РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Сливница, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Гражданско дело №
202118990100702 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЗАД
Армеец“ АД, с която против Д. Л. Н. е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 2570,61 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до погасяването на вземането,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
за вреди на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ********* от
ПТП, настъпило на 11.07.2016 г., в гр. София, причинено по вина на
ответника като водач на лек автомобил „**********“ с рег. №
************** който е управлявал МПС без сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за които суми е
издадена заповед № 337 от 09.07.2021 г. по ч.гр.д. № 463/2021 г. по описа на
Районен съд – Сливница.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2016 г., 8. 50 ч., в гр. София
при движение по бул. „Царица Йоана“, в частта на тунел „Люлин“, е
настъпило ПТП по вина на Д. Л. Н., водач на лек автомобил марка
„**********“, peг. № *************, което е документирано с констативен
1
протокол за ПТП №1615743. Сочи се, че ПТП е настъпило тъй като
ответникът не е съобразил скоростта си на движение, поради което реализира
ПТП с лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № *********,
управляван от М. В. Н. и застрахован по имуществена застраховка „Каско
МПС“, в „ЗАД Армеец“ АД с полица №**************, която е със срок на
действие от 16.12.15 г. до 15.12.2016 г.
Сочи се, че към момента на реализиране на ПТП лек автомобил марка
„**********“, peг. № ************* не е имал валидна застраховка
„гражданска отговорност“, като на виновния водач/ответника/ са били
издадени НП с №№16-4332-013519/11.08.2016г. и 16-4332-
014104/22.08.2016г., които са влезли в сила на 21.01.2017 г.
Твърди се, че нанесените щети в резултат на ПТП на застрахования
при „ЗАД Армеец“ АД лек автомобил са описани в протокол за ПТП,
уведомление- декларация за щета и опис по претенция.
Сочи се, че размерът на щетата е определен на 2570.61 лева, в която
сума е включена и сумата от 10 лева, представляваща ликвидационни
разноски
Твърди се, че „ЗАД Армеец“ АД, е заплатило по застрахователна
претенция по застраховка «Каско» на 12.08.2016 г. застрахователно
обезщетение в размер на 2570.61 лв., представляващо стойност на
имуществените вреди, включително направените ликвидационни разноски от
10 лева.
Твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на
основание чл. 410 от Кодекса на застраховането, встъпва в правата на
собственика на увреденото МПС срещу причинителя на вредата, съответно
срещу виновния водач- Д. Л. Н., който към момента /дата и час/ на настъпване
на ПТП не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
За уреждане на вземанията между застрахователя по имуществена
застраховка и лицето, причинило вредата, на основание чл. 410 от КЗ ищецът
е предявил претенцията си срещу виновния водач за изплатеното
обезщетение, като е приложил преписката с доказателствата, с които
разполага.
С горните твръдения сочи, че е налице правният интерес да предяви
2
иск с правно основание чл. 410 от Кодекс на застраховането срещу Д. Л. Н. -
регресен иск за сумата от 2570.61, представляващо размер на застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от 21.05.2021 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди, че му е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на Районен съд-Сливница, по ч. гр. д. № 463/2021
г. срещу ответникът Д. Л. Н., който да заплати на ищецът сумата от 2570.61
лв. - невъзстановени суми по заплатено от кредитора застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от 21.05.2021 г. - датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, както и разноските по делото срещу която е
било подадена възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът- Д. Л. Н.- е представил писмен отговор по реда на чл. 131
от ГПК, с който оспорва предявеният иск. Възразява срещу посочените в
исковата молба факти и посоченото в протокола за ПТП. Не оспорва, че е
било реализирано ПТП и че е бил с изтекла гражданска отговорност. Оспорва
механизма на възникване на ПТП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 11.07.2016 г., около 8. 30 ч., в гр. София, бул. „Царица Йоана“, в
частта на тунел „Люлин“, ответникът- Д. Н. упрявлявал лек автмобил марка
„**********“, с peг. № *************. В автомобила с ответника, пътувала
свидетелката М.С., като в тунела движението било интензивно. Ответникът
управлявал лекият си автомобил в пътното платно, с посока на движение към
центъра на гр. София. Свид. М. В. Н., шофьор на лек автомобил марка „***“
модел „***“ с рег. № *********, се движела преди ответника на пътното
платно, бавно, в колона, когато внезапно пред нея спрял намиращият се лек
автомобил, марка „***“, управляван от свид. Н. Д.. Свидетелката Н. внезапно
спряла, за да предотврати удар с намиращият се пред нея лек автомобил, в
резултат на което била ударена отзад от управлявания от ответникът- Д. Н.
лек автомобил марка „************“, с peг. № *************. В резултат на
удара между двете коли, управлявания от свид. Н. л. а. „***“ с рег. №
************, се ударил в намиращия пред нея автомобил.
3
Свид. Н. се обадила на МВР, като ответникът не изчакал на място
полицейските служители и си тръгнал, като впоследствие се върнал на
мястото на ПТП. Във връзка със случая на ответникът били съставени два
АУАН-а, въз основа на които впоследствие били издадени НП с №№16-4332-
013519/11.08.2016г. и 16-4332-014104/22.08.2016г., които са влезли в сила на
21.01.2017г.
Лек автомобил автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. №
********* е застрахован в ищцовото дружество на основание комбинирана
застрахователна полица „Каско и злополука“ №**************, която е със
срок на действие от 16.12.15 г. до 15.12.2016 г.
Нанесените в резултат на ПТП щети на застрахования при ищеца
увреден автомобил са описани в протокол за ПТП, уведомление-декларация
за щета и опис по претенция и експертиза № 10116030105086/11.07.2016 г.
Увредени са следните части по лек автомобил марка „***“, с рег. №
************: предна и задна броня, преден капак, ляв фар и др. детайли
описани в опис по претенция и заключение. Отремонтирането е възложено и
извършено от автосервиз “Б. К.“ ЕООД, като размерът на щетата е определен
на 2560.61 лв., на база фактурираната стойност на извършен ремонт,
включващо подмяна на детайли, труд за демонтаж и монтаж на детайли, труд
за ремонт на детайли, труд и материали за боядисване.
Ищцовото дружество е заплатило по застрахователна претенция на
12.08.2016 г. застрахователно обезщетение в размер на 2560.61 лв.,
представляващо фактурираната стойност за ремонта на пострадалото МПС на
автосервиз „Б. К.“ ЕООД.
Според заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа
експертиза и допълнителна съдебно-автотехнчиеска експертиза водачът на
лек автмобил „**********“, с peг. № *************, управляван от
ответника по делото се е движел в тунел „Люлин“, по бул. „Царица Йоанна“,
находящ се в гр. София, с несъобразена скорост и занижено внимание, като
не е могъл да намали скоростта или спре, в резултат на което е ударил
намиращия се пред него лек автмобил марка „***“, с рег. № ************,
като го избутва напред и се удря в намиращия пред него автомобил. Според
вещото лице, щетите нанесени на лек автмобил „**********“, с peг. №
*************, напълно отговарят на установения механизъм на
4
произшествието.
На следващо място, според експертизата стойността на нанесените на
лек автмобил „**********“, с peг. № *************, в следствие на
процесното ПТП щети е в размер на 2560.61 лв.
На 21.05.2021 г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, ответник по настоящото
дело.
Въз основа на подаденото от ищеца заявление, е образувано ч. гр. д.
№ 463/2021 г. по описа на РС-Сливница, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 337 от 09.07.2021 г. по реда на по чл.
410 от ГПК.
Заповедта е връчена на Д. Н. на 22.07.2021 г. и на 20.08.2021 г.,
същият е подал възражение срещу нея на основание чл. 414 от ГПК.
Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за подаденото възражение на
13.09.2021 г., и на 01.10.2021 г. е представил доказателства за предявеният от
него иск по реда на чл. 422 от ГПК.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с с
иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 от КЗ, който е предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК. По този ред за ищеца е достатъчно да докаже че вземането,
което претендира съществува.
От правна страна по иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ:
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1 КЗ, изисква
установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество-ищец; заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на ищеца и причинени вреди; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние (действие или бездействие). За да бъде
ангажирана отговорността на ответника е необходимо да са налице
кумулативно посочените по-горе предпоставки. Следва да се изтъкне, че
правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахованата вещ след плащането на застрахования е регресно право, а
встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице
– суброгационно право. Затова, в случая се касае до регресен иск, чието
5
основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на
сумите на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от
закона право на регрес. Именно, поради правото произтичащо от закона,
застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането, като
упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресния иск е особен,
самостоятелен иск, почиващ на закона, не на договора – застрахователен в
случая, макар да има връзка с него и да е обусловен от него.
В конкретния случай не се спори, че между ЗАД „Армеец“ и М. В. Н.
има валидно сключен договор за застраховка „Каско“.
Съдът намира за доказано, че обезщетените от ищеца вреди са в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Механизмът на настъпилото ПТП
и видимите щети на застрахования от свидетелката Н. автомобил са описани
в представения от ищеца констативен протокол за ПТП – официален
документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила.
Съгласно изготвеното от САТЕ заключение описаните от ищеца и
оценени щети са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
От свидетелските показания на свид. Н. и свид. Д. разпитани в хода
на съдебното дирене и заключенията на съдебно - автотехническата
експертиза се установява, че същите кореспондират с отразеното в протокола,
който е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което
посочената група от доказателства следва да се кредитират в цялост.
Съдът не кредитира показанията на свид. М.С., както и дадените
обяснение от ответника Н.. Същите не се подкрепят от останалите
доказателства по делото и се явяват изолирани.
Доколкото по делото се установи, че съставените на ответника
наказателните постановления са влязли в сила, с всички произтичащи от
това последици, то същите следва да се кредтират от районния съд.
Ето защо, както констативният протокол за ПТП, така и
наказателните постановления имат обвързваща доказателствена сила за съда
относно настъпилото ПТП, вината на ответника като единствен негов
причинител и причинената щета на другия участник автомобил. Именно, въз
основа на установените в тези писмени доказателства факти, се извежда и
6
изводът за причинна връзка между допуснатото от ответника виновно
нарушение на правилата за движение при управление на лекия автомобил и
настъпилите имуществени вреди.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Видно от
заключението на АТЕ стойността на ремонта на автомобила по средни
пазарни цени с ДДС е 2560.61 лева. Към посочената сума следва да се добави
и сумата от 10 лева, представляваща ликвидационни разноски.
Следователно дължимото от застрахователя обезщетение се
съизмерява с действителния размер на вредата. Според настоящия състав
действителния размер на вредата следва да бъде съобразен с пазарната й
оценка, т. е. оценката следва да се съизмерява със стойността, срещу която
застрахованият би могъл да отстрани вредата, респ. да придобие автомобил
от вида на увредения.
Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща сила, че
фактите са се осъществили така, като се твърди в документа – чл. 179 от ГПК.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, като такъв се
ползва с материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в него. От заключението на приетата
САвтТЕ бе установен механизмът на причиняване на ПТП, който не
опровергава изложеното посочения протокол, напротив потвърждава го.
Предвид изложеното по–горе, предявеният иск се явява основателен
за сумата от 2560.81 лева, както и за сумата от 10 лева, представляваща
ликвидационни разнсоки ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от завеждане на заявлението за издаване на заповед по чл. 41 ГПК до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива в исковия процес в размер на 147.82 лева– платена държавна
такса, 150, 00 лв. възнаграждение за вещо лице за САТЕ, 60, 00 лв., депозит
за призоваване на свидетел и 500 лева възнаграждение за юрисконсулт или в
общо сума размер на 857, 82 лв., която сума следва да се възложи в тежест на
ответника.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, вр.чл.410,
ал.1, т.1 КЗ по отношение на Д. Л. Н., ЕГН**********, с адрес гр. С., ул. „А.
К.“ № **, съществуването на вземане на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.К.“ № *,
представлявано от М.И. и В.К.М., в размер на 2570,61, 38 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до погасяване на
вземането, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за вреди на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №
********* от ПТП, настъпило на 11.07.2016 г., в гр. София, причинено по
вина на Д. Л. Н. като водач на лек автомобил „**********“, с рег. №
************** който е управлявал МПС без сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за които суми е
издадена заповед № 337 от 09.07.2021 г., по ч.гр.д. № 463/2021 г. по описа на
Районен съд – Сливница.
ОСЪЖДА Д. Л. Н., ЕГН**********, с адрес гр. С., ул. „А. К.“ № **
да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „С.К.“ № *, представлявано от М.И. и В.К.М., сумата
от 357.82, представляваща сторени разноски в заповедното и исковото
производство, както и сумата от 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8