Р
Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. Плевен, 24.06.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд –
Плевен – ІI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ГОСПОДИНОВ
при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
адм. дело № 237/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по жалба на Г.Н.С.
***, подадена чрез адв. Ж.Н. ***, с която се оспорва Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0293-00042/09.03.3031 г. за наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, издадена от
началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Левски.
Със същата
са отнети свидетелство за регистрация на МПС и два бр.
регистрационни табели.
В жалбата се излагат доводи, че Г.Н.С.,
който е адресат на издадената заповед, не е бил уведомен за започналото
административно производство по реда на чл. 26 от АПК, по който начин е лишен
от право на защита. Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй
като в нея не е отразено незаконосъобразно поведение от страна на жалбоподателя,
а на негов внук. Излагат се съображения, че жалбоподателят не е предоставял
собствения си автомобил на внука си Г. Н.С., както и че не е знаел за
обстоятелството, че внукът му е не е притежавал към този момент валидно свидетелство
за управление. Твърди се, че адм. орган не е изложил мотиви досежно срока на
прекратяване на регистрацията и невписване в същата като фактическо основание
издадения АУАН по отношение на Г. Н.Г.. В заключение е направено искане да бъде
отменена оспорената заповед. Направено е искане за допускане на свидетели.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Н., който поддържа
жалбата по изложените в нея основания. Допълнително излага аргументи, че от
показанията на разпитаните свидетели се установява твърдяното и в жалбата
обстоятелство, че внукът на жалбоподателя е взел автомобила му без негово
знание и съгласие, поради което прави искане да бъде отменена като
незаконосъобразна оспорената заповед и претендира присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът не се явява и не се
представлява.
Административен съд - Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена
срещу подлежащ на съдебно обжалване акт и от лице което е адресат на оспорената
заповед, с който се засягат негови права. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим съгласно чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
От събраните писмени доказателства е
видно, че на 08.03.2021 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АA, бл. № 567825 от Д.С.Г.- служител на РУ – Левски при ОД МВР Плевен, против Г. ***. В АУАН е посочено, че същият
управлява л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ***, собственост на Г.Н.С., като
водачът не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното МПС, с което виновно нарушил чл.150а от ЗДвП.
На
основание съставения АУАН е издадена от началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ
Левски оспорваната Заповед за налагане на ПАМ № 21-0293-00042/09.03.3031 г., с
която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, а именно прекратяване регистрацията на л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ***за
срок от 6 месеца. Със заповедта са отнети СРМПС и 2 бр. рег. табели.
По делото са приложени като доказателства: АУАН серия АA,
бл. № 567825 от 08.03.2021 год.; Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0293-000037/23.02.2021 год.; Справка за нарушител за Г. Н.С. и Заповед №
316з-27/03.01.2018 год. на директор ОДМВР – Плевен.
С протоколно определение, постановено в публично
съдебно заседание на 25.05.21 год. съдът е допуснал до разпит двама свидетели,
посочени от жалбоподателя, а именно Н.А.и Л.Н.Г..
При така посочените доказателства съдът
намира за установено следното от правна страна:
Заповедта е издадена от компетентен орган,
съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно от т. 1.3 на Заповед №
316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР- Плевен.
С оглед наличието на всички реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.
От представената по делото Заповед за прилагане на ПАМ
№ 21-0293-000037/23.02.2021 год., както и от Справка за нарушител/водач се установява
обстоятелството, че по отношение на Г. Н.С. е постановено временно отнемане
СУМПС.
По отношение собствеността на л.а. л.а. „Фолксваген
Фаетон“ с рег. № ***не са представени доказателства, но съдът намира, че
горното обстоятелство не е спорно между страните, тъй като Г. Н.С. е посочен като собственик на автомобила
както в оспорената заповед, така и АУАН и прилагане на ПАМ №
21-0293-000037/23.02.2021 год. Той е и адресат на процесната заповед, а освен
това също сочи в жалбата си, че автомобилът е негова собственост.
По отношение на спазването на процесуалните правила и
материалния закон съдът съобрази следното:
В хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване правото на защита на лицето. Действително жалбоподателят не е бил уведомен
за образуваното производство, но това в случая не е процесуално нарушение. Като
всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и
превантивен характер, поради което при констатиране на съответното
административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически
действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС. Тази незабавност на
предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на
заинтересуваните лица. В случая, преди да издаде заповедта административният
орган е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК, като очевидно е събрал
доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от
неправоспособно лице лек автомобил и спрямо него е наложил ПАМ. Заповедта е
редовно връчена на собственика, който е упражнил правото си да я оспори по
съдебен ред, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на
правото му на защита.
Заповедта е издадена в предвидената от
законодателя писмена форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване. В
разпоредителната част на заповедта е посочена
правната норма на основание на която е издадена, а именно чл.171, т.2а,
б“а“ от ЗДвП. В нея действително не е
посочено изрично, че се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на
акта за установяване на административното нарушение, но е възпроизведена
обстоятелствената част на същия, конкретизирано е място, дата и точно време на
деянието, както имена и ЕГН на дееца и тези на собственика на автомобила, от
което може да се направи извод, че заповедта е издадена именно във връзка с
констатираното по надлежен ред нарушение, предмет на АУАН серия АA, бл. №
567825 от 08.03.2021 год.
Заповедта е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ
се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно
средство. Доколкото не е налице спор по делото, че Г.Н.С. е собственик на
превозното средство, на което е прекратена регистрацията, правилно същата е
определена като адресат на заповедта.
Законодателят изрично в нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е
предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение дали той
лично или друго лице е предоставило управлението на МПС, поради което и
административният орган има задължението да издири единствено собственика на
автомобила, но не и всяко друго трето лице, имащо отношение към случая.
Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето,
предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на
собственика, че автомобилът му е управляван от неправоспособно лице не води до
отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ, още повече, че за
жалбоподателя като собственик се предполага, че във всеки един момент би
следвало да знае къде се намира неговата вещ, в случая автомобил. В този смисъл
са ирелевантни установените със свидетелски показания обстоятелства, свързани с
твърденията от жалбата, че Г.Н.С. не е знаел за обстоятелството, че автомобилът
му е бил управляван от неговия внук, както и че не е разрешавал горното.
В случая са налице и основанията за
налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че МПС е било управлявано от Г. Н.Г., за който в заповедта се сочи,
че не притежава СУМПС, валидно към момента на проверката /неправоспособен/.
Горното се установява и от писмените доказателства по делото. Действително в случая не е посочена коя точно
е приложимата хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, но тя се установява
от изложените в заповедта фактически основания, а именно ПАМ е наложена на жалбоподателя
в качеството му на собственик, чийто лек автомобил се управлява от неправоспособен
водач.
При
определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил
конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя
срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на
наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха
били необходими при определяне на срок различен от минималния.
В случая, не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението
по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който
управлява МПС, след като е лишен по административен ред да управлява МПС, тоест
тя има и преустановителен ефект.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя
процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието
на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.С. ***, подадена чрез адв. Ж.Н. ***, с която се оспорва
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0293-00042/09.03.2021 г. за наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, издадена от началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Левски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване – чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: