажда по време на разпита,
своеобразно да подсказва на свидетеля, без това да бъде санкционирано от
председателя на съдебния състав, като еманацията на всичко това се изразява
в отправено към мен указание от председателя на съдебния състав, че имам
право на последен въпрос. Доколкото обаче процесуалният ред, понастоящем
действащият не е предвидено нормативно лимитиране на въпросите, които
могат да бъдат задавани към един свидетел.
Съдът разяснява на адв. Р., че е изложил достатъчно основания за отвод
и го запитва колко основания за отвод ще се навеждат.
Адв. Р. – Колкото аз преценя. Това е изказване на страна.
Съдът напомни на адв. Р., че това е граждански процес и…
Адв. Р., прекъсвайки съда – И това ли не може? Аз трябва да се
мотивирам, защо искам този отвод.
Съдът разяснява на адв. Р., че е изложил достатъчно основания за отвод.
Адв. Р., разхождайки из съдебната зала – Не, не е достатъчно. Това
преценявам аз. Уважаеми колега, такова нещо аз не съм виждал. Считам, че
подобно поведение е недопустимо.
Така, продължаваме … Отправеното към мен, че трябва да задавам
конкретно определен брой въпроси, което нарушава правото на защита на моя
доверител.
Съдът констатира агресивно поведение на адв. Р. в съдебна зала и се
налага намеса на съдебна охрана.
Влиза съдебна охрана, която присъства до приключване на съдебното
заседание.
Съдът запитва адв. Р. дали е приключил с излагане на доводите си.
Адв. Р.:…….
5
Адв. Р. – Моля Ви да отклоните искането за отвод. Процесуалният ред и
начина на водене на процеса е единствено право на съда и в тази посока факти
и обстоятелства за негова заинтересованост не могат да бъдат навеждани като
основание за отвода. Законът е предвидил изрично основанията за това –
някаква лична заинтересованост или друго основание, което да дава право на
страната да прецени, че съдията е заинтересован, каквито факти не се
изложиха.
Адв. С., говорейки от скамейката в съдебна зала – Отделно, че има още
един процесуален представител на ищеца. На мен думата ще ми дадете ли?
Съдът намира искането за отвод за неоснователно, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 22 ГПК. Съдът намира поведението на
процесуалните представители на ищеца за недопустимо с изискванията на
гражданския процес и етика, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
ищеца за отвод на председателя на състава.
НАЛАГА на основание чл. 89, ал. 1, т.1 ГПК глоба на адв. Р. П. Р., л.н.
********** от САК, с адрес: гр. С., ул. «Д.» № 36, в размер на 100 лв.
Глобата може да бъде отменена по реда на чл. 92 ГПК.
В едноседмичен срок от днес може да се подаде молба за отмяната до
СРС, 149 състав.
Съдът обяви разпита на свидетеля за приключен.
Съдът освободи свидетеля.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Р. – Не мога да пледирам при такова подобно, по този начин
развил се процес.
Адв. Р. – От името на доверителката си, която до последния момент
6
имаше своите колебания, защото оценява наистина интереса на детето да има
контакт със своите прародители и всичко, което колегите са изписали в
исковата молба на втора и трета страница споделяме изцяло, но за конкретния
казус и законът е поставил един единствен критерий, а това е интересът на
детето. В този процес се установи, че ищците и по-скоро ищецът при така
екзотично заведения процес само от единия прародител при положение, че
двамата живеят заедно е подал молбата. Моля да отхвърлите предявения иск.
Моля за срок за писмени бележки.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК
ДАВА на страните 1-седмичен срок за писмени бележки.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7