Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.С., 05.03. 2020 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ
МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 3461/2019
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски кредит №
1503160917495130 от 27.03.2015 г., „Райфайзенбанк (България)” ЕАД е отпуснала
на кредитополучателя К.Н.Й. кредит в размер на 15 273.11 лв. Кредитът е напълно
усвоен на 27.03.2015 г. Съгласно чл. 1 от Договора кредитът е отпуснат за
потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 20.04.2022 г. Съгласно чл.
430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. Чл. 4 от Договора,
се установява, че между страните е уговорена лихва като възнаграждение за
ползването на предоставения кредитен лимит. В чл. 4.1. от Договора страните са
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва.
Съгласно цитираната договорна разпоредба, за първите 12 (дванадесет) месеца
кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 8,5%. След изтичане на
горепосочения срок, се дължи годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR +
7.379 пункта надбавка. Редовната лихва се начислява върху усвоената и
непогасена главница на годишна база. При забава в заплащането на дължими вноски
по кредита е дължимо обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер се
определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се
надбавят 10 пункта (чл. 4.5.). Наказателната лихва се начислява на годишна база
върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до
окончателното им погасяване. Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следва да
бъде погасен на 84 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число
от съответния месец, платими от 20.05.2015 г. до 20.04.2022 г.
Твърди
се, че Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор
за потребителски кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за
възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови
изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването и изпълнението
на договорните отношения между страните. Кредитополучателят К.Н.Й. е изпаднал в
забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 20.06.2018 г.;
20.07.2018 г.; 20.08.2018 г.; 20.09.2018 г.; 20.10.2018 г.; 20.11.2018 г.;
20.12.2018 г.; 20.01.2019 г. До кредитополучателя са изпратени писма с изх.№
ИЗХ-001-502 и ИЗХ-001-501, като видно от приложените обратни разписки, писмата
са достигнали до адресите на кредитополучателя, посочени в титулната част на
Договора, като на основание чл. 12.8 от същите
се считат за надлежно получени.
На
28.01.2019 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на
Банката по Договора за кредит.
Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е
предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било
образувано ЧГД № 875/2019 г. по описа на РС Сливен. По
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, по силата на която длъжникът
К.Н.Й. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД
претендираните суми.
Предвид
изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че К.Н.Й. дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД следните суми:
-
изискуема главница в размер на 9 571,45 лева, от които редовно падежирала
главница в размер на 1 437,14 лева и предсрочно изискуема главница в
размер на 8 134.31 лева;
-
изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 458,51 лева, начислена за
периода от 20.05.201
-
наказателна лихва в размер на 163,38 лева, начислена за периода от 20.06.2018
г. до 14.02.2019 г. включително;
-
законна лихва за забава за периода от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането;
При
условията на евентуалност - в случай, че установителният иск по чл. 422, във
връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен се моли съда
да осъди ответника да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД следните суми,
представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за потребителски кредит
№ 1503160917495130 от 27.03.2015 г., а именно:
-
изискуема главница в размер на 9,571.45 лева;
-
изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 458.51 лева, начислена за
периода от 20.05.2018 г. до 27.01.2019 г. включително;
-
наказателна лихва в размер на 163.38 лева, начислена за периода от 20.06.2018
г. до 14.02.2019 г. включително,
ведно
със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното му изплащане.
Претендират
се разноските по делото.
Представят
се следните писмени доказателства: копие от Договор за потребителски кредит №
1503160917495130 от 27.03.2015 г.; копие от писма с изх. № ИЗХ-001-502 и
ИЗХ-001-501, с приложени копия от обратни разписки; справка по чл. 366 ГПК;
копие от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК при
РС Сливен.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил Отговор от ответника К.Н.Й., чрез
назначения му особен представител – адв. К.К. ***, който счита предявения иск
за допустим, но частично основателен. Не оспорва така предявената искова
претенция в частта относно признаване за установено, че ответникът дължи претендираната
от ищцовото дружество главница, наказателна лихва и законна лихва за забава,
както и направените по делото разноски. Относно претенцията за изискуема
редовно /възнаградителна/ лихва, намира същата за неоснователна. Не се
противопоставя на искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза.
В
с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител.
В
с.з. ответникът се представлява от назначен особен представител, който моли
съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото, като поддържа
заявеното в отговора на исковата молба относно възнаградителната лихва, която
намира за неоснователна.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
На
27.03.2015 г. „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/” ЕАД, сключва Договор за потребителски
кредит № 1503160917495130 с ответника К.Н.Й.. Съгласно договора кредитът е
отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 20.04.2022 г.
Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за
потребителски кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за
възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови
изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването и изпълнението
на договорните отношения между страните. Кредитополучателят К.Н.Й. е изпаднал в
забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 20.06.2018 г.; 20.07.2018
г.; 20.08.2018 г.; 20.09.2018 г.; 20.10.2018 г.; 20.11.2018 г.; 20.12.2018 г.;
20.01.2019 г. До кредитополучателя са изпратени писма с изх.№ ИЗХ-001-502 и
ИЗХ-001-501, като видно от приложените обратни разписки, писмата са достигнали
до адресите на кредитополучателя, посочени в титулната част на Договора, като
на основание чл. 12.8 от същите се
считат за надлежно получени.
На
28.01.2019 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на
Банката по Договора за кредит.
Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е
предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било
образувано ЧГД № 875/2019 г. по описа на РС Сливен. По
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, по силата на която
длъжникът К.Н.Й. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД
претендираните суми.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че на 27.03.2015 г. са преведени сумите по
отпуснатия кредит с Договор № 1503160917495130 в размер на 15273,11 лева.
Кредитополучателят не е заплатил дължимите вноски на 20.06.2018 г.; 20.07.2018
г.; 20.08.2018 г.; 20.09.2018 г.; 20.10.2018 г.; 20.11.2018 г.; 20.12.2018 г.;
20.01.2019 г. Редовната изискуема главница
е в размер на 1437,14 лева, предсрочно изискуема главница е в размер на
8 134,31 лева, или общо 9 571,45 лева към 15.03.2019 г. Редовната
изискуемата възнаградителна лихва е 458,51 лева за периода 20.05.2018 г. –
27.01.2019 г. Редовно изискуемата наказателна лихва е 163,38 лева за периода
20.06.2018 г. – 14.02.2019 г. Лихвите са начислени за периода 20.06.2018 г. –
14.02.2019 г. с лихвен процент 6-месечен
SOFIBOR + 7.379 + 10 %. Към 15.02.2018 г. броят на дните в просрочие са 240, а
към датата на подаване на исковата молба 15.03.2019 г. – 268. След датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до датата на
изготвяне на експертизата няма получени други плащания.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск
за установяване вземането на ищцовото дружество
срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на
иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора -
ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и
тъй като ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си,
то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест
е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно
се установи в производството, че на 27.03.2025 г. между страните е сключен на Договор
за потребителски кредит. Съгласно чл. 1 от Договора кредитът е отпуснат за
потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 20.04.2022 г. Съгласно чл..
4 от Договора между страните е уговорена лихва като възнаграждение за
ползването на предоставения кредитен лимит. В чл. 4.1. от Договора страните са
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва.
Съгласно цитираната договорна разпоредба, за първите 12 (дванадесет) месеца
кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 8,5%. След изтичане на
горепосочения срок, се дължи годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR +
7.379 пункта надбавка. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е
дължимо обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер се определя като
към размера на дължимата възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта .
Съгласно
чл. 5.2. от Договора, кредитът е следвало да бъде погасен на 84 анюитетни
месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число от съответния месец, платими
от 20.05.2015 г. до 20.04.2022 г.
До
кредитополучателя са изпратени писма с изх.№ ИЗХ-001-502 и ИЗХ-001-501, като
видно от приложените обратни разписки длъжникът
не е потърсил изпратените му писма. На 28.01.2019 г. е осчетоводена предсрочна
изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит.
От приетата и неоспорена по делото
съдебно-икономическа експертиза се установи, че
27.03.2015 г. са преведени сумите по отпуснатия кредит с Договор № 1503160917495130
в размер на 15273,11 лева. Кредитополучателят не е заплатил дължимите вноски на
20.06.2018 г.; 20.07.2018 г.; 20.08.2018 г.; 20.09.2018 г.; 20.10.2018 г.;
20.11.2018 г.; 20.12.2018 г.; 20.01.2019 г. Редовната изискуема главница е в размер на 1437,14 лева, предсрочно
изискуема главница е в размер на 8 134,31 лева, или общо 9 571,45
лева към 15.03.2019 г. Редовната изискуемата възнаградителна лихва е 458,51
лева за периода 20.05.2018 г. – 27.01.2019 г. Редовно изискуемата наказателна
лихва е 163,38 лева за периода 20.06.2018 г. – 14.02.2019 г.
С отговора на исковата молба особеният
представител на ответника оспора претендираната възнаградителна лихва, като
счита, че в случая е налице
неравноправна клауза по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Съдът намира възражението за
неоснователно. От разпита в с.з. на
вещото лице, изготвило експертизата се установава, че се касае за редовна лихва, уговорена между страните,
която следва да се заплаща ежемесечно.
Предвид изложеното предявеният от
ищеца положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 875/2019
г. на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 278,99
лева д.т. , юриск. възнаграждение в размер на 450 лева, 350 лева възнаграждение
за вещо лице и 705 лева възнаграждение за особен представител в исковото
производство и 253.87 лева в производството по издаване на заповед за
изпълнение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.Й. с ЕГН ********** *** ЧЕ ДЪЛЖИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул.
„Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, както следва:
- сумата 9 571.45
лева /девет хиляди петстотин седемдесет и един лева и 45 стотинки/,
представляваща изискуема главница, от които редовно падежирала главница в
размер на 1437,14 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 8134,31 лева
по договор за кредит от 27.03.2015 г.;
- сумата 458,51
лева /четиристотин петдесет и осем лева и 51 стотинки/, представляваща изискуема редовна лихва
начислена за периода от 20.05.2018 г. до 27.01.2019 г. вкл.;
- сумата 163,38
лева /сто шестдесет и три лева и 38 стотинки/, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от
20.06.2018 г. до 14.02.2019 г. вкл.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 18.02.2019 година до окончателното й
изплащане,
за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 610/19.02.2019 г. по ч.гр.д. № 875/2019 г. на СлРС.
ОСЪЖДА К.Н.Й. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул.
„Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000 разноски в исковото производство в размер на
разноски в размер на 278,99 лева д.т. , юриск. възнаграждение в размер на 450
лева, 350 лева възнаграждение за вещо лице и 705 лева възнаграждение за особен представител,
както и разноски в производството по ч.гр.д. 875/2019 г. на СлРС в размер на 253,87
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: